Големина на текста:
1
История на педагогиката – специфизирана дисциплина, в която учебно –
възпитателната практика и ръководещата я мисъл се изучават в тяхното развитие.
Педагогическата теория и практика са социални явления, които съществуват във
всички етапи на общественото развитие и се изменят закономерно заедно с
целокупното изменение на обществото.Съществува закономерна връзка между
развитието на теорията и развитието на практиката.
Терминът „Исория на педагогиката” е останал от времето, когато се е наблягало върху
развитието на педагогическата мисъл или теория и по – малко се е засягало развитието
на педагогическата практика. Първоначално употребата на този термин е свързана с
идеалистическото схващане, че основното в историята на педагогиката е развитието на
педагогическите идеи, което развитие води до развитие на учебно – възпитателната
практика, на възпитанието и обучението. Погледнато в широк исторически мащаб,
обаче, това историческо схващане е невярно, защото развитието на учебно –
възпитателната практика движи напред развитието на педагогическата теория, а не
обратно. Учебно – възпитателната практика и водещата я педагогическа теория са
сложни обществени явления, то тхното разглеждане допира до основните мирогледни
положения – идеалистически и материалистически. Върху идеалистическа философска
основа съществуват няколко метода за разработка. На тях се противопоставя
разработката на историята на педагогиката върху диалектико материалистическа
философска основа.
Методи в буржоазните разработки на историята на педагогиката
1. Биографичен метод – Проучване на живота и творчеството на великите
педагози и проявяване на интерес към усилията за осъществяване на
педагогическите идеи, които те създават. Разработвана с този метод историята на
педагогиката представлява наниз от монографии за отделните велики педагози, за
тяхното творчество, схващания и полаганите усилия за осъществяване на
създадените от тях идеи. Пример за така разрабтена история на педагогиката е тази
на К. Фон Раумер.
Този начин на разработка се основава на ненаучното идеалистическо убеждение,
че историята се прави от великите личности, създаващи идеите, чиято реализация
представлява човешката история. Учебно възпитателната практика е
осъществяване на идеите, създавани от големите педагози. Развитието и
творчеството на тези педагози е обществено обусловено. Те сами влияят върху
историята. Достигнатата степен на икономическо развитие, общественото
устройство, класовото разслоение, културното развнище и водените борби в
обществото определят дейността на великите педагози. Всеки подобен е формиран
в дадено общество като представител на дадена класа. Научното обяснение на
неговото творчество изисква да се интересуваме от онази обществено –
историческа среда, чиито представиел се явява.
1
2. Идеалистическо – социологически метод – При разработването чрез
този метод се държи сметка за обществената обусловеност на творчеството на
великите педагози. Пример за история на педагогиката, разработена с този метод е
тази на Паул Барт – „История на възпитанието в социологично и духовно – научно
осветление” – (1925г.). И този метод е научно неиздържан. Общественото мнение
определя какво да бъде обществото и изменението на това мнение води до
изменение на цялото общество. От това се определяло какви да бъдат учебно –
възпитателните заведения и педагогическата мисъл. Вниманието на
изследователите на историята на педагогиката трябвало да бъде насочено към
духовната характеристика на епохите и към тяхното идейно съдържание. При този
начин на разработка не се държи сметка за това, че от първобитното време до сега
обществото е разделено на класи, в него не съществува единна идеология, винаги
има вътрешно разчленен мироглед и противоречия, класова борба в политиката,
философията, изкуството и науката. Икономическото развитие на обществото
определя и политическите борби, и идейното развитие на това общество, а също
така и учебно – възпитателната практика на педагогическата теория.
3. Култур - философски метод – Този метод е разновидност на буржоазно
-социологическия. История на педагогиката, разработена с този метод, е тази на
Херман Лозер – „Педагогическият проблем в духовната история на новото време”
(1925;1928г.) – в два тома. Философската основа на този метод е хегелианството.
Според Хегел, хегелианците и неохегелианците историята е развитие и проявление
на „божествения дух”(„обективния дух”, „абсолютната идея”). Всеки субективен
дух на педагозите е издънка на обективния дух. При разработването с този метод
не се държи сметка за класовото разслоение на обществото в различните епохи, а
разглеждат идейното съдържание на всяка епоха като нещо цялостно. Този метод
също не е научен. Той разглежда педагогическата теория и учебно
възпитателната практика като вътрешно свързан цялостен процес. Пивържениците
на този метод са диалектици, но върху идеалистическа основа.
4. Диалектико – материалистически метод – Той е основн в марксистко –
ленинската история на педагогиката. Противопоставя се на методите за буржоазна
разработка. Метод за научна разработка на исотрия на педагогиката. При него се
използват и диалектичски материализъм за научно опознаване на учебно –
възпитателната дейност и на ръководещата я идея. Този метод предоставя на
историята на педагогиката използването като метод на научното схващане за
обществения живот и общественото развитие. Той вклучва в себе си по –
частичните методи, като наблюдение, експеримент, анализ, синтез, индукия и
дедукция, абстракция и конкретизация. Приложението му изисква да се приеме
диалектическият и историческият материализъм за метоологическа основа на
научното изследване. При разглеждане с този метод, на първо място се разглеждат
1
явленията в тяхната взаимна сързаност. Дейността на обществото протича в
природата, следователно тя се намира в непрекъснато взаимодействие с природата
и е невъзможно да се разбере учебно – възпитателната дейност, обучението и
възпитанието ако не се разгледат в тяхната многостранна свързаност с явленията в
природата. Децата се учат и възпитават като непрестанно се докосват до хората в
обществото и до предметите и явленията в природата и за да станат годни за
участие в общественото производство те трябва да се запознаят с околната
природа. На второ място при разглеждането с този метод явленията се разглеждат в
развитие. Диалектическият начин на разглеждане е противоположен на
метафизическия, който разглежда нещата в в статично състояние като наизменими.
Материалистическата диалектика разкрива, че развитието на всяко явление е
резултат от борба на противоположности. Това развитие се осъществява чрез борба
между старото и новото, отмиращото и възходящото. В този метод се разкрива и
законът за преход на количествените натрупвания в качествени изменения. В
развитието на обществото този закон се изразява в преминаването от един начин на
производство към друг. Това преминаване представлява революционно изменение,
което се изразява в сриването на стария строй и създаване на нов. Всеки следващ
начин на производство е качествено нов етап в развитието на обществото, на които
етапи съответсват нови типове учебно – възпитателна дейност, образование,
възпитание и съответната на тях педагогическа теория. Начините на възпитание
биват : първобитен робовладелски, феодален, капиталистически и комунистически.
Прехода от един начин на производство към друг се обяснява чрез законът за
отрицание на отрицанието – отрицание на стария начин, но отрицание, което
включва елементи от него. Този закон обяснява голямата борба между стария и
новия тип възпитание и образование. Спред марксико – ленинската исория на
педагогиката развитието на учебно – възпитателната дейност в педагогическата
теория като вътрешно противоречиво явление, протичащо съгласно законите на
материалистическата диалектика. Основната задача на историята на педагогиката е
да разкрие борбата на противоположности, които са моторът за развитието на
учебно – възпитателната дейност и ръководещата я теория.
Предмет на история на педагогиката – зараждането и развитието на учебно
възпитателната дейност и педагогическата теория като вътрешно противоречиви
явления.
Значение на история на педагогиката На въпроса какъв е смисълът да учим
история на педагогиката са дадени и положителни и отрицателни отговори. Тези, които
са отговорили отрицателно са събрани в две групи : просвещенци и романтици.
Просвещение – течение, което се появява в периода на прехода от феодализма към
капитализма. То е идеология на младата буржоазия, която се бори срещу феодалното
господство и феодалната идеология. В този период се шири убеждението, че не трябва
да се проявява интерес към идеите на миналото и възгледите на Средновековието.
Според представителите на буржоазното просвещение човешкият разум е източникът
на всички идеи, въз основа на които може да се уреди животът на хората и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 окт 2019 в 20:56 студент на 34 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2022
05 окт 2019 в 15:56 потребител на 18 години
02 окт 2019 в 17:11 потребител
18 сеп 2019 в 18:45 студент на 36 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по начална и предучилищна педагогика, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
02 сеп 2019 в 06:29 студент на 39 години от Враца - Педагогически колеж, специалност - Начална педагогика, випуск 2018
29 авг 2019 в 17:06 потребител
21 апр 2019 в 21:31 студент на 31 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2021
15 апр 2019 в 11:31 студент на 30 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - педагогически, специалност - Педагогика, випуск 2019
22 мар 2019 в 15:48 студент на 39 години от Благоевград - Колеж по туризъм, факулетет - Икономически факултет, специалност - Стопанско управление, випуск 2014
 
Домашни по темата на материала
Портфолио по Методика на убочението по история
добавена от glezenko.momiche 03.02.2013
0
45
българската култура 15-17век
добавена от NexTyS 04.01.2013
0
19
Балканска история анализ по теми
добавена от NIKITA6 01.11.2016
1
3
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
42
1
6 мин
04.07.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
2
1
2 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

История на педагогиката - Първа тема

Материал № 218781, от 29 ное 2008
Свален: 332 пъти
Прегледан: 482 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 10
Брой думи: 2,006
Брой символи: 18,451

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на педагогиката - Първа тема"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
67

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
127 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения