Големина на текста:
СЪЩНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР
Българският фолклор представлява съвкупност от множество влияния, сменяли се през
цялата българска история. От езическите времена – от древните траки, населявали
нашите земи, до славяните и прабългарите – е плътната езическа линия, свързваща в
едно човек и природни сили; акцентът върху дълбоката връзка с природата, с
жизнеутвърждаващото начало, и жертвоприношението като магически акт. Дори
насложилото се християнство не успява да подтисне силната езическа традиция, а води
до нейната трансформация и като резултат – до странна и уникална симбиоза между
тях, проявяваща се в светоусещането и на днешните българи. Християнските светци
успяват да останат близо до хората, приемайки много характеристики от езическите
божества. Фолклорът отразява целия този процес. Там самодивите, юдите и халите
имат главна роля, намесвайки се в човешките съдби. Преданията от старо време все
още имат силата на истини, случили се в миналото, но имащи влияние и днес.
Българският фолклор отразява и още нещо – особеното трагично чувство на българския
народ. То извира от дълбоко вкорененото убеждение, че човек е в ръцете на по-висши
сили, които разполагат със съдбата му и не винаги могат да бъдат омилостивени.
Заедно с това са налице философско примирение със съдбата и стремеж на всяка цена
да бъде намерено обяснение на ставащото. Това е начинът въпреки всичко човек да
остане силен дори в нещастието. Друг начин са множеството ритуали (в това число
пеенето и танцът), омилостивяващи висшите сили, както и посредниците между двата
свята (този на хората и на божествата). Тези посредници винаги са най-изявените хора -
мъже или жени - които често са пожертвани заради добруването на цялата група.
Мотивът за жертвеността пронизва целия български фолклор; жертвата се приема като
доброволна или дадена насила, но винаги задължителна.
ФОЛКЛОРНИ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НОСИИ
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НОСИИ
ZIEZI EX QUO VULGARES („ЗИЕЗИ, ОТ КОЙТО СА БЪЛГАРИТЕ“)
Непреходното се измерва с времето. Плахо пристъпвам към витрината. Меката
светлина в музея пада върху сребърни пафти и нанизи от златни монети. А ето там –
три сребърни плочки, прикрепени чрез халки една над друга. Десетки малки светлинки
излизат от два червени камъка и един зелен в средата на правоъгълна плочка. Над нея
друга – триъгълна, върху която блести червен камък, а на върха - светлината се
разтваря в зелен камък върху малка елипсовидна плочка. „Какво е това?“ – питам.
„Прочелник“ – отговаря ми уредничката на музея. Коя ли мома се е кичила с него?
Погледът ми се спира върху снимката на стената. Оттам очите на момата сякаш
оживяват, леко ми се усмихват. Черни и големи! Известна е със своята красота
българската девойка. Напета и гиздава! Гергана – тръгнала с менци към извора. Пауна –
застанала пред Индже, радостно го гледа с кафявите си очи. Рада – загледана спокойно
в Шибил със синия си поглед.
Тайнството на миналото бавно се разбулва – гривни, пръстени, обици... Изображения
на растения, животни, слънца... Накити с висулки във формата на „птичи нокът“. А
древният шаман – посредникът между боговете и хората – сякаш говори: „Който е с
птича украса на главата, предопределя бъдещото плодородие на земята и на рода си.“
Външна красота и духовно съвършенство – това е българката през вековете. Изящни
накити, които придават съвършенството на облеклото и?, кичат главата, шията, кръста,
ръцете и?. Предпазват я от лоши очи, от зли думи. Майсторски изработки във формата
на лале подсилват царственото величие на духа... А някъде в дъното на залата зазвучава
народна песен:
Мома на къра излиза,
с росна се китка закичва
и наниз жълти алтъни,
над уши трепки сребърни
и гривни - чиста позлата.
Хубава мома, ямболка –
ясно си слънце надгрява.
Прочутият хор „Мистерията на българските гласове“ с диригент Дора Христова отново
отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с
интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и
Лазаруване.
В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в
дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани
песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в
деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая
Коледуване е в древните езически представи за раждането на новото слънце. В
Коледуването участва момци-коледари, а техният водач винаги е по-възрастен, женен
мъж – станеник. Времето за Коледуване е строго определено – от полунощ до изгрев
слънце. Коледарите обхождат къщите, като тръгват винаги на изток. Във всеки дом
пеят песни за прослава на стопаните и ги благославят за здраве и плодородие.
Стопаните даряват коледарите с кравай с пара върху него, месо, боб и т.н. Лазаруването
също е свързано с благопожелания за здраве и плодородие, но този обред се прави една
седмица преди Великден, на Лазаровден. Основни участници са моми, наричани
лазарки, лазарици, а тяхната водачка – кръстница, кума, изводачка. Лазарките обхождат
селските дворове, като играят общо хоро и пеят песни, съобразно пола, възрастта,
семейното или социално положение на стопаните. Както и при Коледуването,
домакините ги даряват с пари, брашно, яйца и т.н.
И двата обичая имат строга последователност, която проф. д-р Николай Кауфман е
спазил. Неговата е идеята за тази програма. И независимо, че е поканил да участват и
други композитори (Петър Льондев, Коста Колев, Иван Вълев), слушателят я
възприема като едно цяло. Българската музика!
Не е чудно, че България винаги е привличала вниманието на света като истинско
музикално чудо. Тъкмо по тези древни тракийски земи се е родил Орфей –
легендарният герой на гръцката митология, син на музата Калиопа и цар Еагър (или
може би на Аполон, който също е сочен като баща на Орфей). Той е живял през VІ век
пр.н.е. и е сочен за най-великия музикант и поет на гръцката митология, чиито песни са
омайвали дивите зверове и са карали дори скали и дървета да танцуват. Орфей е бил
един от Аргонавтите, и когато корабът Аргон е трябвало да премине край Острова на
Сирените, именно музиката на Орфей е спасила екипажа от омайване и смърт.
ИНСТРУМЕНТИТЕ В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МУЗИКА
От най-далечни времена българите сами са изработвали и ползвали различни
музикални инструменти с широко приложение – при съпровод на хора?та, на седенки,
по време на работа, на трапеза, в различни моменти от сватбените и някои други
обреди. Една част от народните инструменти като кавалът, гъдулката, тамбурата,
дудукът, двоянката битуват отдавна в българския фолклор Други инструменти като
тъпанът, зурната, дайрето, окарината, тарамбуката са се появили значително по-късно.
Според начина, по който се получава звук, материала, от който са направени и вида на
самия инструмент, те могат да бъдат разделени на три основни групи: духови, струнни
и ударни.
І. ДУХОВИ ИНСТРУМЕНТИ (АЕРОФОНИ)
В българския фолклор се изработват най-вече от дърво. Те биват няколко вида:
1. С отворени тръби без пластинки:
Кавал
Много характерен солиращ и акомпаниращ инструмент. Състои се от една или три цеви
(тръби), вмъкнати една в друга. Изработва се от дрян, слива, череша или, чемшир. На
дължина достига от 50 до 90 cm. Разпространен е в цяла България, но е най-характерен
за Тракия и Добруджа.
Свирка
Представлява една тръба от 30 до 45 cm, изработена от габър, дрян или явор. Този
инструмент има много остра звучност. В някои райони на България се нарича цафара,
сворче или овчарска свирка.
2.С полузатворени тръби без пластинки
Дудук (дюдюк)
Тръбата при наустника е затворена като с оставен само малък отвор и затова някъде го
наричат запънат кавал. Солиращ инструмент, на който се свири сравнително лесно.
Малките дудуци са с размери 20-50 cm, но има и големи, съставени опри части и
достигащи до 1 m. ай популярен е в Северозападна България.
Двоянка ( гласници)
Звукът от нея се извлича както при дудука. Състои се от две успоредни тръби (30-40
cm) но изработени обикновено от цяло дърво – клен, явор, слива. Най-популярна е в
района на Белоградчик и в областите, където е разпространено двугласното пеене –
Шоплука (Средна Западна България)и Пиринския край (Югозападна България).
Окарина
Изработен от печена глина солов инструмент с приятна звучност. Той не е типично
български. Най-широко разпространение има в Северозападна България.
3. С единична пластинка
Гайда
Солиращ и акомпаниращ инструмент, състоящ се от духало, ручило, гайдуница и мех
от ярешка кожа. На горният край на най-важната част (гайдуницата) се поставя
стройката, наречена пискун .Там се намира и единичната пластинка (езичето). Гайдите
се срещат в две основни разновидности. Голямата (каба?) гайда е в нисък строй и е най-
разпространена в Родопите, а малката (джура?) гайда – във висок строй и популярна в
останалите области.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 окт 2020 в 10:35 в момента не учи на 43 години
11 окт 2020 в 14:39 в момента не учи на 31 години
06 окт 2020 в 13:39 студент на 31 години от Силистра - Филиал на РУ "Ангел Кънчев", факулетет - електро, специалност - Транспортна техника и технологии, випуск 2023
02 сеп 2020 в 17:30 потребител
10 юни 2020 в 21:33 студент на 33 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - Етнология, випуск 2013
07 юни 2020 в 12:29 студент на 31 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Българска филология, випуск 2020
01 юни 2020 в 09:44 потребител
31 май 2020 в 17:26 потребител на 24 години
28 май 2020 в 19:16 студент на 19 години от Пловдив - АМТИИ, факулетет - Факултет Музикален фолклор и хореография, специалност - Българска народна хореография, випуск 2022
22 май 2020 в 22:55 в момента не учи на 20 години, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Етнография на България. Родилни обичаи

18 яну 2008
·
224
·
19
·
2,139
·
213

Във всяко общество и време децата са осмисляли човешкия живот и са доказвали социалната пълноценност на своите родители.
 

Проблемите на ромите

21 яну 2008
·
308
·
5
·
718
·
1

Ромите са етническа общност, произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, като общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голяма ромско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия...
 

Сведения за ромите

12 мар 2008
·
254
·
6
·
1,319
·
171

Според историците, прародината на ромите се намира в Северозападна Индия в областта, наречена Пенджаб. През V – VІ век циганите напускат Индия и поемат на първото си голямо преселение към Европа...
 

Етнически общности и малцинства в България

18 май 2007
·
1,519
·
21
·
5,062
·
1,016
·
1
·
3

Етническите групи в съвременна България са езиково, културно и емоционално свързани както с други държави, така и с разселени в различни страни общности – евреите и арменците, които имат собствени национални държави, са пръснати из целия свят...
 

История на ромите

01 юни 2008
·
238
·
12
·
2,422

Произход на ромите Робство и пепиод на европейския абсолютизъм O баро порраймос (циганският холокост) Ромите при българския комунизъм Посткомунистическа България Мултимедийно шоу (високоскоростна линия Т1 или по-висока)
1 2 3 4 5 » 11
 

Същност и особености на българския фолклор

Материал № 213320, от 23 ное 2008
Свален: 996 пъти
Прегледан: 1,280 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Проект
Брой страници: 15
Брой думи: 4,412
Брой символи: 35,847

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Същност и особености на българския фолклор"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения