Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
Големина на текста:
За начална граница на Възраждането условно се приема 1762г., когато Паисий
Хилендарски написва "История славяноболгарская" и дава първия пример за новото
национално съзнание. За края на периода се отбелязва 1878г., въпреки че някои от
културните възрожденски процеси продължават да действат и в първите деситилетия
след Освобождението. Изследователите на Възраждането отбелязват три вътрешни
фази в неговото развитие: ранно Възраждане (края на 18-началото на 19 век), 20-те -50-
те години на 19 век (когато се развива движението за новобългарска просвета и започва
борбата за отделяне на българската църква от гръцката патриаршия) и 50-те -70-те
години на 19 век - период, характеризиращ се с връхната точка на борбата за
национално освобождение и с окончателното структуриране на възрожденската
култура. Във Възрожденския културен процес всяко изкуство има своето място,
променяйки формите и жанровете си, а до известна степен - и своите функции. В
сравнение с другите елементи на културата промените в музиката са като че ли най-
трудно осъществими, защото различията между българският музикален фолклор и
европейската музика, която става образец за подражание, са много големи. Българинът
не познава европейските музикални инструменти, не знае какво е опера, не е и чувал за
Моцарт и Бетовен. Затова и постиженията на българската възрожденска музикална
култура, сравнени с европейските, изглеждат нищожни, но са началото на големия
скок, който българската музика ще осъществи в следващите стотина години.
1.Църковна музика
Напълно естествено е, че новите тенденции се проявяват най-рано в църковната музика.
Като опора на народността през робските години, християнството продължава да
функционира с всичките си основни елементи в множество средища по българските
земи. То е лишено обаче от висшите си представители и нисшите духовници, поели
изцяло ролята на проводници на културата, в по-голямата част от случаите са слабо
грамотни, поради което църковната музика се е предавала по устен път. Това прави
невъзможно поддържането и на високото художествено ниво от годините преди
падането на България под турско робство, нещо повече-тя се опростява. В средата на 18
век (1767г.) се ликвидира и последната славянска патриаршия- Охридската. Но борбата
за автономна църква не престава. Още през 17 в. народът се бори срещу грабителските
данъци на гръцките владици. Едва през 1870г. е учредена автономна Българска
екзархия, която приема източното византийско пеене, но използва славянски,а не
гръцки език. В края на 18в. (1790г.) в Рилския манастир е основана певческа школа,
ръководена от образования монах от светогорския Зографски манастир Йоасаф. В
основата на църковното пеене на славянски език заляга дамаскиновото осмогласие, към
което и до днес се придържа българската православна църква. Всъщност през 1812 г.
Йоасаф е сменен от Йоасаф II, при когото вероятно е учил и Неофит Рилски. Именно
той, пътувайки през 1816г. до Цариград, донася ръкописи, съдържащи основните
положения на т.нар. Хурмузиево-Хрисантова реформа и около 1820 г. започва
огромната работа по нейното усвояване и приспособяване. С усвояването и се слага
край на устната певческа практика, опростяване на редица знаци от невменото писмо,
въвеждане на солмизационни срички, което преследва две цели: установяване на
единно за българските земи църковно пеене и съпричастие към новите процеси,
протичащи на полуострова.
Когато Възрожденският деец Неофит Рилски става игумен на Рилския манастир, той
издига до най-голяма висота църковното пеене. Той е бил вещ познавач на
2
псалтикийното писмо и сам е писал църковни песнопения. Под негово ръководство се е
подготвяла псалтикия, в която е трябвало да влязат песнопения от рилски монаси за
целия годишен богослужебен кръг. След смъртта на Н. Рилски тази идея е изоставена.
Превеждат се много византийски песнопения , които намират място в псалтикийните
сборници на Н. Трендафилов (1848), Хаджи Ангел Севлиеевец (1857г.) и Т. Икономов
(1874г.). Н. Рилски изрично посочва в своя сборник,че хурмузиевото писмо най-напред
е донесено в Рилския манастир, а след това разнесено " по цялата България".
Създаването на певческа школа в Рилския манастир и широкото популяризиране на
българските песнопения, създадени и преведени от рилските монаси, говори за
възраждане на певческите традиции на старата българска църковна музика, макар че в
мелодично отношение създадените черковни песнопения от рилските песнотворци са
изцяло в духа на византийската православна музика. Те не са свързани със
старобългарския черковен напев, който не е бил познат на монасите, в тях липсват и
интонационни навеи от народната песен. Изобщо те са издържани в стила на
византийските образци.
Интересен факт е,че някои от съставителите на първите псалтикийни сборници не са
били чужди на идеята за по-определено застъпване в черковната музика на елементи от
народната песен. "Учените и неучените, пише Хаджи Ангел Севлиевец, които не са
вкусили от коя да е музика, трябва да знаят че на кое и да е място най-сладка и
похвална е оная музика, която прилича на народните песни на мястото."
Дейността на такива манастири като Рилския, където още преди започването на
борбата за автономна българска църква богослужението се е водило на български език,
подпомага усилията на българската църква за признаване "правото на българите да си
служат в църквите с български език, да се назначават за България от патриаршията
владици българи и правото да отварят български училища".
Петвековното турско робство и безпрепятственото господаруване на фанариотите-
гърци, от една страна, а от друга, отвращението на широките народни маси от гръцката
православна църква- неграмотността и невежеството на българското духовенство са
основните причини да се заличат самобитните религиозни песнопения, появили се през
втората българска държава сред богомилските и антивизантийски настроените среди от
населението. Ликвидирането на българската православна църква прекъсва естественото
развитие на една стара църковно-музикална традиция, която е обещавала самобитно
развитие в двете столетия преди турското робство. Православието на гръцката
Цариградска патриаршия е преследвало политически цели: духовно асимилиране и
елинизиране на българското население. Затова широките народни маси водят борба
срещу гръцките владици и свещеници, издигайки по същество политическата задача"
признаването на българската националност в Турция като отделна единица. Тази
вековна борба противопоставя и малкото бългафски монаси и свещеници, скрити в
затънтените в планините манастири на цариградската православна църква. Това води
до почти пълно загубване на връзките с официалната църква и дава безспорно
отражение върху самите богослужебни песнопения. Със смяната на поколенията в тях
постепенно проникват интонации от битовата светска музика. Подобно явление поставя
на преден план въпросът за взаимодействието между светските народнопесенни
традиции и църковната музика. Строго погледнато през по-голямата част от епохата на
турското робство такова взаимодействие едва ли е съществувало, тъй като влиянието на
църквата в чисто идеологически аспект е било толкова незначително, че за някакво
отражение на източното църковно пеене върху светските народни песни и дума не
може да става. Това впрочем е констатирано и от такива познавачи на източния напев
като бележития български композитор и теоретик Д. Христов- сам автор на много
църковни композиции. Обратния процес обаче е съществувал, и то в една твърде
активна форма. Като се има предвид, че голяма част от монасите и свещениците през
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 авг 2020 в 15:44 студент на 28 години от Велико Търново - Висше Училище Земеделски колеж ЦДО, факулетет - Стопански факултет, специалност - Стопанско управление, випуск 2019
16 юни 2020 в 09:27 учител на 40 години от София - ПГТКИ, випуск 2020
14 юни 2020 в 21:00 студентка на 32 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2015
11 юни 2020 в 18:06 родител на 47 години
11 юни 2020 в 09:00 студент на 28 години от Плевен - Педагогически колеж към ВУ "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогика, специалност - НУП, випуск 2023
08 юни 2020 в 12:40 потребител
03 юни 2020 в 14:48 студентка на 56 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев"
19 май 2020 в 00:16 учител на 45 години от Павликени - СОУ "Бачо Киро", випуск 2015
11 май 2020 в 18:53 в момента не учи на 35 години от Бургас
03 май 2020 в 18:47 учител на 29 години от Радомир - НУ "Архимандрит Зиновий", випуск 2020
 
Домашни по темата на материала
Жнрово мноогообразие в музиата
добавена от d.trendafilov1966 28.09.2019
1
9
реферат по музикална естетика на просвещението
добавена от dibito 02.12.2018
2
11
Подобни материали
 

Композиторите на романтизма

26 окт 2009
·
135
·
6
·
1,194
·
165

За Европа 19 век идва с разбити идеали за свобода и равенство между хората, с рухнали илюзии и мечти за по добър живот...
 

Любомир Пипков

09 май 2011
·
108
·
10
·
4,208
·
279

„Янините девет братя” в творчеството на Любомир Пипков – проблемът на българската музикална култура – критики и дискусии...
 

История на музиката - 1 част

04 дек 2006
·
814
·
8
·
2,289
·
553
·
2

Произход и социални функции на музикалното изкуство. Сведения за праисторическата музикална култура.
 

Пънк-субкултура

28 дек 2006
·
325
·
5
·
642
·
69

Пънк-субкултура, пънк идеология, конфликти с определени политически и обществени идеи, разногласия и критика във и към пънк-субкултурата, пънк групи.
 

Оркестри /симфонични жанрове/

06 яну 2007
·
294
·
2
·
169
·
152

Съдържа описания,характеристики и нещо повече за симфоничните жанрове.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Музика
Входно ниво по музика за 7-ми клас
входен тест по Музика за Ученици от 7 клас
Тестът обхваща въпроси от целия изучен материал, като може да се ползва и като изходно ниво по музика за 6-ти клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
10
409
1
04.12.2015
Тест по музика за 6-ти клас
състезателен тест по Музика за Ученици от 6 клас
Тест по музика, предназначен за подготовка на ученици от 6-ти клас. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Лесен)
12
255
1
05.07.2013
» виж всички онлайн тестове по музика

Развитие на българското музикално изкуство през Възраждането

Материал № 176453, от 11 сеп 2008
Свален: 675 пъти
Прегледан: 863 пъти
Качен от:
Предмет: Музика
Тип: Реферат
Брой страници: 17
Брой думи: 4,608
Брой символи: 38,722

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитие на българското музикално изкуство през ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Борислав Борисов
преподава по Музика
в град Пловдив
с опит от  5 години
1 102 5

Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
с опит от  30 години
41 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения