Големина на текста:
Реториката като соци ално влияние
А:
Реториката или синонимът и Ораторско изкуство възниква в древна Гърция и достига своя
разцвет в древен Рим при Цицерон. Тя днес се определя като наука за убеждаващото говорене,
въздейства чрез писмена или устна форма и винаги с помощта на аргументи. Аргументите целят
да модифицират първо началното мислене и поведение.
Спорило се е дали реториката е наука или изкуство. Науката си служи с анализи и
доказателства, а изкуството с докосването на емоциите. Самата реторика е наука за убеждаващото
говорене, която се опира на рационалното без да пренебрегва внушението чрез емоция.
Ораторското майсторство се постига с много труд, ако не се упражнява достатъчно няма да се
постига желания ефект при убедителното говорене.
При натрупването на реторически умения,идеята за човекът като продукт на обществото се
измества от идеята за човека като продуцент на обществото. Тази идея кара оратора да градира
своето реторическо мислене, за да може да спечели повече съмишленици и да ги мотивира за
действие в определена насока.
Реториката не се основава само на съдържанието както е при науките, нито само на
формата както е при изкуствата.
Форма за убеждаващото говорене е дискурсът, при него целта е промяна на
първоначалният начин на мислене и поведение. Дискурсът в широк смисъл означава, разговор,
обсъждане. В структурно отношение се състои от теза-антитеза-синтез. Тезата съдържа
формулировка и аргументи в защитата на твърдението. Антитезата включва аргументи против
твърдението, за да се вземе правилно решение трябва да се оценят плюсовете и минусите на
дадено твърдение. Синтезът е мнението на оратора и решенията му за решаване на проблемът.
Основните характеристики на реторическия дискурс са, силата на сцепление между
частите, последователност в смисъла, съгласуваност между частите и наслагване на внушение, с
цел постигане на желания ефект.
Реториката като наука се основава на различни области на човешкото познание.
Оратора трябва да владее :
-правоговора и правописа изучавайки граматиката.
-способност да се аргументира,което се постига с владеенето на логиката и диалектиката.
-умението да украсява речта си ,което е резултат от владеенето на реториката като наука.
Цел на реториката е да оборва неверните твърдения и да защитава истината с оръжието на
истината. Това е и разликата между красноречие и демагогия. Красноречието е съзидателно, а
демагогията е разрушителна.
Източниците на красноречието са дарба, теория, опитност.
За разрушителната сила на демагогията пример са оратори като Хитлер, Сталин, Мусолини.
Те са използвали силата на убеждаващото говорене за нехуманитарни цели.
Говореното е себеразкриване. Човек днес е в непрекъснат контакт с хора убеждаващи го в
нещо. За това съвременния човек се учи да разграничава красноречие и демагогия. Науката
реторика изучава не само техниките за убеждаващо говорене, но и да дешифрира деструктивната
демагогия.
Б:
Съвременната реторика като теория на красноречието е форма-средство за убеждението.
Има принципи в реториката, които са в основата на конструктивното въздействие.
-Първия принцип е “съобразяване с изискването за научност”, научността се свързва с
необходимостта от достоверност, доказуемост. В този смисъл принципът за научност е
резултативен, а не пeрспективен;
-Следващ е принципът за “съобразителност на историческата детерминираност”;
-Третия принцип е за ”събразителност с социалната детерминираност”. Говорещия пред хора е
длъжен да съобразява речта си с възрастта, пристрастията, емоционалното състояние на
аудиторията.
-Четвъртия принцип е “Съобразяване с диалектическия характер на реторическите дейности”. Има
се предвид, че убеждаващото говорене съвместява конкретно и общо, субективно и обективно и
др. Както и че реториката функционира в система, включваща цел, изпълнител, средство, обект,
резултат. Ако тези компоненти не са диалектически свързани с къса веригата между тях и
говоренето се превръща в шум,а не в средство за убеждение.
-Петият принцип е за “съобразяване на приложения характер на реторическите дейности”. Това е
всъщност съобразено единство на цел, начин, време, място.
-Шестия принцип е “Съобразяване на интегративния характер на реторическите дейности”. Това е
принцип за съобразеност с комплексно-универсалния характер на красноречието.
-Седмия принцип е за “съобразяване с единството и взаимно свързаността на практика и теория”.
Само теория без практика не може да изгради добър оратор, както и обратното. За това човек учи,
за да може със знанията си да удовлетвори практиката, а това е възможно само ако теория и
практика са взаимносвързани.
-Следващият принцип е за “Общото, особеното и специфичното в реторическата дейност”. За да се
постигне целта на убеждаващото говорене е необходимо, да се съобрази с конкретната сфера и
специфични условия на реторическата изява.
-Последния принцип е “Принципът за необходимост от комплексност при спазването на
реторическите принципи”. Ако този принцип не е спазен, значи не са спазени и останалите
принципи.
В:
Заставайки пред слушатели ораторът извършва акт на управление, с цел да промени
мнението, отношението, действията. С това са свързани основните функции на красноречието.
1-Когато лишаваме човек от информация, ние го манипулираме. Това е “Информативната
функция”.
2-“Деловата функция”-Цел на убеждаващото говорене да мотивира за дела.
3-“Емотивната функция”-Има за цел да създаде благоразположеност към това, за което се говори.
4-“Интерактивна функция”-Слушателя никога не бива да бъде поставян в позицията на пасивен
обект.
Когато принуждаваме някого да извърши дадено действие, можем да бъдем сигурни, че
няма да използва своя творчески подход и да се поучи от грешките си. Но ако успеем да го
убедим, мотивираме, можем да бъдем сигурни, че той ще използва пълния капацитет на
възможностите си. За да се постигне това ораторът трябва да се научи да използва своето АЗ е
процеса на общуването. Това се постига с ежедневна практика и упражнения. Човекът, който иска
да говори публично и да убеждава, трябва да надмогне страховете си и да намали стреса от
срещата с другата позиция.
Това може да се постигне чрез постигане увереност и основание да каже ”Знам и мога”.
Ако почувства неприязън, трябва да я овладее и с добронамереност да я преодолее. Не бива в
последния момент да прави промени в първоначалният план на изложението си.Не трябва да се
забравя че не може да се угоди на всички, тези които са дошли да слушат те ще слушат. Темпото
на говорът не трябва да е бързо,за да могат слушателите да осмислят казаното. Ако се чете текст е
много важно да не се изпуска визуалният контакт, това се постига като текста е написан с по-едри
букви, важните моменти са отбелязани с някакъв цвят за по лесно ориентиране в текста.
Препоръчително е да се избягват разговори с настроени негативно хора, това би създало
напрежение преди срещата с другата страна. Искането трябва да бъде формулирано, добро
съдържание и кратко изложение има много добър ефект. При задаването на въпрос се очаква бърз
и точен отговор. Не е важно само какво казваме но и как го казваме.
Всичко се постига с много упражнения. Човек винаги може повече от колкото си мисли че
може. Ако се освободи от страховете си, активира мисълта и паметта, и ги съчетае с
добронамереност. Без да подражателства, но да излъчва интелект и симпатия. Тогава успехът в
убеждаващото говорене е сигурен.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Реториката като социално влияние

Реториката като социално влияние А: Реториката или синонимът и Ораторско изкуство възниква в древна Гърция и достига своя разцвет в древен Рим при Цицерон. Тя днес се определя като наука за убеждаващото говорене...
Изпратен от:
Mariya
на 2008-11-27
Добавен в:
Курсови работи
по Право
Статистика:
73 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Разузнавателна защита на конституционния ред

14 апр 2009
·
584
·
24
·
8,624
·
495
·
1

В научното пространство съществува нова наука – предметология, занимаваща се с изучаване на обекта и предмета на основните области...
 

Финансово право

12 дек 2007
·
465
·
76
·
20,909
·
143
·
1

В косвен смисъл източници са материалните условия на живот (базиса) и от това зависи какви ФА (фин.актове) ще се издават. ФНА (фин. нормативни актове) зависят много от базиса.
 

Обща характеристика на особената част на българското наказателно право

26 юни 2007
·
204
·
18
·
10,366
·
68

Понятие за особената част на наказателното право, служебна роля, обществено политическо значение на нейните норми...
 

Същност на юридическите факти

14 яну 2008
·
40
·
28
·
4,860
·
8

Oбщественоправният живот отбеляз¬ва непрекъснато пораждане на нови права и изменение или погасяване на съществуващи вече права. Това пораждане, изменение и погасяване на права дава на обективното право онзи...
 

Материално и процесуално право

19 ное 2007
·
269
·
1
·
150
·
103

Това е лекция по Обща теория на правото при проф. Бойчев от 2007 година...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право за кандидат-студенти по магистърска програма в УНСС
ЕПИ тест по Право за Студенти от 5 курс
Въпроси по Право за кандидат-студенти за магистърска програма в УНСС, 29 въпроса, само един верен отговор.
(Лесен)
29
15
1
6 мин
27.10.2016
Тест по Право за студенти от 1-ви курс. Информатика на юриста
междинен тест по Право за Студенти от 1 курс
Принципи на публикуване и споделяне на информация в интернет. Тест и лекция по информатика на юриста. 10 въпроса, с по 1 верен отговор всеки.
(Лесен)
10
14
2
3 мин
05.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Реториката като социално влияние

Материал № 217209, от 27 ное 2008
Свален: 73 пъти
Прегледан: 31 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 2
Брой думи: 654
Брой символи: 5,822

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Реториката като социално влияние"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения