Братя
(Трансформиращ преразказ от името на Горан)
Скарах се с брат си Петко бащиното наследство.Всеки от нас
искаше повече за себе си.Нагрубихме се с тежки думи, сбихме се така,
че едва съседите ни раздели-ха.Когато почина, татко ни остави един
черен кон, една сабя, която приличаше на змия усойница, един лък с
кулчан стрели и два сиви сокола.Ето за това се сбихме.
Скара ни се дядо Пано, защото се бием за имането, а цветета на
гроба на баща ни не било изсъхнало още.Каза ни, че той бил защитник
на правдата и народа и не би искал да ни види как се караме.Добави
още, че името, което ни е оставил, стру-
Вало повечеот тово, за което се караме, и да семахнем, докато не
настане мир в сърцата ни.
Наведохме глави тогава ние и се засрамихме.Аз яхнах черния кон и
тръгнах през нивите, а там ехтяха гласовете на жътварките, които
събираха ръкойки жито.
Прекосих полето и навлязох в прохладвата и сенчеста дъбова
гора.Спрях до едно кладенче и пуснах коня да пасе.Пих дълго
студенатаи освежаваща вода.Едва тогава забелязах, че наблизо има
пътечка, по което пълзеше малка мравка.Тя буташе огромно житено
зърно, но то се заклещи и мравката се мъчеше да го извади, без да
успее.Мравката го остави и отправи към близкия мравуняк.Не мина
много време и тя се появи, но след нея идваше друга- нейната
сестрица.Захванаха се двете и успяха да извадят зърното.Замислих се за
дваматас брат ми.Прибрах се.
Изчаках го да се върне.Тогава той ми се извини и ми предложи да
взема всич-
кото имане, което аз не исках вече.Тогава Петко ми целуна ръката за
прошка, а аз го погалих по главата и му казах, че не искам имането и че
предпочитам да живеем заезно, да делим всичко.
Оттогава насам заживяхме заедно в мир и разбирателство.
(
222
10
