Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
Взаимовръзка м/у култура и етика същност и значение.
Кул. и ет. са свързани взаимно. Взаимно се проникват и обуславят. Кл. без ет. е невъзможна. Това което ги
обединява е че чов. е субект, гл. ценност и обект на въздействие. Имат за предназначение очовечаване на чов.
утвърждаване на хуманността. Чов. създава културната среда за живота си съхранява я адаптира я и я
подобрява за себе си и потомството.за културната адаптаация на чов.роля винаги са играели етичните норми.
Връзката м/у кул. и ет. е забелязана още от античността. Те са философски пон., многопластови и сложни. За
тях няма изчерпателно определение. Мол дава следното определение – кул. е интелектуалният аспект на
изкуствената среда която чов.създава в продължение на соц. жив. Тя се схваща като създадено и натрупано
богатство. Всичко което се отнася до кул. е творение на чов. разум и ръце следствие и резултат на материалната
и духовна дейност. Има връзка м/у културата и цивилизацията. Те често се смесват и се използват като
синоними. За първи път през 18в. в едно произведение на Хердер се споменава пон. кул.. в англ. и фр. ез.
цивилизац. е по-стара от кул. кул. се схваща като определен етап от разв. на цивилиз. Шпенглер пише че кул.
има затворен цикъл на съществуване последният етап на който е цивилиз. Извода е че кул. и морала дават
ценностно съдържание на цивил. Моралът е съвкупност от норми на обществено въздействие и уреждане на
общ. взаимоотнош. Той има общочов. основа, защитава об-то но осигурява и самозащита на индивида от об-то.
гл. му функция е регулативна но има и възпитателна ф-я. Той е сходен и с обичая. При обичая обаче имаме
готов модел на поведение – постъпваш както всички. Що е етика – при др. гърци етиката е била едно цяло с
общата философия и правото. Като термин е използвана от Аристотел. Моралътг и ет. са сходни по смисъл и
етимология. Разл. е че етиката е науката – теоретичните аспекти на морала. Ет. съдържа външните атрибути на
поведение или това са форми които дисциплинират хората. Връзка м/у морал и право – общото м/у тях е това
че са комплекс от норми управляващи чов. поведение разл. е че правото регулира действията външно а моралът
вътрешно. Зад правото стои властта на дър. институции, а морала се опира на убежденията на хората. Правото
оценява само извършени действия морала и намеренията. При нарушаване правото осъществява точно
определени санкции от спец. институции. Правото е дело на дър. морала е дело на об-то и традицията.
Етическа основа на културата.
Ет. съставлява осн. на кул. Ценност – степен на значимост на едно явление за възприемащия го субект. При
една обстановка и условия нещо може да бъде ценност но при други не. Цен. възникват във в/ка с
многообразието от чов. потребности. Кул. и ет. са ценности те удовлетворяват духовни потр. на хората. Всяка
от тях има своя специфична с-ма от ценности но и съвпадат главно в това че че чов. е висша ценност и на двете.
Подчертавайки знач. на ет. норми и ценности те определят дадена кул. среда в границите на които чов. остава
чов и съществува като чов. етичната основа на кул. се доказва и от истор. – във фолклора на народите. В разл.
Кул. се наблюдават сходни регулативни норми които ориентират индивидите в общността. Колкото и да са
разнообразни културите в тях има общи елементи. Моралните норми могат да се разл. по форма но в съдър. им
има нещо общо. Извод – кул. и ет. съвпадат в отношението на хуманността в чов. отнош. Алберт Швайцер –
кул. предполага свобони хора само такива могат да мислят и да я осъществяват на практика. Кул. е етическо
съвършенство и на отделния чов. и на об-то. съвременният чов. се отличава с това че е ограничена и свободата
му и способността му да мисли – чов. е въвлечен в непосилна борба за оцеляване; откъснат е от природата и от
земята; свръхзаетост, духовно обедняване; Изхода според Ш от това състояние е възраждане на културата като
ет. се превърне в определящ елемент на кул. и се върне вярата в силата на нравствения дух. Чов. носи
моралната отговороност спрямо всичко живо.
Съдър. на пон. соц. кул.; орг. кул.; корпор. кул.; ф. кул.; сходство и различия.
Чов. съществува в определ. външна среда която формира в него навици, убеждения, знания, практически опит.
Поведението на жив. се контролира от инстиктите, в чов. об-во тази ф-я се изпълнява от кул. Кул. опред. начин
на поведение даже чов. да не осъзнава това. Всеки чов е включен в някяква соц. с-ма и тя формира неговото
поведение, начинът по който му действа се нар. соц. кул. Това е комплекс от отнош. резултат на взаимоотнош.
м/у индивидите и обкръжаващата среда. Особености на соц. с-ма. – те са открити с-ми всяка взаимодейства с
околната среда; всички части в нея са взаимозаменяеми. Др. сила която влияе на индивидите и груповото
поведение. – организацията – това е чов. общност реализираща общи цели, ръководи се от правила, има
структура и среда с които взаимодейства. Силата действаща в орг. е т.нар. орг. кул. идета за нея в известен
смисъл носи абстрактен х-р не може да се види да се докосне тя е като въздуха обкръжава всичко в орг. общо
това е с-ма от основни допускания който си е изградила една гр. за външна адаптация и вътрешна
интеграция.По-често се среща понятието – корпор. кул. – в амер. литер. Възниква през ІІ пол. на ХХв. когато
се формират големите компании. Общото м/у двете е че става дума за чов. аспекти соц. образования за
ценности убеждения норми или всичко това което дава уникален х-р на една орг. Орг. и корпор. кул. са много
сходни. Фирмена кул. – всяка ф-ма е определ. тип организация но не всяка организ. е фирма. Ф-мата има по-
ограничени функции. Според Любомир Стойков ф-мена кул. е това което по-възрастните се опитват да
предадат на по-младите членове на ф-мата. Използва се и понятието бизнес – кул. тя е динамична
имногопластова, включва и фирмената дейност но и рекламата и управлението, деловите взаимоотношения –
т.е. бизнес –кул. е по обемно понятие от фирмената кул. според Камерон и Куин са възможни няколко
старетегии за измерване на орг. кул. – да бъдем съпричастни наблюдатели; езикова или метафорична;
1
количествена стратегия. Те предлагат също така да се изследват доминантните хар-ки на орган. – стил на
лидерството; отнош. към работници; свързваща същност на орг.; критерии за успех ана организ. и т.н.
Типове организационна култура
Има различни подходи при определяне на типовете но какъвто и да е той това е абстрактно представяне на една
много по-сложна действителност. През последните години популярна стана типологията предложена от
Камерон и Куин. Според тях има 4 типа орг. кул. 1. Йерархична култура – основава се на схващането на
немския социолог Вебер. Той предлага 7 характеристики на на организацията- правила, специализация, с-ма на
подбор, йерархия, собственост, обезличаване, контрол (отчет). Йерархията се явява определяща за идеалния
според него тип организ. дългосрочните задачи са свързани със стабилност и рентабилност. Този тип кул. е
характерна за големите орг.и тези от дър. сектор. Хората се ръководят от процедури а лидерите се явяват добри
организатори и координатори. 2. Пазарна кул. – това са тип организации функциониращи като пазар т.е.
ориентирани са към въшната среда. Действията са насочени към обяна, продажба контакти с др. клиенти.
Целите са конкурентноспособност, продуктивност и завладяване на нови пазарни ниши. Дългосрочните цели
също са насочени към конкурентоспособност. Ефективността се определя от това каква степен от пазара се
владее и степента на проникване. 3. Кланова култура – тук се наблюдава по-гол.сплотеност около ценностите
на организацията, усещането за организ. като за “ние”, по-голяма степен на съпричастност към всичко което се
прави. Вниманието е насочено към екипния принцип на дейност. На лице е колективен метод на работа, на
потребителите се гледа като на партньори и се търсят възможности за създаване на благоприятна среда на
работещите. 4. Адхократическа култура – този тип е вързан с продължителната еволюция на орг. и прехода
им от индустриалната ера в ерата на информацията. Новаторството и бързите решения са главното което води
до успех в тази ера. Главната цел е да се проявява гъвкавост да се ускорява адаптивността и да се проявява
творчески подход. Такива орг. се формират обикновено в аерокосмическата индустрия, филмовото
производство, консултантските у-ги и т.н. хората се поощряват към риск а лидерството към новаторство и към
прогнозиране. Успехът се свързва с производството на оригинални продукти и услуги.
Характеристика на административната кул като единство на общо и специфично
Всяка орг. е уникална. Такава е с историята си, нагласи представи, убеждения. Няма една най-добра кул. за
всички организ. тя винаги е конкретна. За да се анализира администр. орга. могат да се анализират
особеностите на соц. среда в която действа, стила на взаимодействие м/у орг. и потребителите на услугите й –
гражданите. Най-съществен е чов.ф-р. Тази орг. притежава чертите характерни за всички останали орг. , а това
са предварително установени цели, структура и правила определящи дейността и проф. поведение. Но те имат и
своя специфика която се изразява в определения статут на администрациите компетентност. Дър. администр.
Съществува не сама за себе си а да удовлетворява потребностите на гражданите. Основни характер. –
системност – с-ма от взаимносвързани елементи; уникалност – има култура присъща само на нея;
стандартизация – тя е единна за всички членове на орг.; съвременност – тя е в състояние да оказва силно
въздействие в/у членовете на орг. формира у всички общи представи за начина на действие и така създава
съвместимост и обща духовна среда; устойчивост – тя е продължителен п-с и трудно се поддава на изменение;
приемственост; адаптивност. Ф-ри нужни за утвържддаването на администр. кул. благоприятна среда – тя
се определя от наличието на правни основи; начинът по който се подбират кадрите за работа в дър.
администрация като за тази цел се осигури добра с-ма за растеж в кариерата, добра с-ма за контрол, и добра с-
ма за обучение и квалификация на персонала.
Структурни елементи на администр. култура.
Кул. съдържа предположения, оценки, които установяват кое е важно за орг. убеждения как се вършат
нещатата, какви са пътищата за извършването им, поведенческите норми които определят правилата за
поведение в орг. по шир. схващане е подходът който се основава на логиката. За най-важен елемент се считат
ценностите те имат нормативно знач. и около тях се формират др. елементи. Те могат да се обособят в 4 гр. –
митологията на организацията – всяка орг. има своя истор. и митове за нея. Тя лансира примери от миналото
които мотивират за успехи в настоящето.; знаци и символи – могат да засилят някои положителни страни и да
създават един имидж на орг.; традициите – те поддържат устойчивия х-р на кул. в жив. на орг. се предават
всички ценности от поколение на покол.; нормите, ритуалите и цермониите – чрез първия се опр. Границите
на допустимото в поведението, ритуалите изграждат стила на мислене и чрез тях се оформя определен
поведенчески м-л те изпълняват интегрираща роля. Ценностите са разновидност на ритуалите. Внушават
уважение и авторитет. Друг подход пък разгл. кул като материална и нематериална. Структурата и
взаимовръзките се оприличават на двуглава пирамида. 1 – духовна кул; въшна кул двете се свързват чрез кул.
на управлението(3); 4 – материална култура. Ценностите са сърцевитаната на всяка орг. кул. те се анализарт
чрез задаване на въпросите – гордеят ли се служителите с орг. с нейните продукти и у-ги, вярва ли орг. че
произв. висококачествени п-ти и у-ги; вярват ли ръководителлите във важността на хората които работят в орг.
Функции на административната култура
Като соц. институция дър. учреждения функционират за да решават проблеми на об-то. От тази гл.т.
администр. кул. осъществява важни практически функции: за предаване на знания чрез кул.
2
познавателна или адаптационна ф-я.; интегративна – чрез съгласуванена техните оценки и; осмисляне
живота на хората – формира чувството на принадлежност; регулативна ф-я – въз основа на сравняване на
поведението на членовете на орг.; историческа – чрез нея се формира т.нар. обществена памет. Съхранява
всичко това което показало своята ценност.; рекреативна – спомага да се възстановяват духовните сили на
членовете. Поддържане на етични взаимоотношения и здрав психолог. климат; властно ролева ф-я – чрез нея
се определя статута на членовете й. Някой считат че две са основните ф-циисистемообразуваща – която
способства за формирането на конкретна ощност; социализираща – тя спомага отделният чов. член на орг. да
възприеме целите нормите на живота да обмени ценностите си с тези на организацията и така да се приобщи да
стане част от тази орг. Когато администр. кул. поражда поведение в съответствие с целите на орг. тогава
говорим за позитивна култура а когато не отговаря тогава действа негативна. Социализацията обхваща 3
етапа – присъединяване, среща с организацията и етап на приспособяване на метаморфози.
Подходи за формиранетона нов тип администаративна култура.
През посл. год. на 20в. се отправя критика в орг. кул. в администр. орг. определя се че е твърде йерархична и
неподлива на изменение. Изхода е да се формира един нов тип кул. адекватна на извършващите се промени.
Търсят се начини за укрепване на държавността. Савняват се дър. и частния сектор. Дър. е корумпиран,
разточителен, а частния се възприема като гъвкав и ефективен. Изхода се търси в два типа реакции: щом като
дър. с-р не изпълнява предназначението си да се ограничи дейността му и да се предоставят услугите на
частния; да се укрепи и усъвършенства мениджмънта на дър. с-р в няколкопосоки: - да се усъвършенства
подбора, оценката и развитието на кадрите, децентрализация при управлението, подобряване на
комуникациите, формиране на нов тип администр. кул. според Питър и Уотърман трябва да се намали
йерархията в администрацията; акцента да се поставя в/у качеството на администр. услуги и да се развива
предприемаческия дух. В кннигата на Робърт Денхарт се показват 5 практически подхода. обвързаност с
ценностите; служба на обществото; упълномощаване и споделено лидерство; прагматичен растеж – стъпка по
стъпка да се достига до изпълнение на целите, конкретно да се разрешават проблемите; отдадености
посветеност на службата на об-то – Дж.- Кенеди – не питайте какво може страната ви да направи за вас а какво
можете вие да направите за странати си. Промяната на кул. е труден п-с и болезнен, защото е свързан с
преодоляването на навици, на мислене и стереотипи.
Роля място и значение на етиката в администрацията.
Администр. ет. е приложна т.е професионална в сферата на орг. Тя изразява ет. взаимоотнош. м/у дър.
служители с гражданите, както и отнош. развиващи се вътре в орг. тя изследва подходите за анализ на
моралните конфликти които възникват в орг. условията и ф-рите за етч. поведение. Нейната задача е да
формира умение за откриване на специфичните ет. проблеми в тази среда методите за разрешаването им както
и търсене на възможни алтернативи. Адм.ет. подпомага прилагането на порф. Стандарти в дър. институции и
целта е да научи хората сами да анализират собствената си проф. дейност. Тя е насочен не толкова към най-
доброто а към намаляване на злото. В основата на доброто и злото стои противопоставянето на интересите на
отделната личност и интересите на гр. и об-то. Доброто се разглежда като висш закон върховно идеално
качество на света недостъпно за разума. Доброто е онова действие соц. значимо в което е намерена мярата във
взаимоотнош. Личен – обществен интерес. Злото се разгл. като най-обща оценка за обществените действия на
чов. които се отклоняват от истор. необходимост и водят към разрушение към упадък. Водещо в поведението е
личният интерес пред обществения и непризнаване на законосъобразни действия и др. дълг – в основата му
отново е доброто то е цел на необходимите действия които лочността трябва да извърши кактои кротерии на
необходимото поведение – това са морани изисквания които произтичат от принадлежността към опред. соц.
общност. Съвест – оценъчните свойства ва нравственото съзнание тя е израз на способността на личността
самостоятелно да определя нравствените си задължения и да изиква тяхното изпълнение. Чест и достойнство
те са свързани с репутацията със соц. престиж с признанието на др. за моралните заслуги на тази личност.
Достойнството е осъзнаването на чов. за мястото му в групата и значението което има за др. в средата.
Етични стандарти - същност и особености
Товаса онези начини по който чл. на една общност се свързват и извършват съвместна дейност в името на
определени цели. Приемането на стандарти зависи от конкретната общност и об-то като цяло. Те вкл. в себе си
ет. норми и ет. принципи. Ет. н. Изискват определен тип поведение поощряват или забраняват определени
действия. Ет. П. се използват за оценка на индивидуалното поведение и на функциите на обществените
институции и на отнош. в тях. Общественият жив. има един отличителен признак и това е неговата подреденост
и координираност в действията на индивидите това става благодарение на соц. норми. Те бивт 2 вида: етични
и правни. Ет. произтичат от страха от божието наказание или от различния род неудобрения от общественото
мнение или от угризенията на съвестта. Правните са др. характ. на санкциите. Те идват от заплахата за съдебно
осъждане защото самите тесъдържат точно опред. органи предназначени да въвеждат санкцията в изпълнение.
Ет. за разл. От правните не могат да бъдат установявани или променяни с решения на власт. Ако в даден
момент са нарушени някои изсквания на ет.н. това не означ. че пов. на субекта е неморално. Моралната
отговорност се свързва с онези действия на личността които тя извършва съзнателно и свободно. Тази отг.
Изцяло се премахва при сл. Обстоятелства: когато имаме незнание и неинформираност; когато е налице
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 ное 2019 в 15:23 студент на 43 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Стопански факултет, специалност - Регионална икономика, випуск 2020
03 юли 2019 в 01:18 студентка на 29 години от Пловдив - Европейски колеж по икономика и управление, факулетет - Професионално направление управление и администрация, специалност - Бизнес администрация, випуск 2018
29 ное 2018 в 12:05 студент на 26 години
26 окт 2018 в 15:36 в момента не учи
20 окт 2017 в 09:54 студент на 45 години от София - вуз, випуск 2018
02 дек 2016 в 20:03 учител на 45 години от Пирдоп - ПГТХТ "Никола Димов", випуск 2015
12 окт 2016 в 10:39 студент на 31 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Право, випуск 2019
02 окт 2015 в 18:32 студент на 24 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Международни отношения, випуск 2015
02 сеп 2015 в 17:52 студент на 26 години от София - МВБУ, факулетет - 234567, специалност - Бизнес администрация, випуск 2016
 
Домашни по темата на материала
Решете теста по ЕТИКА И ПРАВО !!!!
добавена от epikur_abv_bg 14.06.2013
1
30
Подобни материали
 

Същност на морала

28 юли 2010
·
278
·
8
·
1,987

В историята на етиката са били предприети най–различни опити, идентифициращи морала или с природните влечения, потребности и качества на човека, или с изискванията на човешкото общество към мотивите и поведението на отделната личност...
 

Добродетели и пороци

05 юни 2010
·
381
·
2
·
228
·
1,187
·
2

Добродетелите и пороците са навици, които личността изгражда, извървявайки житейския си път. Всеки човек има свое собствено мнение и личен избор, така че може да се стреми да изкорени пороците в себе си и да придобие...
 

Добро и зло

22 окт 2008
·
1,047
·
16
·
4,502
·
975
·
1

Тъй като идейно – тематичния обхват на разглежданата тема е твърде широк и изисква по-детайлно разглеждане, то тук ще акцентирам върху общите принципи, които служат за основа на различните етически учения, опитващи се да определят и изяснят основните...
 

Етика и право

26 ное 2008
·
168
·
4
·
603
·
306

Според Мартин Хайдегер човешкото битие е битие с другите .Благодарение на другите човек реализира себе си като социално същество.Срещата е събитие ,в което хората откриват онова ,което може би не са знаели и дори не са могли да знаят за себе си...
 

Съвест и Свобода - тема за есе по етика и право

05 май 2009
·
318
·
7
·
1,774
·
1

Съвестта е най - чистата вибрация за степента на нашата истинност / чистота / постигане на връзката ни с Бога / Свободата в политическата философия обозначава състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена воля....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
781
1
07.03.2013
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
356
1
21.08.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Административна култура

Материал № 209203, от 17 ное 2008
Свален: 249 пъти
Прегледан: 162 пъти
Качен от:
Предмет: Етика, Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 2,361
Брой символи: 21,645

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Административна култура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
419

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
373

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения