Валентина Николаева Стоева - \"Правата на човека като фундамент и
перспектива на правото\"
Софийски университет \"Св. Климент Охридски\"
Юридически факултет
Курсова работа
на тема:
\"Правата на човека като фундамент и перспектива на правото\"
Изготвил:
Валентина Николаева Стоева, I курс, 9 група
София, Май 2001г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод.
Понятие, същност и значение на правата на човека.
Основни характеристики на правата на човека.
Институционализация на правата на човека.
Поколения права на човека.
Историческа еволюция на правата на човека.
Международна закрила и кодификация на правата на човека.
Заключение.
1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права...
чл. 1 Всеобща декларация за правата на човека
Човекът е раздвоен между духовното начало и социалната предметност,
между идеала и съществуващото, между природата си на индивидуалност
и социално същество. Устремен към абсолютното и доброто, но
същевременно прикован към реално-практическото, със самочувствие на
най-съвършено творение на природата, той изпитва потребност да намери
смисъла на нещата, да разкрие загадките на битието и на собствената
си природа.
\"Човекът е мяра на всички неща\" казва древният мислител и мъдро
достига до същността на проблема на правата на човека. A както
отбелязва Ст. Мил, главното не е какво вършат хората, а какво са те.
Това, което им дава характера на личност, е властта на самоуправление,
т.е. възможността да направляват сами своите действия според закона,
както свободната воля, която им позволява да бъдат сами причина на
своите действия. Всъщност личността не е нищо друго освен човекът,
разглеждан като субект на права и задължения, или, според израз на
Кант, той (човекът) е цел сам по себе си. А щом човекът е цел, то той е
неприкосновен, той трябва да бъде почитан - \"
Nomo res sacra homini\" (Човек за човека е нещо свещено). Правото е
дълбоко хуманитарно явление. В крайна сметка именно човешкият
индивид е дълбокото основание на правото, негов критерий и негова цел.
В тази връзка, понятието \"права на човека\" присъства в юридическото
мислене от векове. И доколкото се касае за \"права на човека\" е
истински трудно да бъдат отделени философското от юридическото
начало, защото правата на човека задействат сложна мисловна верига от
понятия като природа, морал, общество, отговорност, които влияят върху
историческата еволюция и институализацията на човеците права.
Въпреки, че някои учени смятат, че още Старият завет дава ранни
примери на концепцията за правата на човека, историческата основа за
развитието на такава концепция обикновено се търси в гръцката
Античност. Още в митологията на древните елини тя намира свой
първообраз в представите и обяснението на взаимоотношенията между
гръцките богове, в чиито деяния философската мисъл разграничава две
основни начала - права, имащи своето основание в самата природа на
2
човека и права, които се създават от разума и по волята на човека. На
базата на естественото право, гръцките философи започват да
приемат идеята за непроменящи се закони в обществото. В този смисъл
като една от техните основни тези се оформя възгледът, че всички
човешки същества са равни. Идеята за равенството се възприема и от
школата на стоиците, която влияе върху развитието на тенденциите в
Римското право.
Така още в древността се достига до същността на проблема за правата на
човека, до оформянето им като фундаментално измерение на човешкото
битие и до свързването им със самата природа на човека, с реалния живот
на хората.
След съществено развитие и изкристализиране, в съвременното правно
мислене концепцията за правата на човека е достигнала относително
завършен макар и доста усложнен вид. Така правата на човека по своята
същност се свързват с представата за онези основни и най-важни
притезания на човешката личност, които тя има към обществото още със
своето раждане, за да може да осъществи себе си като уникален резултат
на биологичната и социална еволюция. Те още се дефинират като
еманация на достойнството на човешката личност, в основата на която
стоят интересите на човешкия род като цяло. Правата на човека тръгват
от природата на човека и имат за цел човека. Това са онези негови
основни потребности, които очертават параметрите на социалното
съществуване. Ориентирани са изцяло към човека, който е висша мяра на
справедливост и хуманност.
Като израз на основните и най-важните биосоциални потребности и
интереси на човешкия индивид, правата на човека по своеобразен начин
институционализират тези потребности и интереси, като ги превръщат
вече в особен вид претенции и изисквания на индивида към обществото.
Именно затова те имат своето основание в екзистенциалната природа на
човешката личност, естествено присъщи са на човешкия индивид.
Като екзистенциално присъщи на човешката личност, правата на човека
имат универсален характер - те имат за свое основание само човешкият
индивид като такъв без оглед на неговата раса, пол, етническа или верска
принадлежност, гражданство, образование, материално състояние,
ценностна система, възпитание и др. От тук произтича необходимостта от
универсални актове, които да обявяват и гарантират правата на
човека. Те принадлежат на всеки и на всички човешки индивиди като
3
