Големина на текста:
1.4. ДРЕВЕН Рим
Обща характеристика
Древноримската империя в периоди на разцвет владеела целия Средиземноморски басейн. Нейните граници се
разпростирали на север до Британските острови и на юг до Египет и Двуречието.
Природогеографските условия в тази огромна империя били най-разнообразни и включвали почти цялата гама от земни
климати.
Историята на Древния Рим,, която продължила дванадесет века е прието да се дели на три периода, както следват:
-Период на Царете (753-510 г. пр.н.е.);
-Период на Републиката (510-27 г.,пр.н.е.);|-
-Период на Империята (27 г. пр.н.е. - 476 г. от н.е.).
Началото на римската държава се свързва с легендарния цар Ромул, който поставил основите на града на Палатинския хълм.
Този град е известен в историята като "Квадратния Рим". След това при цар Септимий Север територията на Рим била раз-
ширена, като в нея се включил и Капитолийският хълм. Градските стени нееднократно били преустроявани, но в общи линии
се запазили чак до периода на републиката, когато били издигнати нови.
Първоначално държавното устройство на Рим носило родово-общинен характер. Пълноправните граждани на Рим се деляли
на родове, които били обединени в курии и племена, наречени трибии. Населението извън тази родова организация се
наричали плебеи. Народните събрания, наричани комиции се провеждали по куриите и в тях участвали само патрициите.
Освен това съществувал и сенат, който заедно сьс събранията на куриите ограничавали властта на царете.
Постепенно патрициите се превръщат в господстваща класа, която владеела земята и робите, а плебеите стават дребни
собственици и занаятчии.
След изгонването на последния цар Тарквиний Горди в Рим бил установен републикански режим, като властта се
упражнявала от двама ежегодно избирани консули.
През целия период на републиката Рим водил войни за завладяване на Южна Италия.
През следващия период на развитие Древният Рим от малка държава-град се превърнал в огромна империя. Това станало
след като в т.нар. Пунически войни бил разрушен Картаген, който «о това време бил мощна колониална държава, владееща
голяма част от Средиземноморския басейн.
По време на трите основни Пунически войни Рим завладял Сицилия, Корейка и Сардиния (264-241 г. пр.н.е.), Мспания
(218-201 г. пр.н.е.) и накрая самия Картаген (149-146 г. пр.н.е.).
По време на Пуническите войни била изградена система от сухоземни пътища, означавани със специални пътни стълбове -
милиарии, като началният стълб бил разположен на Капитолийския хълм. От тук идва пословицата "Всички пътища водят
за
Рим".-
?
Пътищата били изграждани с основа от специфичен разтвор, наречен римски бетон и покритие от каменни плочи. Над
реките се строили мостове. По пътищата на разстояние еднодневен преход били изграждани градове по схемата на
римските военни лагери.
Историкът Полибий ни е оставил подробно описание на древноримския походен военен лагер. Той бил разполаган на равно,
или подравнено място и имал строго правоъгълна форма, близка до квадрат, ориентирана точно по световните посоки.
В центъра се разполагал преторият (седалище на консула), който бил главнокомандуващ на лагера. Пред него в посока
изток-запад преминавала главната улица с ширина 100 римски фута (около 30 м.), а в посока север-юг била трасирана
улицата на претория с ширина 50 фута или 15 м. Двете основни улици завършвали в съответните четири входа в лагера.
Допълнителни второстепенни улици, прокарани перпендикулярно и успоредно на главните разчленявали територита на
лагера на равни парцели, в които по определен ред се разполагали палатките на римските войници и на съюзниците.
Схемата на римския военен лагер била пренесена и при изграждане на градовете, които получили правилна правоъгълна
форма, ориентирана по световните посоки с две главни взаимно перпендикулярни главни улици, наречени кардо (север-юг)
и де-куманус (изток-запад). Тяхната пресечна точка се оформявала с четири колони, наречени тетрапилони.
Непосредствено до тетрапилоните се изграждал площад, който тук се наричал форум. Второстепенната улична мрежа се
провеждала съответно успоредно и перпендикулярно на главните улици.
Последното столетие на Римската република било наситено с големи политически събития (въстания на робите, селски
вълнения, бунтове на поробените народи), които заедно с изтощителните войни разклатили устоите на държавата. След
дълголетна гражданска война в края на I век пр.н.е. Октавиан Август взема цялата военна власт (империум) и получава
правото да се нарича император, с което започва треният период от историята на Древния Рим.
Епохата на Август била най-плодотворната за науката и изкуството в римската история. Докато в епохата на царете и
републиката римското изкуство се развивало под силното влияние на гръцкото по времето на Август се завършил
процесът на формиране на самобитна римска култура и изкуство. Това е епохата, в която Страбон написва своята
многотомна "География". Поетите Виргилий, Хораций и Овидий създават своите безсмъртни произведения. Появява се и
първият теоретичен труд, посветен на архитектурата и градоустройството. Това са "Десетте книги за архитектурата",
съставени от Марк Витрувий Полион. В книга първа, глава четвърта Витрувий'формулира основните изисквания при
избор на терен за изграждане на град: благоприятни климатически и топографски условия, наличие на чиста питейна вода,
на система от добри пътища за пренасяне на стоки, плодородна селска околност за изхранване на населението. Той дава
редица указания за трасиране на градските стени, за провеждане на уличната мрежа, за разположението на площадите й
др.
Разцветът на Римската империя настъпил през второто столетие на н.е., когато се установил траен мир, развила се
търговията между многобройните римски провинции, открити били нови морски пътища. Рим се превърнал в най-голям
световен център, където се стичали хора и стоки от всички страни.Населението на града достигнало един милион. Неговият
социален и етнически състав бил твърде богат. Най-високо в социалната стълбица били сенаторите, които били потомци
на знатни фамилии или висши чиновници, военоначалшши, шлаш юмспладслци и др. В съсловието на плебеите влизали
занаятчиите, търговците и I рилските бедняци. Робите в Рим принадлежали на техните собственици, но имало и роби на
служба на държавата, както и роби-за-наятчии, които се ползували с известни мрапа.
В Рим живеели и многобройни чужденци, т. нар. пелегрини, които били свободни, но нямали никакви права.
Голяма част от населението на града живеело за сметка на държавата, като получавало храна от специални пунктове. Второто
средство за отвличане на вниманието на народа от въстания били зрелищата, които се устройвали в стадионите,
амфитеатрите, термите и колизеума. Така се появила древноримската пословица за ""хляба и зрелищата".
Увеличеният брой на населението на Рим се отразил на жилищното застрояване. Появила се многоетажната и многосемейна
жилищна сграда - "иксула". Известно е, че в края на I в. от н.е. в Рим имало 46602 инсули, които били класифицирани в
няколко типа за ио-богати и по-бедни граждани. Плътно застроените градски квартали с тесни улици способствали за
възникването на заразни болести и разпространението на многобройни пожари.
Разцветът на Римската империя не бил вечен. В III век на н.е. ставало все по-очевидно, че робският труд, на който се крепяла
нейната икономика вече не бил ефективен. За големите земевладелци станало по-изгодно да дават под аренда земята си на
дребни производители. Те напуснали градовете и отишли да живеят в замъци, разположени в центровете на техните
владения. Започнал процес на натурализация на икономиката и упадък на градската търговия и занаяти. Това довело да
отслабване на връзките между Рим и неговите колониални владения, които се стремили към икономическа и политическа
независимост. Така се стига до разпадането на Римската империя на западна и източна части в 395 г. от н.е.
Източната част под името Византия продължила съществуванието си още 1000 г., докато западната паднала под ударите на
варварите през 476 г. на н.е.
Видове градове и тяхната обща планова структура
Освен столицата римляните изграждали фадове-крепости, разположени по границите на огромната империя, градове -
административни центрове на многобройните поробени провинции, курортни градове, чието разположение най-често се
свързвало с наличието на минерални извори. В много случаи пограничните градове след преместването на фаниците се
превръщали в административни и тьрговско-занаятчийски центрове. Римските градове се разполагали на нови места, като
предварително изравнявали телена и след това трасирали техните граници, улична мрежа, главните обществени сграш и
т.н. За тази цел те развили на много високо ниво земемерството. Известни римски учени земемери са били Фронтин и
Гигин.
Освен лови римляните запазили и продължили да изграждат древногръцките градове. В това сгщошение много
ползотворна била епохата на император Август, който бил известен по-итател на древно-гръцката култура. Той довършил
храма на Зевс в Атина, благоустроил «гората и подновил крепостните стени.
Римляните строги и пристанищни фадове, като Остил, която била пристанище на Рим. По-голямата част от
пристанищните фадове, обаче, римляните наследили от гърците.
Типични примери на лагерни градове, добре запазени и проучени са разположените в Северна Африка Ламбезис и
Тимгат.
Ламбезис, основан във II в. от н.е. имал правоъгълна форма с размери 200 на 500 м., ориентирана точно по световните
посоки. Улицата декуманус максимус с ширина 15 м. пресичала града в посока изток-запад, като завършвала в източната и
западната порти на града. Перпендикулярно на нея била прокарана другата главна улица -кардо, оформена с колонада от
двете п страни. Тя започвала от южния вход в града и завършвала в претория и разположения пред него форум. Пресечката
на кардото с де-кумануса била оформена с тетрапшюн с внушителните размери 30.6 м. на 22.3 м. и височина 15 м. Той
служил за своеобразни пропилей към форума.
В южната част на града били разположени казармите за войниците, магазини, складове и конюшни, а северната била
предназначена за жилища на военоначалниците.
Тимгад бил основан от император Траян в 100 г. на н.е. за ветераните от войните. Той имал размери 330/350 м. и форма
близка до квадрат. Главната улица дскума1гус максимус свъзвала града с пътя към град Ламбезис. Тя имала ширина 15 м.,
която била разделена на платно и тротоари, покрити с колонада. В западния край на декуманус максимус била издигната
триумфална арка в чест на император Траян. Напречната главна улица кардо максимус започвала от северната порта и
водела към центъра на града с форума, който имал правоъгълна форма с размери 43/50 м. и оформен с колонада, зад
която били разположени различни обществени сгради. Вън от градските стени още по времето на Траян били изградени
терми, пазар и капитолий - храм посветен на трите главни римски богини: Юпитер, Юнона и Минерва.
Най-типичен курортен римски град бил Помпей. Той е разположен на брега на Неаполитанския залив в подножието на
вулкана Везувий. Основан е от местното ита-лийско население към VI в пр.н.е. В 89 г. пр.н.е. той става римска колония.
Градът имал неправилна форма, съобразена с релефа на терена. В него се влизало през 8 порти, които давали начало на
четири главни улици. Върху пресечката на две от тях бил разположен форум с правилна издължена правоъгълна форма
с размери 33/117 м. В неговата тясна северна страна бил разположен храмът на Юпитер. Дългата ос на форума визуално
била насочена към Везувий.
Помпей бил затрупан с лава и пепел при изригването на вулкана Везувий през
79 г. от н.е. Ето защо се счита, че той отразява първоначалната епоха на гръцко влия
ние в изграждането на градовете в Римската империя, което лесно може да се забележи
в неговата неправилна форма, отчитаща релефа на терена, форума с храма на Юпитер,
който много напомнял на решението на агората в Асос, отношението към околната
среда и др.,
Типични търговски градове били Палмира и Гераса, разположени в Мапа Азия на главния търговски път, свързващ
Европа със страните на Изтока. Интересен е планът на Гераса с добре изградените главни улици, кръгли и елипсовидни
площади, оформени с колонади и тетрапилони.
Главни улици и площади'
Римляните взели от гърците правоъгълната улична мрежа, като я диференцирали, подчертавайки две главни улици - кардо и
декуманус. Те въвели за пръв път а историята на градоустройството разделянето на уличното пространство на платно за
движение на колесниците и тротоари за пешеходците. Платното било изградено с големи каменни плочи, диагонално
наредени по отношение на оста на улицата. Нещо повече - те оформили тротоарите с колонади и ги покрили за да предпазват
пешеходците от дъжд и силно слънце. Пресичането на главните улици било подчертано с т.нар. тетра-пилони. Освен това
римляните измислили триумфалните арки, с които още повече обогатили архитектурно-художественото оформление на
улиците.
В първите периоди от развитието на римската култура форумите копирали древногръцките агори. Такъв е случаят с форума
в Помпей.
По-късно през епохата на императорите римските архитекти се откъснали от гръцкото влияние и създали оригинални
самобитни композиции на площади. Такива били императорските форуми в Рим, най-известният от които е форумът на
Траян, построен от архитект Аполодор от Дамаск в чест на победата над даките.
Форумът на Траян представлявал сложна система от открити и покрити пространства композирани по една ос на симетрия
с дължина 300 м. Начало то на композицията било поставено с триумфална арка, през която се влизало в главното пло-
шадно пространство с размери 90/120 м. То било фланкирано с галерии от двете надлъжни страни и полукръгли екседри. В
центъра на площада била разположена конната статуя на Траян. Напречно на надлъжната композициозна ос на площада е
ситуи-рана базилика Улпия, зад която в средата на малък двор, заграден от сградите на императорската библиотека била
издигната прочутата Траянова колона. Върху нея били изписани дакийските походи на императора. Композицията на
форума завършвала в храма на Траян. Не може да не отчетем, че тази сложна и богата осова композиция на редуване на
открити и покрити пространства напомняла на храмовите комплекси на Древния Изток. Съществената разлика се състояла в
паметника на Траян, който за пръв път в историята на градоустройството се появява в средата на площада. Около 500 г. по-
късно един друг гений отново разполага паметник в средата на площад, Това е Микел Анджело, който поставя конната
статуя на Марк Аврелий в средата на Капито-лийския площад в Рим. Ще отбележим, че Микел Анджело не е познавал
форума на Траян, защото той е изследван едва през XX век. Поставяйки си сходни художествени задачи той стигнал до
същото решение.
Императорските форуми в Рим, грандиозният Колизей, големите комплекси на термите, пантеона и мавзолея на Адриан
свидетелствуват, че в периода на императорите римското градоустройство и архитектура изоставило човешкия мащаб на
гръцките градове и възприело гигантизма и колосалните мащаби на градовете на Древния Изток.
Градоустройственото наследство на римляните поставило основите на европейската градска култура. Не е случайно, че
възраждането на античните традиции през ХУ-ХУ1 век станала най-напред в Италия, където имало най-много паметници на
римското градостроително изкуство.Те станали праобраз на европейския ренесанс, барок и класицизъм.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Древен Рим

Древноримската империя в периоди на разцвет владеела целия Средиземно¬морски басейн. Нейните граници се разпростирали на север до Британските острови и на юг до Египет и Двуречието.
Изпратен от:
Mv
на 2008-11-13
Добавен в:
Лекции
по Архитектура и градоустройство
Статистика:
147 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Архитектура


В исторически план една нова култура, нов стил е резултат от бавната еволюция на предшестващото. Еволюират онези елементи, които съответстват на съвременните условия. Когато тази приемственост е значителна...
 

Основи на архитектурната композиция в центъра на Русе


Оформянето на площад "Свобода" (някога площад "Княз Борис") започва през 1890 г. със създаването на градска градина. Тя е разположена върху 15 декара площ с трапецовидна форма, собственост на големия русенски фабрикант Андрея Тюрийо...
 

Готически паметници


Първите паметници на готическото изкуство били построени във Франция. Тъй като за италианските хуманисти от ХV в. ”отвъд Алпите” не живеел никой освен “готи” - т.е. варвари, те направо им прилепили прозвището “готически”.
 

Хай тек архитектурата на новото време


Като стил в архитектурата Хай Тека възниква при първите прояви на индустриалната революция.Заражда се в Англия не случайно.Това е направление породено от индустриалните постижения и за това логично се развива в държавите с висока индустриализация...
 

Материали и дизайн


Най-разпространеният материал за изработката на мебели е дървото, но и други материали, като метал и камък също са използвани. Мебелният дизайн отразява модата на всяка ера от древността до днес.
1 2 3 4 5 » 9
 
Онлайн тестове по Архитектура и градоустройство
Тест по история на архитектурата
междинен тест по Архитектура и градоустройство за Студенти от 1 курс
Тест по история на архитектурата, обхващащ периода от III - IV век пр. Хр. до XX-ти век. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
28
18
1
4 мин
09.08.2013
» виж всички онлайн тестове по архитектура и градоустройство

Древен Рим

Материал № 206503, от 13 ное 2008
Свален: 147 пъти
Прегледан: 139 пъти
Качен от:
Предмет: Архитектура и градоустройство, Технически науки
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 1,496
Брой символи: 12,473

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Древен Рим"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения