Анкета
Наред с педагогическия експеримент анкетата се използва широко
като метод в педагогическите изследвания. По своята същност анкетата е
система от въпроси и отговори към тях, които се дават на изследваните
лица за мнение или отношение. Самият процес се нарича анкетиране,
което се провежда с научна цел и по строго определена методика.
Върху проблемите на анкетния метод и на анкетирането има
значителна по обем литература, главно от социологическа гледна точка. В
критичен план трябва да посочим обаче, че в областта на педагогическите
изследвания авторите се задоволяват да представят същността и
методиката на анкетирането без да обръщат достатъчно внимание на
специфичните изисквания и особености на приложението на този метод в
обучението и възпитанието.
В обобщен вид тези особености са следните:
а) преди всичко е необходимо да се спазва не само широко
известната статистическа представителност при формиране извадката и
образуване на групите, но и за т. нар. педагогическа представителност;
б) за разлика от анкетирането на възрастните при подрастващите е
необходимо значително по – заострено внимание на предварителната
подготовка и особено на изпробването на първия вариант на въпросника.
Особено внимание следва да се обърне при провеждане на анкетата в
началните класове, тъй като децата не познават този метод и ефектът на
новото може да ги смути и по този начин получената информация да не
бъде обективна;
в) присъствието на учителя или на класния ръководител в процеса на
анкетирането също така може да окаже неблагоприятно отражение. В
такива случаи трябва да се гарантира анонимността на данните;
г) недостатъчно внимание се обръща на възможностите, които
предлага електронноизчислителната техника при количетвения анализ на
получените анкетни данни. Това обстоятелство е е сериозно препядствие
за рационализиране не само на изследователския труд, но и за постигане на
по – голяма обективност на резултатите.
В сравнение с другите методи за педагогически изследвания анкетата
е разработена в методическо отношение достатъчно пълно. Натрупан е
сащо така и опит от подготовката и провеждането на масови изследвания,
в които анкетата има водещо място. Ето защо в следващото изложение
нашето внимание ще бъде насочено преди всичко към представяне на
методическата последователност на етапите и свързаните с тях дейности,
които трябва да осъществява изследователят или изследователстият
колектив. Съзнателно се въздържаме от даване на повече примери, тъй
като това може да стимулира шаблона в изследователската дейност.
В. Фридрих разглежда анкетирането като процес на комуникация, в
който участват следните променливи:
а) лицето, което ръководи анкетата – ръководител, анкетьор и др.
Той изяснява целта на анкетата, ръководи съставянето на анкетната карта,
поставя въпросите сам ( при устната анкета) или в писмена форма с
помощта на анкетен лист, карта, анкетьори;
б) лицата, групата, която се анкетира. Те отговарят писмено или
устно на поставените им въпроси;
в) информацията, която се получава в резултат от писмените или
устните отговори на анкетираните лица. След съответната обработка и
анализ (количествен и качествен) тя служи като основа за изводи и
заключения, за вземане на управленски решения;
г) ситуацията, в която се провежда анкетата. Тя включва както
посочените до сега лица, така и условията, при които се провежда
анкетата.
1. Форми на анкетата
Ако разгледаме анкетирането като комуникационен процес между
изследователя и анкетираните лица, могат да се посочат следните основни
форми на анкетата, а от тук и на метода:
Стандартизирана анкета. Тук отделните въпроси и техните
възможни отговори са дадени предварително и в определена
последователност. От анкетираните се изисква само да зачертаят един или
повече отговори, който според тях е най – верен, отговаря на тяхното
мнение;
Частично стандартна анкета. Въпросите и тяхната
последователност са дадени предварително, но от анкетирания се изисква
при някои въпроси сам да конструира отговорите си;
Нестандартна анкета. При тази форма не са дадени нито
формулировките на въпросите, нито е определена последователността на
тяхното задаване. Ето защо тя се нарича още свободна анкета, интервю.
По отношение точността на получените отговори анкетите се делят
на устна анкета ( свободен разговор и интервю) и писмени анкети.
Макар, че при свободния разговор анкетиращият работи по предварително
уточнена програма, той не използва готови въпроси и отговори, а в
зависимост от конкретната ситуация се опитва да достигне до дълбочина,
да обхване мотивите, отношението и др. На анкетираните от него лица. По
този начин се обхващат по – трудно измерими явления, намират се
обяснения или тълкуване на редица прояви на анкетираните лица. Като
недостатък се смята трудността при обработката на резултатите с оглед
проверка на хипотези. Ето защо обикновено тази форма на анкетата се
комбинира с другите.
Интервюто може да се характеризира като свободен разговор, който
протича по стандартизирани въпроси и условия, провежда се бързо,
получените резултати могат дасе обработят количествено.
Най – широко място в педагогическите изследвания заемат
писмените анкети, които се провеждат по два начина: анкетните карти се
изпращат за попълване по пощата или по друг начин, след което се връщат
за обработка и анализ в центъра. При втория начин самото попълване на
анкетните карти става под наблюдението на специално подготвени за
целта анкетьори.
Анкетирането по пощата намира широко приложение при
провеждане на масови изследвания. Наред с очевидните си предимства то
има съществени недостатъци, на първо място това е, че броят на
върнатите в изследователския център анкетни карти е непостоянен и се
движи между 5 и 20 %. Независимо от предварителните добри намерения
на изследователя извадката при такива анкети почти никога не е
представителна по отношение на генералната съвкупност, от която тя е
взета, тъй като анкетните карти се попълват само от онези, които се
интересуват от темата. Няма възможност за контрол върху провеждането
на анкетата по места – макар, че върпосите и тяхната последователност са
дадени, отговорът може да бъде даден в друга последователност.
Също така трябва да се има пред вид и възможността за обсъждане
на отговорите с други лица, главно родители на анкетираните ученици.
Всичко това показва, че при анкетиране по пощата изследователят
трябва да бъде наясно за предимствата и слабостите. Ето защо се
прпоръчва този начин на анкетиране да се използва при извадки с
приблизително еднакво равнище на образование на анкетираните, които
освен това да се интересуват от проблема на анкетата.
При анкетирането чрез анкутьори има по – голям контрол както при
попълване на анкетните карти, така и върху условията на анкетирането. По
този начин се постига по – голяма обективност на писмените анкети. Тук
контактът между анкетиращи и анкетирани не е нарушен. Наблюдателят
може всеки момент да бъде запитан, да окаже помощ, да даде пояснения.
Като основно изискване трябва да се посочи необходимостта да се
разполага с достатъчно добре обучени анкетьори, които трябва да
отговарят на определени изисквания:
а) да имат интереси към поведението на хората в неговите най –
различни аспекти и проявления. Това изисква информираност по всички
обществено – политически, културни и други страни от живота в нашето
общество;
б) да са достатъчно културни и образовани, за да разберат и
осъществят замисъла на анкетата, да могат да вземат определени решения
в моменти, когато това се налага;
