Големина на текста:
Занаяти и приложни изкуства във Византия
Византийското стъкло – градът, в който започнало производството на
стъклото е Сидон. Стъкло на територията на Източната римска империя е регистрирано в
Каранис, Египет и Сарди. Константин І Велики освобождава стъкларите от данък през ІV в.
При разкопки са установени 3 вида изделия – чаши, лампи с три дръжки и лампи без дръжки.
Предполага се, че са били произведени в Константинопол през VІ – VІІ в. трудно е да се
открие мястото, където са се произвеждали. В Сарди са открити 4000 фрагмента от съдове:
чаши, бутилки, купи и 4 вида лампи. Открито е прозоречно стъкло, такова е намерено и в два
съседни магазина от VІІ в. това опровергава мнението, че преди ІХ в. същото се използвало
само в представителните сгради. Издухвано стъкло – среща се в Гераса, Каранис, планината
Небо в Йордания. Наред с него е открито и прозоречно стъкло, също както и в Пела, Гърция.
През средиземноморския период продължават да се правят мозаечни кубчета от
стъкло. За катедралата в Палермо са употребени за украса в олтарната част близо 1 млн.
цветни кубчета. Освен такива са произвеждани и прозоречни стъкла, но не е открита
производителницата. От житието на Свети Фотия е установено, че е имало пожар в
работилница за стъкло между стратегиона и църквата Света София. Житието е от ІХ в.
Намерените находки са от ХІІ в. и са от две църкви на манастирите Пантократор и Хора.
Прозоречно стъкло, лято в калъпи с 5 цвята: безцветно, наситено синьо, кехлибарено жълто,
смарагдово зелено и пурпурно червено. Намерени са фрагменти от рисувано прозоречно
стъкло, които образуват три човешки фигури, разположени в троен прозорец. В Хора е
открито безцветно, синьо, кехлибарено жълто, тъмно и светлозелено, пурпурно червено и
розово. Идентифицирането като местно производство се оспорва и се твърди, че рисуваните
орнаменти били правени по време на латинската окупация от латински майстори.
Строителната история на две църкви не съответства на историята на стъклото обаче.
Направен е химически анализ на стъклото на манастира Хора, а също и на византийските
глазури. Целта е да се сравни технологията на стъклото от Константинопол и тези в
западноевропейските катедрали. И да се сравни с глазури в римското, венецианското и
ислямското стъкло.
Цветовете се поучават от два химични елемента: манганов окис и железен окис.
Нюансите се получават чрез регулиране на достъпа на кислорода при разтапяне.
Керамични глазури – резултат от тюркоазената глазура от Х в. е същия характер на
прозоречното стъкло, т.е. сулфатно-варовиков-силициев състав. Цветът на глазурата се
получава от меден окис, има ниско съдържание на калиев окис, а облицовъчните плочки са с
оловно-силициев състав на глазурата. Химическият състав на прозоречното стъкло от
манастира Хора е много различно от стъклото на витражите в Западна Европа в ХІІ в.,
защото западноевропейското стъкло има високо съдържание на калий. В сравнение с
ислямското стъкло, византийското има по-високо съдържание на калиев и алуминиев окис. И
двете пък имат високо съдържание на магнезий. Други артикули – правени са стъклени
облицовъчни плочки за стени в Сирия между Х и ХІІ в. известни количества сини и зелени
такива са открити в Сарди. От съдовете се срещат слабо конкавни чаши, бутилки, кандила,
чаши на столче и др. Познати са из цялото Средиземноморие. Данни за производството
има описание на технологията от един писмен извор – “Трактат за занаятите” на монахът
Теофилос от ХІІ в. открити са две работилници в Коринт от ХІІІ – ХІV в. Те са разположени
близо до пазара на града. Едната работилница е била за гривни, а другата за стъклени съдове.
Открита е само една пещ, въпреки, че според описа на Теофилос в едната пещ се топял
материалът, а в другата изстивали готовите съдове. Откритата пещ е квадратна и е имала три
отделения: огнище, отделение за топене на материала над него и камера за изстиване.
Повечето съдове били издухвани в калъп с декорация в негатив и след това са вадени и
издухвани още веднъж.
Данните не позволяват да се изясни напълно технологията на стъклото както и
неговото търгуване.
Византийска археология ІІ част Занаяти и приложни изкуства във В-я -- 1 от 2
Техника на емайлапроизведения: след разтапяне стъклото се е свързвало с
метала и се създавало впечатление за скъпоценен камък. Техниката е позната в късната
античност, то тогава замяна на истинските камъни. В Средно и Късновизайнтийския период
емайлът се превръща в луксозно изкуство. Това се дължи на скъпите материали за
емайлиране и високите умения при изработването им. Златарят трябва да подготви златната
повърхност и да фиксира филиграна. Стъкларят пък разтапя и поставя стъклената маса в
клетките и накрая бижутерът полира изстиналата стъклена маса. Не се знае дали са били
трима различни души или един човек. От друга страна емайли са правени на предмети с
различни функции и не може да се каже колко е бил скъп емайлът. Потреблението му не се
ограничава само от императора и семейството му. Техники: емайлът се работи по т.нар.
филигранен емайл. Върху повърхността на предмета се припояват с калай златни телчици и
във формата се изсипва разтопеното стъкло. Надписите не се запълват със стъкло. Това е
технологията до началото на ІХ в. познати са две техники – клетъчен емайл – от ІХ до
средата на Х в. Техниката е заимствана от Западна Европа. При нея повърхността на целия
предмет се покрива с разтопено стъкло – прозрачно зелено. Върху него се правят клетките
със златните нишки, като буквите също се изписват. Една от реликвите е “Кръстът от
Бересфорт”, друга реликва е короната, намираща се в Сан Марко. За нея е използван
планински кристал за горната част. Диадемата е от позлатено сребро, обрамчено със златни
мъниста. Имала е 14 медальона с емайл, които се редуват с триъгълни полирани геми и всеки
един от тях е ограден с перли. Третата техника е позната като вдлъбнат емайл – кремъчен
емайл върху златна повърхност. Техниката е от средата на Х в. прави се върху гладка златна
повърхност. Надписите се врязват и се запълват с емайл. Известни с тази техника са
реликварен кръст от ХІ в. от Константинопол. Запазва се само реверса. Фигурите са очертани
върху металната плочка, която е съставена от две златни листа. Лицевата плочка е изрязана,
за да поеме емайла. Със златни нишки се очертават лице, глава и драперий. Четвърта техника
– клетъчен емайл върху повърхност, покрита с плътен непрозрачен емайл. Характерна е за
ХІІ – ХІІІ в. Повърхността е покрита с бяло непрозрачно стъкло. В нея се очертават отново
със златни нишки фигурата и буквите. Техниката прикрива вида на основата (най-често тя е
евтина).
Византийска археология ІІ част Занаяти и приложни изкуства във В-я -- 2 от 2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Занаяти и приложни изкуства във Византия

Градът, в който започнало производството на стъклото е Сидон. Стъкло на територията на Източната римска империя е регистрирано в Каранис, Египет и Сарди. Константин І Велики освобождава стъкларите от данък през ІV в. При разкопки са установени 3 вида ...
Изпратен от:
nikolay86
на 2008-10-14
Добавен в:
Теми
по Археология
Статистика:
71 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Библейска Археология

12 окт 2009
·
67
·
6
·
952

Лекции по предмета "Библейска Археология"...
 

Въведение в археологията

24 фев 2020
·
1
·
2
·
392
·
6

Пълно и кратко, всичко важно от въведение в археологията...
 

Проучването на селищните могили и идеята за стратиграфска секвенция в българската праисторическа археология

29 май 2016
·
1
·
4
·
773

Активното развитие на идеята за стратиграфската секвенция в българската праисторическа археология става в резултат на многобройните проучвания на селищните могили...
 

Храмова архитектура във Византия VII - IX в.

26 окт 2014
·
43
·
20
·
1,774
·
41

Една от основните задачи на императорите е укрепването и утвърждаването на религията, и в тази връзка те полагат особена грижа за построяването на храмове...
 

Кръглата (златна) симеонова църква в светлината на последните археологически проучвания

24 юни 2009
·
210
·
322
·
43,599
·
366

Чрез Покръстването на българския народ през 865г. от страна на св. Цар Борис Михаил I Покръстител, се решава един основен за Средновековна България проблем- Европейската интеграция...
1 2 3 4 5 » 6
 

Занаяти и приложни изкуства във Византия

Материал № 186978, от 14 окт 2008
Свален: 71 пъти
Прегледан: 59 пъти
Качен от:
Предмет: Археология
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 547
Брой символи: 4,578

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Занаяти и приложни изкуства във Византия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения