Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
~ Тема: Индивидуализъм и елитаризъм в българската литература след Освобождението
1.Понятие за елитаризъм
1.1. Измерения на идеята за елитаризъм в България след Освобождението
2.Естетически критерии на кръга “Мисъл”
3.Обобщение: Модернизъм, индивидуализъм елитаризъм
1.
Понятието “елит” може да се отнесе в най-общото му значение до относително малка
доминираща група с привилегирован статут в структурата на социалната група. Понятието за
“елитаризъм” означава принципът, според който се изграждат – или би трябвало да се
изграждат социалните структури. Класическата теория за елита се основава на две главни
идеи: 1. властта е контролирана чрез ключови икономически и политически институции; 2.
психологическото предимство, което отделя елитите се състои в това, че те притежават
собствени ресурси, като например знания и умения, докато останалите членове на
обществото са некомпетентни и не са способни да се управляват сами.
В културен аспект, теоретиците на елитаризма се опитват да отделят онези най-добри
елементи на културата, които притежават в най-висока степен качества, считани за ценни и
фундаментални и да ги изведат като примери, към които обществото трябва да се стреми.
Най-важното е те да бъдат ясно разграничени от произведенията на масовата продукция,
онези без никаква стойност или изкуствените и неестествени. Този принцип от една страна
дава възможност за стриктна селективност на качествени произведения, но от друга
възпрепятства плурализма на вкусовете, налагайки определен стандарт със силно оценъчна
и ограничаваща функция.
Като един от теоретиците на модерния елитаризъм напремир може да се посочи Шилс,
според когото можем да характеризираме подхода от три основни културни “нива”: 1. Висше
– най-изтънченото, съдържащо най-добрите качества на обществото; 2. Посредствено –
среднодобрите качества, които обаче се стремят към изтънченото, но им липсва
оригиналност и дълбочина; 3. Ниско (популярно) – в него влизат аспектите на културата, на
които липсва всякаква стойност. Това са формите, в които липсва претенция сложност или
усъвършенстване и които, по презумпция представят повечето форми на модерната култура
на “работническата класа”.
За привържениците на теорията на елитаризма, модерните общества се състоят от малък и
култивиран елит и широки, некултивирани маси (в този смисъл “култивираност” означава
“посветеност” в определени ценности. От тази гледна точка, проблемът е как да се запази и
защити “високата култура” от негативното влияние на “ниската” култура. Тази насока на
мислене обаче е приложима в контекста на конфликта между “висока” и масова култура,
който се превръща в сериозен въпрос през ХХ век (поне във вида, в който е представен тук;
на практика във всички епохи на културното развитие съществува такъв спор), когато (се
предполага, че) основната причина са технологии, които позволяват все по-евтина и масова
продукция, която измества традициите и автентичността на културите.
1.1.
Вижда се разликата между идеята за елитаризма по принцип и конкретния случай на
българсаката култура. В българската следосвобожденска култура, възрожденския патос на
изграждането на националното самоуважение е все още жизнено важен за утвърждаването
на правото на съществуване на българската национална идентичност. Постепенно обаче
той се оказва твърде недостатъчен, за да устои на предизвикателствата на новата епоха,
която предстои в българската история – както от гледна точка на конкретните нужди на
историческото развитие на кулртурно-политическото пространство, така и в контекста на
нахлуващия модернизъм в българското общество. Онова, което е било “възвишено” с
настъпването на закъснялата модерна епоха в България, се оказва все по-уязвимо,
подложено на критиката на индивидуализма, съставна част от модерните проблеми, пред
които е изправена личността. Личността вече има амбицията да отговори от позициите на
своята собствена уникалност на въпросите, отправени както директно към нейното
собствено право на съществуване и развитие, така и към принадлежността й към социо-
културни групи. Индивидуализмът в голяма степен означава възможност за свободна
интерпретация. Така поетите не отхвърлят традиционните елементи на българската
идентичност, а предприемат “изследване” на културно-психологически мотиви, за разлика от
досегашното “възпяване” на българското – образ, създаден от конкретната историческа
необходимост, но незадоволителен за новите социални и творчески посоки. Така накратко
може да се очертаят контурите на еволюцията от националистически възрожденски патос
към обръщането към личността, припознаването й като източник на вдъхновение и
заявяването на параметрите на модерното изкуство.
2.
Българският ХІХ век заявява като културно движение стремежа към ценностите на
западноевропейската цивилизация. Този стремеж е ясно различим и във фазите на
българския модернизъм, всяка от които набелязва широкообхватна програма за
европеизиране на българската култура. Самото намерение за европеизиране разкрива, че
националното се гледа през призмата на универсализма: културните ценности са
универсални въпреки особеностите, които придобиват в един или друг национален контекст.
По този начин антагонистичните категории “свое” и “чуждо” се оказват ненужни – културната
автентичност може да се изрази адекватно чрез усвояване на актуалните художествени
конвенции на чуждото. Като примери за това могат да се посочат “Епически песни” на П.
Славейков, “Иконите спят” на Г. Милев и пр. “Задачата на всеки български художник – поет,
музикант, художник – е: чрез своите произведения да влее в Мировата душа онези вечни
ценности, които притежава българската душа (...) - така родното идкуство отрича себе си, за
да стане не само интернационално, а – универсално.” (Янев, 1994, 141-142) Модернизмът се
стреми да създаде един универсален, космополитичен език, освободен от “националния
херметизъм”, съответстващ на светоусещането на модерния човек. От друга страна обаче
модернизмът е и “реакция на универсализма и нивелиращото влияние на съвременната
индустриализация в съзнателно връщане към първичното и първобитното, към
простонародната, елементарна душевност и бит на селянина, схванат в архаичните,
безвремеви форми на неговото съществуване.” (Аврамов, 1993, с. 52)
Втората тенденция е свързана с разбирането, че националното трябва да търси автентичен
художествен език, да бъде изобразявано чрез форми, съответстващи на спецификата му.
Въпреки че, например, творчеството на Елин Пелин не се вписва в старата традиция на
идеализиране на “родното”, той не бива допуснат до сп. “Мисъл” или “Златорог” и иронията и
психологическите образи в произведенията му, не се оказват от значение за “официалните
критици” на “официалната литература”. Непризнати остават и Алеко Константинов и Стоян
Михайловски – заради представяне на “сумарни”, а не психологизирани образи и твърде
силната обвързаност с “темите на деня”. Неприемливо обстоятелство за критиците е дори
популярността – тя е доказателство за “съвършената невъзприемчивост на обществото
спрямо чисто художествените емоции: общество, чиито интереси се възбуждат само чрез
публицистични или тенденциозни дела” (Велкова-Гайдарджиева, 1999, с. 9). Естетическата
програма, която може да се види в тези откъслечни коментари е основно индивидуализъм,
който “в Българското Възраждане – поради предимно нациналните му задачи – не бе докрай
осъществен” (Игов, 1991, с. 161). Игов забелязва, че този индивидуализъм има смесени
функции от една страна закъснели ренесансови, а от друга с елементи на
“къснобуржоазния декадентски индивидуализъм на “отчуждения” човек” (Игов, 1991, с. 161).
В същото време кръгът “Мисъл” представлява и усилие за изграждане на културното
пространство, в което се дискутират важни проблеми на конструирането на българския
модернизъм – новите естетически вкусове и критерии, печата, образованието,
интелигенцията и пр.
3.
Социалните представи и настроения след Освобождението на България се сблъскват с една
различна, непатетична и далеч от възрожденските идеали, действителност. Културното и
естетическо развитие на идеите и концептуализирането на света поемат различна посока и
това може да се проследи особено ясно в сферата на изкуството. Новите проблемни пътища
и предизвикателства отвеждат естетическите постижения в ново, почти неизследвано поле –
това на изследването на личността, вниманието към човека, детайлите на неговите
изживявания и идеи. Това разбира се не отхвърля тематиката за “родното”, но то вече не е
остро противопоставено на “чуждото” и острата необходимост от неговата защита и
утвърждаването на правото му на съществуване вече не е “на дневен ред”. То се превръща в
символ на непринуденост, първичност и носи чара на автентичността, което отново

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Индивидуализъм и елитаризъм в българската литература след Освобождението

Съдържание 1.Понятие за елитаризъм 1.1. Измерения на идеята за елитаризъм в България след Освобождението 2.Естетически критерии на кръга “Мисъл” 3.Обобщение: Модернизъм, индивидуализъм, елитаризъм...
Изпратен от:
eosphoros
на 2008-09-05
Добавен в:
Курсови работи
по Литература
Статистика:
181 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Анализ на комедия

05 фев 2009
·
99
·
9
·
1,993

Комедията се изгражда на основата на “противоречиви контрасти както на целите вътре в себе си, така и на тяхното съдържание спрямо случайността на субективността и външните обстоятелства...
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,851
·
2
·
267
·
1,166
·
4

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Грехът и наказанието в "Занемелите камбани"

05 дек 2011
·
248
·
2
·
654
·
518
·
3

Сборникът „Под манастирската лоза” разрушава затвърдената представа, че Елин Пелин е „художник на българското село”. Разказите в него тематично са отдалечени от битовото ежедневие...
 

Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

29 мар 2006
·
3,502
·
1
·
457
·
610
·
1
·
2

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
196
·
2
·
492
·
422
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
11
10
1
3 мин
20.08.2019
Човекът и другите
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тематичен тест, свързан с произведенията от раздела "Човекът и другите" от учебника за 6 клас по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
22
4
2
8 мин
19.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Индивидуализъм и елитаризъм в българската литература след Освобождението

Материал № 175608, от 05 сеп 2008
Свален: 181 пъти
Прегледан: 195 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 958
Брой символи: 8,623

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Индивидуализъм и елитаризъм в българската литер ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
19 1

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
23 1

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения