Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Въпрос №1
Предмет на психологията
Класически гледни точки за природата на психичното: интроспекционизъм,
интенционализъм, функционализъм и еволюционно-материалистически рефлексионизъм.
Направления в бихейвиоризма и интерпретация на предмета на психологията.
Възникването и обособяването на психологията като самостоятелна наука е
задължително свързано на първо място с дефинирането на нейния предмет, а след това с
ориентацията към методите и категориите за неговата интерпретация. Това не е било
необходимо, когато психологията е била съставна част от философията. Както е известно,
формирането на автономния статус на психологията или отделянето й в самостоятелна
фундаментална наука започва през втората половена на 19-ти век. Този процес е
ознаменуван с възникването на т.нар. “Пет програми за преобразуването на психологията в
самостоятелна наука”. Всъщност тези програми са и първите гледни точки за предмета на
психологията, които най-често са дефинирани като класически. Става дума за следните
теоретични системи:
1.Интроспективно-емпиричната психология на Вилхелм Вундт
2.Теорията за интенцията на актовете на съзнанието на Франц Брентано
3.Класически бихейвиоризъм
4.Необихейвиоризъм
5.Теорията за рефлексите на Иван Сеченов
Би могло да се каже, че първите две програми изразяват доста представително опита на
техните представителили, да формулират убедително предмета на психологията и да
докажат правото й на наука и на автономно съществуване.
Интроспективно-емпиричната гледна точка за предмета на психологията е разработена
и защитена от първостроителя на психологията Вилхелм Вундт(1832 – 1920), както и от
неговия ученик Едуард Титченър(1867 – 1927).
Сложният контекст, в който се решава проблема за предмета на психологията, както
някога, така и сега остава връзката “душа – тяло, психично – физично, субективен –
обективен свят”. Вундт не може да избегне анализа на тази зависимост и твърдо заявява:
“Аз не съм материалист, нито съм спиритуалист, материята не поражда духа, нито духа
поражда материята. Аз съм, казва той, Идеалистически реалист и психофизичен
паралелист!”. Според него психичното и физичното са два свята, две вериги със свои
закони и липса на каузална връзка между тях. С други думи, те не са причинно свързани и
между тях има единсствено паралелизъм. В тази обща позиция се долавя далечното
влияние на картезианския дуализъм на Рене Декарт(1596 – 1650).
При наличието на такава гледна точка, Вундт следва да опише предмета на
психологията като реалност, която не изучава нито една друга наука. Следователно
психологията не може да изучава факти и процеси, които изучават другите науки. Това е
условието самата тя да стане наука. В опита си да се справи с тази задача и напълно в духа
на мисленето по онова време, Вундт се обръща към универсалната категория опит, която
според философските убеждения се свързва с обяснението, че е всичко дошло отвън в
съзнанието, или с други думи всичко, което е отразено, всъщност е психичен модел на
външния свят и не може да бъде предмет на психологията. Според неговия ученик
Е.Титченър, нещата дошли отвън замърсяват психичния контекст, съзнанието става
екологично нечисто и на практика взима предмета на другите науки.
От тази гледна точка Вундт, а след него и Титченър, дори и Освалд Кюлпе, обявяват за
предмет на психологията непосредствения или чистия опит. Тази доста абстрактна и
диференцирана гледна точка звучала доста убедителна за времето си. В понятието чист
или непосредствен опит се влагало точно определено съдържание – дейността на
съзнанието, чистият процес на протичане на психичното, освободен от това което протича
и което не е предмет на психлогията, т.е. не червеното като цвят, а процеса, чрез който
постигаме знание за цвета, защото червеният цвят не е свойство на психичното, нито
предмета, който си представяме е свойство на представата. Това са чистите молекули или
атоми на опита и никоя друга наука не се занимава с тях.
При това изключително важно е, че тъкмо чистият процес, или самото преживяване ни
е дадено в самонаблюдението и задачата на експеримента е да провокире процеса, а на
интроспекцията – да познае същия процес. В този смисъл Вундт и Титченър утвърждават
интроспекцията за основен метод в психологията, а тя от своя страна залага и първата
криза в психологическата наука.
Когато така се е дефинирал предмета на психологията и нейният основен метод,
главната й задача е била да открие свойствата на елементите на опита, и как тези елементи
де синтезират в сложни психични вериги и образувания, по пътя на асоциациите. Тази
гледна точка за предмета на психологията е била великолепно разработена и от
българските ученици на Вундт, Никола Алексиев(1887 – 191) и Спиридон
Казанджиев(1882 – 1957).
По подобие на Вундт, австрийският философ и психолог, по-рано католически
свещеник, отлъчен от църквата, поради неприемане на догмата: “Папата е непогрешим!”,
Франц Брентано(1838 – 1917), като професор от Виенския Университет(1874 – 1894),
разработил своя програма за преобразуването на психологията в самостоятелна наука,
която се нарича интенционална теория за актовете на съзнанието.
Дълбоко свързан с идеята за активността на душата, Брентано търси такова свойство на
съзнанието или такава психична реалност, която не присъства в предмета на никоя друга
наука. За разлика от Вундт, Брентано не държи психологията да изследва съдържанието на
съзнанието. За главен предмет на науката психология той обявява психичната активност –
интенцията или насочеността на съзнанието към своя обект, от една страна, и актовете на
съзнанието върху обекта, от друга страна.
Действително ако има съзнание, то то е винаги съзнаване на нещо, на някакъв обект
или предмет. С други думи, съзнанието е интенционално устроено, а интенцията като
процес не се изучава от други науки. Активността на съзнанието върху обекта се изразява
в три основни акта:
1.Акт на идея – съзнанието си представя обикта, психологически го дефинира,
независимо дали е реален или фантазен – дали е Бог, стъклена планина, чаша за
бира или студентка;
2.Акт на съждение – съзнанието доказва дали обекта е реален или измислен, дали
съществува или е плод на въображението ни;
3.Акт на афективна оценка – съзнанието установява, според Брентано, дали
“обича” или “мрази”, то разкрива субективната ценност на обекта за субекта.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
24 фев 2019 в 16:30 студент на 20 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - филологии, специалност - Българска филология, випуск 2019
07 дек 2016 в 13:05 студентка на 25 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - История, випуск 2014
22 окт 2016 в 00:23 в момента не учи на 25 години, випуск 2017
05 юни 2015 в 21:27 ученичка на 26 години от Айтос - СОУ "Христо Ботев", випуск 2011
20 фев 2015 в 00:27 в момента не учи на 29 години
 
Подобни материали
 

Вундеркиндите - децата чудо

03 юли 2007
·
197
·
5
·
1,583

Всички се възхищават от "живите компютри" и от други подобни на тях самородни таланти, умеещи в най-млада възраст да творят чудеса с възприемчивостта си към знания и със силата на паметта си.
 

Методи на психологическите изследвания в консултирането

09 дек 2009
·
170
·
13
·
3,392

Притежава се от психодиагностичните и психотерапевтичните техники, но то самото има голяма част в психологическото изследване...
 

Причини за злополуките по пътищата според различните теории

13 апр 2007
·
280
·
9
·
1,441
·
117

Различни изследвания сочат, че причините за ПТП по пътищата са съществени изменения в структурата на аварийността. Те са преди всичко отражение на поведението на участниците в движението
 

Шизофрения

25 май 2007
·
506
·
11
·
1,949
·
181

Шизофренията е хронично психично заболяване, което по данни на Световната здравна организация засяга 1% от населението във всички страни, раси и култури.
 
Онлайн тестове по Психология
Психология
тематичен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студентите от Великотърновки университет „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” в специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
24
103
1
2 мин
13.03.2015
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
772
1
25.09.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Предмет на психологията

Материал № 1820, от 27 мар 2006
Свален: 1,198 пъти
Прегледан: 152 пъти
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 1,468
Брой символи: 12,990

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Предмет на психологията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
26

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
366

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения