Големина на текста:
В историята на човешкото общество има моменти, които отбелязват
значителни промени в неговото развитие. Такъв превратен момент е епохата, в която
живее и твори един от класиците на икономическата мисъл - Адам Смит.
По времето на Смит - през XVIII век. - в икономиката на Англия настъпват бурни
изменения, които А. Тойнби по-късно ще нарече промишлена революция. Тя
започва с аграрния преврат, в резултат на който земята се концентрира в ръцете на
малък брой собственици, а многобройното по това време селячество се разорява,
отделя от земята и се превръща в наемни работници. Възникналият излишък от
свободна ръка се насочва към градовете В градовете бързо се развива
манифактурното производство, в резултат на което икономиката преминава от
аграрен към индустриален тип.
Първите манифактури се зараждат във вълненотекстилната промишленост,
след това се пренасят в памучната промишленост и лененото производство. Редом с
текстилната промишленост се развиват мани-фактурите за производство на дребни
метални изделия, като пирони, игли, топлийки и пр. Тези манифактури по правило
се разполагат в градовете, в резултат на което тяхното население значително
нараства. Така Ливърпул нараства 10 пъти, Бирмингам - 8 пъти, Шефилд - 7 пъти,
Манчестър - 5 пъти. Много от тези манифактури със своята организация на труда са
емпирично изследвани от А. Смит в теорията му за разделението на труда.
Манифактурата с нейните тесни места в производството става благодатна
среда за изобретенията. През този период за нуждите на развиващата се
промишленост се изобретяват предачната машина от Аркрайт, „летящата" совалка
на Дж Клей, с което скоростта на предене нараства стотици пъти, парната машина на
Дж. Уат и пр. Тези изобретения са в основата на промишления преврат в текстилната
промишленост и на изграждането на фабричната система в Англия.
С развитието на производството се разширява и търговията. Британските
търговци осъществяват своята дейност не само между британските острови, а
кръстосват седем морета и световните океани. Разрастват се британските колонии,
трупат се огромни капитали от търговия, продажба на роби, спекула, наложената
система за покровителствени мита и пр. Банковата система се развива в широка
мрежа, която излиза извън пределите на Великобритания и се разпростира на
континента. Това налага преосмисляне на теоретичните постановки на
меркантилистите, разширяване идеите на физиократите, Пети и Буагилбер в
съответствие с настъпилите промени. С тази задача се залавя Адам Смит.
Адам Смит е роден през 1723 г. в шотландския град Киркалди в дома на
митнически чиновник. Получил е средно образование в родния си град. На 14 години
постъпва в Глазгоуския университет и се занимава с нравствена философия,
математика, астрономия и пр., а след показани отлични заложби получава
стипендия и заминава да се учи в Оксфорд по богословие, право и етика. В
определен период от своя живот, по стечение на обстоятелствата, Смит чете
лекции по естествено право, включващо юриспруденция, политически учения,
социология и икономика. През 1751 г. е избран за професор по логика в
университета в Глазгоу.
През 1759 г. Смит публикува първия си значителен труд „Теория на нравствените
чувства", който е изцяло пропит от духа на Възраждането. В него се застъпва
антифеодалната идея за равенството на хората. Едновременно с това се развива
идеята за икономическата организация на обществото. Въпросът, който си задава
Смит, е как човекът, който е егоист по природа, може да съчетае своите
интереси с останалите хора (да прави морални оценки, които да удовлетворяват
другите). Отговорът Смит търси в съществуването на „естествени закони",
които принуждават индивида вместо просто да следва личния си интерес, да
взема решенията си на основата на съчувствие, а не на егоизъм.
Идеята за икономическото равенство и пълната свобода на действие на
икономическите агенти по-нататък е блестящо развита в знаменитото съчинение
„Изследване върху природата и причините за богатството на народите" - станало
популярно като „Богатството на народите". Книгата е започната през 1774-1776
г., когато Смит пътешества из Франция в качеството си на възпитател на Херцог
Бъркли - племенник на големия държавен деец по това време Чарлз Таундсен, както
пише самия Смит - от скука, за да запълни времето си. След завръщането си от
Франция Смит се установява отново в Киркалди, където в продължение на 9
години пише своя труд и той излиза през 1776 г.
В „Богатството на народите" за пръв път се прави цялостно теоретично
изследване на проблемите на производството, разпределението и обращението. С
това съчинение Смит прави голяма крачка в обособяването на политическата
икономия като самостоятелна наука. Той внася съществен принос за развитието на
нейната методология на нови, научни основи. Пръв доказвайки двояката задача на
дисциплината: от една страна - чрез анализа на обективната икономическа
действителност да се изяснят законите на нейното развитие (т. нар. позитивна страна
на изложението); и от друга страна - на базата на тези закони да се изработят
правила за поведение на икономическите агенти (т. нар. нормативна страна).
В своето произведение при изследване на икономическите процеси Смит
широко застъпва дедуктивния метод. Така например в много случаи той тръгва от
природата на човека, от неговите егоистични мотиви и интереси и от тези общи
качества формулира същността на отделните явления и скрити връзки, които
управляват общественото производство. Едновременно с това Смит с успех прилага
и индуктивният метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които
извежда общи заключения. Като тънък наблюдател на икономическата природа на
обществото Смит си служи и с емпирично-описателния метод, при който, из-
хождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва
явленията и процесите в икономиката. Това редуване на разнообразни методи на
изследване му позволява да развие редица варианти за обяснение на едни и същи
процеси.
Основната цел, която си поставя Смит със своето съчинение, е показана в
самото заглавие: да изследва природата и причините за богатството на народите, т. е.
да открие законите за нарастване на богатството. За разлика от меркантилистите,
които измерват богатството с количеството благородни метали. Смит - обратно -
счита, че: първо, истинското богатство трябва да се измерва не с чувалите пари, а с
жизнения стандарт на домакинствата; и второ, самото богатство трябва да се
разглежда от гледна точка на потребителите в страната. Това е отправното
положение в неговото изследване.
Икономическата философия на А. Смит в^Бсуатството_на народите" следва
основните положения на^трудовата теория за стойността. Едновременно с това той
разкрива основите на доходите от факторите за производство. В тази връзка
внимание заслужават два основни възгледи. За личните интереси на индивида и за
свободата jna пазара. При възгледа за личните интереси на индивида Смит взема за
начало на системата произвеждащия индивид (т. нар. хомоекономикус). Главният
мотив за стопанска дейност при него е егоистичният интерес „Ние очакваме своя
обяд - пише Смит - не от благоволението на месаря, пивоваря или хлебаря, а от
ревнивото им отношение към собствените им интереси. Ние се обръщаме не към
тяхната хуманност, а към техния егоизъм, и никога не говорим за нашите нужди, а за
техните изгоди"
1
. Така чрез съчетаване на интересите хората спомагат за развитието
на обществото, т. е. зависимият от гледна точка на индивида икономически процес
става част от обществения интерес. Следователно идеята е, че естественият стремеж
на всеки индивид да подобри своето. !ЮАОжениGBP_е_мощен стимул за подобряване
на благосъстоянието на обществото. Преследвайки собствения си интерес, човек,
какт~о сочи Смит „...често съдейства за интереса на обществото по-ефикасно,
отколкото когато възнамерява действително да съдейства за тази цел"
2
.
В пряка връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидима ръка", т. е.
когато индивидът „има предвид собствената си изгода и в този, както и в много
други случаи, бива насочван от невидима ръка да съдейства за една цел, която
съвсем не е влизала в неговите намерения"
3
. Смисълът на „невидимата ръка" е, че
ако на хората се даде „икономическа свобода на действие, те, преследвайки своите
икономически интереси, ще умножат както индивидуалното, така и общественото
богатство Това е опит за тълкуване на автоматичното пазарно равновесие в услови-
Я1а на свободната конкуренция.
В структурно отношение „Богатството на народите" се състои от пет книги.
Предмет на изследване в първата книга е разделението на труда като главно
внимание е отделено на връзката на разделението на труда с пазара, на теориите за
стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр.
Във втората книга „За природата, натрупването и приложението на капитала" -
предмет на анализ е същността и делението на капитала на основен и оборотен,
видовете капитал (заемен, търговски и промишлен), начините на неговото
приложение и пр. Особено място е отделено на парите като форма на проявление на
капитала и на паричното обращение (металическо и книжно) и на възпроизводството
на обществения продукт Третата книга със заглавие „За различния напредък на
различните народи към богатство" е посветена на стопанската политика в
историческото развитие на народите. Смит разглежда икономическата политика като
един от важните фактори за нарастване на богатството.
В четвърта книга „За системите на политическата икономия" са разгледани
различните теории за стопанската политика, като главно внимание е отделено на
физиократите с тяхната политика на либерализъм
В последната, пета книга - озаглавена „За дохода на владетеля или държавата" Смит
критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите,
върху които трябва да се изгражда капиталистическата данъчна система, за да може
да се осигури напредък и развитие на обществото.
Обобщавайки, бихме могли да кажем, че първите две части на „Богатството
на народите" са чисто теоретични и в тях се изследват такива икономически
проблеми, като стойност, цена, пари, капитал, труд и доходи. Последните три книги
са с практическа насоченост и в тях се разглеждат въпросите за стопанството и
стопанската политика. Така в своето съчинение Смит се показва и като теоретик, и
като историк, и като прагматик. Това определя по-нататъшната съдба на неговото
учение. То се превръща в класика, до която по един или друг повод, в един или друг
момент се прибягва от отделни учени и политици. Отричани или възхваляни,
икономическите вратовръзки с десени от идеите на Смит периодично стават хит на
стопанската мода, което потвърждава жизнеността на теорията на „шотландския
мъдрец".
3.2. Възгледи на Смит за икономическия растеж, стойността
и парите

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
ivaandonova901016 написа на 01 дек 2009 ОТГОВОРИ
студент
искам да разгледам темата за6тото ми е мнг интересна
 
Подобни материали
 

Хайек и Менгер


Фридрих-Август фон Файск е ръководител на Австрийският институт за икономически изследвания за известно време. Най изтъкнатите предтавители на англииския неолеберализъм фон Хайек и фон Мизес в своите научни изследвания анализират разлчни проблеми...
 

Основни направления в развитието на първите икономически школи

01 мар 2007
·
517
·
10
·
1,861
·
122

Разглежданите от икономическата теория проблеми имат за своя първооснова един елементарен и отдавна известен факт – за да живеят, хората трябва да потребяват.
 

Австрийска субективна школа и нейното развитие


Възникване и начало на австрийската субективна школа. Теории и начини на мислене и разпространение на икономическото учение....
 

Икономистите Адам Смит и Франсоа Кене

17 мар 2006
·
859
·
6
·
3,539
·
214

Икономистите Адам Смит и Франсоа Кене - биографии, възгледите им за капитала, стойността и възпроизводството на обществения капитал/продукт и др.
 

Икономически теории - теми

20 мар 2006
·
2,603
·
12
·
5,603
·
361

Икономически теории - 21 на брой кратки теми ...........
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест икономически теории за студенти
изходен тест по Икономически теории за Студенти от 4 курс
Тест по икономически теории, необходим за редовен изпит. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
30
866
1
03.07.2012
Тест по икономическа теория
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тест по икономика, предназначен за проверка на основните познания по микроикономическа теория.
(Труден)
26
81
2
18.02.2013
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Приносът на Адам Смит при изграждане на теорията за стойността

Материал № 218206, от 28 ное 2008
Свален: 394 пъти
Прегледан: 328 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 3,312
Брой символи: 28,245

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Приносът на Адам Смит при изграждане на теорият ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения