Христо Ботев
/1847 – 1876 /
Биографични бележки
“ Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...”
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил
- 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал
Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858)
учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се
завръща в Калофер, продължава учението си под
ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва
калоферското училище. Октомври същата година заминава
за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска
гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време
е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да
проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което
окончателно напуска Калофер. По това време във вестник
"Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано
първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила
като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в.
"Дунавска зора". През следващите години се мести от град
на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г.
е арестуван за конспиративна революционна дейност и
изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие
застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа
като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и
съредактор на революционния орган. Започва активната му
дейност като журналист и под негова редакция започва да
излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме".
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава
стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското
въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета,
става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на
кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на
българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след
сражението куршум пронизва Ботев.
