Големина на текста:
Необикновено богатата документация от извори и административни актове на
Портата ни дава възможност да се запознаем с институционните структури на
османската администрация. Османската държава почива на множество юридически
принципи. Османците, които са мюсюлмани и турци, наследяват структурите,
установени от селджуките от Мала Азия и от наследилите ги емирства. Османското
завладяване на византийски, сръбски и български територии, чиито юридически тради-
ции се различават напълно от ислямските, принудило султаните да правят отстъпки,
които хвърлят светлина върху прагматизма на ръководителите на новата държава. В
своите разпоредби владетелят често споменава обичайното право или бившето право на
балканските народи, а в Египет законите, създадени от мамелюците.
Дали фактическото признаване на друго право, различно от ислямското, превръща
османските владетели в еретици? Не, защото шериатът им дава възможност да издават
нов закон всеки път, когато религиозното мюсюлманско право не им позволява да
разрешат проблем, незасегнат от него. Султаните често прибягват до тази възможност,
която законодателството на Аллах им предоставя. Така например на Балканите ос-
манските власти се сблъскват с въпроси, засягащи използуването на мините. Тези
въпроси не могат да бъдат разрешени единствено с нормите в Корана и османците без
колебание оставят в сила законите на саксонското минно право, което действува в
сръбските или босненските мини. Те постъпват по същия начин и когато включват в
османската военна система балканските влашки (румънски) общности, като ги
освобождават от някои данъци. В българските земи те продължават да събират да-
нъците, съществуващи преди османското нашествие.
Броят на обичайните закони, приети от Мехмед II, е достатъчно голям, за да
принуди султана да издаде през втората половина на XV в. един истински кодекс на
обичайното право. Османските юристи събират редица разпоредби, отнасящи се до
монетните работилници, до монетите, солниците, ползуването на земята, данъчното
облагане, митническия режим, пазарите и пристанищата. Но този сборник не обхваща
необятната сложност на държавните структури. Мехмед II е принуден да издаде нов
кодекс от обичайни закони. Той се състои от три книги, отнасящи се последователно до
наказателното право, статута на тимариотите и селяните (рая), на помадите и на
жителите на някои балкански области, чието обществено устройство (както го доказват
много институционални термини) води началото си от ранната Византийска империя.
Османското правителство се старае да признава действуващото право в
завладените територии всеки път, когато то изглежда необходимо за доброто
функциониране на държавата. А под обичайно право османската държава разбира не
само юридическите правила, създадени от хилядолетния опит на един народ, който е
трябвало да узакони отношенията между общностите и индивидите, между отделните
общности, както и между общностите и централната власт. За разлика от византийското
право, османското обичайно право приема всеки закон, всяко юридическо
разпореждане, което отсъствува в шериата, дори и ако става дума за закон, изработен от
администрацията на завладяна страна. По силата на това разбиране османските кодекси
съдържат освен юридическите практики, създадени през вековете, и закони, издадени в
близкото минало от християнски и мюсюлмански владетели. Ето защо не бива да ни
изненадва фактът, че в султанските сборници се срещат законодателни елементи,
вкоренени здраво в структури с римски, византийски, славянски, германски или
мамелюкски произход.
По този начин юридическата основа на османската държава почива върху два
стълба: мюсюлманското право (шериат) и юридическите обичаи на народите,
завладени от османците при тяхното нашествие. Тази двойственост на османското
право е очебийна. Странно е, че държава, предприела завладяването на християнския
1
свят, извлича от него голяма част от своите законодателни принципи. Един от
факторите, тласнал султаните към такава политика, несъмнено е желанието им да не
нарушават някои традиции, вкоренени в правната система на победените народи с
надеждата, че по този начин ще срещнат по-малка съпротива. В други случаи
особеностите на стопанството налагат спазването на дадено законодателство: вече
видяхме как експлоатацията на златните и сребърните мини на Балканите са накарали
Великия господар волю-не-волю да продължи действието на законите, които били в
сила в момента на завладяването на тези области. Срещат се и други подобни примери.
Османският владетел не е абсолютен монарх, чиято мощ не среща никаква
съпротива, защото неговата власт в някои случаи е ограничена от юридическите
традиции на християнското население. Фетвите, издадени от шейх юл-исляма, му
позволяват да тълкува както му е угодно мюсюлманския религиозен закон, спазвайки
обаче известни граници; той не би могъл да се отнася по същия начин с обичая, който
няма как да се заобиколи. Изненадващ е фактът, че истанбулският владетел е длъжен да
се съобразява с някои закони, характерни за народи, чиято религия е различна от
неговата. Властта на султана далеч не е неограничена.
ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ
Султанският дворец бил душата на империята. Той се обслужвал от няколко
хиляди души: сипахи (конници), капуджи и (пазачи на вратите на двореца), чауши
(пратеници на владетеля и даже негови посланици), различни категории соколари,
отговорници по снабдяването на двора, служители на хазната. Евнусите, които пазели
султанския харем, образували отделен корпус.
Обслужването на двореца се извършвало отчасти от ислямизирани , християни,
чийто брой нараства през XV в. Най-висшите сановници често са започвали кариерата
си или в школите при султанския дворец, или в еничарския корпус. По този начин
класата, която доставяла боен-ни и цивилни кадри на държавата, бавно се изменяла:
тези ренегати, без корени в изконното турско население и напълно откъснати от все
още живите в османската среда племенни и родови традиции, можели да се надяват на
богатство и власт само ако били верни на османската династия.
Османският владетел управлявал държавата си с помощта на един висш сановник:
великия везир. Вероятно първият велик везир е бил Алаеддин, брат на втория султан
Орхан. През XV в. задачите и отговорностите се увеличили и великият везир получил
помощници, които можели да бъдат най-много трима. Султанският съвет, или Диван,
се състоял също така от един кадъаскер, един главен дефтердар за Румелия, а при Ба-
язид I бил назначен още един за Анадола. Началникът на султанската канцелария
(нишанджия) също бил член на Дивана. При Мурад I този съвет се разширил, защото в
него влизал и управителят (бейлербей) на Румелия, а при Баязид I и бейлербеят на
Анадола. През втората половина на XVI в. главнокомандуващият султанската флота
(капудан паша) и агата на еничарите (при условие, че има ранг везир) също били
приети в султанския съвет.
Какви били задълженията на различните членове на Дивана? Великият везир с
помощта на останалите везири ръководел администрацията и следял за прилагането на
политиката на султана. В случай на война той можел да бъде главнокомандуващ
армията. Кадъаскерът (съдия на армията) бил глава на правосъдието - негови
представители в империята били кадиите. Баш дефтердарят (буквално - главен пазител
на регистрите) се занимавал с финансовата администрация. През XIV и XV в. имало
само един дефтердар, който ръководел финансите на Румелия; при Баязид II бил
създаден поста дефтердар за Анадола. Впоследствие всяка провинция получила свой
дефтердар, но само баш дефтердарите били членове на съвета. Началникът на
2
султанската канцелария (нишан-джия) отговарял за учрежденията, които издавали
различните актове на султанската администрация. По този начин почти всички членове
на султанския съвет били начело на различни ресори, които посредством съответните
чиновници осигурявали администрацията на Портата, ръководейки канцелариите,
разположени и в най-отдалечените кътчета на империята на Великия господар.
Държавата се разделяла на провинции (санджаци), като всяка от тях била
поверена на управител (санджакбей). При Мехмед I провинциите на Румелия, както и
тези в Мала Азия, се ръководели от един бейлербей. По-късно успоредно с новите
завоевания се увеличил и техният брой.
В качеството си на военачалник на провинцията санджакбеят контролирал
икономическата дейност и градската администрация; освен това той трябвало да
осигури и доброто функциониране на съдебната система, а понякога да извършва
разследвания, необходими на централната администрация. Помагал му един Диван,
който наподобявал султанския съвет. В замяна на многобройните му задължения
спрямо Портата този сановник ползувал известни права върху различните
икономически дейности на провинцията и получавал някои данъци. Общата сума на го-
дишните доходи на един санджакбей можела да достигне няколко десетки хиляди
османски златни монети (1 златна монета = 3,57 г). През първата половина на XV в.
доходът на управителя на Албания бил 9249 златни монети. През 1454-1455 г.
санджакбеят на Тесалия разполагал с 8684 златни монети, а управителят на
Македония с 19 075. През 1464-1465 г. управителят на Бруса получавал 15 000 златни
монети, докато санджакбеят на Трапезунд през 1486-1487 взимал само 5128 златни
монети.
В йерархията след санджакбея идвал субашията. Броят на субашиите зависел от
подразделенията на санджака. Задълженията на субашията в неговия субашилък били
същите, както и на санджакбея. Този сановник също разполагал със значителни доходи.
Така например през 1454-1455 г. субашията на Фенер (Фанари) получавал 3156 златни
монети, през 1465 г. Сереският субашия взимал сумата 2477 флорина (златни монети), а
преди 1473 г. субашията на Патрас (Морея) - около 1340. Тези са-новници имали
известен брой чиновници, които контролирали прилагането на законите и осигурявали
властта на държавата до границите на империята.
Поради интересите си на велика сила, площта си и военната си поли-тика
Османската империя трябвало да посреща големи разходи. Според генуезеца Якопо де
Промонторио де Кампис, съвременник на Мехмед II, през 1475 г. те възлизали на 1 375
000 златни монети или 4908,75 кг злато, докато общият годишен доход бил 1 800 000
флорина, тоест 6426 кг злато.
В действителност състоянието на османските финанси не било особено блестящо.
През 1462 г. един флорин се разменял за 40 акчета; през 1510 г..— за 54. Акчето,
сребърна монета, която през 1451-1452 г. тежала 1,052 г, през 1481-1482 г. съдържала
само 0,75 г метал. Военните походи били истинско злокачествено образувание за
бюджета на империята. След похода на Мехмед II срещу Молдова (1476 г.) Портата
била принудена да конфискува религиозните дарения и частните владения, за да
попълни хазната. Финансовото изнемощяване на Османската империя се проявило
напълно в сеченето на акчета, които в края на XV в. тежели само 0,73 г. Далеч останало
акчето на Орхан (1324-1362 г.), което надхвърляло 1 грам.
За по-успешно ръководене на държавните доходи били извършвани периодични
преброявания под надзора на баш дефтердаря, които позволявали на правителството да
следи за развитието на икономическото положение на империята до най-отдалечените й
граници. Но едно султанско разпореждане предвиждало, че владетелят може да се
информира пряко и лично да се намесва по повод на някои финансови, юридически и
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 мар 2020 в 18:16 ученик на 23 години от Бяла Слатина - СОУ "Васил Левски", випуск 2017
22 ное 2019 в 21:19 в момента не учи на 21 години, випуск 2018
17 ное 2019 в 23:52 студент на 27 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2021
12 фев 2019 в 14:50 студент на 25 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2019
24 яну 2019 в 09:48 студентка на 34 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по технически науки, специалност - Биотехнологии, випуск 2013
19 яну 2019 в 14:10 студентка на 21 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - История и Български език, випуск 2021
10 яну 2019 в 13:12 студент на 34 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - враца, специалност - balgarski i istoriq, випуск 2015
30 окт 2018 в 13:15 студент на 33 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически, специалност - Български език и история, випуск 2015
29 окт 2018 в 23:41 в момента не учи на 40 години
03 сеп 2018 в 17:31 ученик на 25 години от Благоевград - НХГ "Св. св. Кирил и Методий", випуск 2013
 
Домашни по темата на материала
Как трябва да се попълни линия ня времето?
добавена от luiza.ilieva.12 17.10.2015
2
19
животът на османските владетели
добавена от eylem.zihni.5 21.03.2013
1
23
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
860
·
8
·
1,403
·
1,916

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
169
·
9
·
2,814
·
360

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век

25 мар 2006
·
685
·
2
·
458
·
445
·
5

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век - териториални владения, политическа и военна мощ, интереси и цели преди началото на Тридесетгодишната война.
 

Априлското въстание

03 юли 2008
·
82
·
3
·
484
·
82

Неуспешното Старозагорско въстание.Трудното положение на Високата порта.Създаване на гюргевска организация в Гюргево.Заседанието на Гюргевския комитет – 11-12 ноември-25 декември 1875 година...
 

Моята представа за Васил Левски

01 дек 2007
·
312
·
5
·
1,109
·
402
·
1

Наречен от църквата дякон Игнатий, от своите съратници револзюционери Левски, а от народа Апостола на свободата, години наред кръстосва земите ни и подготвя народа за всеобщо въстание срещу петвековното османско владичество като създава тайни...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
57
1
3 мин
04.07.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
17
1
6 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Управление на Османската империя

Материал № 193907, от 26 окт 2008
Свален: 279 пъти
Прегледан: 410 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 16
Брой думи: 5,152
Брой символи: 42,923

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Управление на Османската империя"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
100

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
135 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения