Водният кръговрат е непрекъснат процес на преминаване на природните води в геосферите и
техните фазови преходи (трансформация на състояния). Движещите сили на кръговрата на водата
са слънчевата енергия и земната гравитация. Слънчевата радиация обуславя снеготопенето,
снегонатрупването, изпарението, а земната гравитация - валежите, движението на повърхностните
води, а като и на подземните. При геоложикия воден кръговрат движещи сили са магматизма,
метаморфизма, седиментацият - тектонските процеси.
За начало на водния кръговрат се счита изпарението на водни пари от водните басейни. Следващи
етапи са кондензацията им в атмосферата и падането им върху земната повърхност под формата на
валежи. Разграничават се два подкръговрата на водата - малък воден кръговрат и
вътрешноконтинентален воден кръговрат. Малкият воден кръговрат се осъществява изцяло над
Световния океан, докато вътрешноконтиненталният се осъществява на сушевата земна
повърхност.
Човекът непрекъснато се намесва в кръговратът на природата и играе важна роля за неговото
обазуване и съществуване. Индустриалните предприятия участват в затоплянето на въздуха и
изпаряването на водата. Но някои от дейностите на човека нарушават кръговратът на водата.
Много често те са причината за замърсявянето й.Предприятията изхвърлят боклуци и вредни
вещества във водните басейни. От домакинствата се изхвърлят отпадни води. Каналните води са
причина за измирането на растителния и животинския свят в моретата и океаните.Изсичането на
горите води до по-малко изпарениея и засушаване на районите. Освен това тогава в подпочвените
води навлиза по-малко вода и това води до намаляването им. Моретата се замърсяват от
изхвърлените в тях отпадни води или нефт и други опасни и вредни вещества.
За да се предпазим от прекъсването на кръговрата на водата и от замърсяването й можем да
сторим доста неща. Първо, не трябва да изхвърляме излишни отпадъци в моретата или в други
водни басейни, а на определените за тази цел места – кошчета за боклук или контейнери. Трябва
да използваме водата по- пестеливо и да не употребяваме много перилни и миещи препарати
Вероятно всеки е запознат как водата в природата непрекъснато извършва своя кръговрат –
непрекъснатата промяна на агрегатното й състояние – от течност – във водни пари и лед. Един
начин за илюстриране на този воден кръговрат представлява внимателното разглеждане на пътя на
водата в природата. Можем да започнем от където поискаме, но най – подходящо място се явяват
моретата и океаните, поради причината че там се намира най – голямото количество H2O на
Земята.
Ако капките искаха да си останат на Земята, нямаше да се препичат на слънце на повърхността на
водния басейн. Топлината, идваща от Слънцето, намира капката, затопля я, като по този начин я
превръща в пара. Така, тя се издига във въздуха, докато силни ветрове във височина не я срещнат
и отнесат на стотици или хиляди километри от мястото й на образуване. На определено място
топли течения, идващи от земната повърхност понасят тази пара на такава височина, където
температурата е толкова ниска, че тя отново се превръща в течност (процесът кондензация). Ако е
достатъчно студено вместо във вода, парите ще се превърнат в малки ледени кристалчета, точно
като тези, които изграждат перестите облаци. В процеса на кондензация парата се смесва с прах от
атмосферата и бавно се превръща в част от облак.
Така капката, която изследваме от самото и формиране, заедно с други със сходна на нейната
съдба, падат на земята под формата на валеж. Това се подпомага и от земната гравитация (земното
притегляне). Веднъж поела пътя надолу, за капката съществуват много възможни места за среща с
повърхността на планетата. Може би ще падне на листо на дърво, където след известно време
отново ще се изпари и ще започне процес на формиране на нов облак. Ако не улучи листото, все
още съществуват безброй много места за падане.
Капката може да падне и на парче суха земя в някоя равнина. В този случай тя може да попие в
земята и да започне своя път надолу като след време тя става част от подпочвените води. Тя ще
продължи да се движи (предимно надолу) като почвена вода и това пътуване може да продължи
стотици или хиляди години, докато тя отново намери пътя за навън. Тя може да бъде и изпомпена
чрез сонди или кладенци, като след това може да бъде използвана за напояване (като от там тя
може да се изпари отново или да започне повторно пътуване надолу). А може и водата от извора
(кладенеца) да попадне и в бутилката на някое бебе. А може и да бъде използвана за измиването
на някоя кола или къпането на някое куче. От тази изходна ситуация капката може отново или да
се изпари, или да попадне в някоя река (а по – нататък и в океана), или отново да попие в земята.
Ако капката попадне в населена област, тя може да падне на нечий покрив, от там да изтече през
отточната тръба, да мине пред прага и след това на тротоара. Ако някое жадно куче или пък
катерица не я изпие, тя ще прекоси тротоара и ще попадне в отводнителния канал под формата на
малка рекичка. Възможно е тази малка рекичка да срещне по – голяма река и по този начин да
започне пътешествия към световния океан.
Ако никой не й попречи, тя бързо ще отиде в океана, или ако не – поне в някое езеро, от което ще
може да се изпари и да започне своя кръговрат отначало. Но поради неотложната нужда от прясна
вода за над 250 милиона души, съществува и голяма вероятност капката въобще да не достигне
голям воден басейн.
Голяма част от водата ан сушата е използвана за напояване. Още по – голяма пък отива за
производството на енергия. Не е и никак изненадващо, ако въпросната капка попадне в
пречиствателна станция и от там – в някой град, където да послужи за домакинството, за гасене на
пожар, за миене на домати, а може и за почистване на тоалентната. Може капката да попадне в
някоя мелница, а може и да завърши “живота си” на пода на някой луксозен ресторант, като
средство за почистване. Възможностите са безкрайни, но за капката няма значение, защото в
последствие тя отново ще се завърне в околната среда и ще започне (продължи) своя кръговрат. И
от облаците...тя може да попадне във вашата чаша...
Web:
http://vatten.hit.bg/
253
53
