Max Weber (1864-1920)
Макс Вебер - немски социолог и социален мислител, работещ в широкото поле на икономиката,
правото, философията, сравнителната история, развитието и влиянието на религиите,
теорията за политиката и социалното управление. Вебер има огромно влияние за всестранното
развитие на съвременната социология. Основоположник на "разбиращата социология" и
теорията за "социалното действие". Разграничава "обясняващи" (търсещи причините и
закономерностите) от "разбиращи" (търсещи влагания в действията и взаимоотношенията
смисъл и значения) теории и подходи в социологията. Въвежда понятието "идеални типове" -
абстрактни хипотетични конструкции,
които имат обяснително значение за реалните характеристики на социалните феномени. Наред
с анализ на "рационалното" целево действие като компонент в структурата на целенасочената
дейност, акцентира върху влиянието на ценностните нагласи и ориентации.
Според него рационалността е основна черта на европейската цивилизация, а социален носител
на прогресиращата рационалност е съвременната бюрокрация. Има нарастваща рационалност,
особено в рационалния избор на икономическите субекти. Развива за първи път систематични
концепции за бюрокрацията, за съвременните организации и институции, за властта и типовете
господство, за легитимността им в обществото. Разграничава ирацио-налния от рационалния
принцип при подчинението и упражняването на авторитет и власт. Предлага типология на
формите на авторитет - основаващ се върху традиции, рационални установки или харизматично
влияние. Основоположник е на съвременната теория за многе-мерната социална
стратификация. Основни понятия при него са статус, класа, партия.
Вебер прилага по същество системно-социологически подход към икономиката. За него
"обществената икономия" е равна на икономическа теория, плюс икономическа история, плюс
икономическа социология. Последната осветлява "икономически релевантните феномени" -
не-икономическите фактори в икономическия живот. И обратно, "икономически обусловените
феномени" - не-икономически, които се влияят и зависят от икономиката. Икономическите
действия са социално обусловени - ориентирани са спрямо действия на други хора; носят
определен смисъл, културна значимост; имат властово изражение в борбата за контрол върху
разпределението на икономическите ресурси. С основание се твърди, че Вебер е доминантно
мотивиран да се пребори с призрака на Карл Маркс, той е един от
последователните му критици.
Вебер обширно и мащабно изследва религиите от целия свят, преди всичко световните
религии (хиндуизъм, будизъм, даоизъм, древното юдейство). В "Протестантската етика и
духът на капитализма" (1904-5) анализира ролята на християнството (във формата на
протестантство) за утвърждаването и динамичното развитие на капитализма. Не успява да
завърши изследването си върху исляма. Съдържателно се концентрира върху връзката
между религия и социална промяна. Вебер е противник на
монизма в методологията. Не приема и крайностите в методологи*
ческия дуализъм или еклектиката и механичното съчетаване на подходи и теории. Вечер е един
от най-дискутираните автори, както поради множеството проблеми, с които се занимава, така и
поради обхващането на аналитичното поле на социологията от микро-до макро-социология, от
визията за индивида като изолиран атом, до теорията за макро-общности и генезиса на
обществени формации, на макро-институции като религията и църквите, класите и партиите,
политиката и държавата.
