Големина на текста:
I. logos –знание, sociеtas общество
стимул (остен): външна подбуда
мотив:вътрешна подбуда за извършв.
на опр. дейност.Соц-то познание в най-
елементарния му вид възниква още с
появата на общ-то. Обяснението на
общ/то, начина на това обяснение,
определяне на причините води до
появата на тази наука. В началото е
било примитивно т.е. описване на
определени факти без посочване на
съответните причини. Затова това
обяснение има фрагментален хар-р и
не може изцяло да разкрие състоянието
на общ-то. За основоположник на соц.
възприема Огюст Конт. Той се опитва
да систематизира всичко, което е
посочено от него в определена научна
терминология, в която се опитва да
обясни обществото в 2 негови съст-я:
Соц. статика разглежда общ-то в
неговото статично неизменно съст.
Разкрива основните структури и
елементи на обществото, които според
него са хората и по – специално опр.
обединени общности. Соц. динамика е
движещите сили на общ-то - идеите на
хората (разумни идеи).Разумна идея :
трябва да отговаря на действителността.
За да може науката да бъде наука в
истинския смисъл на думата той
предлага опр. критерии за проверка.
1.Позитивизъм : всички соц. факти, я/я
могат да бъдат научно доказани, ако се
възприемат посредством нашите сетива.
Този критерий не е актуален сега.
2.Емпиризъм: всички социални факти,
явления , процеси трябва да бъдат
изучени в тяхната пряка реализация.
3.Физикализъм: предметите и я/ята
могат да бъдат изучени посредством
използването на физ. и мтм. формули.
II . Обект и предмет на социологията.
Равнища на социологически анализ и
социални парадигми.Общество:
1.Функц. система основана на
разпределението на труда.
2.Композиция от всякакъв вид, род
идеи, вярвания, чувства, които се
реализират чрез индивидите.
3.Разменен съюз на хората, свързани с
разпределението на труда. 4.Социален
организъм, метасистема.5.Сфера на
необходимо междучовеческо взаим-е,
това е следствие от работата на
механизма, съединяващи насъщните
потребности и интереси на всеки с
потребностите на всички.
6.Представлява соц. сист., имаща
относителна самостоятелност от
гледна точка на критерия равновесие
между такива фактори, териториално
организиране, политич. организация,
достъп до екологични ресурси,
възпроизводство и култ. легитимация
на сист. като независимо цяло.
Връзката м/у хората ги определя като
общество. Обект на социологията е
обществото. Предметът на
социологията се определя, като :
разкриване на взаим-ята, който се
осъществяват в общ-то. Тези взаим-я,
могат да се разглеждат от гледна точка
на разнокачествени соц. процеси и
явления, както и като взаим-е м/у
определени соц. групи и общности.
Функции на соц-ята:- Познавателна:
теоретичен и емпиричен анализ на
социалните факти в качеството на
изходен момент от практиката за
социалното преобразование.-познание
за процеса на преобразуващата
действителност разработване на
теоретичен метод на социалното
изследване.-Прогностична: създаване
на условия за съзнателно изработване
и осъществяване на научно
обосновани перспективи за разкриване на
личността, общностите, социалните
групи и обществото. -Социално
проектиране и конструиране:
разработване на модели на конкретна
организация с оптимални параметри на
функциониране. Организационно
технологична: разработване на комплекс
от организационни мерки по
обезпечаване, внедряването и
реализацията на предвижване на
технологията на процеса. Управленска:-
приемане на управленски решения,
социално прогнозиране и изработване на
социални показатели, опр. на основни
направления и повишаване на
ефективността на действие.
Инструментална: определяне на
методите за изучаване на соц. реалност.
Парадигма: система от най-общи
изходни и важни условия. Понятието
парадигма е по широко от понятието
теория. Тъй като една и съща парадигма
може да лежи в основата на няколко
теории и да се съставя от представители
на няколко соц. школи. Емпиричната соц-
я е хар. с това, че основната задача на
познанието не се свежда до описание на
фактите от соц-та реалност и тяхното
просто регистриране, а до извеждането на
определени тенденции и закон-сти в създ.
на теоретични модели на тяхна база.За
основна функция на соц. и за събиране на
конкретна информация се използват
емперични изследвания. Парадигмите
могат да бъдат разгледани в две
направления: 1.обективистични:
отнасяме структурния функционализъм
т.е. обществото може да се разглежда
като съставено от опр. елементи м/у,
които съществуват определни връзки и
зависимости. Най-често тези зависимости
могат да бъдат разгледани, като
материално производство- отношения и
производствени сили, биосоциално
възпроизводство - здравеопазване, бит,
образувание, духовно: култура, наука и
религия, комуникации – общуване,
управленска: - поддържане на общ. ред-
регулиране на взаим-то м/у сферите. М/у
тези сфери на дейност могат да се
разкрият съответни връзки и
зависимости. Така например
материалното производство влияе в/у вс.
ост. сфери. А те оказват влияние в/у мат.
пр-во. Взаимно свързаност се наблюдава
и между сферите без материално
производство. Сферите могат да бъдат
разгледани като опр. подсистеми на
системата общество. Икономиката е
средство за постигане на определени
цели.Структурния функциоанализъм
разглежда елементите и функциите
на тези елементи в общ-то. Конфл.
парадигма: нейната поява може да се
разглежда, като своебразна реакция
на акцентите, които са поставени от
структурния функциоанлизъм.Свежда
се до обстоятелството, че същ. опр.
господство и подчинение. При взаимността
на тези два статуса възникват конф-ти.
Във всяко общ-во независимо от неговия
етап на развитие се появяват конфликти.
Тези парадигми имат обективен хар. те не
зависят толкова от хората, но са
подпомогнати от тях. Субективните
парадигми разглеждат процесите и я/ята
от позитивите на опр.индивид. От тази
гледна точка се обособяват разл. напр-я
които имат за цел, разкриванто на опр.
моменти и д/я на хора или групи от хора.
XI. Социални институции .Терминът
институция пролизлиза от лат.език и
означава :Учреждение, норма, която
регулира оределена група обществени
отношения.СИ е определена. организира- на
соц. дейност и соц. отношение , което се
осъществява посредством взаимно
съгласувание т.е. систаема от
отношения, поведения и дейност
осъщестяващи конкретна
организация и конкретно
учреждение. Всяка институция
изпълнява определени ф/ии в общ-
то. По-същество СИ се
характеризират с два основни
момента 1.съзнателно формирани
цели, които се преследват в рамките
на функционирането на определена
институция. 2.Обект-последици от
функционирането на инст-те.
Всяка институция изпълнява явни
и латентни функции. Явните са
свърз. с удолетворяване на едни
или други потребности на хората.
Латентните са осъществяване на
опр. дейности , които нямат пряк
досег до потребностите на хората.
Тези функции са основата на
реализацията на основните ф/ии.
Функциите на институциите ,
тяхната явност или латентност се
определя от предмета на дейност
на институциите. Признаци:1.ясно
разпределение на функциите,
правата и задълженията на
участниците в институционалните
взаимодействия. Всеки субект
трябва да изпълнява своите
функции а след това всеки очаква
от останалите субекти надежно
обосновани действия.
2.разпределение на труда и
професионализация. 3.особен тип
регламентация: това предполага ,
че СИ се основават на определено
социално регламентирани
взаимоотношения.4.ясен,
рационален и обоснован мех-зъм
на регулация.5.наличие на
учреждения в рамките на които се
организира дейностите на
институциите. Съществуват ,
различни по своите функции.СИ.
Взаимо връзките, който се
осъшествяват в институциите ,
могат да бъдат разгледани в две
направления: формални и
неформални.СИ се разграничават по
степен на формализация . СИ имат
общ признак , а именно
взаимодействие м/у социални
субекти,което се основава на
формално уговорени правила ,
закони регламенти и др.Формални
СИ по някакъв начин се регулират
от закони, инструкции. Тяхното
функциониране се контролира от
държ. въз основа на опр. правила ,
които са подредени по опр. начин в
правилници, нормативни док-ти и
др. закони. Неформални СИ могат
да бъдат разгледани на основата на-
формални правила , норми на
поведение на хората и
др.Съществуват различни
институции които могат да бъдат
разделени в следните групи:
1.Икономически: най-устойчиви,
подлежат на строги
регламентиращи връзки в сферата
на стопанската дейност.
2.Политически: насочени главно
към властта.3.Културни: укрепване,
създадаване и разпространяване на
културата, научни знания, соц-ция
на младото поколение, овладяване
на култ. ценности ( образование,
наука, религия, изкуство).
4.Семейни: имат за функции
възпроизводството и
социализацията.Структурата на
СИ:1.Социални групи и социални
организации, който са призовани
да удовлетворяват потребнистите
на групите и на личността.
2.Съвкупност от норми,
социални ценности и образци на
поведение , който обезпечават
удолетворяването на
потреностите. 3.Система от
символи регулиращи отношения
в различни сфери на дейност.
4.Обоснования за това дейността
на СИ: програми, устави,
учредителни документи и др.
5.Фин. и соц. ресурси, които се
използват във дейността на
институциите(кадри, хора).
VII .Социален подход към
личността. Понятието „човек” е
най-общо родово понятие и с
него се обозначава
многообразието на човешката
природа - биологична, културна,
социална. С него се хар-ра като
био-социална категория , чрез
която се разкрива
принадлежността към човешкия
род. Понятието индивид
обикновено означава човека, като
единичен представител на една
или друга социална общност,
като отделна единица в дадена
съвкупност от хора. Човека
трябва да се разглежда като
единство от две страни:
1.Индивидуална: изразява
неповторимите кач-ва на
човека.те се развиват на основата
на неговите специфични
природни дадености или се
обогатяват от обшествените
условия. От своята съзнателна
дейност той усвоява тези
условия. Следователно,
индивидуалността изразава
уникалната неповторимост на
всеки човешки индивид.
2.Личностна: изявяват се
неговите соц. кач-ва, които му
позволяват да опознае и
преобразува природата съобразно
нейните закони и собствените си
потребности. Да живеят
съвместно и да извършват
ефективни съвместни дейности, и
да се свързват в различни
общности. Л. Може да се
разглежда в два аспекта:
релационен и субстуционален.
Релационната страна на
личността се изразява в вкл. на
човека в систe-та от OO
посредством дейността си и
взаимодействието си с други
хора, групи, общности и
обществото като цяло. Тази
страна на личността разкрива
мястото им в системата на
социалните отношения.
Субстационалната страна се
изразява в степен на акумулиране
на ОО от индивида и тяхнато
превръщане в специални
качества, черти и св-ва на Л.Л. се
формира от съвкупността от
всички соц. отош-я в които човек
е потопен. Тези отнош-я се
трансформират в личностни кач-
ва когато човек ги акумулира.
Акумулирането на ОО се
осъществява главно чрез
дейността, която той
осъществява. Двете страни на
човешката личност са тясно
свързани и взаимно се обуславят.
Л. не се ражда а се формира,
което става възможно в рамките
на взаимодействието с другите
индивиди и с личността като
цяло. Трябва да се има в предвид ,че
формирането на Л. се осъществява
посредством процеса на социализация.
В същото време понятието Л. не трябва
да се разглежда и да се свързва само с
наличието на някакви особени качества
за човека. Всеки норм. човек , който е
носител на качества и който се явява
като субект на соц. дейност трябва да
се разглежда като Л. Соц. кач-ва могат
да бъдат проекция на соц. отношения в
поведението на хората. Към соц.
качества отнасяме: 1. заеманите
социални статуси и изпълняваните
социални роли по отношение на тези
статуси. 2.системи от потребности и
интереси. 3.норми и ценности (култура)
от които той ръководи своята дейност.
4. съвкупност от знания позволяващи да
се изпълняват поставените роли и да се
ориентира в обкръжаващия свят.5.
равнище на образ. и спец. подготовка.
6. соц.- психологически особености.
7.активност при вземане на решения.
Всяка Л. заема определено място в
обществото и изпълнява конкретни
функции, притежавайки съотв. права и
задължения. Това означава, че всяка Л.
има опр. соц. статус, който изразява
разностранната и в същото време
обобщаваща характеристика на
положението на индивида: професия,
квалификация, характер на
изпълняваната работа, длъжност,
материално положение, делови връзки,
религия, възраст. Всичко това формира
статутен комплекс. Соц. статус се
подразделя на:предписан –по рождение.
Достигнат – получава се въз основа на
собствените усилия на хората.Смесен
съчетава чертите на другите два.
Колкото по-широко разпространени са
придобитите статуси, толкова по-важна
роля играят те в общ. живот. И това е
критерий за демократизиране и
цивилизованост на обществото.
Обикновено една и съща личност
притежава няколко статуса. Като
правило обаче един от тях е основен и
определя мястото на човека в общ.
структура. Най-често това е статуса
свързан с длъжността по основната
месторабота. От соц. статус следва да
се разграничи личния статус. Соц.
статус изразява положението на Л в
мащабите на обществото. Личния статус
изразява положението на Л в малка
социална група. Възможно е социалния
и личния статус да не съвпадат. Човек
може да се занимава с приоритетна
работа ,да заема висока длъжност и в
същото време да бъде аутсайдер и
обратното, може да няма висок пост в
обществената йерархия но да е не
формален лидер в семейството.
Соц. статуси могат да намират външно
изражение в разл. статусни символи.
Особено нагледно това се провява ,
където се носят униформи. Чрез тях се
обозначава принадлжност към опр.
социално профилирана група а така
също и ранга.Не по-маловажно знач. за
хар. на личността има и соц. роля. Тя
опр. функциите, задачите, нормативно
одобрения начин на поведение очакван
от всички, който заемат дадена соц.
позиция. С един и същ статус
обикновенно се свързва изпълнението
на няколко и много социални роли.Соц.
статуси , както и соц-те роли могат да
се закрепват по формален-чрез закони
или други правила и актове. и неформ.
път - чрез норми на поведение. При
разглеждане на ролите се предполага,
че човек очаква да има внимание към
него от страна на обществото и
соц.група. Тези очаквания се формират
в резултат на опр. соц. норми. Съгласно
интерпретациите на Л следва, че Л е
детерминирана в соц. отнош-е и че човек
е обект на тези отношения, което се
отразява във възможност за въздействие
в/у соц. отношения. Това въздействие се
осъществява,чрез изпълнваната дейност,
която се извършва от човек, както и от
въздействието му с обкръжаващата среда.
Няма общество без личности и обратно.
Но Л не е просто функция на общесвото.
Тя може да се разглежда автономно. От
тази гледна точка тя притежава чертите
на социалната микро система и
същевременно влияе в/у нея. Проявленията
на Л като субект на отношенията поставя
проблема в/у нейната социална активност.
Социалната активност може да се разгл.
в 2 основни аспекта:-като свойство на Л
което се обуславя от нейните природни
дадености и доразвитие в процеса на
възпитанието. Някой хора по природа са
активни. Под вляние на различни социални
фактори активността може да се развива ,
да расте и да намалява. Активността е
конкретна мярка на дейността. В този
случай актив-стта може да бъде изразена
с опр. колич. методи. Като основен
критерии за активност на Л са нейните
резултати от определена дейност.
Антипод на социалната активност е
пасивността, безделието, равнодушието
към обкръжаващата среда.Човек се ражд
Л се изгражда. Биологическите и псих-
ките характеристики на човек могат да се
предават по генетичен път. Общо култ.
черти не се наследяват придобиват се.От
гледна точка на свойствата на Л трябва да
имаме в предвид ,че тя се придобива по
соц. път - чрез процес на социализация.
Може да се определи, като процес на
въздействие в/у човешкия индивид от
страна на общество и структура.Човек
усвоява социализация от знания,
ценностни норми но натрупва и опит и по
този начин се формира като Л.
Социализацията представлява дълъг,
продължит. процес на окомплектоване на
определени черти. Социализацията най-
общо може се дефинира, като сложен
процес на взаимодействие на индивида с
социалната среда. В хода на този процес
от една страна се реализират заложените
в процеса дадености, а от друга страна,
чрез възпитание, образувание, и др. тези
дадености се трансформират в определени
социални свойства. Резултатите зависят и
от активността на човека. Човека усвоява
опит и го преобр. в собствени ценности
отношения. Социализацията представлява
перманентен процес, който продължава
през целия живот на човека. Това се
осъществява поради постоянни промени в
опр. черти, който обществото маркира , а
именно: структури, норми и др. промяна
в изменението на интересите и
потребностите на Л. Л могат да бъдат
манипулирани, в зависимост от кач-вото
им на носители на признаците на
определена социална общност. Във всяка
формация могат да се разгледат различни
типове личн-сти, които отразяват кач-вата
на съответната формация. От гл. точка на
процеса на социализация се разграничават:
нормативна и модулна личност.
Нормативна е Л ,чиито черти най-добре
отразяват особеноститена конкретно об/во.
Модулна Л е статистически най-разпростр.
тип на отклоняваща се от идеалната
вариация. Съществуват и такива Л които
се основават на историч тип соц. хар-р.
Съществуват и Л , които са своебразен
култ. Хибрид, форм. на границ. м/у 2 и
повече соц. гр., като- марионалната,
авторитарната и масовата Л, която е лиш
от индивидуалност, хар. се с отчужденост,
слаби вторични отношения с други хора,
податливост към манипулиране и др.
Соц. характеристики на СО
О представлява форма на
обединение на хората. Думата О
има лат. произход и в буквален
превод означава подреждане,
придаване на строен вид. В науч.
литература се употребяват много
значения, които се редуцират до:1.
О като процес: организиране на
дадена дейност за постигане на
предварително поставена цел 2. О
като състояние: О се разглежда,
като качество на даден обект, като
достигната степен на подреденост.3.
3.О като институция: това
представлява териториално и мат.
осигурена орг-я. Те притежават
иконом. и юридич. независимост.
Отношенията са формални и
съобразени с действащата нормат.
сист. От гл. Т. на вътрешното съст.
и съдържание СО може да се опр.
като: сложна взаимосвързана
система от соц. позоции и роли,
които се изпълняват и приемат от
конкретни и индивид. Най-общата
хар-ка на О се състои в нейната
йерархичност която е изградена
пирамидално.Заедно с това тя има
конкр. зададена цел, която трябва да
бъде постигната. Постигането на
целта не може да бъде осъществ.
индивидуално, поради което се
налага изграждането на такива О.
Заедно с тази хар-ка О притежава и
други задълвителни признаци:
-набор от ресурси за осъщ. на
дейността
- официално утвърдени норми на
поведение и форма на контрол в/у
тяхното съблюдавене
- устойчиви възпроизводствени
статуси, който се изразяват в
относително постояно формално
ръководство.
-специализирано разделение на
труда м/у отделните членове
- система от възнаграждение и
санкции. Съществуват различни
видове О , като най-често за тяхната
класификация се използват
различни признаци. В зав. от гол.
и соц. равнище на което се
проявяват: макро, меди и микро О.
В зависимост от сферата на
функциониране О могат да бъдат:-
икономически, военни, културни,
спортни, образувателни.Според
обхвата на дейност:-национални,
-интернационални,-транс-
национални.В зависимост от
способите на подчиняване на
членовете на организацията и
контрола:-принудителни:
спазването на нормите се
осъществява чрез физически
санкции.-утилитарни: обединява
своите членове на базата на
икономич. интерес. Контролът се
осъществява посредством
разпределение на материални
ресурси. Поведението на
индивидите в тях е ориентирано
към извличане max изгода от
дейноста.-символни: основават се
на морална или идиологическа
солидарност. Желаното поведение
се постига посредством символно
възнаграждение и е израз на
морален дълг. (църква, полит.
партии). Иконом. О са най –
стойностните СО и те притежават
характерситиките на всички СО.
Тя е уталитарна по своя характер
основавайки се на мат. интереси.
Обикновенно икономич. О е
организации от корпоративен тип
устройство. Поради това тя
притежава: монополизъм,
закритост, йерархичност,
подчинение на индивидите на
груповите интереси,
разпределение на фин. средства.
Общността в този аспект е
монополостична, тъй като
разполага с някакви ограничени
ресурси и недопуска до тях други
субекти. Този ресурс определя и
пазарната ниша. В тези О същ.
строга йерархична структура,
която представлява система от
различни рангове. Разпредел. и
придобиването на ранговете
може да стане по 3 различни
начина: онаследяване,
назначаване отгоре, израстване.
По своята същност икономич. О
подчинява индивида на
груповите интереси.Посредством
тяхното удолетворяване се
постига и удолетворяване и на
индивидуалните интереси. Всяка
О има своя система на
възнаграждение, система за
наказание, която е в съответствие
с нормативните документи.
Съществуващите в нея правила и
стандарти могат да бъдат
разгледани в следните области:
админастративно правна,
икономическа, технологична,
управленска, комуникативна.
Тази структура може да се
прояви в 3 разновидности:
1.рационална: стриктно се
изпълняват всияки правила и
норми. Тази структура може да
бъде разгледана като
бюрократична. 2естеционална:
дава възможност за отклонения
от общо приетите. Има повече
предимства от рационалната, но
тя не може да бъде използвана в
зависимост от степента на
развитие. 3.делигирана:
характерна и за по-мащабните
икономич.О. Характеризира се с
предоставяне на права и
задълвения на определени нива в
тази организация. Неформалната
структура определя правила и
норми , който имат неформален
характер.
Социална стратификация СС
Основите на стратиф. лежат
социалните неравенства. Соц.
неравенства могат да се
разгледат като функционални и
конфликтни. Функционалните
произтичат от разделението на
труда. От тази гледна точка
неравенството може да се
разглежда като природно и
обществено. Природното се
свързва с пола, възраста и
расата , докато общественото се
определя от значимостта за
определен период на конкретни
признаци или няколко признака.
Стратиф. може да се разглежда,
като вертикално разглеждане на
неравенството.Терминът стратиф
е взаимстван от геологията и
означава: „свой клас”. Под СС
разбираме разглеждане на
индивида и групите в обществото
в зависимост от техния соц.
статус. А под соц. статус
разбираме позицията която заема
индивида в обяеството. Същ.
разл. Общества, които опр.
принадлежността на индивида
към тях в зависимост от
развитието на обществото. Тези
сертификационни системи са
1.физико-генетична:пол,възраст,
физически данни, 2.робовладелска:
граждански права и собственост
3.кастова: религиозно и етническо
разделение на труда 4.съставна с/ма,
която се връзва със задълженията пред
обществото 5.соц. професионална:
разделение на занятите6.етакритическа:
ранг на властовата йерархия 7.класова:
размер на доходи и собственост
8.културно норматива: свързва се с
нормите на поведение и стилът на
живот.Същ. разл. критерии и начини за
определяне на СТ. Най-често се
използват:1.равнище на доходите, 2.
имуществ. състояние,3. делигирана и
съществуваща власт, 4. трудово
проесионален статус. Най-често за СТ
се използва р/ра на доходите, който
може да бъде разгледан, като показател в
обективен и субективен смисъл.
Обективен: трябва да се има предвид
реално получените доходи, който по
понятни причини не винаги се
споменават. Субективен: индивидите
сами определят групата към която се
причисляват.Имущ-но състояние може
да се използва като критерии за
стратифициране с уговорката, че става
дума за имущество което не е свързано
толкова с бита на семейството а с
неговото икономич. предназначение.
Трудово професионалния статус се
формулира от характера на труда и
професията. Именно този статус
предоставя възможност за разглеждане
най-вече на така наречената средна
класа, чието предназначение е да
стабилизира общ-то и да съдейства
за неговото развитие.
Социални мрежи - Разменянето е
проникнало в социалния живот. Той е
изграден по такъв начин, че е невъзможно
функционалното му развитие и
функциониране да не бъде обвързано с
размирни отношения. При разл. обекти се
спазват изискавния за реципрочност.
Формално размяната се регламентира с
помощта на правила, които трябва да са
спазени от икономическите субекти. От
икономическа гледна точка размяната е
обвързана с оскъдицата на ресурсите на
стоките. Същност тя може да се разгледа
и като соц. процес.При формиране на соц.
мрежи основното е позицията на
индивидите в организацията. В противен
случай вероятността да попадне индивид
в тях е много малка. Соц. мрежа може да
се разглежда в 2 позиций. 1.може да
полсужи , като подържане на определен
индивид с финансови средства, 2.като
информационен ресурс. Използването на
соц. мрежи за търсене на ресурси опр. и
нейната значимост. Тези ресурси могат да
бъдат намерени по-бързо и по–лесно при
положение, че същствува разнообразие от
връзки които не се пресичат и по този
начин се позволява акумулиране на по
голям обем от информация. От др. страна
широтата на връзките опр. по доброто
изпълнение на функ-те като посредници.
Разбира се връзките м/у индивидите не
винаги могат да се окават ефективни.
Причините са много, но основната са
качествата на индивидите, който са
включени в социалната връзка.
Емперично социално изследвана-
Под ЕСИ разбираме процес на
набиране и анализиране на
информация, относно соц. факти
от реалната действит., с оглед
разрешаването на възникнал
проблем. Всяко ЕИ представлява
социално изследване, но не всяко
социално е социологическо.
Социално е по-широко понятие от
социологическо.В соц-ското се
вкл. онези връзки и взаимовр.,
които са в обсега на предметната
област на социологията или това
са соц. факти, които могат да са :
поведението на хората, продуктите
на човешката дейност и вербалните
действия на хората.
Предназначението е да осигурява
конкретна информация по
интересуващ ни проблем.Етапи на
ЕСИ -1.Подготовка-включва
съставяне програма на изследването
(идеен проект), определяне
методиката на регистрация,
определяне методиката на
извадката, съставяне на
социалогически въпросник,
изготвяне списъците на
респондентите. Опр. на фин. ср-ва
необходими за проучването и
подбор на анкетьори и научни
ръководители.2.Провеждане-
опр.график на проучването.Събира
се индивидуална информация и се
провежда контрол относно начина
за набирене на информацията.
3.Обработка на информацията-
логич. оглед на анкетната карта,
сканиране и шифроване, обраб. на
информацията, проверка на
изчисленията. 4.Анализ-
представяне на резултатите,
уточняване на изискванията към
съдържанието, обсъждане и
нанасяне на отчети. Нанасяне на
съответните корекции и
окончателно разработване на
доклада. Всяко ЕСИ започва с
съставяне на идеен проект.
Програмата на ЕСИ включва:
1.проблем на изследването: най-
елементарно означава въпрос,
който не е намерил отговор в
натрупаните до момента знания.
2.тема: конкретизация на проблема-
заглавие.3.обект:хората към които е
насоч. проучването.4.Предмет на
изследването са онези факти –
съждения, който са в обсега на
проучването. Всяко проучване и
по-точно неговото програмиране
съдържа факти и понятия, който
не са добили гражданственост.
5.уточняване на понятията.
6.съставяне на хипотези. След
операционализацията на понятията
се пристъпва към формулиране на
хипотези. Хипотезите могат да
бъдат основни и дипълнителни.
Основни са тези хипотези, който
разглеждат основните задачи на
изследването. Вс. изследвания
притежават опр. цели, който се
декомпозират в опр. задачи. След
като се формулира програмата се
пристъпва към определяне на
методите на регистрация.
Съществуват много методи но
основните са:1. анкетиране:
интервю и анкета. Писменото
разпитване не винаги може да даде
точен отговор на въпросите, който
сме си поставили за разрешаване.
Освен това , чрез нея може да се
получи информация само за
определени проблеми. Затова се
налага използването на устно
разпитване. След като се опр.
методите на регистрация се
пристъпва към формулиране на
въпроси в соц. въпросник. Това
са въпроси и отговори, който се
поставят във въпросника с цел
разкриване на проблемите и
решаване на задачите на
ЕСИ.Видове въпроси 1.според
поставените цели:
съсдържателни и функционални,
2.според формата на зададения
въпрос: закрити, открити,
смемсени, 3.според
съдържанието: разкриващи
факти, мнения и мотиви на
поведение.Въпросите трябва да
бъдат достатъчни за постигане на
целите. Обкновенно около 30-35
на брой.Трябва да има логика в
въпросите и тяхната сложност да
расте пропорционално
(фуниеобразно).Въпросите не
трябва да бъдат множествени.
Въпросите с паспортен характер
обикновенно се поставят в края
на въпросника. Праг на насищане
около 20 мин.Недостатъка на
закритите въпроси се състой в
това, че не могат да бъдат
посочени всичко възможни
отговори, но се попълват бързо и
лесно се обработват. Откритите
въпроси дават възможност на
лицата да посочат собствени
мнения, но съществува опасност
изразяваща се в възможността да
се получат толкова отговори ,
колкото са лицата. Това
затруднява обработката.
Социалогически изследвания
Такива проучвания се извършват
с цел разглеждане на взаимо
връзките м/у конкретните
личности. При тези проучвания,
който се извършват в определени
групи се цели да се разкрият
синпатиите и антипатиите м/у
хората. За това групите трябва
бъдат малки. Като определен
метод на регистрация така и тук
се съставя социалогически
въпросник. Въпросите , който се
поставят могат да имат пряко
отнощение с работата която се
извършва , както и да не са пряко
свързани с нея. Могат да се
определят лидери, отхвърлени и
др.....

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Въпроси по социология (пищови)

VII.Социален подход към личността. Понятието „човек” е най-общо родово понятие и с него се обозначава многообразието на човешката природа - биологична, културна, социална. С него се хар-ра като био-социална категория...
Изпратен от:
дени
на 2008-10-12
Добавен в:
Лекции
по Социология
Статистика:
272 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Предмет на социологията

24 фев 2011
·
196
·
41
·
14,630
·
328
·
2

Понятието „социология”, възникване на науката и особености в нейното развитие...
 

Предмет на социологията

27 окт 2010
·
71
·
4
·
716
·
146

Социологията е наука за обществото като цялостна система – изучава човешките личности, общности и институции, тяхното функциониране, взаимодействия и динамика...
 

Предмет на социологията

12 юни 2010
·
71
·
2
·
550

Изходни предпоставки за дефиниране на Смелсъп и Шилз на предмет на социологията. При възникването на една от първите задачи, които всяка наука трябва да реши това е да формулира ясно своя предмет, за да докаже своята обществена значимост...
 

Карл Маркс

11 дек 2010
·
42
·
10
·
257
·
101

Карл маркс е един от наи знаменитите учени за неговото време!...
 

Корупционни схеми и състояние на корупцията в България

16 дек 2007
·
731
·
34
·
5,076
·
370
·
1

Анализ върху корупцията и видовете корупционни практики в България.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Въпроси по социология (пищови)

Материал № 184740, от 12 окт 2008
Свален: 272 пъти
Прегледан: 116 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 2,656
Брой символи: 24,120

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Въпроси по социология (пищови)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения