Големина на текста:
1Предмет и методология на науката "Обща теория на правото". Възникване и развитие на Общата
теория на правото. Общата теория на правото в системата на юридическите науки.
І. НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ
1. Познание и метапознание.
Метапознанието е познание на науката за самата себе си. Създава се на един по-късен етап от
развитието на самата наука. Изучаването на предмета и на методите на дадената наука е метанаука за
тази наука.
2. Познание и научно познание.
Научното познание може и трябва да бъде разгледано в логическата верига от понятия “ОТРАЖЕНИЕ
– ПОЗНАНИЕ – НАУКА”.
Всички явления от обективната действителност отразяват. Отражението е всеобщо свойство на
явленията от обективната действителност. Познанието е вид отражение. Опознават действителността
само живите явления от обективната действителност. Неживите просто я отразяват. Познанието в най-
пълна степен се извършва от хората. То е един от основните видове човешка дейност, а именно тази,
която е насочена към получаване и обработка на информация за обективната действителност.
Познанието е събиране на данни, натрупване и обработка на информация за обективната
действителност. Другият основен вид човешка дейност е практико-приложната, т. е. използуване на
тази вече събрана информация с цел удовлетворяване на потребностите и интересите на човека.
3. Видове познание.
Познанието може и трябва да бъде разграничено на различни видове. По-важните са:
а) житейско – то е познание за повърхността, за видимостта на нещата, за това, което може да се
възприеме с обикновените сетива, да се научи от житейския опит. Според него, обаче, земята е плоска,
слънцето се върти около земята, няма атоми, няма клетки и пр., тъй като сетивата ни указват друго.
б) художествено – то е познание, при което действителността се представя, възпроизвежда, моделира
чрез художествени образи, а познавателните резултати ни се предават чрез пораждане у нас на емоции,
на чувства. Можем с основание да се запитаме къде са описани по-добре, по-пълно, по-въздействащо
престъплението и наказанието като социални явления – в романа “Престъпление и наказание” на
Достоевски или в някой учебник по наказателно право?
в) религиозно – това познание е магическо, то обяснява всичко с наличието на висш разум, то анимира
явленията от обективната действителност, то замества отговора за действителните причини,
действителните закономерности, с обяснение за божията воля, божията приумица, божия ред.
г) паранормално – това е необяснимо от гледна точка на съвременната наука, невъзпроизводимо,
неповторимо, нелогично познание. Типичен негов представител е ясновидството (Нострадамус).
д) научно – това е единственото теоретично, единственото последователно логическо структурирано
познание. Насочено е към разкриване на действителните закономерности на явленията от обективната
действителност. Неговата цел е да направи тези явления предсказуеми, възпроизведими, използваеми.
Има много характерни черти, сред които най-важни са три:
- служи с научни категории (понятия, термини, с ясно установен и постоянен смисъл) и с логически
конструкции (хипотези, теории);
- логически конструирано е, рационално е, подчинява се напълно на изискванията и правилата на
формалната и на диалектическата логика като науки за мисленето;
- служи си със т. нар. научни методи за опознаване на обективната действителност, които дават
възможност да се надхвърлят възможностите на обикновеното сетивно възприемане.
В крайна сметка може да се обобщи, че познавателната дейност на човека има 2 основни нива на
осмисляне на действителността:
а) емпирично (в което са всички други видове познание, без научното), и
б) теоретично (научното познание).
Разликата между тях е в дълбочината до която се достига при отразяване на обективната реалност.
Емпиричното познание е базирано на непосредствено индивидуално възприятие, опит, изживявания.
То е формиране на представи за явленията от обективната действителност, които са в голяма степен
достатъчни за социализацията на човека, без обаче да се достига до същността на явленията и
процесите. То по начало е познание за повърхността.
Теоретичното познание навлиза по-дълбокото и преодолява непосредственото съзерцание, обяснява
1
2.
Същност на правото. Основни възгледи (теории, школи, направления) за същността на правото.
Различните битиета на правото. Функции на правото.
І. ПОНЯТИЕТО ЗА ПРАВО
1. Проблемът за универсалната дефиниция на правото.
Не може и не трябва да съществува само едно универсално определение за това що е право. И
наистина за правото са налице редица крайни определения (възгледи, становища, теории), като това на
древноримският юрист Целз, според който “Правото е изкуство за доброто и справедливостта”, и това
на А. Я. Вишински, според който “Правото е въздигнатата в закон воля на господстващата класа”,
между които на пръв поглед няма нищо общо.
Всички тези определения (дефиниции, възгледи, становища, теории) съдържат в себе си част от
истината за правото, отразяват различни негови аспекти, черти, характеристики.
Търсенето на единно, интегрално, всеобхващащо определение на правото, е израз на непрестанното
развитие на правопознанието.
Според неопозитивистите Р. Витгенщайн и У. Скарпели в науката е налице определен релативизъм на
понятията. Понятията се променят и допълват. Те изразяват реални отличителни белези на явленията,
затова са възможни равностойни конвенциални определения за явленията от обективната
действителност.
Такъв е и случая с възгледите за това що е право. Не би могло и не трябва те да се класифицират по
вярност, защото всички те отразяват действително съществуващи обективни черти на правото.
2. Причини за съществуването на различни възгледи за правото.
Причините могат да се подредят в следните по-важни групи:
- правото е достатъчно сложно, многоаспектно, многопластово явление, за да позволява
съществуването на различни възгледи за него, изтъкващи на преден план една или друга негова
действително съществуваща черта;
- различните философски и мирогледни установки на учените;
- различните исторически и политически потребности на съответната епоха;
- различните нива, степени в опознаването на правото, в развитието на правопознанието, при което са
създавани отделните възгледи;
- развитието и промяната на самото явление право.
3. Популярни начини на групиране на възгледите на правото:
а) според съдържанието;
б) според източниците;
в) според участието на волята;
г) според участието на интереса;
д) според участието на свободата;
е) според участието на справедливостта и пр.
ІІ. ОСНОВНИ ГРУПИ ТЕОРИИ (ВЪЗГЛЕДИ) ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО
В съвременното правопознание многообразието на различните възгледи (теории, становища,
определения) за това що е право, за същността правото, най-често традиционно се свеждат до следните
основни групи:
1. Естественоправни теории – те са исторически първи по време и втори по значение в наше време:
1.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават на съществуването на естественото право като съвкупност от вечни и неизменни правила
за поведение, съществуващи независимо от хората;
- признават на позитивното (положителното, човешкото) право като нещо подчинено на естественото,
2
следващо от него, съобразявано с него;
б) различното между всички тях е това, че виждат различни основания (причини) за съществуването на
естественото право;
в) положителното при тези теории е това, че те:
- обръщат внимание на ценностната характеристика на правото;
- разглеждат правото като обусловено от външни фактори;
- категорично се противопоставят на нормотворческия произвол на държавата;
- правят разлика между право и закон (източник на правото).
г) отрицателното при тези теории е това, че те:
- пренебрегват връзката на правото с държавата;
- не обръщат внимание на догматичния аспект на правото, на юридическата техника, на видовете
източници на правото, на юридическите актове и пр.;
д) тези теории възникват под влияние на търсенията на обща хармония, на общ ред в обществото. При
тях изследването на правото се поставя в контекста на създаването на по-общи социални или
религиозни учения.
1.2. Подгрупи естественоправни теории според това в какво се съзира основанието (произхода) на
естественото право:
а) ранни теории:
- ЕП като право, произтичащо от добродетелта и другите морални добродетели – древнокитайските
философи Лао Дзъ, Конфуций;
- ЕП като право, произтичащо от справедливостта – Аристотел и Платон;
- ЕП като право, произтичащо от природните закони - древноримските юристи;
- ЕП като право, произтичащо от естеството на човешкия разум и природа - Цицерон;
- ЕП като право, създадено от Господ - телеологичната и католическа теория на Т. Аквински.
б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден, Русо, Монтескьо и др.
в) модерни теории за ЕП:
- ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа Жени;
- ЕП като морална категория - Жан Дабен;
- ЕП като учение за ценностите в правото - А. Дентреве;
- ЕП като право произтичащо от антропологичните особености на човека - Маргарит Мийд;
- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;
- ЕП като връзка между моралните истини и общите факти - Стюард Браун;
- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон Фулър;
- ЕП като исконна божия воля - теория за възроденото ЕП на базата на католицизма - Жан Маритен.
2. Позитивистки теории за правото (етатистки позитивизъм) – те са исторически втори по възникване,
но понастоящем първи по значение, най-разпространените и най-популярните в наше време:
2.1. Същност, причини за възникване, предимства и недостатъци, значение:
а) общото между всички тях е това, че:
- признават съществуването само на позитивното право, разбирано като общи или индивидуални
правила за поведение, създавани само от държавата;
- отричат съществуването на естественото право;
б) различното при тях е в това как си представят позитивното право, какво точно включват в него,
каква е ролята на държавата.
в) положителното при тях е това, че те:
- допринасят изключително много за развитието на юридическата техника, за изследването и
развитието на източниците на правото, за нормотворчеството и правоприлагането от страна държавата;
- обръщат много сериозно внимание на връзката между държавата и правото;
г) отрицателното при тях е това, че те:
- често отъждествяват правото с неговите източници и особено със закона;
- пренебрегват социалната, нравствена и икономическа обусловеност и ограниченост на правото;
- не сочат предели на нормотворческия произвол на държавата;
- изпадат във формализъм, в склонност да противопоставят света на дължимото със света на
съществуващото.
д) те възникват под влияние на обективната тясна връзка на правото с държавата, на обективната
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

ОТП

Предмет и методология на науката "Обща теория на правото". Възникване и развитие на Общата теория на правото. Общата теория на правото в системата на юридическите науки...
Изпратен от:
Месрин Ферхад
на 2008-10-24
Добавен в:
Доклади
по Право
Статистика:
858 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Римско публично право
добавена от GALINADRAGNEVA 10.11.2014
0
21
философия на правото в България
добавена от 6200196168 08.12.2013
0
19
Доклад по Правна уредба на маркетинговата дейност
добавена от Poleto_91 24.03.2013
0
5
АКТУАЛНОСТТА НА РИМСКОТО ПРАВО-Проф. д-р Еманюел Шевро резюме
добавена от milenaevgenieva 16.06.2017
2
17
позитивен смисъл на правото.правоотношение
добавена от albeni_ko 18.03.2014
1
5
Подобни материали
 

Трудово право и общестевно осигуряване

29 мар 2008
·
233
·
24
·
11,113
·
164

Трудовото право регулира трудови отношения това са отношения които възникват между работник който винаги е физическо лице и работодател който може да бъде юридическо лице, физическо лице...
 

Конституционно право

10 дек 2008
·
169
·
13
·
6,508
·
145
·
2

Още от римско време се обуславят ЧП и ПП, които са запазени и до сега.Подотрасъл е групи от норми, подчинени на общи принципи и обща логика и се подчинява на различни правни принципи... ...
 

Понятия за търговско право

13 дек 2007
·
579
·
6
·
2,316
·
243

Понятия за търговско право. Търговско качество. Понятие за търговец. Видове търговци. Едноличен търговец. Търговци –юридически лица...
 

Търговско право

18 дек 2007
·
498
·
3
·
1,380

1. Понятие за търговско право. 1.1. Правото се дели на публично и частно като разграничението между тях се е обяснява в зависимост от различни критерии. 1) Първият критерий е бил интересът, и по конкретно чии интереси защитава правото – още Улпиан е...
 

Лекции по търговско право

27 мар 2008
·
504
·
7
·
2,430
·
150
·
2

Търговското право е система от правни норми, които уреждат правното положение на търговците, търговските сделки и търговската несъстоятелност.ТП като клон на правната система е самостоятелно. Исторически то се е обособило от гражданското право...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Общинско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е предназначен за студенти по Право, съдържа 12 въпроса, всеки от тях има само един верен отговор. Фокусът е върху Общинското право.
(Лесен)
12
37
1
2 мин
27.10.2016
Тест по Основи на правото за 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Подготвящ тест по Основи на правото, включващ въпроси за основни понятия по дисциплината. Има само един верен отговор на всеки въпрос. Време за решаване - 20 мин.
(Лесен)
20 минути
10
14
1
1 мин
19.04.2019
» виж всички онлайн тестове по право

ОТП

Материал № 192617, от 24 окт 2008
Свален: 858 пъти
Прегледан: 664 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Доклад
Брой страници: 140
Брой думи: 47,644
Брой символи: 430,825

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "ОТП "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения