Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
Големина на текста:
ТЕМА IV: ТРАКИЙСКИ ПОГРЕБАЛНИ РИТУАЛИ И ГРОБНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
1. Погребални ритуали.
В тракийските земи за периода от края на II и през цялото I хил. пр. Хр. е
засвидетелствано изключително разнообразие от погребални практики. То се проявява
не само в едновременното съществуване на трупополагането и трупоизгарянето, но и в
паралелното съществуване на плоски и могилни некрополи, в многообразието от
гробни съоръжения и от начини на погребване, в съжителство с наследени от късната
бронзова епоха особености на ритуала и водещи към уеднаквяване в по-широки
граници обичаи, в регионалната обособеност на едни и в социалната адресираност на
други ритуални действия.
Погребалните практики заемат изключително важно място в тракийската култура,
поради факта, че в древна Тракия мъртвите заемат по-високо място от живите. Те са
обект на култ, в основата на който стоят преклонението пред предците, вярата в
безсмъртието и надеждата, че мъртвите се връщат.
В Тракия мъртвият не можел да остане непогребан. Доказателство за това са
многобройните символични гробове (т. н. кенотафи), откривани в тракийските земи.
Изглежда се е смятало, че липсата на гроб поставя мъртвия между световете на живи и
мъртви, а това не само го лишавало от възможността да премине отвъд, но можело да
го направи и опасен. Например, погребването на главата на разкъсания от жените
Орфей, спасява страната от опустошителен глад, а полагането на тленните останки на
убития под Троя тракийски вожд Резос на родна земя, осигурява успеха на колонистите
при основаването на Амфиполис. Това съчетание на почит и на боязън в отношението
към мъртвите е било характерно не само за траките, но и за много други народи в
древността.
За особеното отношение на траките към смъртта и свързаните с това ритуали,
античните писмени сведения са сравнително оскъдни и донякъде противоречиви, но все
пак са достатъчна основа за обяснение на някои погребални практики,
засвидетелствани и по археологически път. Преди всичко това се отнася за сведенията
на Херодот (V в. пр. Хр.), използвани по-късно и от Помпоний Мела (I в. сл. Хр.), който
се е опитал да ги допълни и интерпретира.
Херодот (IV, 93) пише за гетите, че обезсмъртяват (?qanat…zousi) смятайки, че душата
на починалия не умира, а отива при демона Залмоксис, (когото някои от тях наричали и
Гебелейзис). А пък самият Залмоксис, който, както научил Херодот от живеещите край
Понта (Черно море) и Хелеспонта (Дарданелите) елини, някога бил обикновен човек,
който учел траките, че нито те, нито потомците им ще умрат някога, а ще отидат на
такова място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага (Hdt, Hist., IV, 93, 94,
95).
Помпоний Мела, който, като говори за погребалните обичаи на траките, явно използва
написаното от Херодот, но го интерпретира по свой начин – вече от гледната точка на
живеещ няколко века по-късно римлянин. Той смята, че поради това, че траките са
диви (quidam feri sunt), те имат по-особено отношение към смъртта и се опитва да
обясни това по три начина: някои смятат, че душата не умира, а се връща на земята;
други, че отива в някакъв по-добър живот; и трети, че просто дори и да умира, по-добре
е да умре, отколкото да живее (Pomp. Mela, De situ Oxl., II, 2). Последното обяснение
много добре се свързва с характерния за римлянина рационален начин на мислене. От
тук, според него, произтичат и обичаите на траките, засвидетелствани и от двамата
автори почти по един и същ начин – да оплакват новороденото и да погребват с радост
и веселие починалите. Херодот пише, че вярвайки в безсмъртието си, траките при
раждане и смърт постъпват така: “Като сядат около новородения, роднините го
оплакват за това колко много злини трябва да претърпи, след като се е родил вече, и
изброяват всички злини, които го очакват. А умрелия заравят в земята, веселейки се, и
зарадвани, изреждат от колко злини се е отървал, като отива при пълното щастие” (Hdt.,
Hist., V, 4).
Помпоний Мела е по-лаконичен, заявявайки, че “погребенията при траките са като
празници, изпълнени със свещенодействия” (funera festa sunt veluti sacra), като в това
свое сведение той явно загатва за ритуалите за обезсмъртяване, възприемани като
свещенодействия.
В едно от най-коментираните сведения на Херодот, в същия този контекст, се уточнява,
че всички богати траки излагат умрелите си в продължение на три дни и колейки
всякакви жертви, се угощават, като са го оплакали преди това (Hdt., Hist., V, 8). По
всяка вероятност, тук става въпрос за погребални угощения, с ясно определен ритуален
характер, придружени с жертвоприношения. По-нататък в текста на Херодот се
споменават и начините на погребване на самите мъртви. Херодот пише, че това ставало
по два начина: чрез трупополагане или чрез трупоизграяне (q?ptousi katakaUsantej ? ?
llwj gA krUfantej). В случая, начините на погребване също би трябвало да се отнесат
към погребалните ритуали, свързани с обезсмъртяването на душата. След погребването
следвало насипването на могила над самия гроб и провеждането на различни видове
състезания и раздаване на награди на победителите в тях. Херодот добавя, че при това
най-големите награди се давали за единоборството, като се определяли в зависимост от
значението му. Херодот не обяснява смисъла на тези състезания, нито ги свързва
конкретно с цялостния погребален ритуал.
В друго много коментирано сведение на Херодот, свързано с племената, живеещи над
крестоните, но отнасящо по всяка вероятност и за останалите тракийски племена, се
пояснява какво става с жените на починалите траки, за които е било характерно
многоженството: “Когато някой умре, настава голям спор между жените му, а и голямо
старание от страна на приятелите му, относно това коя от тях е била най-обичана от
мъжа си. А която бива избрана и почетена, след като бъде възхвалена от мъже и жени,
бива посечена на гроба от най-близкия си роднина и след като бъде посечена, се
погребва заедно с мъжа си. Останалите живи жени го смятат за голяма беда, защото
това е най-големият им позор” (Hdt., Hist., V, 5).
Помпоний Мела също споменава за провеждане на състезания между мъжете по време
на погребението, но целта на тези състезания вече е определена – да освободи
останалите живи жени на починалия от брачните връзки с него, т. е. от преминалата му
в друго състояние душа, и да промени статута им, като ги направи обикновени жени с
право на нов брак. Приятелите на починалия, за да се домогнат до вдовиците му,
отнасяли дарове или оръжието си на гроба му, като призовавали към сговорчивост или
към двубой (Pomp. Mela, De situ Oxl., II, 2, 16-33). Любопитният разказ на Помпоний
Мела за мъжете, готови да се сражават с мъртвия за жените му, несъмнено се свързва
със сведенията, най-ранното от които е това на Херодот, за това, че една от съпругите
на починалия тракиец с готовност го следва в смъртта му. И двете действия –
жертвоприношението на любимата съпруга и “двубоят” с мъртвия за останалите живи
негови жени, се разиграват на мястото, където се извършва самото погребение.
Наличието на два начина на погребване при траките – чрез трупополагане и
трупоизгаряне, споменати от Херодот и потвърдени археологически, не могат да се
свържат с някакви външни влияния или с половите и социални различия на
погребаните. За Херодот и двата начина на погребване са присъщи на траките и са
свързани с техните вярвания. Ако се търси някакво обяснение за връзката на
погребалните обичаи с вярата в безсмъртието, то такова обяснение би могло да се
намери и в двата начина на погребване. Така например, трупоизгарянето би могло
съвсем логично да се свърже с почитания от траките соларен (слънчев) култ, тъй като е
ясно значението на огъня във връзка със слънцето и неговите очистителни функции.
Изгарянето на тялото в огъня го очиства, т. е. очиства душата и прави възможно
нейното съществуване, вече освободена от тялото и по този начин независима от
всичко земно и смъртно. От друга страна, трупополагането, т. е. полагането на
мъртвото тяло в земята, би могло да се свърже с хтоничния (земен) култ към Великата
богиня майка, чието олицетворение е земята, с нейните даряващи живот и плодородие
недра. По този начин също се постига освобождаването на душата от земното тяло и
осигуряването й на завръщане към вечния живот вече под друга форма на
съществуване. За траките съдържанието на този ритуал е много по-дълбоко от едно
просто обяснение за връщането отново към живот на положеното в земята тяло.
Резултатите от археологическите проучвания показват, че освен двата,
засвидетелствани и в писмените извори начини на погребване, трупополагане (или
инхумация) и трупоизгаряне (или кремация), е бил прилаган и трети, при който се
наблюдава съчетаване на първите два или частично изгаряне при трупополагане (най-
добре документирано в могилния некропол при Сборяново). Приема се, че прилагането
на трупополагането и трупоизгарянето е в резултат на преобладаването съответно на
соларните (слънчеви, огнени) или хтонични (земни) култове. Двата обичая са се
появили почти едновременно и могат да бъдат проследени за целия период на сигурно
тракийско присъствие по нашите земи – от къснобронзовата епоха (XV-XII в. пр. Хр.)
до IV в. сл. Хр., почти с равномерно разпространение, с временно преобладаване на
единия от ритуалите в отделни периоди и географски райони.
Трупополагането (инхумацията) представлява полагане на тялото в съответното гробно
съоръжение – направо на терена, на пода му, или на специално дървено, каменно,
тухлено или от друг материал легло. В някои случаи под тялото е поставяна постилка
от органична материя, дървени дъски или талпи, в по-редки случаи то е полагано в
саркофази от дърво, камък или глина.
Положението на тялото е обикновено хоризонтално, изпънато по гръб, най-често с
ръце, спуснати покрай тялото, успоредно на гръдния кош и таза, но се срещат, макар и
редки, изключения, при които ръцете са сключени в областта на таза или под брадата;
кръстосани високо над гърдите, с длани, опиращи раменете или силно свити в лактите
и допиращи раменете. Анахронизъм за този период са погребаните в свито положение,
в т.н. позиция хокер – на една страна, с прибрани към таза и гръдния кош ръце и крака,
поза, наподобяваща положението на детето в майчината утроба. Поставянето му в
същата позиция в земята, олицетворяваща Великата богиня майка, се свързва с
вярването за прераждането и безсмъртието. Този ритуал (погребването в свито

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 авг 2022 в 19:07 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, специалност - Археология, випуск 2022
 
Подобни материали
 

Априлско въстание 1876г. - Част 1

03 юни 2006
·
963
·
3
·
664
·
131

Възрожденските процеси навлизат в периода на зрялост през 50-те години на ХIХв., което води до един нов етап в политическите борби на българския народ – етапа на организираното националноосвободително движение.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
919
·
8
·
1,403
·
2,210

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Казанлъшката гробница

26 юни 2007
·
274
·
25
·
1,756
·
185

Систематизирано описание на Казанлъшката гробница, включващо снимков материал.
 

Тракия. Тракийското общество

16 мар 2006
·
423
·
8
·
1,307
·
173
·
1

Тракия. Тракийското общество - характер на населението, история, разпределението на работата, жените в живота на тракийците (мястото им в йерархията), царе на тракийците и др.
 

Казанлъшката гробница

02 апр 2007
·
180
·
2
·
237
·
123
·
4

Гробницата е разположена в южната част на могилния насип, ориентирана е от север към юг, с вход към юг и е изградена на нивото на околния терен. Гробницата се състои от три помещения...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации
любознателен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е върху два раздела от учебника по История и цивилизации за 8 клас. Обхваща "Начало на Новото време /15-17 век/" и "Векът на Просвещението /18 век/". Съдържа 16 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
16
1
5 мин
13.10.2021
Мюнхенското споразумение от 1938 г.
тематичен тест по История за Ученици от 9 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците по темата. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
1
1
1 мин
12.08.2020
» виж всички онлайн тестове по история

Тракийски погребални ритуали и гробни съоръжения

Материал № 199387, от 04 ное 2008
Свален: 195 пъти
Прегледан: 233 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 11
Брой думи: 3,385
Брой символи: 28,550

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тракийски погребални ритуали и гробни съоръжения"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Джансел Абтула
преподава по История
в град
2

Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
с опит от  2 години
203

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения