Големина на текста:
ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКТРИНИ ПРЕЗ
СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ВЪЗРАЖДАНЕТО.
ТОМА АКВИНСКИ И
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ
С навлизане на християнството в човешката култура и
душевност се извършва революция в цялата хуманитаристика
и в структурата на политическото съзнание, което само по себе си е част от
политическата история през Средновековието / V – ХV в./. Оказващите
влияние фактори, като национална специфика , държавно устройство,
икономическа система и т.н., отстъпват място на християнско-
теологическия светоглед. Религията по това време властва над всички
социални учения и обединява в едно политика и религия, държава и
църква. Църквата като самостоятелна властна институция предопределя
своеобразието на средновековната политическа мисъл, като основния спор
за генезиса на властта преминава изцяло в нейна полза. Неоспорими
църковно – държавни догми са популярните по това време библейски
аксиоми „Няма власт , която да не е от Бога” и „Каквито власти има , те са
от Бога наредени”. Но все пак основната дилема на Средновековието е
„Коя власт трябва да има приоритет – духовно – църковната или светско –
държавната”. Римокатолическия клир разпространява идеята , че тя като
носеща властта дадена и от Бога е тази, която дава власт и на светските
владетели. Тоталното налагане на църквата в цялото политическо
пространство откроява и първите идеолози теоретици на богословската
доктрина.
АВГУСТИН БЛАЖЕНИ / 354-430г./ - той е един от първите
ревностни поддръжници на идеята за божествения произход на властта.
Критиките му са изцяло насочени към Рим, който е сочен за държава – враг
на християнството. Той издига идеята за божията държава , като отрича
светската власт , действаща в Древния Рим. Всичко това той излага в труда
си „За града Божий”.
СВЕТИ ТОМА ОТ АКВИНО /1225-1274г./ - той счита , че църквата
има власт над държавата чрез дадените и от Бога права да представлява
царството небесно на земята. Той гледа на църквата , като регулатор на
политическата власт. Един от най популярните му трудове „За
управлението на владелците”. Аквински пръв разграничава елементите на
държавната власт – същност , форми и използване.
Същността на властта се състои в изграждането на йерархия,
господстваща над по – низшите слоеве на обществото. На върха на тази
йерархия е църквата, която властва според Божията наредба.
Формите на управление на държавата , според Аквински се свеждат
до една основна – монархията , защото е сходна с Вселената с човешкия
организъм , който се управлява от един разум.
И отново в съответствие с християнската доктрина Аквински
разработва и правилата за използване на властта. От вечния закон за
универсалните норми и общите принципи на Божествения разум, който
управлява Вселената, той извлича и следните видове закони :
- естествен закон – запазване и продължаване на рода и потомството,
уважението на хората и задължението да се търси истината във и чрез
Бога;
- човешки закон – да се избягва лошото в името на доброто и хуманността ;
- божествен закон – по – висш от първите два и задължителен за всички
хора, защото е даден от Библията.
Отклонявайки се от перспективата, според която градът на хората е
пряко божествена институция свързан с първородния грях , Тома твърди,
че той е естествен факт и в порядъка на Сътворението. Ако Бог иска хората
да живеят в общност, от това следва , че властта – чиято цел е да осигури
единството на едно многообразие – е човешко дело, влизащо в общия план
на Провидението , а не е особено предназначение на Бог или неговия
наместник. Оттук определянето на добрата власт е единствено от
компетенцията на разума. И ако той сочи , че тази власт трябва да спазва
божествените предписания, той постулира също, че трябва да се държи
сметка за правото, присъщо на човешката природа, и за желанията на
общността. Властта има за цел да улесни за всеки изпълнението на
естествените добродетели, оставяйки на църквата грижата за вечното
спасение. За да успее в това , тя ще издаде закони, отговарящи също на
обичаите на народа, когото управлява; ще положи усилия да установи
смесено управление, съчетаващо предимствата на монархията,
аристокрацията и демокрацията.
Забележително е , че умереният натурализъм на Тома , развит по
време на укрепването на християнските кралства през ХІІІ век , намира
едно съответстващо му търсене в ислямската култура през следващия век в
делото на Ибн Халдун. Той има заслугата да прибави към разглеждането
на човешкото общество като естествен факт едно размишление за
историческата съдба на народите и силите, които се противопоставят в
обществото. Оригиналността на Ибн Халдун е разработването на вид
експериментална разбираемост, която напомня изследванията на
съвременните социолози и историци. Историята според него се състои в
2
„информация за човешката общност”. И напълно в разрез с теологията ,
която интерпретира реалното в зависимост от предварително откровение,
тя дава критерии за наблюдение и разсъждение върху събитията ,
позволяващи да се съди за истинността на историческите разкази.
Тома Аквински разграничава три форми на отношение между
религиозното и нравственото, защото в религиозния свят почти нищо не е
извън религиозния контрол.
Първият вариант настоява, че религиозността или вярата е
необходимо и достатъчно условие за нравствеността. Бог като философско
– нравствен Абсолют е абсолютна цел на човека и определя нравствените
норми като безусловни средства. Главното си остава изпълнението на
Божиите заповеди. На тази идея се основава Християнския средновековен
дуализъм между вяра и разум, който има не само гносеологически, но и
етнически смисъл. А това значи и политически смисъл. Земният живот и
земната власт само подготвят човека за истинския живот. Затова Тома
Аквински претендира за приоритета на папско – католическата власт над
светските владетели. Отлъчването от църквата дори на императори и крале
практически е равнозначно на сваляне от власт.
Вторият вариант се основава на тезата , че религиозността е
необходимо , но не достатъчно условие на нравствеността. Главният
аргумент е новопоявилото се понятие за свобода на волята, за
самоопределението на човека по отношение на абсолютните ,
санкционирани от Бога нравствени ценности и норми. Бог само поучава
човека, помага му самостоятелно да избере своя път в живота , като в
същото време му оставя свободата и отговорността на самостоятелния
избор.
Третата теза обаче се оказва с революционно значение. Голямото
откритие на протестантската етика. Това са новите хоризонти на
човешката дейност, човешкия избор, политическото пространство. Според
нея християнската надежда е колкото необходимо, толкова и възможно
условие за нравствеността. Безусловната вяра, основана на абсолюти, е
излишна , ако не се допълни с първоначалното допускане, че човек е
морално вменяем, че дори Божията благодат се проявява в успешната
дейност на човека. Бог покровителства и направлява тези, които се трудят
успешно. Успехът става доказателство за Божията благословия.
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ /1469-1527г./” Флорентинският секретар”
поднася нава визия: срещу теориите за естественото общество, срещу
ученията за Провидението и тези на теологията той твърди, защото го
констатира че това, което се отнася до колективните дейности, това,
което е – е държавата. Именно той дава на последния термин значението
му на централна суверенна власт, законодателстваща и решаваща
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политически доктрини през Средновековието и Възраждането

С навлизане на християнството в човешката култура и душевност се извършва революция в цялата хуманитаристика и в структурата на политическото съзнание, което само по себе си е част от политическата история през Средновековието / V – ХV в./...
Изпратен от:
Pepi
на 2008-09-10
Добавен в:
Реферати
по Политология
Статистика:
556 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Макс Вебер

05 окт 2009
·
223
·
3
·
492
·
184

Макс Вебер е един от основателите на модерната немска и европейска социология и политология на XX век. Съвременната политология се обособява паралелно с развитието на новите икономически и социологически анализи....
 

Сравнителен анализ на идеите на Тукидид, Макиавели и Хобс

09 апр 2008
·
266
·
4
·
598
·
160

Тримата представители на школата на реализма - Тукидид, Макиавели и Хобс максимално точно и критично анализират и представят основните събития и фактори за изграждането на съвременната им действителност. Преосмисляйки реалността през призмата на своето...
 

Регионализъм и регионална сигурност

13 май 2008
·
302
·
7
·
1,246
·
167

Сигурността в държавата е пряко зависима от обществените отношения в нея, а също така и връзките й с останалите субекти на международната дейност. Сигурността може да бъде разглеждана в глобален, така и в регионален мащаб...
 

Политическа култура

24 май 2008
·
239
·
3
·
496
·
135

Когато трябва да говорим за политическа култура, от една страна, бихме могли да я причислим към гореизброеноте типове на дадената социална, и по-конкретно, националната култура.
 

Политология

01 юни 2008
·
397
·
8
·
2,709
·
270

Лекции по политология за тези, които учат право. Лекциите са от проф. Филип Узунов...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политически доктрини през Средновековието и Възраждането

Материал № 176265, от 10 сеп 2008
Свален: 556 пъти
Прегледан: 342 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 1,472
Брой символи: 12,796

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически доктрини през Средновековието и Въз ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
политическите докторини през середновековието и възраждането таквински и нмакиавел политическите учения през политическите учения през 19 век политически дотрини през средновековието и възраждането politicheskite doktrini prez srednovekovieto i vazrajdaneto политически учения през 19 векфхегелалгьо токвил политически доктрини през средновековието и възраждането аквински и макиавели politicheski doktrini prez srednovekovieto i vazrajdaneto за управлението на владетелите тома аквински човекът в средновековието и ренесанса политическите докрини през средновековието и възражданетоаквински макиавели тома аквински за управлението на владетелите политически идеи през средновековието и вьзраждането политически дотрини през средновековието и възрайдането politiceski doktrisi prez srednovekovieto i vizgrajdanetotakvinski i nmakavieli politicheskite doktorini prez srednovekovieto политически доктрини през средновековието и възрайдането татвински и нмакиавели политическите доктрини аквински макианели политическите докторини през средновековието и възраждането т аквински