Големина на текста:
РАЦИОНАЛИЗМЪТ И НЕГОВАТА РОЛЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО
МИСЛЕНЕ
Рационализмът като проблем и неговият съвременен смисъл. Истината
трябва да бъде абсолютна, пълна, вечна и неизменна. Актуалността на
Декартовата философска програма. Метод. Изходни позиции: субстанция,
Бог, човешка природа. Алтернатива: математиката с методологически
изходни позиции. Морал. Декарт и сетивното познание. Съмнението има
методологически предварителен характер. Вродените идеи – Съществуват ли
доопитни истини? Способен ли е умът да мисли някои истини без
доказателства?Рационалистическият Бог. Логическата връзка е
тъждествена с онтологическата. Значението на Декарт за по-нататъшното
развите на европейската философия не може да бъде изцяло оценено дори и
сега.Паскал – когнитивната и културната съдба на рационализма.
В нашия дълбоко ирационален свят всички техники, които човекът използва, са
основани върху формалнологически анализ, технология, прагматически дух.
Какво представлява тогава инструменталната рационалност? От една страна
това е една цялостна представа за същността, устройството и смисъла на
битието, съществуването и света, предполагаща организация на човешката
дейност и живот на основата на логическия анализ и произтичащия от него
дискурс, от друга – светът се явява като нещо коренно различно от моделите,
които му приписва рационалното мислене.
На пръв поглед рационалността е нещо, което съставлява същността на
човешката природа. Човек не само мисли, но и чрез мисълта си организира
активни действия по преобразуването на света. От първото каменно оръдие на
труда до компютъра се простира една цяла вселена, изпратила в небитието
естественото състояние на природата и човека – вселена на рационализираното
природно и човешко съществуване. Това е една изкуствена вселена. Всъщност в
света не е останало място, в което нещата да бъдат автентично естествени –
навсякъде пряко или косвено човешкото рационално действие е
преструктурирало реалността. Ние не се срещаме с природа (natura) в смсъла
който влагаме в това понятие. Ние имаме работа с рационално модифицирана
действителност. Тази действителност вече е включила отдавна и тези
територии, до които човешка ръка и изобщо човешко сетиво не са се докосвали
– те са зависими от рационалния свят на човека на всички равнища и чрез
всички възможни типове взаимодействие. Затова ние нямаме основание да
наричаме света обективен не само защото обектността е само един от многото
му аспекти, но и поради това , че това, което влиза за нас в съдържанието на
понятието “свят” всъщност представлява обективация на нашето съзнание:
стрелата, колибата, нивата или дори култивираната гора, градът, заводът,
телевизията – всичко това е вече една цялостна система, представляваща
обективация на индивидуалното и колективно човешко съзнание. Затова
понятието “обективна реалност” не е точно – то не предполага възможността в
тази реалност да бъде разместен познаващ субект. Освен това такова понятие
ще означава обект или система обекти съществуващи и създадени сами по себе
си и сами за себе си. Светът в който живеем не е такъв. Той е създаден от
индивидуалното и колективно съзнание, в този свят се разгръща неговата
субстанциалност чрез логическата машина, универсалния дискурс и
ценностната система, основана върху ефективността.
Едно материалистическо разбиране предполага че човешкото съзнание е
породено от някаква материална субстанция, която остава естествена и
неизменна и отразява същността на тази субстанция като по този начин винаги
остава в своя автентичен вид, намирайки в материалността своята битийност.
Затова често материализмът бива наричан догматизъм (тогава, когато той спазва
своята могическа схема) Той пропуска обстоятелството, че всъщност отдавна не
е останало нищо естествено. Дори съзнанието да е породено от някаква
материална същност и да има свой материален носител, този факт отдавна няма
никакво значение, защото всички материални носители, “протяжни” същности
вече са продукт на съзнанието, при това са продукт на неговия системен сектор
– този, който поражда инструменталната тоталност на икономическата общност
и производството.
Не съществува действителност “независима” от съзнанието, напротив всяка
действителност дадена чрез опита представлява въплъщение на интелектуална,
мисловна, дискурсивна, логическа и психотична субстанциалност. Ако светът
около нас ни изглежда независим от нашето собствено съзнание, а то
непрекъснато демонстрира своята зависимост от него, това е по-скоро резултат
от екзистенциални по своя характер обстоятелства. Иначе рационалността,
която е опредметена в конкретната действителност просто е погълнала субекта,
изпълнила е съдържанието на неговата оперативна и комуникативна
способност. Така дори едно диво място, в което ние се намираме, вече ни е
включило и ние с него вече функионираме като една, макар и подивяла, но все
пак рационална и семантически пълноценна система. Това означава, че ние не
можем да имаме работа с някаква изначално отчуждена субстанциалност, а
напротив участваме в процеса на опредметяване на мисълта. Безкрайно голямо
число пъти ние опредметяваме получения от човечеството опит и структурата
на мисълта в пространствено-времевия континуум. Това, което се проявява като
непроницаемо, като чуждо, сляпо и негативно всъщност е нашето съзнание,
вече манипулирано от безкритично възприетия опит на човечеството, от
движението на собствените си когитативни дадености, превърнати в поток на
съзнанието и станали екзистенциално значими.
Всъщност именно в това се състои трагичната дилема на рационализма –
обективните сили, тероризиращи съзнанието са всъщност неговите собствени
същностни сили. Затова марксизмът в този контекст изглежда направо наивно,
постулирайки някакви фундаментални структури на обществото, които имат
обективен (а не обективиран) характер. Като че ли са възможни някакви
матрици на взаимоотношенията между хората (за най-важни от които Маркс
смята отношенията на собственост), които действат автоматично, инвариантно
и равномерно под влиянието на друга една умозрителна и автоматизирана
същност – производителните сили. Създаването на някаква универсална схема
на общественото развитие от марксистки тип (т. н. обществено-икономическа
формация) просто се основававърху игнорирането на просото обстоятелство, че
именно хората създават техника според своите мисловни способности, багаж и
продуктивност, а след това именно те решават какво да правят с тази техника.
Компютрите могат да се използват и за пържене на яйца, а хората при
определено състояние на съзнанието (за съжаление много познато у нас) могат
да се съсредоточат единствено върху тяхната функция.
По същия начин отношенията на собственост са измислени от хората, те
отразяват техния начин на мислене, дори ако щете техния темперамент и могат
да имат различен характер именно в силата на тези особености. Сравнете
например Средновековието в Западна Европа и това в Русия например и ще
стане ясно какво искам да кажа. Феодалът в Западна Европа е икономическо
лице в силата на това, че взаимоотношенията между членовете на обществото,
включително и отношенията на собственост са основани върху римското право,
съгласно което частната собственост е свещена и неприкосновена. Човек в
такова общество не може да живее по друг начин освен от това, което му дава
неговата собствена земя. При византийския феодално-бюрократичен модел
собствеността на феодала не е гарантирана и може да му бъде отнета всеки
момент. Тогава той не може, дори и да иска, да разсъждава икономически.
Единственото, което може да направи е да експлоатира безпощадно земята
дакота тя му е под ръка, както и да се стреми чрез политически интриги да
компенсира своята правна несъстоятелност.
Този пример нагледно показва, че не може да има някакви универсални модели
на еднакви отношения между хората. Напротив, в зависимост от много фактори,
най-често случайни, съзнанието се опредметява в колективнаат дейност по
своеобразен начин. Едва след като то се опредмети в действителността, тази
действителност проявява отчужденост, слепота, непрозрачност и
непроницаемост, упражнява тиранично въздействие – т. е. вече се явява именно
като обективирана. Обективирал се е резултатът от нашата съзнателна (и
безсъзнателна – това е още една бездна, в която трябва да слезем) дейност и е
започнал да ни управлява консумирайки субстанциалносттта, която ние сме му
придали. Ако хората са приели глупави закони, те ще стават жертва на тази
глупост и ще започнат да я интериоризират, да координират ценностите си със
създадената ситуация, да превръщат значенията, произтичащи от тази вредна
практика в смисъл на съществуването и да създават философия на глупавите
закони и неадекватните нрави.
Напротив, ако ние с ум приемем закони, съответстващи на ситуацията, нашата
природа и ценностите ни, тяхната проява ще бъде коренно различна.
Опредметени тези ефекти на мисълта ще дават съвсем други индикации в
нашето съществуване – т.е. ние ще имаме съвсем друга “обективна” ситуация,
други стереотипи на интериоризация, други нрави и друга философия.
Така или иначе, опредметяването на мисълта изведнъж се оказва отчужден и
враждебен момент в човешкото съществуване, излиза, че човек сам създава
демоните, които го измъчват и тероризират.
Корените за тази противоречива ситуация могат да бъдат открити още във
философията на класическия рационализъм и особено във възгледите на Рене
Декарт.
Характерен за рационализма от ХVІІІ век е специфичният възглед за природата
на истината. Според критериите на Новото време истината трябва да бъде
абсолютна, пълна, вечна и неизменна. Трябва да притежава всеобщ и
общовалиден характер, т. е. тя е абсолютно необходима по своето съдържание и
също така необходимо трябва да бъде приета от всички хора. Всички поянтия,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Рационализмът и неговата роля в европейското мислене

Рационализмът и неговата роля в европейското мислене - същност, философски мнения и изказвания. 20 страници.
Изпратен от:

на 2006-03-27
Добавен в:
Реферати
по Философия
Статистика:
710 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Албер Камю

18 апр 2008
·
231
·
5
·
643

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битка през 1914 г. по време на Първата световна война и е отгледан от майка си, която е от испански произход...
 

Дуализъм

06 ное 2008
·
114
·
13
·
2,878
·
108

Още от Древна Гърция човекът е започнал да вълнува философите, които го разлагат на душа и тяло. Платон е първият, който прави дуалистически възглед за човека...
 

Трансцендентална естетика "За Времето" (Кант,КЧР)

13 мар 2008
·
268
·
5
·
914
·
194

Това е доклад върху "Критика на чистия разум" на Кант, и по-точно върху трансценденталната естетика....
 

"Трактат за човешката природа" част 1

13 дек 2009
·
175
·
7
·
1,136
·
174

Всички възприятия на човешкия ум се свеждат до два отделни вида,които Хюм нарича впечатления и идеи.Онези възприятия,които влизат с повече сила и неудържимост,Хюм нарича впечатления и ги определя като...
 

Философът Хераклит

27 ное 2009
·
66
·
3
·
625
·
125

Сред пъстрата палитра на древногръцката философия животът и идеите на ефеския мислител Хераклит /544-484 или 481г. пр. Хр. / имат своето достойно, но и особено място. За разлика от повечето си “колеги” той не е бил ученик на известен философ....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
5 мин
19.08.2014
Философия
изпитен тест по Философия за Ученици от 9 клас
Тестът е подготвен с материали на с издателство "Просвета 1945" и е за проверка на знанията на учениците в 9. клас. Всички въпроси са от затворен тип - само с един верен отговор.
Тестът е изготвен от:
Янко Иванов преподавател
(Лесен)
9
10
1
3 мин
07.08.2020
» виж всички онлайн тестове по философия

Рационализмът и неговата роля в европейското мислене

Материал № 1785, от 27 мар 2006
Свален: 710 пъти
Прегледан: 158 пъти
Предмет: Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 20
Брой думи: 5,648
Брой символи: 48,439

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Рационализмът и неговата роля в европейското ми ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
25

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения