Големина на текста:
17. Стопанска политика на българските правителства в началото на XX в.
През февруари 1901 г. се установява на власт коалиционното правителство на П. Каравелов и д-р
Стоян Данев (между демократи и прогресивнолиберали). Най-важната задача в областта на
вътрешната политика е уреждането на държавните финанси.
Един от най-важните законопроекти, който правителството внася за разглеждане в ОНС е този, с
който се премахва десятъкът. Правителството предвижда и приемането на Закон за материалното
осигуряване на селяните в случай на природни бедствия.
Невъзможността на правителството да се справи с финансовата криза кара Петко Каравелов да подаде
оставката на кабинета.
На 5 май 1903 г. идва на власт новото Народнолиберално правителство, което има за основна задача
да насърчава местната индустрия. За да увеличи приходите в хазната, той увеличава косвените
данъци, започва разпродажба на държавни имоти. Така е осигурен средногодишен прираст в бюджета
за периода 1903 – 1907 г. с 6,11%. Най-голямото данъчно натоварване поемат селяните, занаятчиите и
работниците. В резултат на това само за няколко години общата сума на косвените данъци нараства
два пъти. В същото време много дребни собственици се разоряват. Особено тежко е положението на
наемните работници, на които се влошава материалното положение, поради поскъпване на
необходимите стоки за живот с 30, 40, 50 и повече процента и ниските работнически заплати.
През януари 1905 г. Министерството на търговията и земеделието внася в НС законопроект за
насърчаване местната промишленост и търговията. Това води до разширяване облагите и
привилегиите на индустриалните предприятия.
По-малка активност правителството проявява в областта на селското стопанство. Затова и
резултатите в тази дейност са незначителни. Малко по-голям ефект имат законите за разработване на
мерите и за изменение Закона за наследството. И двата закона целят създаването на едро
земевладение, което да осигури по-модерно стопанство. Тъй като темповете на развитие на
капитализма в селското стопанство са по-слаби, правителството се опитва да насърчи отделни
селскостопански производства като подобряване породите на местния добитък, подобряване на
бубеното семе и т.н. Министерството на земеделието създава специална служба за борба с ерозията
в/у земята, като по този начин се поставя началото на изкуственото залесяване в страната.
С цялостната си стопанска политика народнолибералното правителство стимулира
икономическото развитие на страната, след което настъпва подем, който издига България начело
по икономическа и военна мощ сред балканските държави.
По политически причини през януари 1908 г. княз Фердинанд заменя кабинета на
Народнолибералната партия с управлението на Демократическата партия. Представители на тази
партия са средната и част от едрата буржоазия. Ръководна роля в партията играя част от българската
интелигенция. Това са образовани хора, професори, юристи и др., учили главно на Запад – предимно
стопански и правни науки. Те са привърженици на либерализма. С идването си на власт те подкрепят
работническите сдружения и обещават да приемат работническо законодателство. Възприема се
тактиката на реформизма, като обещават поредица от социални реформи. Но през управлението си
демократите много често нарушават или не спазват социалните закони. Това води до поддържане на
икономическо напрежение и до избухване на стачки с икономически характер. Демократите
защитават собствениците на индустриалните предприятия и едрите търговци.
На 16 март 1911 г. цар Фердинанд възлага на лидера на народната партия Иван Гешов да образува
коалиционен кабинет от представители на Народната и Прогресивнолибералната партия.
Приоритетно за новото правителство са проблемите свързани със селското стопанство. Приет е закон
за земеделските камари. Една от дейностите на Земеделските камари е да привлекат по-широки
земеделски среди при модернизацията на селското стопанство.
През февруари 1912 г. се приема Закон за подобряване на скотовъдството, с който се въвеждат
агрономическа и ветеринарна помощ за селските стопани, кредитни улеснения, насърчава се
износната търговия на животни и животински продукти, подпомагат се кооперативните сдружения и
др. Развитието на селското стопанство се дължи на аграрния протекционизъм на правителството, т.к.
голяма част от населението е ангажирано именно в селското стопанство.
Към края на 1911 г. 70% от целия износ на България се формира от зърнените храни. Това дава
основание управляващите по-активно да се намесят при организирането, кредитирането и
застраховането на селското стопанство.
1

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
bogy_113 написа на 01 ное 2009 ОТГОВОРИ
ученик
 
Подобни материали
 

Лекции по стопанска история

08 апр 2008
·
503
·
11
·
2,255

Обективните трудности за стопанска и търговска дейност в Империята не са в състояние да спрат новите тенденции, които особено силно се изявяват в отделни по-големи селища и райони.
 

Стопанска История - Първа Леция

28 сеп 2009
·
81
·
2
·
315
·
160

Първа лекция от курс по стопанска история в УНСС. Преподавател доцент Костов...
 

Сравнителна характеристика между кризата от 1907г, "Великата депресия" 1929-1933г и настоящата финансова криза

06 яну 2010
·
118
·
9
·
267
·
129

Казусът представкява сравнение между трите най-големи икономически кризи в модерната история- банковата криза от 1907г, "Великата депресия" от 1929-1933г, и настоящата финансова и икономическа криза...
 

Ранно средновековие

13 апр 2009
·
164
·
8
·
2,186
·
1

Вътрешно средновековната епоха за европейския континент се разделя на Ранно средновековие - от 5-11 век, Същинско средновековие - от 11-15 век, Късно средновековие - от 16 до първата половина на 17 век. За Азия тази периодизация търпи...
 

Втори Стамболовистки режим

22 юни 2010
·
37
·
4
·
1,042
·
124

Можем да кажем, че когато това правителство идва на власт, то се стреми към три основни цели: 1/ Извоюване на независимостта; 2/ Подобряване на положението на българите в Тракия и Македония; 3/ Като оперативна цел на външната политика се оформя...
 
Онлайн тестове по Стопанска история
Тест по стопанска история
междинен тест по Стопанска история за Студенти от 2 курс
Тест по стопанска история за Университет за национално и световно стопанство в гр. София при доц. Лиляна Велева. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
40
20
1
13 мин
01.08.2013
Тест по Стопанска история за студенти
изпитен тест по Стопанска история за Студенти
Тестът съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Акцентът е върху Индустриалната революция. Предназначен е за студенти, изучаващи дисциплината "Стопанска история".
(Труден)
12
9
1
4 мин
20.10.2016
» виж всички онлайн тестове по стопанска история

Стопанска политика на българските правителства в началото на xx в.

Материал № 21896, от 29 мар 2007
Свален: 528 пъти
Прегледан: 86 пъти
Качен от:
Предмет: Стопанска история, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 1
Брой думи: 496
Брой символи: 3,282

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стопанска политика на българските правителства  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения