ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”
ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ПСИХОЛОГИЯ”
РЕФЕРАТ ПО ЕТИКА
на тема:
Добро и зло –
основни категории на етиката
Студент:
Фак. № , I курс
Специалнос „Психология”
Преподавател: доц. Доц. д-р Николова
Благоевград, 2007 г.
“Моралната философия не е нищо
друго освен наука за това, какво е добро и
зло в действията на хората и в човешкото
общество”
Томас Хобс, Левиатан
Тъй като идейно – тематичния обхват на разглежданата тема е твърде широк
и изисква по-детайлно разглеждане, то тук ще акцентирам върху общите принципи,
които служат за основа на различните етически учения, опитващи се да определят
и изяснят основните категории на етиката – добро и зло, като се спрем и на
различни противоречия, които се изправят пред човешкия разум в опитите му да
изясни и обоснове някои основни етически съждения.
За по-добро осветляване на въпроса ще започнем с разглеждането на
разбиранията и схващанията за добро и зло в хода на историята, приплетеността им
с религиозните и религиозно – философските учения в древността, развитието на
тематиката в европейската етика, проблема за свободата, ще преминем по – нататък
към систематиката на разбиранията за добро и зло, както и тяхното определяне от
страна на натурализма, хедонизма, утилитаризма и други учения, както и
взаимовръзката на тези понятия с някои други категории на онтологията и етиката.
В митологията на множество древни народи и цивилизации откриваме
елементи на дуализъм, т.е. учение, според което съществуват две равнопоставени и
противоположни битийни сфери, които се явяват съответно и начала на света. Това
е така наречения метафизически дуализъм, при който двете противоположни
начала са светлина и тъмнина, ден и нощ, небе и земя, т.е. имат по-скоро
онтологичен характер, за разлика от етическия дуализъм, при който двете
противоположни начала на света са и “морално” противопоставени, като напр.:
царството на добрия бог и съответно това на злия. Тук при повечето случаи се
срещеме със своеобразен религиозен дуализъм, т.е. силите – добро и зло са нещо
отвъд човека и неговия свят. Ярък пример на такъв тип дуализъм е религията на
Заратустра (Зороастър), където двете противоположни начала: светлото божество
Ахурамазда (Ормузд) и Анхра-Майю (Ариман) са в постоянна борба помежду си,
като никое не може да вземе превес и да победи. Но все пак над тези две начала
стои едно по-високо, което е добро по своята същност: Заурана Акарана.
Следователно дуализма на Заратустра не е абсолютен, както е другаде, където над
добрата и злата сила не стои нищо; където те са самостойно реални.
От приблизително същия период са и древноиндийските учения, като напр.
Учението Самкхя, което е също дуалистично в основите си (за разлика от
монистичната Веданта и теистичната Йога). Тук двете първични реалности са:
Пуруша – нематериалната реалност на Аза и Пракрити – първопричината за света
на обектите. Но тук се касае по-скоро за метафизически дуализъм.
За Буда причината на злото и страданието (за Буда страданието е зло, което
е впоследствие основен принцип на всички хедонисти) се крие в човешките
2
желания, в човешката жажда, която е жажда за чувствена наслада. За него
раждането, болестта, старостта, смъртта са страдание. Само Нирвана е спасение от
страданието.
Към 1-2 век сл.Христа покрай новата християнска религия се появили и
някои ереси
1
, като интерес за нас представлява гностицизма
2
, който е изцяло
дуалистичен, като се базира най-вече на зороастризма (манихейство, сирийски
гностицизъм) и на някои схващания на античната философия, като тези за
Демиурга устроител на материята.
В средата на трети век се появило манихейството, получило названието си
по името на своя основател Манес. Според учението на Манес от вечност
съществуват две начала – добро и зло. Доброто начало е Бог, с излизащи от него
дванадесет еони, който стои начело на царството на светлината. Злото начало –
сатаната, с дванадесет зли духове, е владетел на царството на тъмнината. В
царството на светлината има ред и хармония, а в това на тъмнината – безредие и
хаос. Духовното царство, това на светлината е по същността си добро, а материята
или царството на мрака е седалище на злото. По такъв начин манихейството е
своеобразна смесица от християнство, приплетено с някои митологични образи,
както и с идеи от гръцката философия (Демиург и материята).
Следователно една от основните черти на доста от религиозните и
религиозно – философските учения в древността е дуализмът на доброто и злото
или етическия дуализъм, който преминава в метафизически или обратното.
Основното тук е, че както доброто има същност и битие, така и злото има битие; те
не могат да съществуват едно без друго, както и светлината и тъмнината не могат
една без друга. В повечето случаи доброто се приписва като предикат или свойство
на Бога, на духовния свят, който е царство на светлината, а злото или като предикат
на отвъдсетивна духовна личност – сатана, или на материята. В случая, по въпроса
за доброто и злото в реалния човешки живот и като свръхсетивни реалности и
начала, може да се мислят две възможности. Първата е свързана с т.нар.
антропоморфизъм, при който човешки свойства се приписват на надземното или
света на боговете. В този случай доброто и злото, като човешки характеристики,
като произтичащи от противоречивата същност на човека се приписват на
въображаеми трансдендентални обекти. Другата възможност е реално
съществуващите добро и зло в областта на трансцендентното да стават
действителност в земния живот посредством техния субект – човека. Човекът като
микрокосмос въплъщава основните характеристики на макрокосмоса и по този
начин той се превръща в субект на доброто и злото идващи от нещо, което е отвъд
него. Тези два възгледа разделят етичеслите учения на две принципни, различни
една от друга позиции. Макар различията да са много повече и да придобиват
разни нюанси, те могат да се сведат до две и това намира израз в ученията на
натуралистическата и метафизическата етика. Според първата добро и зло
произтичат от природата на човека, като няма нищо отвъд него, което да ги
определя, а според втората, тези категории имат трансцендентни корени,
произтичат от духовното битие и се реализират в този свят посредством действията
1
от гръцки ез., означава “разделяне”, “отделяне”. Представителите на тези учения се отделяли от
християнската църква.
2
От гр. “gnosis”, което означава знание. Гностиците са имали претенция за пълно и всеобхватно
знание, относно въпросите за отвъдсетивния свят и изобщо космологията и космогонията.
3