Големина на текста:
Физиология на възбудимите структури. Общи принципи за организация на
НС . Организация на движения, действия и дейности. Приемане и
преработка на сетивната информация в организма.
1.Физиология на възбудимите структури. Възбудимите структури в човешкия
организъм са нервните и мускулните клетки и рецепторите. Свойството не тези
структури да отговарят с възбуден процес носи наименованието възбудимост . За
разлика от свойството дразнимост, което е на лице при всички живи клетки,
възбудимостта е присъща само на високо диференцираните и специализирани
клетки. Възбодимостта на нервните клетки е специализирана дразнимост.
Възбуждането възниква под влияние на различни дразнители и представлява
сложна реакция на цялата клетка, но най съществените промени засягат
микроструктурата и йонната пропускливост на клетъчната мембрана.
Възбудимостта е свойство на клетъчната мембрана, но при процеса на възбуждане
се активират вътреклетъчни ензимни системи и се променя обмяната на веществата
вътре в клетката.
За нервните клетки най – характерната проява на възбуждане е възникване на
различни електрически сигнали като промени в мембранния потенциал, наречени
потенциали на действие. Поредица от потенциали на действие носи наименованието
нервен импулс.
Структури и функционални особености на клетъчната мембрана. – КМ разграничава
вътрешноклетъчната от извънклетачната среда. КМ има двуслойна структура от
фосфолипидни и холистеролови молекули, в които са вградени белтъчни молекули.
Км е непропусклива за йони и водноразтворими вещества като глюкоза,
аминокиселини и др. Тя пропуска липидоразтворими вещества алкохол и др.
2.Общи принципи за организация на НС. Ф – те на мозъка са в основата на
всички форми на поведение – както простите форми като ходене, приемане на
храна, така и всички сложни конгитивни процеси, които са в основата на
специфичните форми на човешкото поведение, като говор, мислене, креативност и
др. Човешкият мозък е съставен от сто милиарда нервни клетки, като почти
половината от тях са свързани с преработка на постъпващата информация.
Свойствата на отделните нервни клетки на човешкия мозък не се различават
съществено от нервната клетка в ганглий на безгръбначно животно.Възможностите
на човешкия мозък не са свързани с усъвършенстване на отделната нервна клетка, а
с огромния брой неврони, структурно и функционално организирани да приемат и
преработват информация.
Всички живи клетки притежават свойството дразнимост, което се състои в това, че
те дават някакъв отговор на въздействия от външната или вътрешната среда на
организма. При нервните клетки дразнимостта се проявява като възбудимост, а
предизвиканият като резултат от това процес е възбуждането. Основна проява на
възбуждането в нервните клетки е генерирането на потенциал на действие. Чрез
потенциала на действие възбуждането се предава на относително голямо разстояние
в сравнение с резмера на самата клетка. Потенциалите на действие се
разпространяват без затихване и по този начин представляват надежден механизъм
за достоверно предаване на информацията от неврон на неврон, от неврон на
мускул, или от неврон на секреторна клетка. Възбуждането е тясно свързано със
създаването на потенциали на действие. Те са негов безусловен белег.
Най – общо ф – те на мозъка могат да бъдат изброени по следния начин:
- поддържа жизнените ф – и
1
- получава и преработва информация
- организира рефлексната дейност
- регулира движенията позата на тялото и поддържа равновесието
- сърханява информация в паметта
- решава проблеми като използва реч, мислене, създава нови идей
- създава удоволствени и не удоволствени емоций
- организира формите на придобито поведение, като то не е механичен сбор от
всички тези дейности, а е целенасочена дейност за приспособяването на човека
към биологичната и соц., среда в която живее.
Мозъкът извършва всичките тези дейности едновременно. Ако вземем един прост
пример за придобито поведение – шофиране на кола, можем да направим следния
анализ, за да илюстрираме принципа за едновременност. При шофирането
непрекъснато протича преработка на информация от зрителната и слуховата с – ма
за движещи се предмети при висока степен на внимание, ползване на паметова
информация за всички правила за движението и оценка за съответсвие или
несъответствие с тези правила, контрол на емоц. реакции на неудоволствие от
неспазването на тези правила и др. участници в движението, вземане на решение за
вид на реакция и извършване на координирани волеви движения необходими за
управлението на автомобила.
ЦНС
ЦНС автоматично има следните 7 главни дяла:
1.Гръбначен мозък
2.Продълговат мозък
3.Мост
4.Малък мозък
5.Среден мозък
6.Междинен мозък
7.Краен мозък
От функционална гледна точка продълговатият мозък, мостът и средният мозък се
обединяват в обща структура нар. мозъчен ствол.
Гръбначен мозък. Той наподобява връв с дължина 45 до 50 см и дебелина около
1 см. От предната му повърхност излизат предните коренчета на гръбначно –
мозъчните нерви. Върху задната повърхност се намират задните коренчета на
гръбначно – мозъчните нерви. В бялото вещество на гръбначния мозък се намират
снопове влакна, който изграждат “ аферантни и еферентни пътища “ . Първите
предават възходяща информация от кожните рецептори за допир и натиск, болкови
дразнения и от импулси от рецепторите в мускулите и ставите за положението на
тялото. В сноповете с влакна от еферентните пътища преминава пирамидният път,
както и редица др. пътища, които свързват разл. участъци на главния с гръбначния
мозък и кото регулират мускулният тонус и движенията – структури на средния,
малкия мозък, ретикуларната формация и др.
Прекъсването на гръбначния мозък предизвиква загуба на сетивността и парализи
под мястото на прекъсване.
Мозъчен ствол. Изгражда се от следните 3 структури – продълговат мозък, мост
и среден мозък.
Продълговатият мозък е продължение на гръбначния мозък и представлява
връзката с по – горните части на главния мозък.
2
Мостът се разполага под продълговатия мозък и през него преминават различни
снопове нервни влакна.
Средният мозък се разполага в горната част на мозъчния ствол.
Голямата част от невроните и мозъчния ствол не са организирани в ядра, а са повече
или по – малко дифузно разпределени и имат множество връзки помежду си. По
този начин се оформя ретикуларната формация. Някои от невроните на
ретикуларната формация са части от сетивни пътища и чрез възходящи връзки
регулират състоянието на бодърстването и съня. Други неврони са свързани
предимно с регулация на движенията. В ретикуларната формация се намира и
сърдечно - съдовия и дихателният център. Функциите на мозъчния ствол могат да се
обобщят по следния начин:
1.през мозъчния ствол преминават възходящи и низходящи пътища
2.регулира сетивността и движенията на лицево – черепните структури
3.регулира равнището на будност и внимание
4.регулира основни жизнени процеси като дишане, храносмилане и
кръвообращение
5.в мозъчния ствол се намира центъра на гърлото
6.в мозъчния ствол се намират центровете на кихане, кашляне
7.мостът като част от мозъчния ствол служи да пренася информация
Средния мозък координира зрителните реглекси.
Малък мозък. Той е разположен зад моста на мозъчния ствол под тилната част на
крайния мозък и се състой от 2 полукълба, свързани с междинна част – червей.
Полукълбата имат силно нагънати повърхности.
Функциите на малкия мозък могат да бъдат обобщени така :
1.осъществява несъзнавана сетивна перцепция
2.модулира силата на съкращение на скелетната мускулатура
3.преви движенията точни и координирани
4.участва в заучаването на двигателни умения
5.координира очните движения
6.свързан е тясно с вестибуларния апарат
Междинен мозък . Намира се пред средния мозък, вмъкнат между полукълбата
на крайния мозък. Негови структури са хълма и подхълмието. Неговата основна
роля е да интегрира вегетативните и ендокринните ф – и в организма.
Краен мозък. Крайният мозък е най – добре развитата част на главния мозък на
човека и съставлява около 80 % от теглото му. Съставен е от 2 големи полукълба
( хемисфери ) , свързани помежду си с мазолестото тяло. Между двете полукълба
има дълбока срединна цебка.
Всеки от мозъчните дялове има специфични функции. Най – общо тази главна
локализация на ф – те е следната:
1.челен дял – планиране на бъдещето и волеви движения
2.теменен дял – обща ( соматосетивна ) сетивност и “ образ за тялото “
3.тилен дял – зрение
4.слепоочен – слух и в известна степен учене, памет и емоции
. Мозъчни стомахчета. Те представлява кухини изпълнени с гръбначно мозъчна
течност. Мозъчните стомахчета са 4 – две странични, трето и четвърто мозъчни
стомахчета.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Физиология на възбудимите структури

Физиология на възбудимите структури. Общи принципи за организация на нервната система. Организация на движения, действия и дейности. Приемане и преработка на сетивната информация в организма.
Изпратен от:

на 2008-11-25
Добавен в:
Лекции
по Медицина
Статистика:
147 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Предмет на социалната медицина

17 мар 2008
·
621
·
2
·
456
·
279
·
1
·
1

Социалната медицина е интегрална научна медицинска дисциплина, което предполага изясняване на нейната същност, предмет, структура и задачи като специфична сфера на научното познание...
 

Социална медицина

19 яну 2009
·
490
·
4
·
838
·
501
·
5
·
2

Социалната медицина се разглежда като наука, изучаваща влиянието на социалните фактор върху здравето и свързаните с това здравеопазни проблеми за решаване.
 

Лечебни масажи

14 апр 2006
·
2,852
·
80
·
12,774
·
1,725
·
1
·
9

В методите за лечение са силно застъпени различни видове лечебни масажи.
 

Разширяване на методите на физикалната терапия в комплексното лечение на различни заболявания

14 апр 2006
·
953
·
10
·
1,220
·
346
·
4

Въведение..Анализ на ситуацията...Структура и характеристика на отделение по физикална терапия и рехабилитация...
 

Проект за развитие на отделение по физикална терапия и рехабилитация при МБАЛ "Свети Иван Рилски", София в условията на здравна реформа

18 апр 2006
·
920
·
5
·
659
·
278
·
2

Лечебната дейност се основава на приложението на многобройните фактори на физикалната медицина в комплексното лечение на остри и хронични заболявания...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Медицина
Тест медицина - полови системи V част
тематичен тест по Медицина за Студенти от 4 курс
Това е пета част от тестовете по медицина, свързани със заболяванията на половите системи. Подходящ е за самоподготовката на четвъртокурсници по медицина. Включени са както въпроси с избираем отговор, така и задачи за посочване на диагнози.
(Труден)
32
59
1
1 мин
09.08.2011
Тест медицина - полови системи IV част
тематичен тест по Медицина за Студенти от 4 курс
Това е четвърта част от тестовете по медицина, свързани със заболяванията на половите системи. Подходящ е за самоподготовката на четвъртокурсници по медицина.
(Лесен)
30
32
1
3 мин
09.08.2011
» виж всички онлайн тестове по медицина

Физиология на възбудимите структури

Материал № 215293, от 25 ное 2008
Свален: 147 пъти
Прегледан: 159 пъти
Предмет: Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 957
Брой символи: 8,345

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Физиология на възбудимите структури"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения