Големина на текста:
Мечтата за хармония и човешко щастие в разказите
„Косачи”,”Мечтатели” и „Ветрената мелница”
План-конспект
Увод: Обект на творческо изображение в разказите на Елин Пелин е ежедневния живот
на българския селянин,трудовата му съдба и социална орис,житейската му
философия,нравствените и етични възгледи,психологията и душевността.В една
определена група разкази липсва външна конфликтност,открито противопоставяне
между човека и властниците,между човека и природата,а в тях е разкрито страданието
по радостите на живота.
Теза: Героите на тези разкази не са сломени от бедността и мизерията.Те са съхранили
у себе си жаждата за щастие,способността да търсят доброто и красивото в живота,дори
то да е само приказка или копнеж по щастие.Духовното родство на тези герои се
определя от вечния човешки стремеж към невъзможното,към чудото.В тези разкази
Елин Пелин внушава мисълта,че без мечти,без вяра в „хубавата лъжа”,в измамата е
невъзможно човешкото съществуване.
I-ва подтеза: Стремежа към света на мечтите и търсенето на нови духовни и нравствени
опори в нерадостния живот чрез мечтите разкрит в разказа „Косачи”
I I -ра подтеза: Жаждата за пълноценен човешки живот,разкрита в мечтите на двамата
герои от „Мечтатели”
I I I -та подтеза: Порива към творческа дейност,жизнелюбието и непомръкващия дух на
българина разкрит в разказа „Ветрената мелница”
Извод: В тази група разкази Елин Пелин въплъщава съхранената българска виталност,
несъкрушимия национален дух,богатството,гордостта и мъдростта на народната
душа.Разкрива пътя към избавлението от бедите и злото,мечтата на селския човек за
хармония и човешко щастие,за пълноценно изживян щастлив живот.
ЛИС
Разказът ‘‘Косачи’’ започва с описанието на прохладната лятна нощ,типичен Елин-
Пелиновски пейзаж.Той е опоетизиран,одухотворен и поражда внушение за
тайнственост,приказност,нежен лиризъм.Чрез пейзажа авторът ни повежда към
дълбините на човешката душа,разкрива ни драмата на петимата косачи.Съдбата е
запратила тези отрудени мъже в чужд край и ние ги виждаме измъчвани от
съмнения,терзания,лишени от миговете на оскъдното човешко щастие-любовта.Те се
унасят в мечти и прекрачват в един въображаем свят-светът на фантазията,под влияние
на разказваните приказки от Благолаж,изградени върху контраста между измамната
красота на приказно-фантастичното и суровата истина за живота.Според героя
приказките и песните са създадени да те спасят от суровите истини на живота,които
рушат самочувствието на човека,рушат опорите му.Тези възрастни мъже слушат с
наслада,защото в един груб и несправедлив материален свят приказката и измислицата
са единственото средство,което може да ги накара да се почувстват хора.Слушайки
приказките му те излизат от суровата действителност-мизерията,нищетата,
всекидневните грижи и неволи,поради които са оставили дом и семейство и са
тръгнали по пътя на гурбетчийството.Пренасят се в един друг свят на благоденствие и
равноправие.Този контраст между действителността и приказките е опорна точка в
разказа.
Единствен Лазо проявява съмнение и трезвеност.Според него приказките са
измислици,небивалици създаващи нереална картина за живота,която е
самозалъгваща.Но именно чрез приказките героите на Елин Пелин, макар и за кратко са
изцяло изтръгнати от неволите на делника,от тегобите на бедността.Социалната
несрета е забравена,удавена в копнежите на душата.Народната песен изпята от
Благолаж за невярната булка,за любовната изневяра,разпалва ревността,засилва
съмненията и терзанията в душата на Лазо.Приказките на Благолаж го повеждат в
мечтания свят и той вижда в мечтите си своята невеста.В душата му се засилва копнежа
по радостите на живота,по чистите блянове на любовта,копнежа за пълноценен
човешки живот.Благолаж твърди,че приказките и песните са за това да те измъкнат от
истината,да разбереш,че си човек,а в края на разказа именно приказката и песента
довеждат Лазо до бягство от другарите,повеждат го към мечтания свят на човешкото
щастие.Тук Елин Пелин показва,че красотата и любовта населяват не само
приказките,но и реалния живот.Мечтите тук стават реалност и Лазо,поведен от мечтите
и копнежите си,напуска своите другари.
Друг разказ принадлежащ към тази група е ‘‘Мечтатели’’.Заглавието му насочва към
психологическата същност на героите,превръща се в символ-обобщение на героите-
мечтатели.Авторът показва мечтата като път за бягство от суровата истина на
живота,но то не води до загубване на реалната връзка с действителността.В образите на
главните герои са въплътени човешката поривност и упоритост в търсенето на щастие
чрез мечтата.Въпреки философията,която изповядва българския селянин,че е
обречен,че страданието и бедността са неизменни негови спътници,той не се отказва да
мечтае.На пръв поглед чичо Горан и циганчето Рустем са твърде различни,но между
тях има нещо много общо и близко свързано с вътрешната им духовна същност-те са
мечтатели.Рустем мечтае за неумираща любов,която е най-ценното,най-великото
измерение на щастието.А чичо Горан мечтае да притежава сила,която ще промени
света към по-добро.За разлика от Благолаж,който се носи в страната на приказките,то
чичо Горан е примамван от желанието,тук на грешната земя да дойде благоденствието-
да няма болести,мъки и сиромашия.Но той е и мечтател.Думите му за бедността и
неправдите рязко контрастират на приказката за чудодейната бяла кукувица,за
възможното щастие.Рустем,от своя страна,неизменно търси из полските треви
разковничето,за да отключи сърцето на своята любима,което олицетворява силния
копнеж по щастието.Рустем търси разковничето,а чичо Горан-бялата
кукувица,олицетворяваща копнежите,мечтите и жаждата за пълноценен човешки
живот.
‘‘Как ще живеем ако не гоним измамата’’
От тези думи на чичо Горан разбираме,че за бедните хора мечтата,измислицата е
необходима за да понасят по-леко житейските несгоди,тя олицетворява жаждата им за
по-хубав и по справедлив живот.
Описания пейзаж,събудената за живот пролетна природа е напълно съзвучна с
човешките преживявания.Образът на жадните за живителна влага цветя и треви
съответства на нуждата на човешката душа от жизнените сокове на мечтата.Природата
присъства като трети персонаж в разказа и е съпричастна към трескавото мечтание на
Рустем.Това проличава от притаяването й,вслушването й и продължението на
приказката от водите на реката.
Героите в разказа са неуморими търсачи на щастие.Те търсят път за избавление от
мизерията,от бедите и страданията,от болестите,търсят пътя за своето нравствено и
духовно извисяване.
В разказа „Ветрената мелница” намира въплъщение утвърдения от фолклорната
традиция порив към приказното и чудесното,към необикновеното и изключителното.В
него се наблюдава съхранената българска виталност,несъкрушимия национален
дух,гордостта,богатството и мъдростта на народната душа.Този разказа обединява две
от най-силните стихии у човека-любовта и творческото начало.Ветрените мелници се
приемат като олицетворение на човешката мечтателност,на чудачеството и
различността.Те се свързват с думата вятърничавост,с която се оприличават
хора,носещи в сърцата си някаква неосъществима мечта,съхранили способността да
опазват мечтите си,да поддържат вечно млад и жизнен своя дух.Разказа започва с
панорамно-пейзажна експозиция,с „хубавия изглед ще има от четирите страни
селото.Тук Елин Пелин пресъздава своята любима гледка около родното си село
Байлово.Автора започва със спомен от миналото,който му навява недовършения скелет
на изоставената и буренясала мелница.Още в началото проличава връзката с
фолклорната традиция на приказката,на лице са образи заети от
народното,митологично съзнание-„зъбато чудовище”,”убежище на тъмни
духове”,”свърталище”,”пищят ветрища и хали”.Още тук са нахвърляни и първите бегли
щрихи от образа на главния герой-Лазар Дъбака.Той притежава „сръчна майсторска
ръка” намек за творческото начало у него,и шеговит и мечтателен характер.Описанието
на изоставената вятърна мелница пробужда спомена за сушата.Тя е олицетворена чрез
фолклорния образ на триглава хала,изсмукваща „хладните и бистри струи” на
бъбливата селска речица.Халата кара да занемеят водениците,изсушава кладенци и
извори,изморява добитъка,подлага живота на тотално унищожение.Елин Пелин
разкрива обобщаващия образ на повсеместно,завладяващото мъртвило и характерната
за народната приказка колектива психологическа реакция-
тревога,страх,обезверяване,отчаяние,безпомощност.И тук,както в приказките
противопоставянето на злото се обвързва с представата за героите чудаци.Българския
селянин е достатъчно жилав и издръжлив,той не се отчайва,а търси спасение от
бедствията в дейността,в съзидателния творчески труд,а не в молитвите и
молебените,както правят селяните в „Напаст божия”.Това,което ще избави селото от
триглавата хала е творческото начинание на двамата герои,които автора представя като
чудаци.Те са вятърничеви,авантюристични,лишени от последователност и здрав
прагматизъм.Дядо Корчан и Лазар са свързани от необичайно приятелство.За

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
gogata_91_vg написа на 08 май 2009 ОТГОВОРИ
ученик на 19 години от Велинград , ПГГС "Христо Ботев"
 
 

Мечтата за хармония и човешко щастие в разказите „Косачи”,”Мечтатели” и „Ветрената мелница”

Материал № 207267, от 15 ное 2008
Свален: 632 пъти
Прегледан: 587 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Елин Пелин
Тип: ЛИС
Брой страници: 4
Брой думи: 909
Брой символи: 7,611

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мечтата за хармония и човешко щастие в разказит ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения