Славяни
Произход и разселване на славяните
Първите опити да се отговори на въпроса откъде
произхождат славяните са направени през XII в.
Според средновековните летописци най-древната тяхна
територия са земите по долното течение на р. Дунав.
Изхождайки от библейския разказ, те считали, че историята
на славяните започвала с вавилонското стълпотворение,
което разделило човечеството на 72 рода. Съвременната
наука е установила, че славяните спадат към
индоевропейската езикова и етническа общност.
Независимо от различните теории за първоначалните им
поселения безспорно тяхната прародина е Европа. Чрез
археологически и лингвистични проучвания е установено,
че те са населявали обширна област, заключена между
Карпатите на юг, Балтийско море на север и реките Одър и
Висла на запад, Днепър и Днестър на изток. Към началото
на първото хилядолетие пр. Хр. се оформил общ
праславянски език, който имал редица сходства с езика на
балти и германци - непосредствени съседи на славяните.
Сведения за някои от обитателите на посочените земи се
срещат в „История\" на Херодот, като споменатите от него
неври и будини вероятно са били славянски племена. По-
сигурни писмени известия за славяните датират от I - II в.
Римският историк Тацит ги назовава с общото име
„венеди\" и ги поставя в съседство с германците.
По време на „Великото преселение на народите\" част от
славяните започнали да напускат своите първоначални
територии. Оформили се три племенни групи славяни:
западна, наречена венеди, източна - анти и южна - под
името славини. Южните славяни – славините
първоначално се разпадат на две големи групи: дакийски и
панонски славини, разделени от южните склонове на
Карпатите. От дакийските славини произлизат т. нар.
“българска група”, защото по-късно участват заедно с
прабългарите в образуването на българската държава. От
панонските славини, водят началото си сърбо-хърватските
племена, от които се образуват днешните сърби, хървати,
словенци и черногорци.
До края на V в. южните славяни заели териториите северно
от р. Дунав (приблизително земите на днешна Унгария,
Румъния и част от Украйна). Те влезли в непосредствен
контакт с римско-византийската цивилизация, която
оказала значително влияние върху тяхното развитие.
Поминък и обществен живот
Славяните водели уседнал начин на живот, който
несъмнено дал отражение върху техния бит, общество и
култура. Основният им поминък е лов, риболов,
събирачество, постепенно усвояват земеделието, като
отглеждат редица култури – жито, ръж, просо, бобови
растения, лен и коноп. В славянските некрополи освен
зърнени храни са открити и много кости на животни, което
показва и развитие на скотовъдството. Византийският
писател Псевдомаврикий съобщава, че славяните
отглеждали много добитък, а Прокопий отбелязва, че
антите принасяли в жертва на своите богове бикове. От
балканското население усвояват лозарството.
Славянски земеделски оръдия на труда
Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и
оръжия свидетелстват и за развитието на редица занаяти
като ковачеството, грънчарството, дърводелството,
тъкачеството и др. Първоначално керамиката била
изработвана на ръка, което придавало на славянските
съдове груби и несъвършени форми. Впоследствие те
възприели грънчарското колело, усъвършенствали и
технологията за приготвяне и изпичане на глината, което
увеличило здравината на изработваните съдове.
Славяните строели селищата си край реки, езера и блата,
най-често в естествени и труднопроходими места. Основен
тип бил землянката и полуземлянката, изградени от плет и
глина, но постепенно започнал да си пробива път и
каменният градеж. Славяните правели по няколко изхода
на своите жилища, за да могат по-бързо да избягат в
2
случай на вражеско нападение. Социалната структура на
славянското общество в общи линии не се отличавала от
тази на другите варварски народи, появили се на
историческата сцена в прехода от Античност към
Средновековие. Основната обществена единица била
родовата община, оглавявана от старейшина. Няколко
родови общини образували племето, което се управлявало
от племенен вожд, наречен княз. Властта му била
ограничена от общото събрание на племето - т. нар. вече, в
което влизали всички мъже воини. Този начин на
управление направил силно впечатление на Прокопий
Кесарийски, който подчертава, че славяните не се
управляват от един човек, а „живеят в демокрация\" и
затова винаги „общо разглеждат полезните и трудни
работи\". А Псевдомаврикий, като има предвид
византийското самодържавие и строга централизация,
характеризира управлението на славяните като „анархия\".
Несъмнен авторитет в славянското племе имал съветът на
старейшините, който се превърнал в главен помощник на
княза.
Религиозни вярвания
Религиозните вярвания на славяните били тясно свързани
с начина им на живот. Те обожествявали природните сили,
от които зависело благополучието им. На върха на богатия
божествен пантеон на славяните стоял творецът на
мълнията - бог Перун. Редом с него особено почитани били
богът на стадата и подземния свят Волос, богът на
плодородието Дажбог, богът на огъня и занаятите Сварог,
богинята на красотата, брака и любовта Лада и др.
Славяните вярвали също така в съществуването на
свръхестествени същества, надарени с човешки образ,
които могли да влияят върху плодородието и съдбата на
хората. Това били т. нар. вили, самодиви и русалки,
обитаващи реки и непроходими гори. За да умилостивят
боговете и осигурят за себе си здраве и успех във войните,
славяните извършвали жертвоприношения. В своите
светилища те поставяли различни каменни или дървени
идоли, пред които се кланяли и пеели езически молитви.
Бил разпространен и фетишизмът - преклонението и вярата
3
118
12
