Големина на текста:
Типологически съответствия – пътуването, опитът, утопиите.
Пародия и гротеска. „екшън” или алегория
"Пътешествията на Гъливер" е произведение написано от Джонатан Суифт. Той
заедно с Даниел Дефо са най-значителните английски писатели от първата
половина на XVIIIв. Същевременно той е един от най-големите сатирици не само
в европейската литература но, и в световната литература.
"Пътешествията на Гъливер" е една книга, която подобно на "Робинзон Крузо"
днес е популярна главно в адаптиран вид като четиво за деца и юноши.
Основният ефект на пародийното при Суифт е съсредиточен върху
намерението фантастичното и недостоверното да бъде представено
максимално реалистично и документално. В този смисъл Суифтовата
пародия се отнася не само до романа на Дефо, но и до целия свод от
публикации и реализации за пътувания и пътешесвия, в които измислиците
и съчинителството били нещо обикновено. Суифт постигнал целта си и в това
е и обяснението за големия успех на неговия роман, който бил възприеман на
фона на този тип литература. Мнозина от тогавашните читатели го възприемали
като достоверен разказ за истински морски пътешествия , а някои любознателни
дами дори се опитвали да нанесет на картата страната Балнибарби, която според
Гъливер се намирала някъде "между Япония и Калифорния".
Въпреки очевидните интертекстуални взаимопрониквания между двата романа
на Дефо и Суифт, на които в английското литературознание са посветени
специални изследвания , днес "Пътешествията на Гъливер" се възприема не като
роман пародия, а като политическа и философска сатира. Романът на Суифт се
оказва несводим към никой от съществуващите по онова време повествователни
жанрове и тъкмо в това се крие и неговата особена естетическа привлекателност
и перспективност. Основният художествен парадокс на творбата е в
неповторимата му битност на реалистическа фантастика. В тази посока авторът е
задължен на творци като Рамбле, Моър и Сирано дьо Бержьорак. В сатирата и
фантастиката Суифт сякаш се оказва наследник на Франсоа Рабле, от Томас
Моър иде вкуса му към градежа на социални утопии (и антиутопии), а по линия
на Бержьорак, чиито роман "Държавите и империите на Луната" (1657) несъмнено
е чел, в "Гъливер" прониква типа повествование, който бихме назовали
фантастичен реализъм. Всички структурни и съдържателни елементи на романа
са сплавени в художествено цяло, което трябва да увлича и пленява читателя. За
разлика от Дефо, чиито девиз е "измислицата е по-достоверна от истината",
девизът на Суифт е по-скоро "Великолепен лъжец".
Краткият роман на Джонатан Суифт, който не обема дори триста страници, се
състои от четири части, обозначавани обикновено като "Пътуване до
Лилипутия" ,"Пътуване до Бробдингнаг", "Пътуване до Лапута, Балнибарби,
Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония" и "Пътуване до страната на хоинъмите".
Книгата е писана няколко години и се смята, че третата част е създадена
Типологически съответствия – пътуването, опитът, утопиите.
Пародия и гротеска. „екшън” или алегория
последна и впоследствие вмъкната между втората и четвъртата.
В първата част на романа си писателят отправя своя герой, корабния лекар и
хирург Лемюъл Гъливер в далечната страна Лилипутия, която според него се
намира на югозапад от остров Ван Димен(съвременна Тасмания, на юг от
Австралия). След стегнато и убедително описание на бедствието, претърпяно от
героя и неговите другари, Гъливер се отпуска изнемощял на непознатия брег и
скоро заспива. Попаднал на брега на смрачаване(на 5 Ноември 1699г., както
известява "педантичният" разказвач), на развиделяване Гъливер не успява да
стане:"Опитах се да стана, но не можах да мръдна; открих, че както бях легнал по
гръб, ръцете и краката ми са били здраво завързани за колчета, забити в земята;
косата ми, която беше дълга и гъста, беше стегната по същия начин. Усещах
също,че няколко тънки връвчици стягат тялото ми от мишниците до
бедрата...След малко почувствах, че по левия ми крак се движи нещо живо, което,
минавайки внимателно по гърдите ми дойде почти до брадичката ми. Сведох
колкото мога по-надолу очи и видях, че това нещо беше човешко същество, не по-
високо от шест инча, с лък и стрела в ръце и колчан на гърба."
Гъливер се оказва попаднал в империята Лилипутия, която прилича на коя да е
западноевропейска държава, само че всичко в нея е дванадесет пъти по-малко:
хора, говотни, растения, постройки. От приведения цитат става ясно, че средния
ръст на лилипутите е шест инча, тоест около петнадесет сантиметра или една
обикновенначовешка педя.
Воден от необикновено мощно и пластично въображение, Дж. Суифт сътворява
един въображаем свят, в който наглед всичко е човешко, а необикновения ефект
произлиза от конфликта между различните мащаби. Така в страната на
лилипутите "средния англичанин" Лемюъл Гъливер се оказва великан с всички
произтичащи от това последствия. малките човечета го именуват веднага Човек
планина. Още в същата първа глава пленения великан бива пренесен до
столицата на Лилипутия и настанен да обитава наи-големия храм на стараната,
където той с труд може да пропълзи и да се излегне лежешком.
Заслужава да се отбележи, че в първата част от романа Лемюъл Гъливер е един
безкрайно сговорчив и добродушен великан. За разлика от Херакъл на Филострат,
който след като се събужда, презрително насмита дребните човечета в лъвска
кожа и тръгва да ги отнесе на любимата си Евристея, героя на Суифт играе
съвестно ролята на пленник и по-късно верен поданик на "всемогъщия император
на Лилипутия, радостта и ужасът на вселената". Чрез договорът, сключен между
Гъливер и император Голбасто, се регламентират отношенията между Човека
планина и владетеля на Лилипутия. В анекса към този договор се посочва, че
Куинбус Флестрин "ще получава дневна дажба от храна и напитки, достатъчни за
изхранването на 1728 наши поданици". Както пояснява малко по-нататък
разказвачът, неговият "порцион" бил изчислен от математиците на негово
Типологически съответствия – пътуването, опитът, утопиите.
Пародия и гротеска. „екшън” или алегория
величество, след като измерили ръста му и предполагаемия му обем.
Приключенията на героя в страната на лилипутите са изключително занимателни.
Чрез необикновения конфликт между различни мащаби на човешкото Суифт е
съумял да представи всекидневното и баналното като ново и необикновено Един
от похватите да бъде постигнато това е методът, наречен от руския
литературовед В. Шкловски през 20-те година на XX в. Остранение (възприемане
на познатото като нещо необикновено).
Другият основен естетически похват, използван от автора, може да бъде описан
като оживяване на кукленското. Лилипутите са като оживели кукли, с които
Човекът планина безкрайно внимателно и грижливо се забавлява и си играе.
Занимателният разказ за приключенията на Гъливер в страната на лилипутите
има и друг, дълбинен смисъл. С основание се смята, че първата част на романа е
и сатирата на английския политически живот. Монозина критици са склонни да
твърдят, че поведението на Гъливер в тази част е алегория за участието на
Суифт в политическия живот на съвременна Англия. Някои дори се заели да
изброят въжетата, с които бил овързан героя на морския бряг по броя на
публикациите, насочени срещу Суифт. Може би подобно тълкование е малко
произволно, но е несъмнено, че в образа на кукленския императорски двор
писателя визира родината си. Съвременниците на Суифт били склонни да
идентифицират императора Голбасто с крал Джордж I, главния адмирал Болголам
- с херцог Аргайл, а повратливия министър Флиннап- с министър-председателя на
уигите Робърт Уолпол. Бягаството на обвинения в държавна измама Гъливер в
съседно Блефуску се оприличава на бягството на видни торийски политик и личен
приятел на Суифт Виконт Болинброк във Франция. Подобни аналогии придавали
допълнителна актуалност на прочита на времето. Много по-интересна е обаче
сатиричната парабула, позволяваща дворът на Лилипутия да се привиди като
сатиричен образ на английската действителност от първата четвърт на XVIII в.
съперничеството и войните между Лилипутия и Блефуску лесно се
идентифицират с вековните разпри между Англия и Франция, но в сатиричния
план на повествованието причината за това е в спора откъм коя страна трябва да
се чупи вареното яйце-откъм тъпата или откъм острата. по такъв начин
религиозните разпри(Англия е протестантска, Франция-католическа страна) са
минимализирани и направени смешни. Не по-малко остроумно е показано
несъщественото различие между уиги и тори на кормилото на властта. Двете
партии в Лилипутия се различават по това, че едните ходят с обувки с високи
токове, а другите- с ниски токове. За да бъде добре и с двете партии
престолонаследникът носи една обувка с висок, а другата-с нисък ток, и поради
това куца като ходи.
Политическите нрави в империята на лилипутите, визиращи съвременна на
писателя Англия, са описани с ирония, премиваща в сарказъм. Най-високо

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
aloveyou написа на 21 ное 2008 ОТГОВОРИ
ученичка на 14 години от Русе , Второ СОУ "Възраждане"
ми незнам какво да кажа
 
Подобни материали
 

Декамерон - анализ


По думите на знаменития италиански критик Франческо де Санктис "Декамерон" се появява "като гръм от ясно небе".
 

Джовани Бокачо и неговия сборник ``Декамерон"

11 ное 2006
·
2,097
·
1
·
221
·
11

Джовани Бокачо и неговия сборник "Декамерон"..............
 

"Декамерон" - Джовани Бокачо , Ден І , новела VІ

22 ное 2008
·
500
·
3
·
672
·
1,383

"Декамерон" на Джовани Бокачо е сборник от 100 новели, разказани от десетима души в продължение на 10 дни. Във всяка една се разкрива важна житейска поука, която обогатява познанията ни за човешката същност...
 

Лекции по западно-европейска литература


Поява на термина: Епитетът “р о м а н т и ч е с к и” се въвежда от литературните историци и критици в Англия през 1650 година за охарактеризиране на увлекателните повествования за благродните дела на жертвоготовните рицари през Средновековието...
 

Любовта в "Декамерон"

05 дек 2007
·
1,589
·
2
·
225
·
748
·
5

„Декамерон” на Джовани Бокачо е сборник от сто новели, разказани за десет дни от седем жени и трима мъже, избягали от чумата във Флоренция. Историите, които те разказват, нарушават средновековния аскетичен морал и благоприличие, но въпреки благонравствено
 
Онлайн тестове по Западноевропейска литература
Тест по Западноевропейска литература за 10-ти клас - Романтизъм и Модернизъм
изпитен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 10 клас
Тестът включва 18 въпроса за Романтизъм и Модернизъм, най-вече над авторите Балзак, Мопасан, Бодлер, Рембо. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Труден)
18
13
1
5 мин
19.03.2014
Тест по литература за 10 клас на тема:
тематичен тест по Западноевропейска литература за Неучащи от 10 клас
С този тест може да се провери до каква степен е усвоено емблематичното за западноевропейската литература на ХХ век произведение „Процесът” на Франц Кафка. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
5
1
4 мин
13.08.2013
» виж всички онлайн тестове по западноевропейска литература

Пътешествията на Гъливер - типологични съответствия

Материал № 212081, от 21 ное 2008
Свален: 369 пъти
Прегледан: 593 пъти
Предмет: Западноевропейска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 2,210
Брой символи: 17,934

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пътешествията на Гъливер - типологични съответс ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения