Ваня Петрова
преподава по Педагогика
в град София
Големина на текста:
План – конспект:
1. Нуждата от техническо възпитание на децата от предучилищна възраст.
2. Обучаване на децата в технически умения и навици:
•Същност, цел и задачи на обучението в технически умения и навици.
•Място на обучението в технически умения и навици в програмите за работа в детската градина.
3. Методи на обучение.
4. Развитие на социални и личностни характеристики в процеса на трудовите дейности:
•Възпитателни задачи.
• Социализиращи функции на обучението по конструиране.
5. Значение на техническото възпитание на децата от предучилищна възраст за цялостното им развитие.
ХХІ – ви век е век на техниката и технологиите. Тяхното бързо навлизане в бита на човека налага усвояване и
натрупване на адекватен технологичен опит през всеки възрастов период. Осъществяването на тази тенденция
изисква още в детска възраст да се опознават съвременните технически средства, материали и технологии и да се
усвоят способи за тяхното приложение. Възможностите за реализация на тази глобална задача в предучилищна
възраст са разнообразни и една от тях е целенасоченото обучение по конструктивно – технически и битови дейности.
Преди да се уточнят задачите на техническото възпитание в детската градина е нужно да се уточни какво по – точно
се разбира под термина “техническо възпитание”. Според Г. Пирьов “техническото възпитание в детската градина е
комплексна дейност, която има за основна цел създаване на интерес и положително отношение към техниката и в
която комплексна дейност се включва даване на елементарни технически знания и развитие на достъпно за възрастта
на децата конструктивно мислене и въображение, създаване на прости технически умения и обогатяване на речника с
някои думи из областта на техниката. ”(5,11-12). С други думи техническото възпитание в детската градина има за
цел да изгради у децата по практически път, тъй като конструктивната дейност е практическа, свързана със
създаването на материален продукт, техническите навици и умения за използване на определени и избор на най –
подходящи средства и инструменти за действие при създаването на материалния продукт.
Според Р. Паскалева “задачите за техническото възпитание на децата от предучилищна възраст са следните:
1.Да се дадат достъпни знания за технически обекти, професии, процеси, материали, инструменти, части и др.
2.Да се формират елементарни конструктивно – технически умения и навици.
3.Да се развие конструктивно мислене и творческо въображение.
4.Да се обогати речникът на децата с най – често употребяваните думи от областта на техниката.”(6,8).
Безспорно е обаче, че тези задачи не могат да се осъществят самостоятелно една от друга. Те са в неразрушима
връзка и се осъществяват в ситуацията по конструктивно – технически и битови дейности.
Процесът на техническо възпитание включва няколко етапа. На първо място децата трябва да възприемат предметите
и действията, необходими за тяхното изработване. Това се осъществява като педагога показва и обяснява своите
действия за изработването на предмета. Децата трябва да осмислят възприетия показ на педагога и след това на базата
на осмислените възприятия да се формират у тях технически понятия. И като резултат от всичко това да се формират
техническите умения и навици за конструктивно – техническа дейност, които са основната задача на техническото
възпитание, тъй като посредством тях знанията за техниката получават практически резултат.
Но преди да се задълбочим по въпроса за усвояването на технически умения и навици от децата трябва първо да
изясним какво се разбира под термините “умение” и “навик”. Б. Минчев дава следното определение за термина
умение:”Умението е психо – поведенческа система за овладяване на сложна повтаряща се ситуация от трудоподобен
тип.”(10,298). Според Р. Паскалева “умението е такова действие, което се придобива в резултат от усвоените знания,
правила и похвати и дава възможност да се извършва някаква работа.”(6,27). Същата авторка определя два вида
умения: репродуктивни и творчески. Разликата между тях се състои в това, че при първия тип конструиране
1
построяването на образа се осъществява като се следи чертеж, рисунка, схема или словесно описание. Докато при
втория тип конструиране образът се изгражда на базата на творчеството и въображението на създателя му.
Конструктивно – техническите умения на децата от предучилищна възраст са предимно репродуктивни.
“Усъвършенстването на умението води до намаляване на напрежението и до относително по – сръчно действане. По –
голямото усъвършенстване и автоматизиране на умението го превръща в навик.”(6,30). Б. Минчев дава
определението: “Навикът у човека е автоматизирано действие или автоматизиран компонент на съзнателното
действие. Той се придобива в индивидуалния опит и веднъж формиран, трудно угасва.”(10,301-302).
Формирането на навика се свежда до достигане на качествено изпълняване на действията, което е резултативен
аспект, определящ умението.
Детското конструиране представлява доста сложна дейност. За да я осъществи детето трябва да възприема и да си
представя пространствените свойства на предметите, взаимовръзката и взаимоотношенията между тяхната големина
и форма. Това се осъществява под прякото ръководство на педагога. Той от своя страна работи съобразно държавните
образователни изисквания и програмите за педагогическата работа в детската градина.
Ще проследим как е вървяла науката през годините в указанията си към учителите за работа с децата от
предучилищна възраст за овладяване на технически умения и навици.
Първо ще разгледаме програмата за възпитателната работа в детската градина, под редакцията на Е. Петрова. В нея за
първа възрастова група са поставени задачи, свързани предимно с възпитаване на децата в положително отношение
към труда, формиране на сензорни еталони за големина, форма и пространствено разположение и “формиране на
умения за изпълнение на елементарни поръчки и умения за ритмично и разнообразно разполагане на строителни
елементи...възпитаване на сръчност, устойчивост на вниманието и волеви задръжки.”(8,41-65).
За втора възрастова група задачите за обучение на децата в технически навици и умения заемат по – голяма част от
трудовата и конструктивно – техническата дейност и са следните: “развитие на аналитико – синтетична
дейност...формиране на конструктивно – технически умения за разнообразно прилагане и свързване на строителните
елементи.”(8,107).
За трета възрастова група задачите за формиране на технически умения са следните: “формиране на трудови умения и
навици за работа с различни технологични материали. Усвояване на някои общотрудови умения – диференциране на
действията и операциите, определяне на тяхната последователност, точност и прецизност на изпълнението.”(8,159).
В програмата за възпитание на детето от две до седем годишна възраст конструктивно – техническите и битови
дейности се осъществяват комплексно с другите дейности. Програмното съдържание е разработено на три равнища:
•Образно;
•Структурно – съдържателно;
•Функционално.
Развитието на детското конструиране се движи постъпателно и се движи от една познавателна ситуация към друга,
която е по – усложнена. В началото децата конструират образ, след това ситуация с участието на конструирания образ
и накрая планирано подчиняване на образа и ситуацията на определена тема.
В дадената програма е предвидено у децата да се формират следните умения:
•Да си представя и проектира конструкцията на определен обект като цяло;
•Да отдиференцира основните етапи на неговото осъществяване;
•Да осмисля логическите връзки, залегнали в неговата структура;
•Да възприема практически и смислово взаимозависимостта между функция и конструкция;
•Практически да определя мястото на конструирания предмет в реалните предметни взаимозависимости и
структори и т.н. (7,26).
Разглеждайки програмите за работа в детската градина можем да установим, че в малките групи акцентът е повече
върху трудовата дейност, свързана със самообслужването. По – големите деца, най – вече 6-7 годишните са
придобили вече значителен опит в конструирането, “научили са се да поставят строителни детайли в различно
положение, разбират, че конструкцията зависи от предназначението на предмета, могат да видоизменят
конструкцията.”(3,292). Това предполага формиране на по – сложни технически умения и навици. Ето защо в
подготвителната група най – силно е застъпено обучението в технически умения и навици. Спецефеката на целевата
насоченост на обучението по конструктивно – технически дейности в подготвителна група е : “Ориентираната към
детето подготовка изискваща образователния процес да се стреми не толкова към крайните резултати, колкото към
процесите и технологиите за тяхното постигане. Така децата се обучават повече как, а не толкова какво да правят.
Стимулира се ориентацията им към процедурите, начините и вариантите, а не толкова към изделията и
моделите.”(9,353).
До тук изяснихме какво предвиждат различните програми за работа в детската градина, техните цели и задачи. Но
реализацията на тези задачи се осъществява от педагога посредством методите на обучение по конструиране.
Р. Паскалева разглежда следните няколко метода. Според нея методът наблюдение намира голямо приложение, тъй
като при него се осъществява непосредствен контакт с обектите и поражда интерес и желание за конструктивна
дейност.
За провеждане на наблюдението е необходима известна предварителна подготовка на педагога, свързана с избирането
на обекта за наблюдение, знанията на децата, създаване на интерес и насочване на вниманието на децата. Децата
наблюдават реално съществуващ предмет или модел като вниманието им се насочва върху конструктивните
особености на обекта. “В резултат на такива наблюдения представите на децата за предметите, които има да
конструират, стават по – пълни и точни.”(11,35), което от своя страна е предпоставка за по – качествено пресъздаване
2
на обекта.
Според Р. Паскалева наблюденията биват епизодични, системни, инцидентни и сравнителни.
Друг метод за работа при обучението в технически навици и умения е демонстрацията, който се изразява в това да се
покаже на децата какво и как ще се конструира. Може да се осъществи по време на наблюдението или в ситуацията
по конструиране. Посредством демонстрацията децата се запознават със скритите особености на предметите и с
начините на пресъздаването им.
Първо се демонстрира целият предмет. След това се определят основните му части, определят се пространствените
взаимоотношения между тези части. След това се определят по – малките части и тяхното отношение към основните
и накрая се възприема повторно предмета в неговия цялостен вид.
Като похвати за работа с метода Паскалева различава показ на образеца, в който се показва това, което децата трябва
да получат като краен резултат. Образците биват обемни, илюстрации и схеми. Изборът на тип образец се прави в
зависимост от характерните особености на изработвания предмет и от познавателните и възрастови особености на
децата. При по – малките се използва обемен образец, докато с нарастване на възрастта и опита може да се използват
образци илюстрации или схеми.
Другият похват е показ на действието. При него се показва на децата какво и как ще изграждат. “Усвояването на
действието става много по – лесно по пътя на подражанието, отколкото чрез самостоятелно опитване и
налучкване.”(6,55-56).
В зависимост от нивото на групата, конструктивния материал и особеностите на пресъздавания обект показът може
да бъде цялостен или частичен. Показът може да се направи в началото на ситуацията, а може да протече и в
цялостното й времетраене. При по – малките деца се налага показ, протичащ през цялото време на работа, докато при
по – големите деца, които имат повече умения за работа и познават материала, с който ще се работи, може показът да
е частичен, в началото на ситуацията.
Беседата е друг метод, който намира приложение в обучението по конструиране. Може да се използва съвместно с
наблюдението и демонстрацията. Беседата много зависи от предварителния опит на децата. Чрез този метод “старите
знания на децата се възобновяват, като по този начин се затвърдяват и по – задълбочено се осъзнават.”(11,36). Тъй
като децата нямат голям опит и конструктивни умения в разговора за наблюдаваните обекти се набляга върху
въпросите, свързани с конструкцията, формата и особеностите на обектите.
Според Р. Паскалева има четири групи въпроси. Първата група обхваща въпроси, отнасящи се до онова, което децата
знаят за предмета – за какво служи, материала, от който е направен и т.н. втората група въпроси е насочена към
анализ на цялото и разграничаване на частите му. Третата група се отнасят до вида на конструктивния материал, от
който може да се направи и последната група въпроси се отнася до техническото и естетическо изпълнение на
задачата.
Упражнението е също важен метод при обучението по конструиране. “В резултат на упражнението децата
затвърдяват получените знания и умения.”(11,36). “При упражнението се цели да се постигне бързина,
автоматизиране и по – голямо съвършенство.”(6,60). С други думи упражнението е метод, при който децата трябва да
изпълнят, да упражнят показаното преди това от педагога действие за постигане на желаната конструкция. Важно е да
се осигури самостоятелно изпълнение на действията от детето. Докато в малките групи основните методи са
наблюдението и демонстрацията, при по – големите деца, които са усвоили техниките на работа може да се направи
само словесен анализ на образеца и частичен показ като основния метод е упражнението.
Според Радка Гайдова, автор на раздела конструктивно – технически и битови дейности към дидактичната система
“Моливко”, методите може да се разделят на няколко групи. Първата група, която тя отделя е методи за изследване на
предметите и обектите. Тук тя включва методите наблюдение, беседа и обяснение. Докато Р. Паскалева определя
обяснението като пахват, Р. Гайдова го разглежда като “словесен метод, с който се постига уточняване начините за
действие по време на показване на технологичните операции на дейността при работа с материалите и
инструментите.”(4,268-269). Освен това тя разглежда демонстрацията като компонент на наблюдението.
Втората група методи, които тя отделя са методите за практическа дейност. Тук са включени упражнението,
моделирането и експериментът. Авторката определя моделирането като метод за създаване на модел на предмет с цел
неговото изучаване. Има два вида моделиране: предметно – образно и предметно – схематично. Експериментът е
метод за извършване на частична или цялостна промяна на конструкцията на предмета чрез различни способи, а
именно доконструиране или преконструиране.
В своите разработки Р. Паскалева разглежда играта като похват за работа в ситуациите по конструиране. Р. Гайдова
обаче отделя игрите като отделна група методи. Тя смята, че в тази група методи влизат два метода: конструктивна
игра и предметни дидактични игри. За конструктивната игра Р. Гайдова казва: “конструктивно – техническата задача
е скрита в играта с предмета – играчка, който е емоционален стимулатор за извършване на игрови конструкторски
действия и осигурява достигане до знанието по игров път...Предметно – дидактичните игри активизират предметно –
изпробващите действия за възприемане и опознаване на обкръжаващата предметна среда.”(4,269).
Двете авторки разглеждат методите по сходен начин с тази разлика, че Р. Паскалева определя някои от тях като
похвати.
До тук бяха разгледани вижданията на различни автори по проблемите за същността, целите и задачите на
обучението в технически навици и умения, както и методите на обучение в процеса на техническа работа. Но освен
тях трябва да се разгледа също какъв е резултатът от това техническо възпитание и обучение. Разгледахме какво се
очаква децата да постигнат, т.е. какви са образователните задачи на техническото възпитание. Но в предучилищна
възраст образователните задачи вървят ръка за ръка с възпитателните.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 дек 2019 в 10:05 в момента не учи на 29 години
22 ное 2019 в 08:05 потребител на 36 години от Елхово
17 апр 2019 в 00:10 студент на 34 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Педагогика, випуск 2019
20 мар 2019 в 17:48 студент на 40 години от Варна - ДИПКУ-гр.Варна, специалност - ПУНУП, випуск 2019
16 мар 2019 в 15:11 студент на 41 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2021
15 мар 2019 в 14:33 студентка на 39 години от Добрич - Шуменски унивеститет "Епископ Константин Преславски " Колеж-Добрич, випуск 2018
01 мар 2019 в 19:18 ученичка на 29 години от София - 008 СОУ "Васил Левски", випуск 2010
03 фев 2019 в 00:28 в момента не учи на 30 години от София
06 яну 2019 в 20:52 потребител на 31 години
 
Подобни материали
 

Довиждане детска градина

15 ное 2011
·
3,196
·
10
·
1,486
·
4,874
·
2

Сценарий на тържество за раздяла с детската градина...
 

Курсова работа по педагогическа диагностика

28 юни 2011
·
607
·
9
·
1,391
·
3

Изследване постиженията в обучението по математика на учениците от 1-ви клас чрез дидактически тест...
 

Методи на обучение

19 апр 2010
·
1,002
·
10
·
3,396
·
1,795
·
1

Методи на обучение, използвани при поднасянето на учебното съдържание по роден край, родинознание и природознание...
 

Презентация по теория на възпитанието

03 яну 2011
·
468
·
22
·
1,256
·
1,096
·

22 слайда презентация по Теория на възпитанието в РУ "Ангел Кънчев"...
 

1 юни - празник на детето

07 ное 2011
·
1,868
·
4
·
789
·
3,141
·
2

Сценарий за празнуване на 1 юни - Деня на детето в детска градина. Предназначен е за студенти по предучилищна педагогика...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Педагогика
Изкуство и възпитание
изпитен тест по Педагогика за Студенти от 5 курс
Учебен тест от материала по "Изкуство и възпитание" за студенти магистри. Въпросите имат само по един верен отговор.
(Труден)
47
1
1
19 мин
03.10.2019
Методика на обучението по математика в детската градина - ІІ-ра част
тематичен тест по Педагогика за Студенти от 5 курс
Тестът е разделен на три части и включва 150 въпроса от затворен тип, свързани с методиката на обучението по математика в детската градина. Предназначен е за студенти - магистри, със специалност начална и предучилищна педагогика. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(Труден)
48
2
1
10 мин
14.08.2019
» виж всички онлайн тестове по педагогика

Нуждата от техническо възпитание на децата от предучилищна възраст

Материал № 215, от 22 фев 2006
Свален: 1,564 пъти
Прегледан: 449 пъти
Предмет: Педагогика
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 1,925
Брой символи: 17,310

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нуждата от техническо възпитание на децата от п ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Преслава Станева
преподава по Педагогика
в град Попово
с опит от  2 години
17

Ваня Петрова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  35 години
50

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения