Колеж по туризъм – гр. Банско
Р Е Ф Е Р А Т
на тема: “Банки и банкова система.
Происход и същност на банките”
изготвил: Мария Ландина
проверил:пр.О.Андонов
специалност: Бизнес администрация
Ф.№БАЗ036
гр.Банско
В научната литература на Древността до наши дни могат да се
намерят различни хипотези за възникването на банките.
Първите, който извършват някой от съвременните банкови
операции, дава тласак на развитието на банкоподобните
институции, са лихварите и сарафите. Лихварството е по-
ниска степен на развитие на банкоподобните отношения.
Характерното за лихварите е, че предмет на дейността им е
обмяната на чужди пари срещу местни и даването на пари в
заем. Другите предшественици на банките –сафирите –
започнали да приемат чужди пари при себе си, т.е. сложили
началото на депозитните операции и върху основата на тях
извършвали обемни и заемни операции.
През средните векове дейността на лихварите и сафирите
бележи периоди на възход и упадък.
Социалното и икономическо развитие на обществото през
ХVІІ век довежда до създаване на банки и в други европейски
градове – в Амстердам през 1609г., в Хамбург през 1619г. и в
Лондон 1694г., който са основата на съвременните банки.
Именно през този период от развитието на стоковопаричните
отношения богатите хора, занимаващи се с търговия и
производство, започват да заделят част от функциониращия
капитал и да извършват с него обемнни и кредитни операции,
т.е. на мястото на лихварския и сарафския капитал идва
заемният, който поради това, че е даден за временно ползване,
носи на своя притежател доход под формата на лихва.
Има различни видове банки. Делението на банките може да се
извършва на основата на различни принципи, по – важноите
от който са :
77характерът на основната им дейност ;
78источника на формиране на собствения капитал ;
79правната им форма ;
80наличието на клонова мрежа и др.
Основните разлики между тези банки се състоят в това, че
емисионните банки единствени имат право да емитират пари,
а търговските – да обслужват стопанските обекти и
гражданите.
Според источника на формиране на собствения капитал
банките са:
- държавни ;
- общински ;
- частни ;
- кооперативни .
Държавните банки функционират с преобладаващо или
изцяло държавно участие в собствения капитал.
Общинските банки са банки на местните органи на властта и
имат публичноправен характер.
При частните банки собствения капитал е частна собственост
. Те могат да съществуват като еднолично предприятие или
като акционерно дружество.
Собственият капитал на кооперативните банки е дялов и се
набира от членовете кооператори.
В нашата страна с исключение на Насърчителната банка
всички банки вече са частни. Съществува само една общинска
банка – Общинска банка АД – София , във формирането на
чийто капитал участват няколко големи общини , а също и
други столици – например Москва. Частните банки са
представени както от банки с изцяло българско участие , така
и от банки с чуждо участие и от клонове на чуждестранни
банки.
Според правната им форма банките биват:
81еднолични фирми ;
82търговски дружества ;
83кооперации ;
Етноличната е най – старата правна банкова форма в света,
която в съвременните условия губи своето приложение , тъй
като едноличната форма на собственост трудно би привлякла
чужд паричен капитал , главно поради липса на достатачно
доверие.
Банките – търговските дружества , са дружества на лица и
дружества на капитал. Дружествата на лица са много блиски
до едноличните банки , а дружествата на капитали биват два
вида: акционерни дружества и командитни дружествени
санкции.
Банките кооперанции имат дружествен характер.
