Големина на текста:
Икономически възгледи в античното общество (Древна
Гърция, Древен Рим)
Зачатъците на икономическата теория, както и самото понятие “икономика” възникват в Древна Гърция
в работите на някои видни древногръцки мислители: Ксенофонт (430-354 г. пр. Хр.), Платон (428-347 г.
пр. Хр.) и Аристотел (384-322 г. пр. Хр.). Следователно установяването на икономическата наука би
следвало да се отнася към тази страна и към това време. Обща идея на тези учени е обосноваването на
естествения характер на робовладелското държавно устройство и необходимостта от по-нататъшно
утвърждаване и усъвършенстване на натуралното стопанство.
Самото понятие “икономика” се среща за първи път в книгата по морална философия “Домострой” на
Ксенофонт. Там се съдържат такива икономически понятия и идеи като:
1.Проблемът за естественото разделение на труда.
Ксенофонт за пръв път се обръща към необходимостта от разделението на труда на умствен и физически
в зависимост от общественото положение (между свободни граждани и роби). Той изказва идеята, че и
най-елементарната работа може да бъде изпълнена по-производително, ако степента на разделението на
труда е обусловена от размерите на пазара (по-нататък този аспект заема важно място в теорията на А.
Смит).
Земеделието като най-значим и най-справедлив отрасъл на натуралното стопанство.
Ще припомним на читателя, че икономическата теория през първия период от еволюцията на
икономическите учения се разбира като част от моралната философия. Затова, според Ксенофонт, най-
почетното и етически добродетелно занятие е земеделието. Той обосновава голямата значимост на този
отрасъл от натуралното стопанство за развитието на държавата (в сравнение с търговията и занаятите)
като пренася анализа на стопанските процеси от сферата на обръщението към сферата на
производството.
2.Определянето на две свойства (“страни”) на стоките.
От една страна, всяка стока се характеризира с определени полезни свойства (потребителна стойност), от
които може да се възползва нейният собственик (тук се наблюдава началото на идеята за полезността).
От друга страна, всяка стока е способна да се обменя (тук е началото на идеята за разменната стойност
или цената). Идеята за двойствеността на свойствата на стоките става по-късно един от централните
елементи на учението на класическата политическа икономия.
3.Отношението към парите.
За Ксенофонт, както и за древногръцките мислители като цяло, е характерно отрицателно отношение към
лихварството. Това е вид дейност, която според него излиза извън рамките на това, което разрешава
етиката. Независимо от това, че Ксенофонт е противник на лихварството, той приема, че парите имат
важна роля в стопанството, доколкото облекчават обмяната. Той дефинира двете най-важни функции на
парите: “средство за натрупване” и “средство за обръщение ”.
На пръв поглед икономическите съждения на другия древногръцки философ Платон са сходни с тези на
Ксенофонт. Разлика се наблюдава при значителната насоченост на работите на Платон към опростяване
на икономическата политика, обосноваваща използване на натурално стопанство. Неговите основни
трудове са “Държава” и “Закони”. Към основните социално-икономически възгледи на Платон се отнасят
следните положения:
4.Неравенството между стопанските субекти е природно заложено.
Той основава този извод на факта, че индивидите изработват способностите си за участие в стопанската
дейност по естествен начин.
5.Необходимост от разделение на труда.
Платон развива идеята на своите предшественици за разделението (специализацията) на труда. Според
него в обществото съществува огромно количество различни потребности, удовлетворението на които
изисква много видове стоки. В основата на схващането за специализацията на труда е изводът му, че
всеки трябва да се занимава с това, за което е най-приспособен, т.е идеята за справедливостта.
6.Необходимост от държава.
Свързва възникването на държавата с необходимостта от удовлетворение на ежедневните нужди на
индивидите, в частност с необходимостта от обмяна. Според него държавата служи за осигуряване на
справедливи отношения между стопанските субекти. Затова схващането на Платон е, че е по-добре да
има несъвършени закони, отколкото да съществува съвършено беззаконие.
7.Необходимост от учение за градското стопанство.
Платон разработва основите на учението за градското стопанство, което (както и държавното
устройство) трябва да се основава едновременно на мъдростта на управниците и гражданите и на
градските (държавни) закони.
8.Земеделието като най-значим отрасъл на натуралното стопанство.
Платон смята, че на гражданите трябва да се отпускат поземлени участъци, за сметка на ограничеността
на тяхното градско имущество.
9.Отношение към търговията.
Платон смята, че търговията е необходим отрасъл, но “недостойно занятие за свободния гражданин”, т.е.
с нея трябва да се занимават само хората от по-ниски класи.
10. Необходимост от държавно ценово регулиране.
Необходимо е има съизмеримост на стойността стоките и във връзка с това – граници, в които се
установява цената.
11. Същност на парите и техните функции.
Според Платон парите са “измерител на стойността на стоките” и “средство за обръщение ”. Той се
отнася крайно отрицателно към функцията на парите “средство за натрупване”. Древногръцкият
философ предлага въвеждането на книжни пари само са обслужване на търговията с другите страни.
12. Защита на натуралното стопанство.
Според Платон обществото, основано на такъв тип стопанство е най-малко подложено на разслоение и е
най-справедливо.
13. Защита на тоталитаризма.
Платон изказва идеята за единомислие на членовете на обществото и възпитание на гражданите в духа на
подчинение на личните интереси на обществените. Той е смятан за основоположник на
комунистическите идеи. Според него, управниците не трябва да имат частна собственост, за да не ги
отклонява от извършването на всекидневната грижа за общественото благо. Той дори проповядва
унищожението на частната собственост изобщо.
Трябва да се подчертае, че икономическата мисъл не е обикновена сума от наблюдения и сведения за
стопанския живот. Тя предполага известни обобщения, абстракции, т.е. определен икономически анализ.
В този смисъл от всички досега споменати мислители в най-голяма степен с икономическа проблематика
се занимава Аристотел. Към неговите работи, в които се третират стопански въпроси, могат да се отнесат
такива като “Никомахова етика” и “Политика”.
14. Учение за богатството.
Според Аристотел богатството е от една страна съвкупност от жизнени (преди всичко материални) блага,
а от друга – пари.
Науката за създаване на първия тип богатство, посредством естествено стопанство (земеделието,
занаятчийството и дребната търговия) той нарича “икономия” (от гр. “ойкос” – дом, стопанство и
“номос” – правило, закон). Според него икономията е свързана с удовлетворяването на естествените
потребности на хората и е оправдана от гледна точка на моралната философия.
Науката за придобиване на парично богатство, посредством търговия и лихварство той назовава
“хрематистика” (от гр. “хрема” – имущество, владение). Този тип стопанска дейност е свързан с
безграничния користен стремеж към натрупване на богатство в парична форма и е отрицателен от етична
позиция.
При това разделяне между икономията и хрематистиката няма непроницаема бариера. Например, ако
търговската дейност е насочена за удовлетворяване на необходимите потребности, то тя се вписва в
икономията, а ако нейната цел е спекула, то следва да се отнесе към хрематистиката.
Според видния американски икономист и антрополог Карл Полани “хрематистиката по естествен начин
допълва икономията като умение за разпореждане с наличното имущество”
1
. В този широк смисъл за
Аристотел са по-важни целите и естествената граница между двата типа дейности.
15. Отношение към парите и лихварството.
Точно по същия начин, по който Аристотел разглежда създаването на богатството, от съвременна гледна
точка не може да се говори за безспорност на понятието “етичност” при употребата на парите. Ако те се
използват за целите на обмяната, съществуваща в рамките на икономията, тогава тяхното използване е
оправдано от етична гледна точка. Но ако се използват лихварски операции, се нарушават етичните
норми, от които изхожда Аристотел. Според него, парите по своята природа не са способни да носят
(“раждат”) пари. Именно затова спекулативната печалба, получавана от лихваря е резултат не от
“стопанската сила на парите”, а от експлоатацията на длъжника от кредитора.
16. Отношение към търговията.
Аристотел се отнася отрицателно към търговията, независимо от това, че за разцвета на производството в
Древна Атина е служило развитието както вътрешната, така и външната търговия. В центъра на
вниманието му е проблемът за справедливата обмяна. Според него обмяната на стоки е невъзможна без
1
равенство, а равенството без съизмеримост (т.е. съоценимост) на разменяните стоки. Именно отговорът
на въпроса за справедливите пропорциите на обмяната разделя икономистите на двете най-крупни
научни доктрини – поддръжниците на трудовата теория за стойността и последователите на идеята, че
стойността е субективна категория и е резултат от различната оценката за индивидуална полезност.
Аристотел смята, че парите са универсален измерител на съоценимостта и ценността на стоките.
17. Изследване на стойността и полезността на стоките.
Аристотел поставя началото на идеите за справедливата цена на стоките (които получават
развитие в работите на средновековните схоластици). Според него справедливата цена
съответства на изискванията на етиката, т.е. отразява трудовите разходи за нейното
производството.
18. Защита на частната собственост.
Аристотел защитава частната собственост и оправдава съществуващия робовладелски строй. За
разлика от Платон, той го счита за естествено формиран и целесъобразен за успешното социално-
икономическо развитие.
19. Отношение към необходимостта от държава.
Според Аристотел човекът е социално същество, т.е. такова, което не може да живее извън общество и
държава. Затова той смята, че всички граждани трябва да бъдат приучени към държавния ред.
Забележима следа в развитието на икономическите идеи оставят мислителите от Древния Рим Марк
Порций Катон (234-149 г. пр. Хр.), Марк Теренций Варон (116-27 г. пр. Хр.) и Луций Юний Колумела
(работите му принадлежат на 60
-те
години на I в. пр. Хр.). В техните трудове се визират главно концепции
за земеделието.
Основните икономически възгледи на Катон се състоят в това, че:
20. Се застъпва за запазването на натуралното стопанство;
21. Описва въпроси, свързани с практическото стопанско управление на земеделските
участъци;
22. Формулира препоръки по научната организация на принудителния (робски) труд;
23. За първи път в историята на икономическата мисъл засяга проблемите за повишаването на
ефективността на стопанската дейност, свързвайки я с организацията на производството и
обмяната. Затова се смята, че той оформя елементарните идеи на мениджмънта и маркетинга;
24. Според него стремежът към висока ефективност на стопанската дейност трябва да се
отразява на рационалното използване на всички производствени фактори. Към тях той отнася
трудът, земята и средствата за нейната обработка.
Основните икономически възгледите на Варон се състоят в това, че:
1.В определянето на мястото и ролята на проблема за ефективността на
производството той прави акцент върху факта, че тя зависи от пазарната ситуация, т.е. от
конюнктурата на пазара;
2.Обосновава необходимостта от по-широко използване на стоково-паричните
отношения.
3.Друг представител на икономическата мисъл на Древния Рим е Колумела.
Основните си икономически възгледи той предлага като практически съвети. Те се отнасят до:
4.Интензивността на развитието на стопанството.
Пръв в историята на икономическата мисъл Колумела поставя проблема за интензивността на развитието
на стопанството. Той смята, че селското стопанство трябва да се преориентира от екстензивен към
интензивен начин на водене. Според него това предполага “системи за изкуствено поддържане на
земеделските участъци” и “провеждане на агротехнически опити”.
1.Методиките за реорганизация на принудителния труд.
Според него е необходима реорганизация на принудителния труд посредством всякакви мерки (от затвор
до съвместно обсъждане на планове за нови дейности – първообраз на съвременния мениджър). Може да
се смята, че тези предложения са предвестник на Теорията за човешките отношения, разпространена през
втората половина на XX в.
В заключение на изложението по главата бихме подчертали, че:
1.Представата за икономиката като единство от семейно-битови, организационни и
производствено-технически явления, битуваща в Древния свят, е много по-различна от
съвременната.
2.Опростено, може да се твърди, че за античния човек разумно е такова поведение,
което се признава като такова от обществото. Затова корените на различията на античната
икономическа мисъл със съвременната трябва да се търсят в особеностите на античните общества
като традиционен тип.
3.Съдържанието на рационалността, ролята на този принцип и сферата на неговото
приложението – всичко това в античната епоха звучи по съвсем други начин, отколкото сега. В

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
arife00 написа на 20 фев 2009 ОТГОВОРИ
студент на 21 години от Благоевград , Югозападен университет "Неофит Рилски"
 
Подобни материали
 

"Икономическия език на Адам Смит" по книгата на Смит "Богатство на народите"

23 юли 2007
·
487
·
3
·
402
·
66
·
1

Анализ на трета глава от "Благоденство на народите"на Адам Смит, с обстоен преглен на езикът на автора. Стил, начин на предаване на информацията и пр.
 

Институционализъм. Обща характеристика на институционалното направление в икономическата теория

02 мар 2008
·
444
·
3
·
653
·
336

Тема по "История на икономическата мисъл". Институционализъм. Обща характеристика на институционалното направление в икономическата теория. Ранен институционализъм – Т. Веблен, Дж. Комънс, У. Митчел.
 

Въведение в икономическата теория

10 дек 2007
·
680
·
15
·
4,579
·
297

Икономиката засяга всички хора - в ежедневието ни като работещи, като потребители, ползващи обществените услуги, като обучаеми и изобщо като граждани на обществото...
 

Адам Смит - "Разделението на труда-предпоставка за по-висока производителност"

15 яну 2009
·
147
·
3
·
447
·
109

Коментар на главата "Разделението на труда" от "Богатството на народите" на Адам Смит.
 

Разделението на труда според Адам Смит

16 мар 2009
·
160
·
6
·
1,200
·
154
·
1

В първите глави от произведението си „Богатството на народите” Адам Смит обръща вниманието си към разделението на труда, което според него е основен фактор за увеличението на производителността на труда. Нещо повече, то...
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест по икономически теории: Неокласицизъм
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 1 курс
Тематичен тест по икономически теории върху материала за Неокласическо течение, Австрийска, Американска и Кембриджка школа. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
20
193
1
05.06.2013
Тест по Икономически теории за 2-ри курс
тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 21 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
21
62
1
1 мин
30.07.2018
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Икономически възгледи в античното общество (Древна Гърция, Древен Рим)

Материал № 188801, от 19 окт 2008
Свален: 240 пъти
Прегледан: 243 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Доклад
Брой страници: 4
Брой думи: 1,226
Брой символи: 11,271

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икономически възгледи в античното общество (Дре ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения