Големина на текста:
Субекти на Гражданското право: Физически лица.
Понятието субект на гражданското право е правно-нормативно, тъй като съдържанието му,
видовете правни субекти, условията, при които те възникват са уредени най-често с
императивни правни норми. Нуждата от гражданско-правни субекти се налага от това, че
гражданското правоотношение има за съдържание права и задължения, а техни носители
могат да бъдат само реални физияески лица или юридически лица. От друга страна,
вторият етап от осъществяването на гражданското правоотношение е неговото
изпълнение, което може да стане само от признати от закона субекти. Освен това, самото
гражданско-правно правоотношение възниква въз основа на юридическите факти.
От тази гледна точка нормите на гражданското право допускат три вида гражданско -
правни субекти:физически лица; юридически лица и самата държава, като носител на
граждански права и задължения.
В правната теория се използва и това понятие, което се схваща като едно сложно
социално-юридическо качество, изградено от следните три компонента: правоспособност,
дееспособност и деликтоспособност.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от
закона.Чл. 1 от ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гласи: „Всяко лице
от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и
задължения„. Следва да изясним подробно съдържанието на тази разпоредба. Тя се отнася
до „всяко лице”. Тълкуването й във връзка със заглавието, което стои непосредствено над
нея, налага извода, че под лице се разбира само физическо лице. Към тази категория
субекти се отнася само съществата, които принадлежат към човешкия биологически вид.
Останалите живи организми не спадат към нея. Неодушевените предмети, включително и
изкуствения интелект на най-високо техническо ниво не са правни субекти. При това
нормативно решение са от значение не само правни, но и нравствено-етични съображения.
Няма никакво съмнение, че в българския език под способност за действие или състояние
се разбира качество на дадено лице. Определението на правоспособността въз основа на
чл. 1 ЗЛС би могло да гласи: признато и гарантирано от закона качество годност нс всяко
живо същество да бъде носител на права и задължения. Чрез това общо понятие се
характеризира човекът като възможен субект на всякакви правоотношения. Тъй като ЗЛС е
чисто граждански закон, логично е да се смята, че той в чл. 1 има предвид гражданско-
субективни права и гражданскопраавни задължения. Определнието на гражданската
правоспособност на физическите лица би трябвало да гласи: признато и гарантирано от
гражданския закон качество, годност на всяко живо човешко същество да бъде носител на
субективни граждански права и гражданско-правни задължения.
Чл. 1 ЗЛС определя началото на правоспособността „от момента на раждането”.
Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Това също е
изрично уредено в закона, но се подразбира, защото починалият няма смисъл да бъде
носител на права и задължения.
Дееспосособността е изключително важен елемент от правосубектността на участниците
в гражданския оборот, тъй като тя е една от основните предпоставки за действителността
на предприеманите от субектите правни действия. Връзката между дееспособността и
правоспособността се изразява в следното: правоспособността е предпоставка за
съществуването на деесособността. Ако бъде ограничена правоспособността на едно лице,
това фактически води и до стесняването и на неговата дееспособност. Правоспособността
е и граница за дееспособността. Правоспособността може да съществува и без
дееспособността, но обратната хипотеза не е възможна.
Освен в хипотезите, когато лицето се лишава от право да заема определена държавна или
обществена длъжност, да упражнява определена професия или дейност и да живее в
определено населено място, правоспособността не може да бъде ограничавана. Докато
ограничаване на дееспособността, без това да представлява санкции, е възможно чрез
съдебното исково производство по ГПК. По подобие на правоспособността и
дееспособността също се урежда с императивни правни норми.
В ЗЛС и СК липсва законова определение за дееспособността, поради което е необходимо
то да се изведе по тълкувателен път. Така, тълкувайки ЗЛС, можем да определим
дееспособността като способността на едно пълнолетно физическо лице, чрез свои
собствени действия дапридобива права да се задължава.
Разширителното тълкуване в ЗЛС акцентира върху дееспособността, като годност за
извършване на правомерни правни действия. Това обаче не е точно така, защото
формулировката, говори за извършването на правомерни правни действия. Т. е. така
разглеждана дееспособността предполага критерии, по които да бъде определена. Тези
критерии са следните два: кога да се достига тази зрялост и дали когато е достигната тази
зрялост лицето е наистина зряло.
Вярно е, че дееспособността, разбирана като годност се определя от ЗЛС по един
възрастов критерии. Но когато се касае за делисктоспособност, т.е. за способността да се
носят правните последици от извършени деликти, законодателят не процедира по същият
начин.никъде в материята, свързана с деликтите няма възрастов критерии за
деликтоспособността, т.е за това дали едно лице е отговорно да отговаря за извършен от
него деликт, по логиката на закнна би трябвало да се определя за всеки случай по отделно.
Определението за дееспособността като годност за извършване чрез лични действия на
правомерни правни действия, с които се поемат, изменят, пректратяват или погасяват
субективни права се различава от опредленеието за деликтоспособността. Спорно е какво
трябва да се разбира под деликтоспосбност- дали способността да се причиняват вреди или
способността да се носи отговорност за така причинените вреди. Някои автори определят
деликтоспособността като вменяемост. В гражданското право деликстоспособността се
разглежда като предпоставка за гражданска отговорност при непозволено увреждане.
Между деликтоспособността и дееспособността има много различия, които най-обшо
могат да се изразят в следното:
И двете качества предполагат възможността н аправните субекти да схващат
смисълът на правните норми и да извършват съобразно това определени правни
действие, т.е. да разбират свойството и значението на своите действия и да разбират
постъпките си.
За разлика от дееспособността, деликтоспособността проявява ефекта си при
извършване на неправомерни правни действия. Т.е. ако дееспособността в
стриктния смисъл е предпоставка за валидността на правомерните правни актове, то
деликтоспособността разбирана като вменяемост, може да се разбере само във
връзка с вината или може да се каже, че въпросът за деликтоспособността е
въпросът за отговорността на правните субекти при извършването на неправомерни
действия.
У нас е възприет стъпаловидният подход при определяне на дееспособността:
? От раждането до 14 години- лицата са напълно недееспособни
? От 14-16 години- лицата са малолетни ( ограничено дееспособни)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 яну 2019 в 00:50 ученик на 26 години от Пловдив - ОУ "Тодор Каблешков", випуск 2013
17 дек 2018 в 13:10 ученичка на 25 години от Перник - ОУ "Св. Иван Рилски", випуск 2016
02 дек 2018 в 18:39 потребител на 23 години
 
Подобни материали
 

Казус по Наказателно право

27 мар 2008
·
699
·
13
·
1,664
·
274

Документни престъпления - Казус ІІІ - 6, стр. 81 от Сборник "Казуси по Наказателно право - обща част" - Л. Груев, Р. Илкова.
 

Лекции по наказателно право, обща част

24 юли 2008
·
893
·
46
·
22,189
·
356
·
1
·
1

Наказателното право, като публично правен отрасъл се занимава с всечко, което се случва, но не трябва да се случва в обществените правоотношения. Това е основната разлика между Наказателнота право и останалите правни отрасли...
 

Административно нарушение. Отговорни лица (пищови)

29 авг 2007
·
457
·
2
·
258
·
32
·
1

Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
 

Понятия за търговско право

13 дек 2007
·
579
·
6
·
2,316

Понятия за търговско право. Търговско качество. Понятие за търговец. Видове търговци. Едноличен търговец. Търговци –юридически лица...
 

Пищови по гражданско право

06 яну 2008
·
1,543
·
10
·
23,258
·
923
·
4

Пищовите са на всички теми както следват в учебника по гражданско право.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
Тест по Търговско право за студенти
изпитен тест по Право за Студенти
Тестът съдържа 16 въпроса от областта на Търговското право и е предназначен за студенти, изучаващи дисциплината. Голяма част от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
16
86
1
09.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Субекти на Гражданското право

Материал № 218333, от 29 ное 2008
Свален: 124 пъти
Прегледан: 94 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 813
Брой символи: 7,342

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Субекти на Гражданското право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения