Големина на текста:
“Чичовци”
През 80-те години на ХІХ в. Вазов създава няколко прозаични творби, изобразяващи
предосвобожденската действителност - мемоарът "Неотдавна", разказът "Хаджи Ахил", повестите -
"Немили-недраги", "Чичовци". В тях преобладава летописно-мемоаристичното начало. Писателят
чувства необходимост от един по-широк епичен план, в който да обобщи панорамата на българския
живот в последните години на робството, да проникне в сложните закономерности и специфичните
процеси на прераждането на обикновения, миролюбив българин във войн, бранител, революционер.
Вазов се старае да изгради паралелно два образа на миналото - време на големи исторически
събития, където се проявяват изключителни характери, героизъм и подвизи, и времето на
безсъбитийност на кротко битово съществуване и непокътната патриархална идилия.
В жизнерадостния и ведър смях на книгата Вазов сякаш се отърсва от злото на
съвременността. Самият той споделя, че смехът му е необходим в моменти на разочарование.
Светът, показан във Вазовите "чичовци", е един отдавна изчезнал свят на примитивна идиличност и
наивни стремежи; свят, в който заглъхва последният ек от големите събития на една отминала
епоха. Разказвайки за този свят, Вазов всъщност се смее, но със снизходителност към тези, които той
съвсем сполучливо нарича "чичовци". Двойственото отношение на автора - едновременно
иронично и снизходително, е зададено в заглавието "Чичовци".
"Чичовци" - това безспорно значи прости, изостанали хора, но това означава и наши
роднини, наши близки. Вазов се подиграва с тяхното невежество, с тяхната страхливост, с дребните
мащаби на техния дребен живот. Но в смеха му няма студенината на отчуждението, в него звучат и
топлите нотки на снизхождение и близост. Смеейки се, той все пак прощава на петстотингодишния
роб това, че страхливо прави път на онбашията и ограден с китайски стени от световното културно
развитие, не съвсем на място употребява името на Волтер. Всъщност Вазов обича своите "чичовци",
обича ги не защото са кой знае колко добри, а просто тъй - защото не са и чак толкова лоши,
защото техните пороци имат своето историческо обяснение и преди всичко, защото са част от
българското, защото са родната среда на неговото детство - изостанала, примитивна и все пак
симпатична с непохабената си жизненост, с наивната си любознателност, с плахите си
патриотични пориви.
Подзаглавието на повестта е "Галерия от типове и нрави български в турско време". "
говори за жанровата неопределеност на творбата. В него Вазов обещава едно свободно, а не строго
разчетено повествование, където се редуват обществени състояния на нравите, а не портретни
характеристики. В художествените образи ярко са обобщени характерни черти на социално-
психологическата категория (чичовци), представяща версия за националното в конкретно-
историческия момент, определящ нравите.
Повестта не е сатира, не е рязка и безкомпромисна оценка на една нищожна епоха с още по-
нищожни хора - обратно, героите внушават по-скоро симпатия, нищо, че не носят възвишени идеи,
че не се жертват, че не разпознават високите цели и идеали. "Чичовци" е една сложна, непривична
книга, в която се съдържат сатирични оценки, но в основата остава авторовата симпатия към
описвания живот игерои. За разлика от "Епопея на забравените" и "Немили-недраги", в които
художсетвения обект са големите личности и големите идеали, моделът в "Чичовци" е преобърнат -
повестта изобразява малкия живот на малките хора.
Действието протича в малкия провинциален град и обхвъща няколко дни, в които се
оглежда безвремието на робството чрез "патриархалната безсъбитийност" на сюжета - автора се
интересува не толкова от развитието на конфликта, колкото от коментарите на обществото. Сцена
за тези коментари е Джаковото кафене. Творбата започва и завършва в него, като действието
обхваща непълни три дни, но в тези три дни се оглеждат десетилетия. Вазов непрекъснато
напластява към сюжета и минали събития и случки. Той рисува цял един период от нашето минало,
определен чрез атмосферата и духа на рисувания живот, чрез характерите и психиката на героите,
чрез техните настроения, чувства и мисли. "Чичовци" е повест, от една страна, за тежките наслоения
на робството в душите и в живота на българите,от друга - за обновителния лъх на възрожденския
просветителски и патриотичен патос. Наистина тази историческа тема не е в самия сюжет на
произведението.
Сюжетът е организиран около мотива за родовата вражда, макар и пародийно принизен.
Централната интрига в повестта е враждата между двамата съседи Иван Селямсъзът и
Варлаам Копринарката. Този мотив е една тънка ръководна нишка, която съвсем не обхваща
цялото идейно-тематично богатство на произведението. Той става рамка за портретите и битовите
картини на спора в кафенето, на разходката, на приключението на Хаджи Смион и Иванчо Йотата.
Въпреки че конфликтът е между Селямсъзът и Копринарката, на тях не е отделено много повече
внимание. Те дори не са сред главните герои. Това свидетелства за авторовия интерес към
обществото, а не толкова към съседската вражда. Всъщност това е повест без определен главен
герой. Тук основен герой е цялото това пъстро и жизнерадостно общество, което е избрал за свой
художествен обект авторът. В повестта се очертават два художествени плана. Първият план, това
са дребните битови епизоди от един застоял живот, колоритни образи на българи, израсли под
тежката сянка на робството. Вторият план е подтекстов, включващ историческият дух на епохата,
който диктува настроенията и вкусовете на хората и който като в малко, криво огледало се оглежда в
замрелия живот на всекидневието. Зад хумористичните сблъсъци между "елинисти" и
"волтерианци", зад забавните спорове между туркофили и русофили, се забелязват големите
конфликти на епохата. Появяват се различни образи с различна обществена и човешка
характеристика. Без да напуска добродушно веселия тон на хумористичното повествование, Вазов
нахвърля редица портрети с определено сатирично съдържание. От дребните факти на един дребен
живот авторът успява да създаде атмосфера, която своеобразно уплътнява и разширява
нашите представи за предосвобожденската епоха. Неговото творчество пресъздава тази епоха в
цялата й широта, във всичките й измерения - и с героичната й романтика и патриотичен подем, и с
делничната незначителност на нейния изостанал бит. Творбата може да бъде прочетена като
пародия на примитивното в българския живот
Ритъмът на времето личи в трите духовни полюса: църква, училище, кафене, като
посоката е от църквата навън, към светския живот, където героите говорят за политика,
граматика. За духа на българина, потърсил нови пространства, храмът е вече тесен.Героите търсят
обществения хоризонт на духовното битие. Бързат към нова публична изява, което е доказателство,
че българинът вече е обществено ангажиран, намерил е място за обществена изповед - Джаковото
кафене. Това е трибуната, където се водят безкрайни спорове. Затова естествено действието на
първата глава преминава от църквата в кафенето. Новината, че двамата враждуващи съседи са
избрани за училищни настоятели, с предмет на обществен коментар, който се води именно в
Джаковото кафене при подчертана театралност – с диалог, в който има пристрастия, публика и
стереотипни жестове, допълващи изказванията (като тези на Хаджи Смион - да изува калеврата си и
да подвива крак). Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът са образи, затворени в тесните рамки
на битовата конфликтност - съседската вражда, трайно продължаваща във времето, поддържана по
незначителни поводи. Двамата герои обаче са пародийно припознати като носители на
историческия дух на епохата и като участници в значими събития - Варлаам е набеден, че
разпространява бунтовнически прокламации, а Селямсъза - че прилича на Филип Тотьо. Страхът е
основа в поведението им, свързан е с робското битие и определя тяхното поведение да се оразличат
от националните исторически образци на епохата.
Същността на героите е зададена в обществения коментар, протичащ в кафенето - този
коментар има функция на сюжетна завръзка, тъй като щрихира основното у героите. Двамата
враждуващи са отъждествени като припознаващи "един и същ господар" - те са българи в "турско
време", носещи страха и националния робски комплекс. Варлаам и Селямсъза са негативно
тъждествени в оценката на Иван Бухала, определил ги като дребнави, недостойни и примитивни
хора, изтъквайки колоритната сцена с шарана и сома. Но на двамата е направена и обща позитивна
характеристика, че са учени, почтени и "кадърни".
Въпрос на чест за враждуващите е оразличаването чрез действие - обратно на това, което
върши или очаква другия. На Варлаам и Селямсъза, както и на всички останали герои, са направени
колоритни портрети, чрез които двамата са индивидуализирани до най-малкия детайл. Портретното
описание контрастно изтъква индивидуалното у героите от лицето, осанката и облеклото, до
темперамента и занаята. Срещу "яковото" поколение на Селямсъза, отразяващо традициите на
многобройното възрожденско семейство, е бездетството на Варлаам. Героите са контрастно
характеризирани и чрез тяхното слово. Срещу афористичното пророческо говорене на Варлаам,
пародирано с тълкуването на "притчовия" смисъл, е поставено това на Селямсъза. Той е
2
словоохотлив, не оставя човек да мине, без да го поздрави, и превръща отговора и на най-
обикновения въпрос в заплетена история. Чрез словото му се проявява разказ в "разказа". Двамата
враждуващи съседи са пародийно отъждествени и чрез взаимната замяна на прякорите, направена
сякаш с "цел" единият да търси и намира идентичността си в конфликтното противопоставяне на
другия.
Въпрос на чест сред обществото, коментиращо враждата, е оразличаването от другия като
стремеж да се защити собствената теза в диалога. Разговорът в кафенето е живот чрез словото. От
положението, в което обикновено изпада Хаджи Смион, се разбира, че механичното подражаване,
което е рефлекс на оцеляването, е и загуба на позиция, изразена чрез ненужната функция на словото.
Хаджи Смион не може да защити себе си и своята същност чрез езиков контакт с другите. В
диалозите се откроява гъвкавата позиция на Хаджи Смион, който винаги се съгласява с другите,
воден от страха да не загуби честта си в робския свят.
Живата любознателност на героите е насочена преди всичко към светския живот. Тяхна
страст са граматиката и политиката, т.е. точно тези две области, в които се изявява българския
възрожденски дух. В непосредственото светоусещане на Вазовите герои тържествува земният
жизнеутвърдителен патос на Ренесанса. Един от героите – Иванчо Йотата, съчинява житиета на
светии не заради църковния им смисъл, а заради самата “книжовна” дейност. В предсказанията на
славния Мартин Задека чорбаджи Мичо търси само политическия откровения. При цялото си
невежество “чичовците” са страстни граматици и върли политикани. Това, дали трябва да се запазят
буквите и и j и дали мексиканският император Максимилиан е бил заклан от джелатин, или обесен
на черница, са за тях въпроси, заради които дори кроткият Хаджи Смион е готов да поеме риска на
словесния спор. Кафенето се превръща понякога в истински политически парламент. Всички
говорят свободно, без да се боят от издайничество, а внезапното влизане на онбашията стряска
еднакво и туркофили, и русофили. Това доказва, че политическите партии са още в зародиш и все
пак със сигурност ще отгатнем местата на героите, когато започне големия исторически двубой.
Националната идея е провокирана в повестта най-вече чрез темата за Русия. Тя стои повече
или по-малко в разговорите между посетителите в кафенето. Безсилни само да поемат пътя на
борбата, героите на Вазов своеобразно задоволяват своето събудено политическо съзнание със
сравнително безопасния интерес към външната политика. Те очакват своето освобождение преди
всичко отвън, наготово. Затова за тях Русия е надежда и опора, тайната гордост на безправните. Но
коментарите по “восточния въпрос”, които са косвен израз на национално самосъзнание на
чичовците, винаги биват прекъсвани от робския страх и инстинкта за съхранение на живота. В
диалога със студента, дошъл от Москва, Х.Смион подхваща темата, тръгвайки от безобидната
проява на “научно” любопитство, за да попита в крайна сметка дали Русия се готви за бой с
“нашите”, с “чалмата”. Въпросът е зададен парадоксално – с престорено приемане на чуждото
като свое. В думите на Х.Смион се появява образа на емблематичната вещ (чалмата),
персонифицирана от страха. Смяната на темата в посока на смаляването й до най-безобидния битов
предмет е живот чрез словото – способност за оцеляване в робския свят. В повечето глави дори
хумористично изобразените битови анекдоти като далечно ехо открояват големите движения на
епохата. В главата, посветена на фанатичния русофил чорбаджи Мичо Бейзадето, авторът се докосва
до душевните вълнения, които са му особено скъпи и близки – характерната за Възраждането
надежда за помощ от Русия.
Вазовите чичовци не живеят едноизмерно. Говоренето на битови, политически, културно-
обществени и други теми съответства на двойното битие на героите в тяхното битово и
историческо време. Ако сблъсъците между “двете батареи” и между волтерианци и елинисти са
различни пародийни кулминации в обществено-битовата конфликтност, то словото, произнесено на
“Волът” от г-н Фратю, е моментното издигане на идеята за свободата – израз на национално
самосъзнание на чичовците, с което се вписват в големия исторически конфликт. Със словото за
свободата “чичовците” материализират не ставащото в бита, а в историята – героично-патетичните
жестове на епохата имат свой език, изречени и назовани са. Но в битовото ежедневие фразата
“Въздухът трепери” като начало на революционния призив е пародийно преобърната в означавата
“основателната” причина за бързо отстъпление. Изведени от рамките на бита, чичовците са
колкото пародийно, толкова и сериозно припознати като “народни мученици”. В критичната
ситуация чичовците се стремят към оразличаване на един от друг, за да избегнат опасността.
Предварителните колебания и опасения да се пеят патриотични песни, които могат да донесат “беда
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
12 яну 2020 в 18:58 ученик на 17 години от София - СМГ "Паисий Хилендарски", випуск 2022
12 яну 2020 в 15:45 потребител на 41 години
11 яну 2020 в 15:04 ученик на 17 години от Добрич - ХГ "Св. Св. Кирил и Методий", випуск 2021
09 яну 2020 в 22:28 ученик на 17 години от Бургас - ПМГ "Акад. Никола Обрешков", випуск 2021
09 яну 2020 в 11:14 потребител на 22 години
05 яну 2020 в 20:03 потребител на 17 години от София
 
Домашни по темата на материала
"Немили-недраги" 7клас
добавена от roksy_zh03 08.02.2017
0
13
Моля...Спешно Подлезът
добавена от maya_122 08.05.2013
0
16
Принцът и просякът 3глава
добавена от maiq_selena 27.01.2013
0
16
Моля вии ПО ЛИТЕРАТУРААА :))))
добавена от sevilim12 05.12.2013
1
9
СПЕШНО! Кои картини се открояват най-ярко в съзнанието ви от Под игото?
добавена от belladimitrova 17.04.2013
1
2
Подобни материали
 

Обичта към родината в поезията на Вазов

22 фев 2010
·
212
·
8
·
3,559

Иван Вазов заема средищно място в българската култура. Името му се свързва с една от най-напрегнатите и духовни епохи в родната история - борбата за национална независимост през Х1Х век. Творецът не е пряк участник в събитията,...
 

Вазов - повести

03 окт 2009
·
123
·
6
·
2,641
·
186
·
1

През 80-те години на ХІХ в. Вазов създава няколко прозаични творби, изобразяващи предосвобожденската действителност - мемоарът "Неотдавна", разказът "Хаджи Ахил", повестите - "Немили-недраги", "Чичовци". Това са опити, в които преобладава летопис
 

Перспективи за присъединяването на България към Европейския съюз и дали то ще се окаже шок за нас?

17 мар 2006
·
1,847
·
6
·
1,436
·
95

През периода на своето 41-годишно съществуване ЕС се превърна в един от важните фактори в международните отношения не само в Европа, но и в международен мащаб. Причината, поради която тази мощна икономическа групировка в Западна Европа...
 

“Шинел” – повест за трагедията на “малкия човек”

11 яну 2007
·
3,480
·
3
·
634
·
660
·
8
·

Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг.
 

Изворът на белоногата - анализ

30 апр 2006
·
9,203
·
3
·
921
·
921
·
1
·
4

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Входно равнище за 11. клас
входен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на придобитите знания върху учебния материал от предходната учебна година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
16
5
1
3 мин
16.08.2019
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
15
1
3 мин
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Чичовци

Материал № 215039, от 25 ное 2008
Свален: 963 пъти
Прегледан: 960 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,727
Брой символи: 14,551

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Чичовци "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
48

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
20

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения