Големина на текста:
1. Същност на личността - дефиниции, подходи за изучаване на личността
В най-общи линии необходимо е да подчертаем, че адекватна теория за личността все още не е
създадена. Това положени се потвърждава и от мнението на Олпорт, който в своето време е успял да
обособи 50 определения за личността, като подчертава тяхната свързаност с философията, правото,
теологията, социологията и психологията. Такова разнообразие от определения за личността
утвърждава и ____. Някой от по-честите определения за личността се свеждат до следното – под
личност се разбира съвкупност от относително устойчиви свойства и склонности на индивида, който
го отличават от другите. В този дух може да се направи следното заключение, че личността може да
бъде комплексна хипотетична конструкция. По-конкретно Д. Бири изтъква че личността може да
бъде определена като комбинация от всички относително устойчиви индивидуални различия, които
могат да бъдат измерени. Изучаването на личността, това е изучаване на хората и това, как те стават
това, което са. Използването на множество разнообразни определения разширява и задълбочава
нашето разбиране за личността. В този смисъл могат да се отделят 4 основни подхода в изучаването
на личността: биологически, експериментален, социален и психометричен. Биологическо – това е
изучаване на личността, което се осъществява от гледна точка на ранно придобития опит,
генетическите предпоставки и еволюционното развитие. Взаимодействието на поведенческите
аспекти и биологическата основа на развитието представляват и са предмет на особено внимание от
биологическия подход. Експериментален – основа за изучаването на личността е изучаване на
процесите на възприятие, научаване и висшата нервна дейност. Разбирането на тези процеси води до
разбиране на това, как конкретните събития влияят на последващото поведение на индивида, чрез
въздействието на структурата на неговата личност. Социален – изучаването на социалното
обкръжение на индивида и неговото въздействие в/у развитието на личността, т.е. изучаването на
модели, на социалните роли и култури като цяло.Психометричен – изучаването на личността се
основава на изучаването на признаците, които се отразяват на вътрешната структура на свойствата
на личността. Измерването на личностните свойства и тяхното различаване се базира на
наблюдението на поведението на индивида, на самоотчетите, на непреките оценки и характеристики.
Напоследък се подчертава приносът на изучаването на индивидуалните различия като логически
ключ за обясняване и изучаване на проблемите на личността. По този начин личността може да бъде
представена като уникална сума от негови действи
4. Основни понятия и методи на теорията на Фройд. Функционална структура на
психиката.
За първи път З. Фройд използва хипноза като научен метод, за да установи хистерия. С
помощта на лекаря предизвиква повторно преживяване на хистерия и хистерия изчезва. Хипнозата е
първия метод в Психоанализата. В рамките на работата, Фройд установява и се обръща към
сънищата.Първия метод в будно състояние – интерпретация на художествени произведения.
Фройд стига до извода на двупластовия състав на човешката психика: съзнавано и несъзнавано.
Според Фройд по отношение на човешкото поведение господства несъзнаваното. Фройд разкрива
същността на несъзнаваното, източник на процесите в несъзнаваното: влеченията (нагоните).
Влеченията са психологически дразнител, който идва отвътре от организма, има постоянен характер.
От външни дразнители човек може да избяга, но от влечения не може. Източникът на влечения е
телесен процес, който е механичен. Основна цел на влечението е постигането на удоволствие.
Принципът за постигане на удоволствието води до възникване на напрежение. Постигането на
психични процеси, според Фройд е автоматично и се регулира от принципа на удоволствие. Всеки
път то е свързано с напрежение и удовлетворение на удоволствие, тогава настъпва намаляване на
това напрежение. У човека има различни влечения, но основното е сексуалното влечение, като към
него се то включва и самосъхранение. Самосъхраннението е свързано със запазване не рода и заедно
те образуват либидо. Друго съществено влечение е неговата противоположност – влечение към
разрушение и смърт.
Фройд определя либидото като жизнен нагон, обикновено сексуално влечение, количество полова
енергия. Той разграничава два основни етапа в сексуалното развитие на човека: предгенитален и
следгенитален (същински полов живот).През предгенителен етап сексуалните влечения у детето се
насочват към родителя от противоположен пол, и детето изпитва не любов към всеки един, който го
конкурира. Тази съвкупност от чувства Фройд обединява в понятието „Едипов комплекс”. Принцип
на удоволствие и принцип на реалността – противоречие, от което се получават потискане или
изтласкване. Психика, която осъществява изтласкване, Фройд нарича цензура. Допуснати от цензура
влечения и желания не стигат веднага до съзнанието, а преминават пред предсъзнаваното, тук те се
подготвят и вече облечени могат да е осъзнаят. Фройд създава два вида структури: топична
(пространствена) и функционална.В хода на своите изследвания Фройд осъзнава, че тази структура –
топичната - не разкрива достатъчно функционалните взаимоотношения и интегрирането на
отделните психични слоеве и разработва втора т. н. функционална структура, в която психиката се
дели на “ То”, “ Аз” и “ Свръх Аз”. С термина “То” се обозначава несъзнаваното, а с “Аз”-
съзнаваното. Тук Фройд уточнява, че между “То” и “Аз” няма рязка разлика, доколкото цензурата
действа от изискванията на принципа за реалност, а също така и изтласкването е несъзнавано, от
което следва, че и част от “Аз”-а е също несъзнавано. С термина “ Свръх Аз” Фройд най – кратко
казано означава субективираната външна социална действителност, която закрепена в определени
норми, изисквания, традиции, морал.”Свръх Азът” или “Идеал Азът”е това, което индивидът желае
да бъде, с което той се идентифицира и същевременно от което се страхува и му се подчинява. То е
нещо като съвест в най-широк смисъл. При конфликта между желанията и забрани и реалността
„Азът” изработва психологически защити. Една от формите на психологическа защита е
индентификация. Тя дава възможност на детето да се справи с езика към 5,6 години; детето решава
проблема, като се идентифицира с родителя от своя пол. Други психологически защити: проекция –
преписване на другите свои собствени скрити свойства и преживявания. Регресията – временен
преход на по-ранно примитивно ниво (детски плач). Рационализация – преписване на свое поведение
на неправилни, неудобни и невредящи на самоуважението на човека причини.Повече психични
защити не снемат проблема, само облекчават симптоми. Само при сублимация има пренасяне на
нереализирана енергия в други области.
7. Теория на Ханс Айзенк - основни характеристики Широко позната е теорията на Айзенк за
личността, която поред него е вътрешно интерпретирана с биологично обусловени характеристики и
придобити социални свойства, които винаги си взаимодействат в реалното поведение на човека.
Подходът на Айзенк се определя, като биологичен и за основа на личността се приемат
характеристики, типични за мозъчната дейност. Разработките на Айзенк са свързани с много
изследвания, поведение в строго контролирани експериментални условия. Айзенк предлага за
базистни два параметъра на индивидуалността – екстраверсия и интроверсия и емоционална
неустойчивост и устойчивост. Историческото развитие на системата за описание на личността от
древността до изследванията през 60-те години на мин век са обобщени от Айзенк. Екстровертът е
общителен, стреми се към нови знания, склонен е да рискува, обича промените, готов за бърза
реакция, весел, подвижен, оптимистично настроен.
Интровертът е най-успешен в условията на изолация и тишина. Той е внимателен, сдържан,
тих, жизнената си активност черпи от вътрешния си свят, обича реда, избягва шумните компании,
има малко приятели, на които е предан. Емоционалната стабилност се характеризира с
уравновесеност, студенина, липса на гъвкавост, липса на съчувствие към другите. Тези свойства
рядко са представени в своите крайни форми. Емоционалната неустойчивост се характеризира с
постоянно емоционално напрежение, съществуване, придружено с чувство за страх, повишена
чувствителност към грешки и несполуки, непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване. Лицата
от този тип имат висока степен на тревожност.
Холерик – неустойчив екстраверт
Сангвиник – стабилен екстроверт
Флегматик – стабилен интроверт
Меланхолик – нестабилен интроверт
10.Същност на субектността в теорията на С.Л. Рубинщайн.С. Л. Рубинщайн разглежда човека
като личност и субект. При това субектът се разглежда като субект на съзнателна дейност. Подходът
на Рубинщайн е ориентиран към търсене в дейността на това специфично съдържание, което е
свързано с обогатяването на съзидателните възможности на личността като цяло. Само в рамките на
тези съзидателни възможности човек се разкрива в своята истинска самобитност и проявява
своеобразна самоорганизация на активността.
Този проблем за активността на вътрешно-активното е в разработките и на неговите последователи.
Теоретичната концепция произлиза от две положения:
- понятието субект като специфичен начин на организация, където според Рубинщайн, под
организация се предполага качествена определеност, специфична цялостна система. Човек като
субект притежава способността да изменя обективното положение на нещата. Субектът постоянно
решава задачи за усъвършенстване и в това е неговата човешка специфика.
- характерна способност на субекта е това , че същността му е свързана не само с хармонията,
порядъка, целостта, но и с разширяване на противоречията.
Човек притежава особена потребност да бъде личност. Именно тази потребност е източник на
активността.Личността като субект на дейността придобива ново качество. В дейността личността се
представя в един обем, комплекс от функционални качества. Качеството на личността като субект на
дейността се различава от нейното качество като субект на жизнения път и живота. Приема се, че
една от основните характеристики на личността като субект на дейността е механизмът на
съгласуваност на активността на личността и изискванията на дейността. Задачата на субекта по
отношение на човека и неговия живот, това е съгласуваност на личността, нейните особености и
ограничения, които се отнасят до условията на жизнената дейност.Субектът е интегрираща,
централизираща инстанция на живота и дейността. Признак на субекта е неговата способност за
усъвършенстване. Развитието на личността според Рубинщайн е способност да бъдеш, да станеш
субект като достигнеш високо ниво на субектност.
Проблемът за вътрешния свят на човека в психологията има различни решения. Рубинщайн
изтъква, че изучаването на субекта включва три основи въпроса:
- Какво иска човек? Към какво се стреми?
- Какво той може?
- Какъв е той?
Според Рубинщайн изясняването на тези 3 въп представлява пълната представа за човека като
субект. Дефинирането на субектността е предпоставено от:
- наличие на определена субектна специфика на човека
- извеждане на общометодологически признак за изучаването на субектността
- определяне на вътрешните условия Субектността е способност на човека да създава
взаимнообусловени изменения в света и в самия себе си. Вътрешната организация на субекта
включва в себе си психологически структури, които осигуряват възможност на човека да бъде субект
на собствения си живот и дейност. Субектността представлява централно образувание на човешката
реалност. Субектността включва цялата съвкупност от прояви на човешката психика и представлява
особен род цялостност. Според изследователите, задачата на изучаването на субектността, това е
изучаване на собствената вътрешна активност на субекта.
Новото качествено ниво на битието според изследователите се предпоставя от субектността на
човека; или това е способността да се изменя обкръжаващата действителност, както и самите себе
си, възможността да се адаптират към средата и към самите себе си, това е най-важната същностна
характеристика на човека.Тази характеристика се определя от неговата субектност и го детерминира
на ново качествено ниво. Доколкото субектността е свойство на личността, то личностните
детерминанти я определят от човека. Ако личността възниква при среща с други хора, то
индивидуалността е среща със самия себе си! Ето защо индивидуалността предполага наличието и
развитието на цялостна рефлексия. Индивидуалността е винаги един вътрешен диалог на човека със
самия себе си. Според Рубинщайн индивидуалността (И) е наличието на особени, лични,
неповторими свойства.Благодарение на И. човек става субект на личния си живот.
14. Същност на мотивацията . Анализ на мотивацията като процес
В психологията с понятието мотивация се описва в доста широк кръг от явления: желания,
предпочитания, влечения, стремежи, очаквания, нагласи, стимули, ценности и значения на
ситуативните условия, цели, намерения и т.н.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по психология на личността

Това са теми по психология на личността при проф. Александрова от СУ.
Изпратен от:
Мария
на 2008-10-19
Добавен в:
Теми
по Психология
Статистика:
1,085 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
. Психоанализата като система на личността – теорията на З.Фройд
добавена от kamelia.ivanova.98 01.01.2017
4
14
Теория за себеактуализацията на Карл Роджърс"?
добавена от malena.diana 26.10.2016
2
8
Подобни материали
 

Социална психология

23 ное 2008
·
372
·
8
·
1,799
·
358

Социалната психология изучава фактът, че голяма част от нашите социални възприятия повече зависят от тълкуването на дадена ситуация, отколкото от самата тази ситуация.
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
448
·
29
·
11,138
·
4

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Психологическа оценка

04 май 2009
·
271
·
3
·
296
·
392
·
1

Психологическа оценка на емоционалното състояние на дадена личност...
 

Девиантно поведение

12 сеп 2009
·
175
·
5
·
766

Тук се отнасят убийствата и всички други действия които нарушават законите, но като девиантно поведение може да се разглежда неморалното поведение...
 

Въображение

03 яну 2011
·
471
·
7
·
1,978
·
692
·
3

Процесът въображение съществува на основата на наличните представи съхранени в паметта на човека, но притежава и способността да създава нови образи. То е фантазна дейност, която се изразява в творчеството и възможността хората да създават образи....
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,187
1
20.07.2012
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
157
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Теми по психология на личността

Материал № 189131, от 19 окт 2008
Свален: 1,085 пъти
Прегледан: 708 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 14
Брой думи: 5,270
Брой символи: 47,918

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по психология на личността"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
26

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,936 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения