Големина на текста:
Философско разсъждение върху
“Критика на чистия разум” - Е. Кант
Петър Наков
Познанието и истината са относителни
Познанието ни на света, посредством опита и ума е възможно, но то е относително, не
абсолютно!
Въведение: В “Критика на чистия разум” , Антиномия на чистия разум, секция втора
озаглавена “Антитетика на чистия разум”, Кант прави преоценка на въпроса, Какво мога да зная за
света? (метафизика), обсъждан в догматичните учения без доминиране на абсолютно познание или
истина. Основната идея, която автора прокарва е, че Познанието ни на света, посредством опита и
ума е възможно, но то е относително, не абсолютно! С други думи във възгледа на Кант ясно се
разкрива относителния характер на познанието, познанието на света или действителността, познанието
на човека, познанието на Бога и на познанието изобщо)
Познанието на въпросите свързани с метафизиката, на които до сега догматиката е давала
отговори подлежи на критика и преоценка. Тези въпроси се отнасят до :
Първо, естеството на света: Дали света има начало във времето и е затворен в граници или е безкраен с
оглед на времето и пространството?
Второ, съставът на сложната субстанция в света: Дали всяка сложна субстанция в света се състои от
прости части и в света съществуват прости части или никое сложно нещо не се състои от прости части?
Трето, причинността и законите на природата като определящи явленията в света- Дали причинността
според законите на природата е единствена от която могат да се изведат всички явления на света или
има казуалност чрез свобода?
Четвърто, съществуването на причина в света, една абсолютно необходима същност: Дали към света
принадлежи нещо, което е негова причина и една абсолютна необходимост или никъде в света и извън
него не съществува една абсолютно необходима същност като негова причина?
Интересно е, че Кант подлага на преценка тези въпроси като се опитва да проследи,
“конфликта между две догматични на вид познания (тези и антитези), без да се приписва на едното
или на другото някакво право на предпочитание”. Точно и затова този подход на автора като резултат
оставя в нас читателите убеждението, че познанието и истината имат само относителен характер.
Крайната цел на писателя е да ни доведе до схващането, че познанието и истината са нещо
относително, несигурно, постоянно променящо се, плаващо. Всъщност да разкрие релативизмът в
мисленето му .
Ще разгледаме някои главни точки, които биха ни помогнат да проследим как автора достига
до тази основна идея в неговото мислене, а именно начинът на познаване, догматичните учения и
конфликтът между две догматични познания (теза и антитеза) (антитетика), преоценка на
четири въпроса отнасящи се до това как знаем за света (метафизика) и относително познание.
Какво можем да знаем за света? Първият въпрос задаван от метафизиката е изложен на
преоценка от Кант, който използва за целта просветителския подход към човешкото познание.
Познанието е съвместен продукт на опита и ума. Защото разумът и опита са главният критерии
за истинско познание на действителността.
“ Ако съобразно с употребата на основните положения на разсъдъка не прилагаме разума си
само върху предметите на опита, тогава възникват софистически догматични положения, които в
опита нито могат да се докажат или потвърдят..”
Защо разума и защо опита? Разумът според Кант е пригоден да познава реалността.
Действителността обхваща сферата на духа-ума, и има дуалистичен характер. Естеството на
реалността се състои от познаваеми явления - феномени и непознаваеми ноумени. Ноумените са
обекти схващани чрез интелектуалната интуиция без помоща на сетивата. Затова Кант подчертава
ролята на разума и процеса на мислене при постигане на познание за света изследван от науката.
Външната действителност е различна от познаващия субект, но е познаваема чрез разума и опита.
Опитът също е решаващ за познание. Защото познанието се основава според Кант единствено и само
върху опита и сетивните възприятия. Единствено сетивата ни уведомяват за наличието на реален
външен свят. Защото действителността е организирана от феномени, неща, които се разкриват в опита.
Феномените са сетивни данни, които могат да бъдат познати единствено чрез опита. Следователно ние
познаваме нещата чрез опита.
1
Защо тогава друг тип или начин на познание освен емпиричния и този на разума е неправилен?
Как се обосновава Кант?
Защото не съдържат емпирични предпоставки и разумни основания. Такива са софистикациите
или софистическите твърдения, които “не прилагат разума и опита и поради това, нито могат да се
надяват на потвърждение, нито се страхуват от опровержение: всяко от тях не само е само по себе си
без противоречие, но намира дори в природата на разума условия за необходимостта си; само че за
нещастие противното твърдение има на страната си също толкова валидни и необходими основания”, и
в края на краищата са измамни.
Какво е “догматично познание” (учение)?
Догматичните учения са тези мнения, тези, чието истинно съдържание минава за неоспоримо
само ако се приема с вяра, поради което заляга в основата на религиозните учения или идеологиите.
Пречупвайки догматичните твърдения през своето класическо учение за познанието чрез опита и
нагледа, разума, Кант ги намира за неоснователни, защото заобикалят опита и разума, поради което
изпадат в конфликт едно с друго, защото са необосновани от гледна точка на човешкия разум.
Кант излага четири въпроса, които подлага на преценка отнасящи се до метафизиката (от
догматичното познание/твърдения): 1) Естеството на света: Дали света има начало във времето и е
затворен в граници или е безкраен с оглед на времето и пространството? 2) Съставът на сложната
субстанция в света: Дали всяка сложна субстанция в света се състои от прости части и в света
съществуват прости части или никое сложно нещо не се състои от прости части?
3) Причинността и законите на природата като определящи явленията в света- Дали причинността
според законите на природата е единствена от която могат да се изведат всички явления на света или
има казуалност чрез свобода? и
4) Съществуването на причина в света, една абсолютно необходима същност: Дали към света
принадлежи нещо, което е негова причина и една абсолютна необходимост или никъде в света и извън
него не съществува една абсолютно необходима същност като негова причина?
Според Кант съществуват противоречия между две на вид догматични познания/учения.
Например, естеството на света или дали света има начало във времето и е затворен в граници
(твърдение), или е безкраен с оглед на времето и пространството (противоположно твърдение).
Очевидно между тях възниква конфликт. Поначало според Кант “всяко от тях не само е само по себе
си без противоречие, но намира дори в природата на разума условия за необходимостта си; само че за
нещастие противното твърдение има на страната си също толкова валидни и необходими основания.”
Така в този в диалектическия спор се повдигат въпроси, които са основателни: “При кои положения
собствено чистия разум е неизбежно подчинен на една антиномия (противоречие между няколко
твърдения, всяко от които само за себе си е валидно), на кои причини се основава тази антиномия и
дали има някакъв начин, въпреки това противоречие, на разума все пак остава открит някакъв път към
достоверността”. Оттук нататък, “софистическите твърдения откриват значи една диалектическа
арена за борби”. Как да решим този конфликт? Как да преодолеем проблема? Отговорът е : с “метода”.
Какво представлява скептичния метод на Кант? Ето как самия мислител го описва:
“Този метод да се присъства на един спор на твърдения или по скоро да се предизвика не за да
се решава накрай в полза на едната или другата страна, а за да се изследва дали предметът му не е
може би само илюзия, към която всеки напразно се домогва и при която нищо не може да се спечели,
пък дори и да не се срещне съпротива, този начин на постъпване, казвам, може да се нарече
скептичен метод”.
Задачата на скептичният метод е да търси и открие “достоверността”, но не на едното или
другото твърдение, а “точката на недоразумението”, “онова, което е непълно и неточно в самите
твърдения”.
При Кант разума познава нещата различно от опита. Разумът се издига в познанието над опита.
Макар и да започва с опита като начин на познание “цялото ни познание не е рожба изцяло на опита.
То се оформя дори по-скоро от залегналите в познаващия дух до и независимо от всякакъв опит, което
ще рече априорни форми на нагледа, каквито са пространството и времето, а също и такива форми на
мисленето, на разсъдъка, като категориите, чието изследване Кант нарича трансцендентално”. Това са
трансценденталните твърдения, които “претендират да достигат до познания, които се разширяват
дори извън полето на всеки възможен опит”. “Според Кант основаното на опита познание също се
отнася не до нещата сами по себе си, я само до техните явления (феномени). Чистите мисловни
конструкции по отношение на нещата сами по себе си, на ноумените според Кант не са изобщо
никакви познания.” Оттук смелият просветителски дух на философа следвайки своя подход смее да
постави под съмнение досега съществуващите твърдения на метафизиката, започвайки от древността
2
до негово време. Космологичните, теологичните идеи основани на ортодоксалната метафизика и
естествена теология, идеите за безсмъртието на душата, за възникването на света, за съществуването
на Бога са преоценени като невалидно познание, а съществуващите науки (особенно естествената
теология) обявени от философа като догматични мними науки и съответно измамни.
Познанието става относително, когато го затворим в човешкият разум. Защото Кант ограничава
познаваемостта на света и действителността единствено до разума на индивида. Той приема, че
действителността се състои от ноумени или неща вътре в себе си, които са непознаваеми. Ние можем
да имаме познание само за външния изглед на нещата тоест да съдим за тях само по тяхното външно
проявление (феномени), защото ни убягва същността на нещата, такива каквито те са сами по себе си.
Следователно нашето познание е частично, илюзорно. Значи ние не можем да познаваме света такъв,
какъвто той е. Ние го познаваме с възприятията си, но в същността си той се различава и вътре в себе
си е друг. Следователно и непознаваем.
Какво означава абсолютно познание? Абсолютен означава взет сам за себе си независимо от нещо
друго. Неограничен, безусловен, пълен; “отделен”, освободен от всякакви отношения и условия,
независим, безусловен, неограничен, съвършен, пълен. Абсолютно значение има онова, което е
валидно независимо дали е познато или осъзнато. За философа такова абсолютно познание не
съществува, защото няма друг УМ, който да го притежава освен този на човека. Там няма
трансцендентален източник на познание, отделен и независим от собствения разум на личността.
Следователно няма и абсолютно познание.
Как Кант отрича възможността за абсолютно познание и редуцира всичко до човешкият разум?
Кант отрича възможността за абсолютно познание. Защото той вярва, че ноуменалния
действителен свят (вътре в себе си) е непознаваем. Действителността такава каквато е сама по себе си е
непознаваема. Въпреки емпиричните данни и данните на разума на нас ни липсва пълна сигурност при
нейното отразяване.
Интересно е как Кант отговаря на тези въпроси, които той разглежда свързани с метафизиката
(виж четирите въпроса по-горе). Обсъждане на конфликта между трансценденталните идеи или
догматични познания. Той ги подлага на преценка, но не се ангажира да даде утвърдителен или
отрицателен отговор. По-скоро остава безпристрастен както сам казва още в самото начало на анализа
си:
Под антитетика разбирам конфликта между две догматични на вид познания (тези и
антитези), без да се приписва на едното или на другото някакво право на предпочитание”.
С други думи при антитетика на чистия разум или при разглеждане конфликта между две
догматични познания - теза и антитеза, авторът не се стреми да припише на едното валидност и мярка
за правота, а на другото за невалидност или мярка за неправота. Нито едното нито другото е по-добро .
Това е, защото Кант използва новия просветителски подход към човешкото познание или към
догматичните учения отнасящи се до метафизиката. Критиката на философа не цели да открои
правилното познание или истината, а по-скоро да направи преоценка и да покаже илюзорния характер
на твърденията дадени от разума. Следователно да ни доведе до схващането, че познанието и
истината са нещо относително, несигурно, постоянно променящо се, плаващо. Крайният резултат е
релативизъм в мисленето.
Доказателства за релативистична позиция на автора, познанието в края на краищата е
относително:
Забележката на автора на поставените въпроси относно метафизиката, как знаем за света около
нас, първи конфликт на трансценденталните идеи, дали света има начало във времето и граници или е
безкраен. Забележка към първа антиномия:
“Mundus intelligibilis е общото понятие за един свят изобщо, вкоето се абстрахираме от
всички условия на нагледа на този свят и с оглед на което следователно не е възможно никакво
синтетично положение, нито утвърдително, нито отрицателно”
Забележка към четвъртата антиномия. При две различни мнения, твърдение и противоположно
твърдение каквото и да отсъдим няма да е абсолютно валидно:
“Все пак начинът на умозаключаване в двата случая е напълно съобразен дори с
обикновенният човешки разум, който често пъти изпада в конфликт със себе си, когато разглежда
предмета си от две различни становища. Например, Господин фон Меран сметна спора на двама
прочути астрономи, който беше възникнал от подобно трудност върху избора на становището, за
достатъчно забележително явление, за да напише върху него едно нарочно съчинение. Единият
заключаваше така: луната се върти около оста си затова, защото постоянно обръща към земята
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 фев 2019 в 11:10 родител на 52 години
05 юли 2018 в 18:33 ученик на 23 години от Айтос - ПГ по селско стопанство "Златна нива", випуск 2014
19 окт 2017 в 12:51 студент на 30 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Философия, випуск 2018
20 май 2017 в 12:28 ученик на 22 години от Видин - ПГ "Асен Златаров", випуск 2016
28 юни 2016 в 23:34 ученичка на 25 години от Димитровград - ПГХХТ "Проф. д-р Асен Златаров", випуск 2012
 
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

“Критика на чистия разум” - Е. Кант

Материал № 176595, от 12 сеп 2008
Свален: 170 пъти
Прегледан: 110 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 5
Брой думи: 1,579
Брой символи: 13,065

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "“Критика на чистия разум” - Е. Кант"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения