Големина на текста:
Робството, борбата и свободата
в поезията на Христо Ботев
/Интерпретативно съчинение/
Христо Ботев създава дълбоко национална и самобитна поезия, което
ни най-малко не намалява нейната общочовешка значимост. Тя представлява
погледа му за света като поет – философ и като поет – лирик със завладяваща
емоционалност. Поетическият му свят е богат и многообразен, наситен с
огромна вътрешна енергия и с необикновен усет за човешката душевност.
Това прави Ботевата поезия едновременно героична и трагична, нежна и
мъжествена, гневно – сатирична и оптимистична. Според Гео Милев най-
големите поети на нашата поезия излъчват най-дълбоките начала на
народностната ни същност. Христо Ботев изразява в най-голяма степен
именно борческото начало в българския национален характер.
Поради трагичната историческа съдба на България – векове под чуждо
владичество – свободата се налага като висша и свята ценност, придобила
своята най-плътна и многообразна интерпретация в творчеството на Ботев.
Неговият хуманистичен идеал е свободната личност, която действа по своя
воля с жив разум и съвест. Това е личност, самостоятелно мислеща и
способна да избира своя път, необременена от догми и заблуди, която без
колебание се осмелява да се противопостави на установените канони, на
насилието и жестокостта. Самият Ботев споделя: „ Само онзи, който е
свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а
който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за
всичкия свят.” Неговият демократизъм се изразява в схващането му, че всеки
народ има свещено право на самостоятелно и лично развитие. Свободата е
единственото условие за пълноценнта реализация на отделната личност и за
прогрес на нацията и човечеството.
Актовната гражданска позиция на Ботев е свързана с факта, че в
условията на чуждо владичество за свобода и социална справедливост е
трудно дори да се говори. Той се противопоставя на заобикалящата го
убийствена и антихуманна действителност, която превръща човека в
безправно съществои често пъти в жертва на насилие, позор и груба разправа.
Най-съкровената цел на Ботев е стремежът към свобода да се превърне от
идеал в действителност. Това го довежда до идеята за борба като единствено
средство и начин за постигане на свободата.
Характерна черта на Христо Ботев като творец, е фактът, че поезията
му изгражда не само образа на неговото съвремие, не само често се връща
1
към миналото на собствения му народ и на цялото човечество, но винаги
остава отворена и към бъдещето. Противоречието между идеал и
действителност е ярко подчертано в художествения му свят. Обрисувайки
мрачното настояще на една жестока и несправедлива реалност, Ботев
негодува и изобличава с най-язвителни думи и изрази насилието над
човешката личност и над цели народи. Гневът му е породен от
грабителството на носителите на злото в национален и световен мащаб. Той
се противопоставя на всчко общество, чиито механизми се задвижват само от
парите и в чийто живот ценностите са непоправимо изкривени и принизени.
В стихотворението „Борба” Христо Ботев безпощадно осъжда всички
явления и личности на аморалната социална действителност, които са му
безкрайно чужди. Това е свят на физическо изтребление и ограбване, в които
богатството диктува общественото уважение и е основен критерий доколко са
стойностни дадена личност и нейните дела:
„Богат е”, казва, пък не го пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтаря бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
В много от поетичните творби на Христо Ботев се среща експресивният
глагол „граби”: „Сироти колко той е ограбил”, („Борба”); „граби подъл
чорбаджия”, „грабят от народа гладен”, „грабят с благороден начин” („В
механата”). Чрез употребата на този глагол поетът подчертава грабителската
същност на потисниците и изразява своето съпричастие към народната
неволя. В не по-малка степен Ботев отрича насилието – духовно или
политическо, оръдие на робския произвол или последица от религиозна
заблуда. То поражда деформации както в личностен, така и в национален
аспект. Гневът му срещу потисниците е безпощаден и яростен, тъй като те са
причина за всички страдания и за трагичната съдба на българския народ.
Поетът въстава не само срещу политическото безправие в условията на
чуждото владичество, но и срещу унизителното ограничаване на свободния
човешки дух.
В стихотворението „Елегия” внушението за непосилност на
страданието е постигнато чрез стиха „пот от чело кървав се лее над камък
гробен”. Ботев използва християнския символ – кръста – като образ на
непосилните мъки на народа, сравнени със страданието на Иисус. Още по-
въздействащо е порицанието на грабителството, намерило отражение в едно
от най-натуралистичните описания в цялата българска литература:
2
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
Въпреки болката и съпричастността му към страданията на българите,
неговото отношение към народа съвсем не е сантиментално. То е по-скоро
сурово, когато се опитва да го откъсне от „таз робска люлка” („Елегия”) или
да го изтръгне от „сън мъртвешки” („Борба”). Във финала на
стихотворението „Елегия” заявява със зъл и саркастичен тон: „Чакаме и ред
на свободата”, като всъщност с това иска да внуши, че ред за свободата не
може да съществува и че всяко освобождение трябва да се извоюва с кръв и
жертви. В повечето Ботеви творби лирическият Аз гневно осъжда робското
примирие, бездействието и липсата на смелост. В стихотворението
„Гергьовден” той оприличава народа със стадо овце и както никой друг
дотогава разобличава конформизма и сляпото подчинение:
... а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
И в живота, и в поезията Ботев е непримирим към поставянето на
материалното благополучие над висшите идеали и ценности. Нищо не може
да оправдае според него овчедушното примирение с жестокостта и
издевателствата. В стихотворението „Странник” изключително експресивно
се заклеймява примирението с робската действителност и убийственото за
личността и за нацията егоистично затваряне на човека в собствената му
черупка на съмнително добруване. То е невъзможно при наличието на
чуждото владичество, при всекидневния произвол, при който никой не може
да бъде сигурен за имота, живота и честта си:
Турци тейка ти убиха,
братята ти и двоица
полежаха, па изгниха,
отровени във темница.
..................................
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 дек 2019 в 19:28 ученик на 18 години от София - ПГАВТ "А. С. Попов", випуск 2021
30 юли 2019 в 10:50 потребител на 19 години
20 мар 2019 в 14:59 родител
01 дек 2018 в 10:11 учител на 39 години от София
09 ное 2018 в 10:25 в момента не учи на 30 години, випуск 2013
28 окт 2017 в 22:55 родител на 45 години
16 ное 2016 в 16:24 родител на 46 години
12 юли 2016 в 15:12 ученик на 35 години от София - 21 СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ", випуск 2016
17 дек 2015 в 18:10 ученик на 22 години от Кирково - СОУ "Отец Паисий", випуск 2018
30 мар 2015 в 12:00 ученик на 25 години от София - СПГТ, випуск 2013
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,218
·
3
·
194
·
349
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,896
·
2
·
232
·
1,004
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Творчеството на Ботев

09 дек 2007
·
394
·
3
·
788
·
458
·
3

В човешката история преди всички велики събития е бил правен важен и съдбоносен избор. Пълководци, политици, хора със всевъзможни занимания са заставали на брега на Рубикон. Много от тях са...
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,193
·
3
·
1,138
·
694
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Моята молитва- анализ

22 фев 2006
·
4,484
·
4
·
611
·
432
·
3

Ако все пак различните цели, които си поставят поетите в първите четиристишия, не са достатъчно убедителни, на помощ на защищаваната теза идва избраното от Ботев мото: "Благословен бог наш..."
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Робството, борбата и свободата в поезията на Христо Ботев

Материал № 179338, от 27 сеп 2008
Свален: 660 пъти
Прегледан: 680 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 7
Брой думи: 1,317
Брой символи: 11,048

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Робството, борбата и свободата в поезията на Хр ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения