Големина на текста:
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЖИВЕЕ БЕЗ ВЯРА?
Р е ф е р а т
Не, не може, е първият отговор на този въпрос. Човек се ражда с вяра и с
вяра си отива от живота, след като е извървявал и последната крачка от своя
земен път. Какво всъщност е вярата, в какво са вярвали хората преди
векове, в какво вярват сега? Помага ли им или им пречи вярата? Тази тема е
стара и непреходна като самия живот. От най-дълбока древност, както
обикновените хора, така и най - великите умове на човечеството са търсели
отговор на въпросите, свързани с вярата и са посвещавали на тези
разсъждения своя гений и талант. Нужна ли е вярата днес на нас, на нашето
поколение, което се ражда и расте в един век на все по-бързо развиващи се
компютърни технологии и най-съвременни комуникации, когато чрез
интернет можем да достигнем до всяка точка на света и да научим всичко,
което ни интересува? И аз, като всеки вярващ човек бих искала да намеря
отговорите на тези въпроси, бих искала да съм на ясно в какво точно вярвам
и защо, какво ще ми се случи, ако престана да вярвам, по-добре ли ще се
чувствам или ще бъда наказана за моето неверие? Едва ли ще се оправя в
този огромен лабиринт от въпроси, едва ли ще открия нещо ново, но все пак
си заслужава да поразсъждавам върху тази толкова интересна тема,
безкрайна като самата Вселена и може би необяснима като нея. Още повече,
че във времето, в което живеем отново изниква и се повтаря с ужасяваща
настойчивост въпросът на Пилат Понтийски към Исус Христос: „Що е
истина?”
Разбира се, че самата дума „вяра” е свързана преди всичко с вярата в
Бога. Старозаветното разбиране за вярата почива на отношението, в което
човек влиза с Бога, а Неговото съществуване изобщо не се поставя под
съмнение. Никой не Го е виждал, но е вярвал в Него дори и без да е чел
Светото писание. Вярвял е, защото роденият в грях човек е обречен да
страда и поради тази причина е искал да вярва в своето спасение и в
безсмъртието на душата си, която след смъртта ще продължава да живее в
един друг, непознат, но все пак по-добър, по-спокоен и по-хубав свят.
Невероятно е въздействието на вярата в Бога и съответно в Библията
върху човешките сърца! Не са малко тези, които са се разкайвали за
грешния си живот и са ставали праведни и вярващи християни. Езическият
философ Атинагор почнал да чете Светото Евангелие с цел да го
опровергае. Но небесната светлина на божественото учение докоснала
сърцето му и той, вместо да осмее християнството, станал най-пламенен
негов защитник. И все пак, както Атинагор, така и безброй философи и
учени векове наред не са преставали да тълкуват неполучилия и до днес
отговор въпрос, дали вярата или разумът са в основата на човешкото
развитие и прогрес.
Много велики учени са вярвали в съществуването на Бог и докато са се
занимавали с научната си дейност са се стремели да открият Вселената,
1
сътворена от Бога, да разберат нейните закони и да открият тайните на
Сътворението. Интересен е фактът, че точно вярата е имала решаващата и
стимулираща роля за раждането и развитието на съвременната наука, а не
еволюционната теория, която води началото си още от древността и чиито
представители са били големите древногръцките философи.
„Бог е сътворил този свят! Аз непоколебимо вярвам, че Библията е слово
на Бога и я изследвам всеки ден”, е казал големият физик, математик,
алхимик, философ и астроном Исак Нютон, живял и творил в началото на
далечния осемнадесети век, всепризнат за най-великият учен на всички
времена. Известен е със законите за движението и всеобщото привличане,
но и тези си научни открития свързва неотклонно с Божиите закони.
„Гравитацията обяснява движението на планетите, но тя не може да обясни
кой ги е задвижил, защото това е Бог, който управлява всички неща и знае
всичко, което е или може да бъде направено”. Нютон отделя голяма част от
времето и заниманията си точно в изследване на Светото писание и заявява:
„Аз имам фундаментална вяра в Библията и в Божието слово, записано от
вдъхновените. Аз изучавам Библията всеки ден”. В резултат на тези
задълбочени проучаванията, Нютон определя една от широко приетите дати
на разпъването на Христос на кръста – 3 април 33 г. На какво се е крепила
тази негова неподвластна на нищо вяра в Бога като творец на Вселената,
останала неизменна и след епохалните му научни открития, които открития
всъщност са в противовес на не малко от църковните догми?
Също като него, и Джордано Бруно, Николай Коперник и Галилео
Галилей – най-известните астрономи и физици на Средновековието,
въпреки съмненията и често демонстрираното си противоречеие с
определени текстове от Светото писание, в крайна сметка винаги са
признавали съществуването и върховенството на Бог като „Единен и
безкраен творец”. Винаги са вярвали в Неговата сила и са се надявали на
Неговата милост. За великия Леонардо Да Винчи Бог е ”пълновластен
господар на нашия живот”, а според най-големия руски писател Лев
Толстой „..когато човек приеме истинската вяра в Бога, с него става това,
което става в тъмна стая, когато лампата в нея светне”. Подобно е
отношението към вярата и на безброй безсмъртни титани на човешкия дух –
учени, писатели, философи, композитори, художници.
Не са малко и онези велики умове на човечеството обаче, които са имали
смелостта да оспорват християнските догми и да се съмняват в
съществуването на Бог, без да се страхуват от преследванията и гоненията
на Църквата и от нейното най-страшно оръжие страховитата и
безмилостна Инквизиция. Един от тях е големият френски писател,
философ и мислител Волтер (псевдоним на Франсоа-Мари Аруе) – най-
дълбокомисленият и най-радикалният от всички представители на
френското Просвещение. Няма да е преувеличено да се каже, че през целия
осемнадесети век, както Франция, така и Европа, а също и Русия на
Екатерина Велика, са под силното влияние на неговите блестящи
литературни и философски произведения. Твърде противоречиви са
2
философските възгледи на Волтер, но това не намалява значението му на
мислител от голям ранг. Силата му се проявява преди всичко в общия дух
на неспокойно търсене, на несъгласие с авторитетите на църквата и на
неверие в нейните догми.
Волтер не отрича напълно Бог, той признава, че Сътворението на света е
дело на едно върховно разумно същество, но изключва по-нататъшната му
намеса в земните съдбини. Това не му пречи яростно да критикува недъзите
на католическата църква, да подлага на остри нападки монашеския
институт, който определя като кървяща язва на абсолютната феодална
държава, както и открито да бичува Инквизицията. Нещо повече, големият
френски мислител доказва със силата на логиката античовешката и
антиобществената същност на монашеството, което лишава стотици хиляди
млади хора от нормален и природосъобразен живот, счита християнската
религия за не по-малко жестока и мракобесна от древните религии и
заявява, че тя „е струвала на човечеството повече от 17 милиона човешки
живота, тоест, по един милион на столетие”. И съвсем не му е липсвала
смелост в ония времена, преди повече от 250 години, когато католическата
църква е в апогея си, за да каже че „Бог е комедиант, играещ пред публика,
но тази публика е твърде уплашена, за да се смее”.
Като атеист Волтер е бил отлъчен от църквата и когато умрял не бил
погребан в гробище, а на малък хълм в родния си град. Повторил се е
срамният инцидент от преди 100 години, когато един друг велик
французин – Молиер, също атеист и също безпощадно бичуващ църквата в
своите комедии, не е бил погребан в гробище след смъртта си. И все пак,
въпреки че е бил атеист, въпреки открито антирелигиозните си
произведения, дълбоко някъде в сърцето на Волтер явно остава частица от
вярата в Бога, защото малко преди смъртта си стига до откровението, че
„да вярваш в Бога е невъзможно, но да не вярваш в Него – абсурдно”.
Не по-малко интересен в разбиранията си за вярата в Бога и за ролята на
християнската религия е и големият испански философ Мигел де Унамуно.
Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието,
между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и
неверието. Той казва, че трябва да вярваме, но същевременно с това и
трябва да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни
основания. Според него „ Да вярваш, значи да искаш да вярваш и да вярваш
в Бог е преди всичко да искаш да има Бог” и допълва: „Аз не се подчинявам
на разума и се бунтувам срещу него, като си налагам да сътворя с помощта
на вярата си моя Бог-обезсмъртител и да отклоня с волята си пътя на
небесните тела”. Въпреки тези изявления, Унамуно е противник на теизма,
тоест на Бога, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в
съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв,
какъвто хората искат да бъде, за да вярват в Него.
Известният представител на френското просвещение Мишел Дьо Монтен
дълбоко вярва в Бог, а християнството и католицизмът за него са израз на
вътрешно убеждение. Това обаче не му пречи да се съмнява в църковните
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
alicko_86 написа на 23 юни 2010 ОТГОВОРИ
студент на 19 години от Варна , ВСУ "Черноризец Храбър"
super yako
Последно сваляне: на 23 юни 2010
margaritanesebar написа на 09 мар 2010 ОТГОВОРИ
студент на 36 години от Бургас , Бургаски университет "Проф. Асен Златаров"
 
Домашни по темата на материала
Какво е благо според моята религия
добавена от sjfkdepwlmvfo 16.01.2020
1
11
Подобни материали
 

Сократ - биография и философия

17 апр 2006
·
2,169
·
10
·
2,061
·
825
·
2
·
1

Първият философ атинянин, съвременник на Демокрит. Сократ е интересен не само с учението си, но и с живота си, защото той е въплащение на учението му. Сократ оказал огромно влияние не само на античната, но и на съвременната философия.
 

"Човекът е безпокойство" (Жан-Пол Сартр)

23 окт 2007
·
477
·
1
·
331
·
264
·
2

Това чувство завладява съзнанието и в повечето случаи затруднява вземането на решение.
 

Рене Декарт (1596 - 1650)

18 фев 2006
·
2,764
·
4
·
1,777
·
5

Рене Декарт - биография, мисли и идеи, др.
 

Съмнението е началото на философията

23 фев 2006
·
3,453
·
2
·
175
·
324
·
25

Съмнението е началото на философията - кратко есе.
 

Фридрих Ницше

18 фев 2006
·
2,487
·
3
·
1,187
·
6

Фридрих Ницше - биография (жизнен път, мисли и идеи).
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по Философия за 11-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тестът съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас по Философия.
(За отличници)
14
11
1
3 мин
31.07.2018
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по философия за студенти. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
30
49
1
2 мин
08.08.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Може ли да се живее без вяра ?

Материал № 210248, от 19 ное 2008
Свален: 123 пъти
Прегледан: 180 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 6
Брой думи: 1,567
Брой символи: 12,722

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Може ли да се живее без вяра ?"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
25

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения