Големина на текста:
СЪДБА И ОТГОВОРНОСТ В “ЕДИП ЦАР” НА СОФОКЪЛ
Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ
в старогръцката трагедия. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а
съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка, води до трагична
отговорност и самонаказание.
В трагедията “Едип цар” Софокъл извежда на преден план проблемът за
човека и неговото познание, за истината, до която се стига трудно. Едип цар
извървява дълъг и мъчителен път на самопознание. Въпреки всички трудности
по пътя си, той следва несъзнателно предначертаната му от боговете съдба.
Поставен между утвърдените нравствено-етични норми и крайните проявления
на човешкия характер, героят е носител на трагическа вина и отговорност.
Вярата му, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец. Разкриването
на истината за миналото и за произхода му е неговото истинско проглеждане,
равносилно на мъдростта и самопознанието. Самоослепяването на героя е
последица от това духовно проглеждане.
В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и
доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце. Постигнал
е много успехи, доказал е на думи и дела, че е мъдър и грижовен
владетел.Поданиците му го почитат и величаят – наричат го “...най-велик сред
смъртните”. Между народ и владетел цари разбирателство, хармония и взаимно
уважение.
Събитията, които следва да се разкрият в трагедията, доказват
трагическото страдание на героя. Трагичнот в житейския път на Едип е
предопределено от неговата трагична съдба. Без никой от героите да подозира,
стъпка по стъпка, предреченото от олимпийските богове, се сбъдва. Едип
спасява гражданите на Тива от Сфинкса, но по-късно самият той - владетелят на
града, е заплаха за него.Древните гърци живеят с разбирането, че проклятието
над рода е инструмент на съдбата, която наказва разбунтувалите се срещу
предопределеното. В драмата убийството, което Едип е извършил на младии, не
е споменато до момента, в който смътни догатки свързват смъртта на цар Лай –
преишния владетел на Тива, със случилото се. Гневлив по характер, Едип убива
в състояние на емоционален афект. По-късно се жени за собствената си майка и
двамата имат деца, които са и негови братя. Неслучайно убийството е
извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния кръстопът на своя
живот. Носи трагична вина, която не осъзнава. Тя е предизвикана от незнание.
Това е предопределеното наказание на съдбата – следствие от тежките
престъпления: отцеубийство и инцест.
Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието,
възмездието и покаянието са стремеж към равновесието и излизането от хаоса.
Воден от желанието да бъде полезен на общността и да защити моралните
принципи, Едип цар сам избира своя трагичен път:
Готов съм аз да ви помогна всякак.
Без сърце ще съм, ако трепна пред
това събрание...
Аз страдам повече за тези тук,
отколкото за себе си.
Незнаещ и неподозиращ собствената си вина, Едип настоятелно търси
истината, стреми се да я открие другаде, но не и в себе си. По тази причина
изпраща Креон в светилището на Делфи, за да пита как може да се помогне на
града. Във въпроса на Едип: “Но де са те? Къде ще дирим бледите следи на туй
далечно престъпление?” откриваме силно подчертаната ирония между ясното за
публиката и непонятното за героя разминаване между реалност и видимост. В
първи епизод настъпва и първият драматичен сблъсък – между Едип и Тирезий,
който има трагични последствия. Може би е ирония това, че слепият Тирезий
вижда в бъдещето с невиждащите си очи и знае предварително съдбата, както и
истината кой е истинският виновник за смъртния мор. Докато Едип доста по-
късно и твърде болезнено проглежда за жестоката си постъпка и сам се
ослепява. Горд, властен и непреклонен, той отдавна е забравил някогашното
предупреждение на съдбата. Затова му трябва толкова дълго време, докато
проумее, че виновникът е самият той.
Въпреки думите на Тирезий, Едип не приема истината, не може да
повярва и да осъзнае думите на стария гадател. Упорството на Тирезий
предизвиква гнева на Едип, както и неговото арогантно и дръзко поведение.
След твърдата и кратка реплика на Тирезий: “Незнайният убиец си самият ти!”,
Едип се впуска да доказвапревъзходството си над гадателя. Самоизтъква се,
превъзнася мъдростта си, хрисмива се над Тирезий. Обзет от прекомерна
дързост и гордост, той не разбира, че греши. В крайна сметка грубо
предизвиканият от Едип Тирезий му казва цялата истина:
....... странник бил
и пришълец, но ще излезе тукашен,
роден тиванец – но на свойто щастие
не ще се радва: сляп ще стане от окат...
Истината, към която толкова много се стреми, е унищожителна за него.
Тя е началото на страдания, които ще го научат, че най-големите истини се
постигат с мъдрия поглед на духовното зрение, че по-страшна е вътрешната
слепота. Той е осъден да страда не само поради предопределенат си съдба, а и
заради дръзката си самоувереност, че е най-умният, знаещ и разбиращ човек.
Едип отрича силата на съдбата и в това се крие дълбока ирония – точно в този
момент той понася последствията на съдбата, в която не вярва. Източник на
страданията му е преди всичко неговият необуздан характер. Едип, който се
обявява за защитник на колективното благо, постепенно се отдалечава от
интересите на колектива и влиза в противоречие с него. При това, продължава
да живее със заблудата, че прави всичко необходимо за спасението на
поданиците. Той не е в състояние да смири гордостта и гнева си и остава в
трагично заблуждение. Смята, че не греши и божественото наказание не би
могло да го постигне. Залепен от гордост, предизвиква трагичната развръзка на
съдбата си – пълното узнаване на истината. Едип събира като мозайка късчетата
истина, към която се стреми. Той не е подготвен за нея. Това, което той трябва
да открие за себе си, е много жестоко. През всичките години, в които той е
живял в слепота, се е натрупвало все повече и повече, за да се струпа изведнъж
върху него с огромна сила. Разбрал, че за него надежда няма, той се
самонаказва. Самоослепяването му съвпада с неговото духовон проглеждане.
Съвестта му подсказва, че трябва да направи това – да унищожи причината за
своето страдание, да не вижда колко много страдание е причинил на близките
си, да не вижда този греховен свят, който така жестоко се е подиграл с него. Не
би могъл да обърне поглед вече не само към живите, но и към мъртвите в
ада.Той се разкайва за делата си исе самоосъжда.:
Не трябва тез очи да виждат вече...
... по-скоро изгонете ме оттук,
убийте ме, хвърлете ме в морето,
та никой никога да не ме види!
Физическата слепота на Едип не може да се сравни с духовната. Болката
от самоослепяването бледнее в сравнение с тази, която незнанието е причинило
на него и на неговото семейство, което също страда заради грешката му.
Физическото страдание с времето ще отслабне и изчезне, но греховете, които е
извършил, ще продължават да го измъчват с вечния огън на душевната мъка.
Едип осъзнава, че зрението е било белег на духовната му слепота. Зрящ,
той не успява да се докосне до истината. Ослепен, прозира същността на
заблудите си. Ослепяването на Едип е знак и за това, че той е открил не само
себе си, но и необходимата мъдрост да понесе страданието. Това е урокът на
самопознанието, който, колкото и да е жесток и мъчителен, трябва да бйде
научен.
Така трагедията на Софокъл “Едип цар” утвърждава самопознанието и
отговорността, която носим, като върховни ценности в живота на човека. Това е
мъдростта, която човек трябва да придобие, за да знае наистина как и защо
живее и да е сигурен, че не е сляп за истината. Защото няма нищо по-страшно от
духовната слепота и от незнанието за себе си.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 3)
nikolay.dinkov написа на 23 яну 2012 ОТГОВОРИ
родител
Много добре написано ... мерси много
martufi написа на 07 май 2010 ОТГОВОРИ
ученик на 10 години от Варна , МГ "Д-р Петър Берон"
свежоо мерси мн
barabata407 написа на 11 яну 2010 ОТГОВОРИ
ученик на 16 години
тъпотия и половина
 
Домашни по темата на материала
Помощ Важно Е!За утре еее!
добавена от cvetomir.ivanov.96 29.01.2013
2
29
Подобни материали
 

Трагическото страдание и трагическото величиe na Eдип

15 фев 2008
·
619
·
2
·
604
·
389
·
3

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.
 

Митът за Едип

26 фев 2008
·
147
·
7
·
997
·
187

Проследете по родословното дърво произхода на Едип. С помощта на митологични речници установете кои от предците са свързани с някакво проклятие и за какво са наказани с него...
 

Едип Цар

11 фев 2008
·
919
·
3
·
699
·
925

Главен герой в Софокловата трагедия Един Цар е Едип, цар на Тива. Според Аристотеловата поетика той е идеалният трагически герой. Същността му като такъв се определя от факта, че е поставен между...
 

В какво се изразява драматическият сблъсък между цар Едип и гадателя Тирезий (цитатна верига)

13 фев 2008
·
159
·
2
·
514
·
1

В трагедията “Едип цар” Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението...
 

Символиката на слепотата и зрението в трагедията „Едип Цар” от Софокъл

07 май 2007
·
1,194
·
2
·
683
·
6

Ппроблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр.
 
Онлайн тестове по Старогръцка литература
Тест върху "Илиада" за 9-ти клас
тематичен тест по Старогръцка литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за упражнение над произведението "Илиада" с акцент върху щита на Ахил - въпроси от изучавания материал в 9-ти клас.
(Труден)
10
2
1
3 мин
26.07.2018
Тест по Български и литература за 8-ми клас върху Старогръцка литература - Омир, Есхил
тематичен тест по Старогръцка литература за Ученици от 8 клас
Тестът съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Фокусът е върху изучаваните произведения на Омир и Есхил в 8-ми клас.
(Лесен)
12
12
1
1 мин
07.10.2016
» виж всички онлайн тестове по старогръцка литература

Съдба и отговорност в "Едип цар " на Софокъл

Материал № 211353, от 20 ное 2008
Свален: 440 пъти
Прегледан: 910 пъти
Предмет: Старогръцка литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 3
Брой думи: 733
Брой символи: 6,136

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съдба и отговорност в "Едип цар " на Софокъл"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения