Големина на текста:
ИНТЕРКУЛТУРНО ОТВАРЯНЕ НА
ОБЩЕСТВОТО
Безболезнената глобализация изисква да мислим повече
като лекари и по-малко като проповедници. Вместо да
порицаваме бедните за техните „грехове“, ние трябва като добри
лекари да поставим правилната диагноза за всяка държава и
всеки регион, да потърсим основните фактори, които спъват
икономическото развитие и растеж.
Крайно време е да приемем сериозно цялата сложност на
глобализацията. Времето на унифицирания подход, третиращ
всички проблеми по един и същ начин, вече отмина. Изправени
на прага на война, ние трябва незабавно да се заемем със
задачата да направим така, че глобализацията да работи за
всички. Това може да бъде постигнато, ако се премахнат
идеологическите предразсъдъци на богатите и се насърчи
сътрудничеството между бедни и богати. Нашето общо бъдеще
зависи от това.
1. Технологическа и комуникационна революция
Големите радикални промени в световното развитите се
обуславят най-напред от нови технически открития, нови
изобретения, които се явяват впоследствие основа на нови
производствени технологии, променя се основно начина на
производството, а с това и икономическите отношения и
социалните структури. Но това е все така един философски и все
още дискусионен проблем. Онова, което трябва да се подчертае
е, че информационното общество не би могло да настъпи без
изобретяването на ЕИМ – електронно изчислителните машини,
респективно компютрите, без откриването на ДНК, т.е.
дезоксирибнонуклеиновата киселина, като носител на
генетичната информация, както и без бързото развитие на
телекомуникациите. Освен тези три важни научни и технически
изобретения и открития, които станаха в средата на ХХ век,
също така пак в средата на ФФ век се оформиха три нови
теории, които сложиха началото на нов начин на мислене. Това
са „Общата теория на системите” от Лудвиг фон Бертланфи,
„Математическа теория на информацията” от Клод Шенон и
„Кибернетиката” от Норберт Винер. Тази съвкупност от иновации
в теорията и практиката беше наречена „научно-техническа
революция. Терминът научно техническа революция беше
въведен от Джон Бернал през 1960 г.
Същността на научно-техническата революция е преходът от
механизация към автоматизация на материалното производство.
Същността на автоматизацията е нейната същност на ново
средство на труда, четвъртото звено, информационната машина,
ЕИМ. За първи път в историята на човечеството се появява
средство на труда, което съществено се различава от всички
предшестващи го. Произведено е такова средство на труда,
което не е оръдие на ръката, а на мисловната дейност. След
преглед на епохата, когато се произвеждат главно оръдия за
преработка на веществото, а след това производството на
енергия се разглеждат особеностите на ЕИМ. Тя не преработва
нито вещество, нито енергия, то е средството, което преработва
информация.
Поради това, това ново оръдие на човешката мисъл
диалектически отрича всички предшестващи оръдия на труда и
същевременно ги съдържа в своята памет в снет вид.
Следователно автоматизацията на общественото
производство води до съществени изменения в характера на
производителния труд. От друга страна автоматизацията на
общественото производство се обуславя от качествено нови
производствени отношения и същевременно може напълно да се
осъществи при такива отношения.
Трябва да се допълни и, че новите производствени
отношения се превръщат в отношения на организация и
управление на общественото производство.
Освен ЕИМ – респективно компютърът, много важна роля за
развитието на информационната ера изигра откритието на ДНК и
развитието на биологията до проблемите на генното
инженерство. Може би тези проблеми ще бъдат главният
предмет и главната същност на обществените отношения в един
следващ етап на човешката цивилизация. Поне така предвижда
Стивън Хокинг, в лекция, изнесена в Белия дом през 1999 г. той
твърди, че може би в близките тридесет – петдесет години
неизбежно ще се премине към генни усъвършенствания на
човека, а това само по себе си е една промяна с непредвидими
за сега последици.
Общата теория на системите разглежда своя предмет на
изследване като се абстрахира от неговата веществено-
енергетична характеристика. Всеки обект може да се разглежда
като система, която може да бъде описана от елементи и връзки.
По този начин предмета на изследването са измененията в реда
на връзките между елементите, т.е. структурата. Изменените
структури водят до промени във функционирането на системата.
Така може да се стигне до общи изводи и заключения Известно
е, че теорията на системите сложи началото на много практико-
приложни дисциплини, намерили широко и разнообразно
приложение в практиката, като изследване на операциите,
системотехника, Инженерна психология и др. Формираха се нови
научни институти, нови полета на изследване. Едва ли би могло
да се планира и пдоготви строителството на един космически
кораб без прилагането на програмно-целевия подход.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Интеркултурно отваряне на обществото

Безболезнената глобализация изисква да мислим повече като лекари и по-малко като проповедници. Вместо да порицаваме бедните за техните „грехове“, ние трябва като добри лекари да поставим.
Изпратен от:

на 2008-11-24
Добавен в:
Анализи
по Социология
Статистика:
28 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социологията - наука за света, който ни заобикаля

03 яну 2008
·
291
·
6
·
1,032
·
40
·
1

Проблемът за историческото начало на социологията е от принципиално естество. Без основно разрешаване на този проблем историята на социологията като предмет води до съвсем неприемлива неопределеност...
 

Ролята на световните икономически организации в процеса на глобализация

22 фев 2019
·
4
·
11
·
3,105
·
8

Историческите корени на глобализацията са предмет на нестихващи спорове, които се дължат до голяма степен на различните по обхват дефиниции за самото понятие глобализация...
 

Глобализацията - икономически аспекти

04 май 2009
·
317
·
17
·
4,140
·
272
·
1

Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора...
 

Глобализацията и обществото

21 мар 2009
·
66
·
4
·
802
·
67

Съвременната глобализация и последвалият разпад на обществото...
 

Релативизация на идентичността в условията на глобализация

14 фев 2009
·
153
·
12
·
2,505
·
1

Релативизация на идентичността в условията на глобализация.
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Интеркултурно отваряне на обществото

Материал № 214499, от 24 ное 2008
Свален: 28 пъти
Прегледан: 38 пъти
Предмет: Социология
Тип: Анализ
Брой страници: 15
Брой думи: 2,190
Брой символи: 18,708

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Интеркултурно отваряне на обществото"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения