Големина на текста:
Същност на социалното дело
Човечеството е най - абстрактното, в смисъл на максимално обобщено
понятие на съществуване на обществото. То обхваща исторически период на
възникване и загиване на една социална форма на движение на материята,
свързана с биологическия вид Хомо сапиенс. Главната промяна ще настъпи
именно във формите и начина на функциониране на социалната общност. Не
отделният човек, а обществото като органична общност е най-сложният
познат вид действителност. Като самостоятелна наука соиологията се оформя
окончателно през 30-те години на 19в. За първи път терминът “социология” е
употребен през 1839г.От лаински социос означава общество. Разглеждат се
категориите: социална среда; социална сфера; социална политика; социален
въпрос/проблем; социално дело.
Социалната среда това е средата в която ние хората,обществото се
развиваме.В социалната среда са събрани всички обществени
отношения.Гражданите образуват отделни социални групи,като например
предприятия ,селища,семейства,организации,колективи и много други.Човек по
време на труд през своя живот, нерекъснато е включен в материални и духовни
обстановки, които всъщност са нашата социална среда,от която
зависим.Въпросът е дали правилно се разпределят благата на човешкият труд.
И ето тук се появява социалният въпрос .А той всъщност се занимава
с:Генералната дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности“ на
Европейската комисия работи за създаване на повече и по-добри работни места,
общество на интеграцията и равни възможности за всички.
Г-н Владимир Шпидла е член на Европейската комисия, отговарящ за заетостта,
социалните въпроси и равните възможност.
Политиката на заетост и социалната политика на ЕС носят практическа полза
на гражданите, например при намирането на работа, преместването в друга
страна членка за работа или по други причини, повишаването на квалификацията
и др. Съвместно с националните власти, социалните партньори, организациите
на гражданското общество и другите заинтересовани лица, генералната дирекция
отговаря на предизвикателствата, свързани с глобализацията, застаряването на
населението на Европа и променящите се социални реалности. Областите, в
които работят, включват подкрепа за:
Повече и по-добри работни места чрез Европейската стратегия за заетост
(която сближава националните политики в тази област) и Европейския социален
фонд (9 млрд. евро годишно, управлявани съвместно със страните членки).
По-добри условия на труд чрез общи минимални стандарти на работното
място, чрез подкрепа и развитие на социалния диалог на европейско ниво,
модернизиране на трудовите отношения и подпомагане на работещите от ЕС,
които искат да са мобилни.
Социална интеграция и борба с дискриминацията чрез усилия в подкрепа на
борбата срещу бедността и социалното изключване, реформирането на
системите за социална защита, оценяването на новите демографски и социални
развития, предприемане на мерки срещу дискриминацията, подкрепа за
основните права и засилване на интеграцията на хората с увреждания.
Равенство между мъжете и жените чрез законодателство, програми, целящи
подобряване на равните възможности за жени и мъже, и гарантиране, че
въпросът за половете се взема предвид във всички сфери на действие на
Общността.
Част от социалната среда се явява социалната сфера.Това е проблем с който са
се занимавали много чужди автори и на тяхната база от анализи и изследвания в
момента се занимават и български изследователи.Социалната сфера това е извън
материалното производство, производствената и непроизводствената сфера,
както и възпроизводството на населението.И с нея се решават следните
национални задачи: естествен прираст на населението (проблемът за
раждаемостта и смъртта)
Проблемите на демографското развитие на България са обект на непрекъснато
засилващо се обществено внимание от 60-те години на миналия век поради спада
в раждаемостта и забавянето на темповете на нарастване на българското
население. Този процес се задълбочава още повече в началото на 90-те години.
Само за 14 години населението на страната намалява с над 1,2 млн. души, от
които около 868 хил. души са емигрирали от страната, главно поради
икономически и социални причини. Другият фактор за редукцията на
населението е отрицателната тенденция в раждаемостта. Причините за тези
негативни тенденции са икономически и социални, вътрешни и външни,
обективни и дължащи се на демографската политика от страна на държавата.
Силно се ограничават факторите за естественото възпроизводство на
населението. Рушат се традиционни ценности на българското семейство. Под
сериозен удар са поставени редица социални фондове, базиращи се на
солидарността между поколенията. Посочените проблеми досега се намират
извън контрола на обществото и държавата. Приемането им като обективна
даденост без усилия по преодоляването им поражда силно безпокойство от гл.т.
на бъдещето на българската нация и държава. Това е главната причина
Икономическият и социален съвет като изразител на интересите на
организираното гражданско общество в България да разработи, приеме и
предостави на заинтересованите институции становище с оценка на
демографските тенденции и проблеми, както и предложения за преодоляването
им през следващите години и десетилетия.
Глобалните и особено европейските демографски тенденции са характерни и за
България след 60-те годни на миналия век, когато се изчерпва влиянието на
следвоенните фактори за ускорено възпроизводство на населението.
Индустриализацията на България през този период изтегля огромни за нашите
мащаби групи от селското население и го насочи към градовете и промишлените
отрасли на икономиката. По този начин бяха обезлюдени много селища и
региони на страната, което е особено видимо през последните 10-15 години. От
началото на 90-те години населението на България премина от забавен растеж
към интензивно намаление. Отчетливи станаха демографски тенденции, чиито
последствия ще се проявяват десетилетия наред.
Като се основава на информацията от различни изследвания, както и на
актуалните данни на официалната статистика, на наши и чужди анализи и
прогнози за развитието на населението и на оценки за демографските процеси и
тенденции в България, Икономическият и социален съвет счита, че са налице
изключително сериозни основания за тревога в обществото и държавните
институции по проблемите и предизвикателствата пред демографското развитие.
Като се има предвид, че съществените демографски параметри, които оказват
влияние и решаващо въздействие върху състоянието, тенденциите и прогнозите
за бъдещото развитие на населението са тоталният коефициент на плодовитост
като основа за измерване на нивото на раждаемостта, коефициентът на
смъртност и нивото на нетната миграция. Икономическият и социален съвет
отбелязва следните факти:първо-: Налице е сериозна криза в раждаемостта,
която бележи непрекъсната низходяща тенденция от началото на 70-те години,
въпреки частично провежданата от държавата политика за нейното насърчаване.
Тенденцията рязко се задълбочи след 1990-1992 г. Тоталният коефициент на
плодовитост от около 2.2 през 1970-1975 г. спадна на 1.1-1.23 за периода 2000-
2005 г.
Спадът в раждаемостта, съчетан с директното въздействие на тежки за
населението социално-икономически процеси, комерсиализацията и затруднения
достъп до здравни услуги при влошени параметри на здравеопазването и
масираната емиграция главно на млади хора доведоха до очевидна
недостатъчност в броя на по-младите генерации в сравнение с по-възрастните, до
нарушаване на естествения баланс в размера и пропорциите на различните
поколения. Със спада в раждаемостта началните възрастови групи намаляват по
размер и не е възможно дори и частично заместване на поколенията. второ:
Тенденциите в смъртността и продължителността на живота в България също са
изключително тревожни.
В сравнение със страните от ЕС смъртността в България е най-висока. От
около 11 на хиляда към 1990 г. коефициентът на смъртност нарасна на 14.7
промила през 1997 г. и на около 14.3 за 2003 година. За повечето европейски
държави, в т.ч. Гърция и Малта, смъртността е от порядъка на 500 – 600 души на
100,000 души при 1,102.62 души за България. Катастрофално е положението с
детската смъртност – три-четири пъти по-висока от нивата в ЕС – 13.3 срещу 4.5
промила.
Трето. Промените в социалната и икономическата обстановка в страната
доведоха до проявлението на нови фактори и условия, формиращи
миграционното поведение на населението. Поради специфичните особености на
нашето историческо и социално-икономическо развитие, външната миграция

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 окт 2019 в 18:02 студентка на 40 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2021
23 яну 2016 в 18:55 студент на 24 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2016
23 мар 2015 в 15:32 студентка на 33 години от Враца - Врачански стопански филиал на УНСС, факулетет - икономически, специалност - Психология, випуск 2018
 
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Същност на социалното дело

Материал № 207978, от 16 ное 2008
Свален: 67 пъти
Прегледан: 29 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 1,808
Брой символи: 16,271

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Същност на социалното дело"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения