Георги Георгиев
преподава по Икономика
в град Лом
Големина на текста:
Глава първа
ВЪВЕДЕНИЕ
От какви теоретико-методологически принципи ще се ръководим при
изучаването на класическата и съвременната икономическа мисъл?
Поставеният въпрос е напълно резонен, първо, защото именно в сферата на
методологията на съдържателния исторически анализ на появата, развитието и
природата на идеите, легнали в основата на научната икономическа мисъл беше и все
още е обект на множество класово-партийни и идеологически фалшификации; второ,
защото от подхода към действителната история на икономическата мисъл зависи в
решаваща степен качеството на анализа и способността ни да оценим по
достойнство мястото на всеки автор, допринесъл в една или друга степен за нейното
формиране през хилядолетията.
Няма никакво съмнение, че икономическата мисъл е продукт и отражение на
конкретна историческа действителност. Тя е била и се остава опит да се обяснят,
овладеят, управляват и усъвършенствуват съществуващите отношения или най-
малкото опит да се получат възможно най-добрите резултати от стопанската дейност.
Наивно и вредно е да се приписва на древните и на съвременните мислители
някаква преднамереност и тенденциозност в духа на доминираща до вчера у нас
марксистка теория за класовата борба и непримиримостта на класовите
противоречивост която се извеждаше цялата аргументация за класовопартийния-
характер на икономическата наука.
Науката и научната истина не могат да бъдат партийни. Те могат да бъдат само
истинни, научно верни или неистинни и неверни, погрешки, илюзорни но не и научни.
Науката е една и за обществото и за природата. Няма партийна физика, няма и не
може да има и партийна наука за обществото.
Това не означава, че трябва да отречем и пренебрегнем неизбежният
субективизъм в оценката на миналите и настоящите исторически събития. Казаното
важи и за древните и за съвременните автори. И то не защото те са били или са
съзнателни апологети на дадена историческа действителност, а чисто и просто, защото
става дума за личности, със своя индивидуалност, със свои виждания, със свое
възприемане на света. Признаването на тази истина е първото необходимо условие,
за да вникнем в природата на плуралистичния характер на мисленето, първото
условие, за да се освободим от пристрастното възвеличаване иабсолютизиране на
монистичния подход в историята, свеждащ всичко до т.нар. материалистическо
разбиране на историята...
Необходимо е добре да се разбере, че обществената действителност е най-
сложното явление, точно така, както обществото е най-комплицираната система в
рамките на която бушуват огромно количество противоречиви сили, интереси и
тенденции. Равновесието в тази система е продукт на комплицирано
взаимодействие на тези противоречиви сили. И нейното самосъхраняване и
развитие показва, че в края на краищата тези противоречиви сили не водят
непременно до разпадане на системата, а до нейното самоусъвършенствуване и
по-нататъшно развитие. Нещо повече — обществото се самоусъвършенствува, става
по-добро, става по-човешко в положителния смисъл на думата. Въпреки че
човешката природа най-трудно се мени и понякога основателно внушава чувството
за неизменност. Човекът е бил и си остава егоцентрично същество. И въпреки това,
обществото през хилядолетията става все по-антропоцентрично ориентирано.
Човешкото достойнство и признаването на равенството на всички човешки
същества придобиват значението на закон! А ценността на човешкия живот и
признаването на основните права на личността лягат в основата на цялата научна и
законодателна дейност на хората. Историята е най-доброто доказателство за тази
еволюция на мисленето и нравствеността.
Необходимо е окончателно да се освободим от всякаква предвзе-тост и да
разберем погрешността на тезата, че зад субективизма на един или друг мислител
непременно стои някаква преднамереност и класо-вопартийнакорист! В историята
на икономическата мисъл са останали и блестят с ореола на мъдреци, получили
всеобщо признание, малцина на брой мислители, които са се опитвали и са успявали
да помогнат на хората да вникнат в природата на нещата, формулирали са
проблемите на своето време като истински учени и са предлагали решения, в които
е имало някакво рационално зърно, нещо непреходно, общовалидно. Въпреки че са
принадлежали към една или друга идеология. Идеологическият момент присъствува
като нещо строго личностно. Но той не може да се абсолютизира и не е главното в
анализите на великите мислители-икономисти. В този смисъл самата идея за
класово-партийния характер на политическата икономия е една опасна, вредна за
самата практика и чужда на науката идеологема.
Признанието на тази истина е първият теоретико-методологически изходен
пункт на нашия анализ. Той се гради върху безусловното признаване на
плурализма в мисленето и закономерния характер на приемствеността в
развитието на обществото.
Историята на обществото е резултат на непрестанни, по-бързи или по-бавни но
непрекъснати натрупвания на опит, знания и тяхната материализация в нови форми
и средства за овладяване на природната среда — този вечен арсенал на човешката
дейност и съществувание. Човекът овладява и очовечава природата. Но неговото
благоденствие зависи в не по-малка степен от-способността му да живее в хармония
с природната среда. Екологическата криза, под знака на която живеем днес, е най-
доброто доказателство за значението на това изискване.
Налага се в духа на казаното, да формулираме и вторият теоретико-
методологически изходен пункт на анализа ни — революциите в общественото
развитие са плод на еволюцията. Те са такива взривове на натрупаните
количествени изменения, при които възстановяването на равновесието предполага
преминаването към нови структури, към нови форми на общуване, към нови
критерии за рационално и нераци-онално, за нравствено и безнравствено.
В основата на общественото развитие следователно е еволюцията,
континиума, непрекъснатостта и последователността на промените - малките
незабележими промени, от които израстват големите, революционните изменения.
Въпросът следователно не се свежда до това, да отричаме революциите изобщо
или да ги представяме като бедствие. Въпреки че за това има доста основания.
Великата френска революция ознаменува победата на капиталистическите
отношения и критерии. Но тя имаше своите якобинци, своя Робеспиер етДантон,
своя фуше и фактически завърши след като премина през диктатурата на
императора Наполеон Бонапарт! Тя изяде своите деца! И вероятно няма да сгрешим
много срещу историческата истина, ако признаем, че едва след Парижката комуна и
разстрела на комунарите пред стената на Пер ла Шез, във тази страна
възтържествуваха окончателно и в адекватна форма капиталистическите норми на
живота и в икономиката, и в политиката, франция стана буржоазна република.
Въпреки че красивият лозунг на френската революция: Свобода, Равенство,
Братство си остава едно превъзходно пожелание от разряда на възвишаващите ни
високонравствени пожелания, което никъде и никога не бе реализирано.
Историческият континиум не е някакво банално повторение на една и съща
традиционна дейност, не е сляпо робуване на традицията или движение в затворен
кръг, а натрупване на потенциал за бъдеща промяна, която рано или късно
настъпва. В рамките на историческия континиум следователно се натрупват такива
постепенни изменения, които водят до значителните, революционните изменения. И
когато противоречията между старите форми и новото съдържание достигнат
критичната точка — нищо не може да спре неизбежната промяна! Вижте как бързо
рухнаха режимите на сталиниският социализъм...
Големият теоретико-методологически въпрос в случая не е в това, дали имат
място в историята на обществото революциите, а до това, как се извършват те и кога
настъпват революционните изменения. Става дума за закономерно настъпващите
революционни изменения, които никой не може да спре, или за преднамерената,
предначертаната, извлечената не от назрелите обективни условия промяна,
която неизбежно настъпва и ще настъпи, а за формулираната по мисловен път,
обоснованата с чисто теоретически аргументи и поради това неизбежно
съдържаща в себе си елементи на историческо пророчество революционна
промяна, която следва да се наложи отгоре по насилствен начин. Става дума за
съзнателно търсената и създавана "революция отгоре".
"Революцията отгоре" е продукт на агресивното властолюбив и високомерието
на фанатизирани езуити, които лукаво се прикриват зад лозунги за социална
справедливост, кичат се с прозвището на "професионални революционери", а когато
дойдат на власт показват на дело пълното пренебрежение и към теорията, която се
догматизира, и към моралните норми, които безцеремонно се потъпкват защото
"целта оправдавала средствата"! Именно "революцията отгоре" е причината за
всички беди, които ние всички преживяваме сега. Защото това не е закономерно

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Икономика - основни теми

Теми по икономика за студенти от 1-2 курс те могат да ви помогнат за да учите за вашите сесии.
Изпратен от:
a
a на 2008-09-29
Добавен в:
Общи материали
по Икономика
Статистика:
929 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
задание за самостоятелна работа
добавена от boykof 13.01.2019
1
4
Колко ще струва машината?
добавена от natalia_olimpia 04.02.2012
1
15
Подобни материали
 

Проект за цветарски магазин

20 юни 2009
·
389
·
4
·
454
·
1,140
·
3

За отваряне на цветарски магазин има няколко задължителни неща,които трябва да се постигнат...
 

Семейство Бенетон

14 дек 2007
·
254
·
2
·
753
·
43

През 1944 г. бедното и многодетно италианско семейство Бенетон се крие от бомбардировките далече от родния си град Тревизо. Още в тези тежки времена, Лучано Бенетон, първото от четирите деца на семейство Бенетон, с предприемчивост в кръвта...
 

Инфлацията в България

25 мар 2008
·
280
·
5
·
625
·
175

През първото тримесечие на 2006-та година, поради промените свързани с акциза върху цигарите, инфлацията на годишна база се повишава до 7.7-7.8%...
 

Крива на Филипс

06 сеп 2010
·
131
·
9
·
3,054
·
169

Пълната заетост, стабилните цени и бързият растеж са основни цели на икономическата политика. Политиката винаги е изправена пред трудни противоречия между различните цели. Как би следвало инфлацията и безработицата да се балансират една спрямо друга?...
 

Нелоялна конкуренция

05 дек 2008
·
170
·
8
·
773
·
124

Лекция по интелектуална собственост. ...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Икономика
Тест по Икономика на обществения сектор за 4-ти курс
изпитен тест по Икономика за Студенти от 4 курс
Тестът е изпитен и съдържа 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курс по Икономика.
(Труден)
24
4
1
9 мин
28.08.2018
Тест по иконометрия за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Икономика за Студенти от 3 курс
Един от вариантите на изпита по иконометрия за студенти от 3-ти курс - 20 въпроса, някои от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Труден)
20
69
1
06.10.2016
» виж всички онлайн тестове по икономика

Икономика - основни теми

Материал № 180001, от 29 сеп 2008
Свален: 929 пъти
Прегледан: 607 пъти
Качен от:
Предмет: Икономика
Тип: Общ материал
Брой страници: 119
Брой думи: 29,330
Брой символи: 260,688

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икономика - основни теми"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Георги Георгиев
преподава по Икономика
в град Лом
с опит от  12 години
36

Марияна Митева
преподава по Икономика
в град София
с опит от  17 години
1 266 64

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения