Големина на текста:
Лингво стилистичен анализ на стихотворението „ На прощаване” от Христо Ботев
1.Тема-любовта на рода и родината и непримиримостта на бунтовника към
робството
2.Проблеми
За непримирението :
”та сърце, майко, не трай…
Да гледа турчин , че бесней…”
За робството и борбата срещу него:
„да гледа турчин, че бесней
Над бащино ми огнище…”
За копнежа за свобода
За решителността в името на една кауза
За дълга и честта
3.Идея- духът на свободата, който все още е жив в лирическия герой, и
докато той съществува има надежда за свобода
4.Образи:
„ах, мале-майко юнашка”- опората на лирическия герой
„либе хубаво”- опора
„братя невръстни”- той им завещава мечтата и делото си
„душманите”- „и дето срещна душманин с куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват
„момците”- това са неговите другари,които са с него рамо до рамо,
за да достигнат до така желаната свобода
5.Мотиви:
За родолюбие
За страданието
За смъртта
За сълга
За избора
За честта
За любовта
6.Междутекстовост- митологичната представа на културния
герой с дома. Мотива за преминаването през реката-
граница, която го води до нови светове. Връзка с
хайдушките песни и връска с матриархалната представа за
света и мястото на човека в него.
7.Извод- свободата е състояние на духа, затова не може
да бъде подарена, тя трябва да бъде извоювана и това е
нравствения избор на героя да тръгне по страшният и
славен път на борбата в името на народната свобода.
Лингво стилистичен анализ на стихотворението „ Към брата си” от Христо Ботев
1. Тема- изобразява се страдащия човек разпънат между любовта и омразата
2. Проблеми:
За откликващото сърце и „думата няма”
За робството и търпението
За копнеещия за свобода „глас искрен, благороден”
3. Образи:
„глупци неразбрани”- духовна закостенялост и пасивност
На благородния борец за свобода- духовно извисена личност
На народа- страдащ, търпелив, примирен
4. Мотиви:
За родолюбието
За страданието
За смъртта- изразен чрез метонимията „гроб” (сълза- метонимия на
радост или скръб, любов-метонимия на сърце, окова-метонимия на
робство)
За свободата
5. Фигури и тропи на езика:
„глупци неразбрани”- инверсия
„мечти мрачни”- инверсия и метафора- поставят акцент върху духовното
състояние. Мислите му са свързани с народната съдба. Той е патриот, отдаден е
на народните дела.
„мъртъв свят”- инверсия, метафора- светът е лишен от живот и хармония. Ток е
доблестния рицар, който иска да промени коварния свят.
6.Междутекстовост- финалът ефектно пробразува крилатата латинска фраза „глас
народен- глас божий” в „глас божий” плач народен. Ботев променя смисловият акцент и
утвърждава, че общото страдание е абсолютната истина на битието, равнозначна на
„глас божий”. Така възниква паралел между божия глас, повеляващ доброто и любовта
и искрения благороден глас на човека, който изповядва разума и свободата.
7. Извод- героят е сам с страданието си и дълбоко не разбран в желанието си, за да се
преодолеят негативните преживявания е необходимо да се обвърже живеенето с
някаква цел ,със смисъл. В творбата лирическото пространство е двойствено. То е
ценностно разполовено между духовния свят на човека и действителността. Откритите
истински стойности дават живот на духовния свят на личността. В този съкровен свят
са приютени сакралните за Ботевия лирически герой категории като любов,
състрадание, искреност,благородство, свобода. Те бушуват в сърцето, разпъват душата,
търсят излаз навън, но не успяват да проникнат и намерят отзив в света извън аза.” В
тоя мъртъв свят ,коварен, който вледенява изгарящите пориви на освободената личност,
може да съществува само робът. Него уви не успява да надмогне човекът на дълга и
честта, открил себе си и истината чрез докосването до плача на народа. Робското
пространство, населено с ”глупци неразбрани”; задушава поривите към юначество на
Ботевия лирически човек. Сърцето, казва творбата е дочуло народния плач и е станало
отзивчиво, болеещо сърце. То е загубило своята съобразителност и премирение с
господстващите порядки следователно ,за да пожелаеш свободата човек трябва да
притежава отзивчиво сърце , така свободата се превръща в опозиция на робското
живеене в всички негови измерение.
Лингво стилистичен анализ на стихотворението
„ Елегия” от Христо Ботев
1.Тема - представя се тъжната песен на един поробен народ
2.Проблеми:
-за търпение и примирение

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
12 ное 2019 в 22:24 учител на 43 години от София - 88 СОУ "Димитър Попниколов"
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
256
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Анализи на Ботеви стихотворения

Материал № 223045, от 04 дек 2008
Свален: 263 пъти
Прегледан: 198 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 500
Брой символи: 4,065

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Анализи на Ботеви стихотворения"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения