Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
Големина на текста:
За начална граница на Възраждането условно се приема 1762г., когато Паисий
Хилендарски написва "История славяноболгарская" и дава първия пример за новото
национално съзнание. За края на периода се отбелязва 1878г., въпреки че някои от
културните възрожденски процеси продължават да действат и в първите деситилетия
след Освобождението. Изследователите на Възраждането отбелязват три вътрешни
фази в неговото развитие: ранно Възраждане (края на 18-началото на 19 век), 20-те -50-
те години на 19 век (когато се развива движението за новобългарска просвета и започва
борбата за отделяне на българската църква от гръцката патриаршия) и 50-те -70-те
години на 19 век - период, характеризиращ се с връхната точка на борбата за
национално освобождение и с окончателното структуриране на възрожденската
култура. Във Възрожденския културен процес всяко изкуство има своето място,
променяйки формите и жанровете си, а до известна степен - и своите функции. В
сравнение с другите елементи на културата промените в музиката са като че ли най-
трудно осъществими, защото различията между българският музикален фолклор и
европейската музика, която става образец за подражание, са много големи. Българинът
не познава европейските музикални инструменти, не знае какво е опера, не е и чувал за
Моцарт и Бетовен. Затова и постиженията на българската възрожденска музикална
култура, сравнени с европейските, изглеждат нищожни, но са началото на големия
скок, който българската музика ще осъществи в следващите стотина години.
1.Църковна музика
Напълно естествено е, че новите тенденции се проявяват най-рано в църковната музика.
Като опора на народността през робските години, християнството продължава да
функционира с всичките си основни елементи в множество средища по българските
земи. То е лишено обаче от висшите си представители и нисшите духовници, поели
изцяло ролята на проводници на културата, в по-голямата част от случаите са слабо
грамотни, поради което църковната музика се е предавала по устен път. Това прави
невъзможно поддържането и на високото художествено ниво от годините преди
падането на България под турско робство, нещо повече-тя се опростява. В средата на 18
век (1767г.) се ликвидира и последната славянска патриаршия- Охридската. Но борбата
за автономна църква не престава. Още през 17 в. народът се бори срещу грабителските
данъци на гръцките владици. Едва през 1870г. е учредена автономна Българска
екзархия, която приема източното византийско пеене, но използва славянски,а не
гръцки език. В края на 18в. (1790г.) в Рилския манастир е основана певческа школа,
ръководена от образования монах от светогорския Зографски манастир Йоасаф. В
основата на църковното пеене на славянски език заляга дамаскиновото осмогласие, към
което и до днес се придържа българската православна църква. Всъщност през 1812 г.
Йоасаф е сменен от Йоасаф II, при когото вероятно е учил и Неофит Рилски. Именно
той, пътувайки през 1816г. до Цариград, донася ръкописи, съдържащи основните
положения на т.нар. Хурмузиево-Хрисантова реформа и около 1820 г. започва
огромната работа по нейното усвояване и приспособяване. С усвояването и се слага
край на устната певческа практика, опростяване на редица знаци от невменото писмо,
въвеждане на солмизационни срички, което преследва две цели: установяване на
единно за българските земи църковно пеене и съпричастие към новите процеси,
протичащи на полуострова.
Когато Възрожденският деец Неофит Рилски става игумен на Рилския манастир, той
издига до най-голяма висота църковното пеене. Той е бил вещ познавач на
2
псалтикийното писмо и сам е писал църковни песнопения. Под негово ръководство се е
подготвяла псалтикия, в която е трябвало да влязат песнопения от рилски монаси за
целия годишен богослужебен кръг. След смъртта на Н. Рилски тази идея е изоставена.
Превеждат се много византийски песнопения , които намират място в псалтикийните
сборници на Н. Трендафилов (1848), Хаджи Ангел Севлиеевец (1857г.) и Т. Икономов
(1874г.). Н. Рилски изрично посочва в своя сборник,че хурмузиевото писмо най-напред
е донесено в Рилския манастир, а след това разнесено " по цялата България".
Създаването на певческа школа в Рилския манастир и широкото популяризиране на
българските песнопения, създадени и преведени от рилските монаси, говори за
възраждане на певческите традиции на старата българска църковна музика, макар че в
мелодично отношение създадените черковни песнопения от рилските песнотворци са
изцяло в духа на византийската православна музика. Те не са свързани със
старобългарския черковен напев, който не е бил познат на монасите, в тях липсват и
интонационни навеи от народната песен. Изобщо те са издържани в стила на
византийските образци.
Интересен факт е,че някои от съставителите на първите псалтикийни сборници не са
били чужди на идеята за по-определено застъпване в черковната музика на елементи от
народната песен. "Учените и неучените, пише Хаджи Ангел Севлиевец, които не са
вкусили от коя да е музика, трябва да знаят че на кое и да е място най-сладка и
похвална е оная музика, която прилича на народните песни на мястото."
Дейността на такива манастири като Рилския, където още преди започването на
борбата за автономна българска църква богослужението се е водило на български език,
подпомага усилията на българската църква за признаване "правото на българите да си
служат в църквите с български език, да се назначават за България от патриаршията
владици българи и правото да отварят български училища".
Петвековното турско робство и безпрепятственото господаруване на фанариотите-
гърци, от една страна, а от друга, отвращението на широките народни маси от гръцката
православна църква- неграмотността и невежеството на българското духовенство са
основните причини да се заличат самобитните религиозни песнопения, появили се през
втората българска държава сред богомилските и антивизантийски настроените среди от
населението. Ликвидирането на българската православна църква прекъсва естественото
развитие на една стара църковно-музикална традиция, която е обещавала самобитно
развитие в двете столетия преди турското робство. Православието на гръцката
Цариградска патриаршия е преследвало политически цели: духовно асимилиране и
елинизиране на българското население. Затова широките народни маси водят борба
срещу гръцките владици и свещеници, издигайки по същество политическата задача"
признаването на българската националност в Турция като отделна единица. Тази
вековна борба противопоставя и малкото бългафски монаси и свещеници, скрити в
затънтените в планините манастири на цариградската православна църква. Това води
до почти пълно загубване на връзките с официалната църква и дава безспорно
отражение върху самите богослужебни песнопения. Със смяната на поколенията в тях
постепенно проникват интонации от битовата светска музика. Подобно явление поставя
на преден план въпросът за взаимодействието между светските народнопесенни
традиции и църковната музика. Строго погледнато през по-голямата част от епохата на
турското робство такова взаимодействие едва ли е съществувало, тъй като влиянието на
църквата в чисто идеологически аспект е било толкова незначително, че за някакво
отражение на източното църковно пеене върху светските народни песни и дума не
може да става. Това впрочем е констатирано и от такива познавачи на източния напев
като бележития български композитор и теоретик Д. Христов- сам автор на много
църковни композиции. Обратния процес обаче е съществувал, и то в една твърде
активна форма. Като се има предвид, че голяма част от монасите и свещениците през
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Развитие на българското музикално изкуство през Възраждането

Развитие на църковна музика,селска народна песен, хайдушката песен, градски възрожденски песни, любовно-лирически песни, училищни песни.
Изпратен от:
Любена Тянова
на 2008-09-11
Добавен в:
Реферати
по Музика
Статистика:
675 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Жнрово мноогообразие в музиата
добавена от d.trendafilov1966 28.09.2019
1
9
реферат по музикална естетика на просвещението
добавена от dibito 02.12.2018
2
11
Подобни материали
 

Композиторите на романтизма

26 окт 2009
·
135
·
6
·
1,194
·
165

За Европа 19 век идва с разбити идеали за свобода и равенство между хората, с рухнали илюзии и мечти за по добър живот...
 

Любомир Пипков

09 май 2011
·
108
·
10
·
4,208
·
279

„Янините девет братя” в творчеството на Любомир Пипков – проблемът на българската музикална култура – критики и дискусии...
 

История на музиката - 1 част

04 дек 2006
·
814
·
8
·
2,289
·
553
·
2

Произход и социални функции на музикалното изкуство. Сведения за праисторическата музикална култура.
 

Пънк-субкултура

28 дек 2006
·
325
·
5
·
642
·
69

Пънк-субкултура, пънк идеология, конфликти с определени политически и обществени идеи, разногласия и критика във и към пънк-субкултурата, пънк групи.
 

Оркестри /симфонични жанрове/

06 яну 2007
·
294
·
2
·
169
·
152

Съдържа описания,характеристики и нещо повече за симфоничните жанрове.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Музика
Тест по Елементарна теория на музиката
тематичен тест по Музика за
Това е тест върху теми по елементарна теория на музиката - звук, тон, шум; музикална система, звукоред, октавови групи; музикален строй, темпериран строй. Енхармонизъм - лад, тоналност, гама. Паралелни, едноименни и енхармонични тоналности.
(Лесен)
10
37
1
2 мин
31.07.2018
Тест по музика за 6-ти клас
входен тест по Музика за Ученици от 6 клас
Тест по музика за 6-ти клас. Два от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
17
864
1
19.10.2012
» виж всички онлайн тестове по музика

Развитие на българското музикално изкуство през Възраждането

Материал № 176453, от 11 сеп 2008
Свален: 675 пъти
Прегледан: 863 пъти
Качен от:
Предмет: Музика
Тип: Реферат
Брой страници: 17
Брой думи: 4,608
Брой символи: 38,722

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитие на българското музикално изкуство през ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Борислав Борисов
преподава по Музика
в град Пловдив
с опит от  5 години
1 102 5

Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
с опит от  30 години
41 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения