Големина на текста:
1. Същност на частноправните отношения с международен елемент. Определение на
международното частно право.
1. Определение за МЧП – съвкупност от норми, предназначени да регламентират частите
отношения с международен елемент.
2. Какво е частно отношение с международен елемент ?
2.1. В обективната действителност има 2 големи групи обществени отношения:
1) Отношения, които възникват, развиват се и се погасяват в рамките на
един държавен суверенитет – вътрешни отношения.
2) Международни отношения, които не отговарят на това условие.
2.2. Международните отношения от своя страна също могат да бъдат разделени на
две големи подгрупи:
1) Отношения между държави или между държави и международни
организации – това са международни отношения в тесен смисъл.
2) Отношения между физически лица и юридически лица или международни
организации, а по изключение и държавата, които отношения се осъществяват в частен интерес.
Тези отношения излизат извън пределите на един държавен суверенитет и навлизат в пределите
на друг или други държавни суверенитети. Те се наричат частно отношения с международен
елемент или международни отношения в широк смисъл на думата. Те се характеризират с това,
че имат предимно имуществен характер, субектите им са равнопоставени и носят самостоятелна
имуществена отговорност за поетите задължения. В тази група отношения могат да се отделят
граждански, търговски, трудови и семейни и наследствени отношения. Международният елемент
в тези отношения може да е свързан с всяка една от структурните, съставни части на
отношението – правопораждащ юридически факт, субекти, съдържание, вещи.
а. най-често международния елемент е свързан със субектите –
договор между субекти от различни държави;
б. може обаче да е свързан с правопораждащия юридически факт –
в. може да е свързан и със съдържанието – например самолетен
билет за международен превоз;
г. на последно място може да става дума и за договор с предмет
вещи, които се намират на територията на друга държава.
Международният елемент може да възникне едновременно с възникване на
правоотношението и това е най-честата хипотеза. Може обаче международния елемент да се
появи по-късно (напр. по-късно). Също така е възможно е едно международно правоотношение
да се превърне в чисто вътрешно (напр. ако едната страна промени гражданството си).
Международният елемент не е нещо външно, а нещо иманентно свързано с правоотношението.
3. Защо МЧП е съвкупност, а не система? Обикновено за систематизация говорим при
кодификация. Има система от знания за МЧП. МЧП е съвкупност от следните групи частни
отношения:
3.1. Граждански отношения (всички дялове).
3.2. Търговски отношения (търговски сделки, международни инвестиции,
международна закрила на интелектуалната собственост).
3.3. Семейни и наследствени отношения с международен елемент.
3.4. Трудови отношения с международен елемент (полагане на труд от български
граждани в чужбина и от чужденци в България).
Има и отношения, които са лични неимуществени – гражданство, име, авторство и др., но
те са сравнително малко по обем.
2. Предмет цел и функция на МЧП.
1. Предмет на МЧП с частноправните отношения с международен елемент (вж. № 1). По
този въпрос обаче има и други становища. Според традиционната концепция предмет на МЧП е
стълкновителния (колизионния) въпрос. Когато едно частно правоотношение напусне пределите
на един държавен суверенитет и навлезе в територията на друг, резултатът е, че
правоотношението засяга правните системи на съответните държави и се поставя въпросът, коя
от засегнатите правни системи следва да го уреди. Това е т. нар. колизионен въпрос, тъй като
става дума за колизия между засегнатите правни системи. Този въпрос е и предметът на МЧП
според тях.
2. Цел на МЧП – има основно две групи становища:
2.1. МЧП преследва един социално-етичен резултат – удовлетворяване на нуждите
на обществото с постигане на социално приемлив резултат.
2.2. МЧП преследва чисто прагматичен резултат – чрез правна уредба да улесни
сътрудничеството между държави, чиито правни системи са засегнати от правоотношения с
международен елемент.
3. Функция на МЧП – има няколко групи виждания:
3.1. Автори-традиционалисти, според които функционирането на всяка една правна
система се базира върху един основен постулат, че законите на една държава действат само на
нейна територия. Това е правило, от което има редки изключения – хипотези, при които се налага
допускане на извънтериториално действие на националния закон, в тези случай на помощ идват
нормите на МЧП. Те регламентират извънтериториалното действие на националния закон и
функцията на МЧП се свежда до осигуряването на това извънтериториално действие.
Това виждане е почти преодоляно, но още има някои привърженици в САЩ, напр. проф.
Бил. Той изменя тази концепция като казва, извънтериториално действие трябва да се признае
не на законите, а на придобитите права. Това е концепцията за придобитите права, която е
въплътена и в нашия КТ – чл. 11.
3.2. Автори-колизионисти – те развиват колизионната, (стълкновителната) теория
за функцията на МЧП. Според тях предмет на МЧП е колизионният въпрос и функцията на МЧП е
да даде отговор на този въпрос, като посредством своите норми определи тази национална
правна система, която да регламентира отношенията по същество. Според тази теория МЧП не е
регулатор по същество на частните отношения с международен елемент, то само посочва
националната система, която регулира отношенията по същество. Според тази теория МЧП има
техническа функция, на пътепоказател, които посочва приложимата правна система. От тук се
стига и до извода, че МЧП има един единствен метод за въздействие върху частните отношения
с международен елемент. Това е т. нар. колизионен (стълкновителен) метод и от тук в МЧП има
само един вид норми – колизионни (стълкновителни) норми, които имат предимно технически,
спомагателен характер. Тази концепция също е доста стара и е била силна до края на ХІХ в.
Тя и по настоящем има множество поддръжници – в България професорите А. Ангелов и
Ж. Сталев. Според тях обществените отношения се делят на 3 групи: 1) чисто вътрешни; 2) чисто
външни; 3) отношения, които засягат и нашия и чуждия суверенитет. Според тях нормите на
нашето право могат да притеглят тези отношения за уредба към нашата правна система или да
ги предоставят на чуждата, т.е. нашите норми имат отграничаваща функция между нашата и
чуждите правни системи. Отграничаването става с посочване на меродавната правна система.
По този начин нормите на МЧП привързват отношението към съответната правна система, а не
го регулират. Основният извод, до които те достигат, е че нормите на МЧП са норми относно
норми.
3.3. В началото на ХХ в. в обективната правна действителност се появяват норми,
които са посветени на частните отношения с международен елемент, които не препращат, а
уреждат тези отношения. В този момент се поставя въпросът какви са тези норми – те могат да
са норми само на МЧП и това влиза в противоречие с изложената по-горе теория. Първото
обяснение на това противоречие се дава от българският професор М. Поповилиев през 1906,
който казва, че в МЧП има вече два вида норми – едните колизионни, а другите като игнорират,
която и да било правна система, сами дават уредба – това са т.нар. материални норми на МЧП.
Това променя и функцията на МЧП, то регулира отношенията по същество. Това е регулативната
теория. В Холандия проф. Йозефус Егда аргументира същото разбиране. И двамата автори
признават, че функцията на МЧП е двупосочна – стълкновителна и регулативна.
Постепенно към средата на ХХ в. в правните системи се формират самостоятелни нормни
комплекси, които регламентират частни отношения с международен елемент. В този момент
проф. Кутиков извежда виждането, че МЧП е регулатор по същество. Това регулиране се
извършва чрез 2 вида норми: 1) стълкновителни, които той нарича отпращащи, които са проява
на непрекия или стълкновителния метод за правна уредба; 2) материални норми, които са
проява на материалноправния метод. Неговата концепция в модернизиран вариант е
господстваща в много страни – централна и източна Европа, Франция, Италия, Испания,
Португалия, Латинска Америка, Англия. Според тази теория МЧП е регулатор по същество и
регулирането се извършва чрез два вида норми и има два вида методи за правна уредба –
стълкновителен метод (метод на отпращане), материално правен (пряк) метод.
3. Систематично място на МЧП.
Относно систематичното място на МЧП има различни концепции, които могат да се
обособят в 3 групи:
1. Мястото на МЧП е в международното право. Тук могат да се разгледат следните
теории:
1.1. Интегрален интернационализъм – МЧП и МПП формират едно общо
международно право.
1.2. Теория на делегацията (проф. Франкенщайн) – МЧП има подчинено положение
спрямо МПП, МПП с наддържавни актове делегира нормотворчески компетенции за създаване
на МЧП.
1.3. Правен монизъм – не трябва да се дели МЧП от МПП.
2. Мястото на МЧП е в частното право. Има непреодолима пречка пред тази теория, тъй
като по своя предмет МЧП не може да е вътрешно.
3. МЧП е самостоятелен клон на правото. Частните отношения с международен елемент
са много самостоятелни и самостоятелният отрасъл, които ги регламентира не зависи нито от
МПП, нито от вътрешното право. Според проф. Кутиков систематичното място на МЧП като
самостоятелен отрасъл на българската правна система е в международния сектор на нашето
национално право, а международното право има примат над вътрешното, което му противоречи.
4. Общи черти и различия на МЧП с ГП, ТП, Международния граждански процес, МПП и
други правни отрасли.
1. Общи бележки. Необходимо е да се направи съпоставка на МЧП с ГП, ТП,
Международния граждански процес (МГП), интертериториалното, интертемпоралното и
интерперсоналното право и със сравнителното право. Съпоставката се извършва на база
предмет, източници, субекти, принципи, институти, система, терминология.
2. Предмет.
2.1. МЧП и ГП, имат някои общи черти, защото предмета на МЧП обхваща
граждански отношения, но и други, което е разликата. Освен това ГП урежда вътрешни
отношения, а МЧП – международни.
2.2. МЧП и ТП – част от отношенията, регулирани от МЧП са търговски. Различията
са като при ГП.
2.3. МЧП и МГП (процеса се задейства, когато са изчерпани възможностите за
доброволно уреждане на спора). МЧП има за предмет материални отношения, а МГП –
процесуални. Общото е, че отношенията са с международен характер.
2.4. МЧП и МПП – и тук общото е, че се регламентират международни отношения.
Разликата е, че при МЧП те са частни, а при МПП – публични.
2.5. МЧП и интертериториалното, интертемпоралното и интерперсоналното право
(специални правни отрасли).
1) Интертериториално право – има го само при държави с федерално
устройство. Всяка федерална единица има отделна правна система и между отделните
законодателства може да има различия или противоречия. Ако има стълкновение между
различни норми, федералното правителство създава система от норми, които са за
преодоляване на стълкновението – това е интертериториалното право. В този смисъл
интертериториалното право наподобява като действие МЧП, но то регламентира отношения,
които са чисто вътрешни за разлика от МЧП.
2) Интерперсонално право – в една държава за различни категории
граждани има различни съвкупности норми, напр. ЮАР преди години. В Гърция за духовниците
действа екзархийския устав, а за останалите нормалното законодателство. Когато има подобно
положение е необходимо с нова норма да се уредят отношенията между различните субекти.
Целта на е сходна с тази на МЧП, но отношенията предмет на регулиране са различни: при
интерперсоналното право –
вътрешни, а при МЧП – международни.
3) Интертемпорални норми – има ги във всяка страна, тъй като се издават
различни нормативни актове и тези норми уреждат съотношението им във времето с цел да се
избегнат противоречията. Това е и приликата с МЧП, а разликата е, че отново става дума за
вътрешни отношения.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 май 2019 в 22:44 студентка на 30 години от Ботевград - Международно висше бизнес училище, специалност - МИО, випуск 2011
24 мар 2019 в 15:03 студент на 38 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Право, випуск 2021
29 ное 2018 в 20:00 студентка на 29 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по юридически науки, специалност - Право, випуск 2017
19 сеп 2018 в 21:29 студент на 41 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2018
12 сеп 2018 в 17:14 студент на 29 години от Варна - ВСУ, факулетет - МИА, специалност - ПА, випуск 2018
09 юли 2018 в 12:45 потребител
23 фев 2018 в 11:14 студент на 43 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2017
27 апр 2017 в 13:21 студент на 26 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Право, випуск 2018
18 фев 2017 в 13:46 студент на 25 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2014
11 окт 2016 в 15:54 студент на 25 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Математика и информатика, специалност - Икономика и управление на бизнеса, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Лекции по международно частно право

11 юни 2009
·
396
·
37
·
12,737
·
207

Понятие и обща характеристика на международното частно право – предмет, функция, съотношение с други правни отрасли, система...
 

Международно частно право

30 юни 2007
·
885
·
38
·
15,972
·
1

Международното частно право е приведена в система съвкупност от правни норми на отделна държава, уреждащи имуществените и свързаните с тях правоотношения...
 

Международно частно право

09 май 2008
·
506
·
37
·
14,873
·
166

Международното частно право е съвкупността от правни норми на отделната държава, които уреждат имуществените и свързаните с тях лични (граждански) правоотношения с международен елемент, интересуващи тази държава.
 

Международно частно право

08 юли 2008
·
394
·
24
·
12,206
·
58
·
1

Субекти на бълг.МЧП са ФЛ, ЮЛ и д-вата. Те са адресатите на ПНи и въз основа на тези ПНи могат да се придобиват П и да се поемат З. Правосубектността се признава на всеки човек, където и да сенамира, според чл.6 от Всеобщата декларация за...
 

Юридическите лица в международното частно право.

17 мар 2009
·
165
·
13
·
1,716
·
134

Русенски университет „Ангел Кънчев” , гр. Русе Юридически факултет Специалност ПРАВО КУРСОВА РАБОТА Тема: Юридическите лица в международното частно право: определяне на личния закон и правното положение в различните правни системи. Решения на българск...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право за ученици, студенти и учители
любознателен тест по Право за
Тест по Право за ученици, студенти и учители. Съдържа 10 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
10
24
1
1 мин
31.07.2018
Тест по Търговско и Финансово право за студенти
тематичен тест по Право за Студенти
Тестът обхваща въпроси от търговско и финансово право - 15 въпроса, някои от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
49
1
1 мин
28.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Международно частно право

Материал № 223079, от 04 дек 2008
Свален: 314 пъти
Прегледан: 170 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 51
Брой думи: 17,840
Брой символи: 160,780

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Международно частно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения