Големина на текста:
Археология. Пърча част ?
I.Увод
Археологията се превръща в наука през втората половина на 18ти в. в творбите на
прочутия Йохан Винкелман. Тогавашен обект на науката са произведенията на
античното изкуство. В днешно време археологията по своя предмет и своите методи
стои твърде далеч от историята на изкуството. Но те трябва да продължават да бъдат
обхващани от археологическото изследване като важни съставки на живота на старите
човешки общества. Днес археологията(археология = наука за древността, от гръцки) е
напълно самостоятелна наука, която има за предмет миналото на човешкото общество
във всичкото многообразие на неговите прояви в областта на материалната и духовна
култура.
Археологията е силно обвързана с другите науки и се допълва с тях. Историята
напромер се занимава предимно с политическия и социолноикономическия живот, а
археологията с материалната култура и развитието на техниката и изкуството.
Етнографията спомага на археологията в интерпретацията на откритите обекти.
Антропологията е нужна при изследване на човешките останки. Може чрез лицевите
данни да се търсят расовите характеристики. Геологията спомага при стратиграфския
метод, да свидетелства една промяна на ландшафта, на климата. Когато
изследователите попадат на огромно количество костен материал и черупки за
интерпретацията спомагат специалнистите на палеобатинаката и палеонтологията,
които помагат при реконсрукцията на древната флора и фауна. Епиграфиката помага
при откритите надписи от всякакъв род и вид, нумизматиката в нужна при намирането
на някаква монета. Определят времето, когато е отсечена, може да се съди по нея за
инфлацията и за какви идея и пропагандивала.
II.Периодизация
Археологията разполага със специфична научна периодизация. Развитието на
човечеството се разделя на база вида на оръдията на труда и материала, от който са
направени. Обособяват се два големи периода : каменен и метален. Периодът на
дородовото и родовото общество попада в каменния век, но преминава отчасти в
металната епоха. Металният съвпата с появата и развитието на класовата общество.
Каменният период се разделя на два големи дяла – Палеолит (Старокаменен) и
Неолит (Новокаменен), а преходът м/у тях се означава като Мезолит (Среднокаменен).
Палеолитът от своя страна се дели на късен, среден и ранен. Палеолитът обхваща
ледниковата епоха със заледяванията в различни преходни периода. Появата на Хомо
сапиенс е през късния палеолит, а произвеждащият сечива човек се появява в ранният
неолит. Появяват се приспособления за хващане на раци и лъкът.
През мезолита са широко разпространени валуните – кръглите камъни, които са
заоблени. Има различни типове оръдия : резци, стъргалки, а по-късно се появяват и
съставните оръдия.
В неолита се осъществява преход от присвоящо към произвеждащо стопанство.
Животът се удължава. Неолитът е първата преломна епоха в човешката история –
появява се керамиката, загладените оръдия на труда и се наблюдава тяхната по-яска
специализация. Тогава се появяват копачки, сърпове от рог, ножове, шила.
Преходът към металната епоха носи названието Каменно-медна епоха –
Енеолит/Халколит, тъй като първият метал, който станал суровина в производството на
човека, била медта. Тази епоха е добре засвидетелствана в бг земи. В ранният период се
появяват шила, игли, накити, а по-късно и оръдия и инструменти, които отначало
наподобяват каменните, а по-късно се установяват над тях. Медните изделия се добиват
чрез отливане на калъпи
Металният период се разделя също на няколко периода – Бронзова и Желязна
епоха. Бронзовата започва в края на каменно-медната епоха, когато от медта се
получава сплавта на бронза. Брозовата епоха се дели на ранна, средна и късна.
Желязната има два периода, които се означават с цифри I и II или носят названията на
селищата, при които най-напред са били открити паметници на съответния период.
Ранно-желязната епоха, или първа желязна се нарича още Халщат на името на
австрийския град, а късножелязната Латенска – на швейцарското селище Ла Тене.
III. Археологически паметник и извор. Археологическа култура, коплекс и
слой
Археологическият паметник е всяко движимо и недвижимо автентично
материално свидителство. = съвкупността от останките. Начин за уточняване на датите
на археологическите паметници е стратиграфския метод. (от стратос – пласт) При него
се снемат пластовете и се отделят материалите, които се намират в него;
документацията в случая е важна, защото обекта при неговото проучване се
унищожава.
Прави се една генетична редица на базата на анализа на предмета – според
неговата обработка, украса, функция. Украсата е най-динамичното нещо в съда. Към
движимите археологически паметници спрада керамиката, която е най-масово
разпространена и се намира в огромни количества, а формата на един съд определя
функциите му, които от своя страна са свързани с нуждите на обществото. Изобщо
оръдията на труда са средстава, които стоят между човека и природата.Археологията на
базата на материалния свят се опитва да реконструира и социалния и духовния свят.
При паметниците се прави и така наречение стилов анализ, при който се търси стила на
епохата, от отделни народи, индивидулани почерци на скулптор и др. Чрез
класическата филология и литературата се опитват да се обяснят отделните паметници,
на базата на данните, получени от историци, пътеписи и пр. Писмените сведения се
използват и за датиране.
Едни от основните източници на археологията са археологическите извори. Това
са всички материални останки от човешка дейност, оцелели след хилядолетен престой в
земята и положението им един спрямо друг или един на друг. Археологически извори
се делят на екофакти и артефакти.
Артефакти са всички останки от създадени от човека предмети, оръдия на труда,
керамични съдове, статуетки.
Екофактите са резултат не на човешка дейност, но носят информация – костите на
човек.
Археологическа култура – това е всичко, което е създадено от човека, антитеза
на природата. Основните критерии, които служат за определяне на една арх. култура са
оръдията на труда, тяхната типология и генеалогията на формите им, керамиката,
накитите, оръжието, определените типове жилища, селища, некрополи. Заедно с
напредъка на археологията и разширяването на нейния териториален и хронологически
обхват находките се групират в археологически култури с определено точно ил
иприблизително хронологически или териториално място. Арх. култури имат свой
специфичен характер според вида на жилището, селището и некропола, както и според
светилищата, отделните паметници на изкуството и производствените комплекси.
IV. Методи
Съвтеменните методи на научно дирене превръщат археологията в една точна наука.
Основен принцип в класическата археологическа методика при разкриването на един
обект е да се снемат насипите върху него на хоризонтални или наклонени слоеве с цел
да се вдигнат последователно в обратен ред всички пластови рушевини. Този метод се
нарича стратиграфски. С него образно казано се разлиства бавно страница след
страница и лист след лист една стара книга, само дето при разкопките всеки обърнат
лист, за да бъде прочетен, се унищожава. Понякога археолозите попадат на празен
пласт, които няма културни останки – хиатус. Най-първоначалният пласт се нарича
стерила. Чрез хоризонталната стратиграфия виждаме придобиваме представа за
ситуирането в пространството, а вертикалната стратиграфия насочва за кой период се
отнася сградата. Чрез стратиграфският метод се вижда датироката на пластове един
спрямо друг, макар че понякога има нарушена стратиграфия. По-горните пластове са от
по-ранен етап, а по-долните от по-късен, но той е метод за относително датиране.
Такива методи са още сравнителният анализ – когато сравняваме познат обект с
непознат, или типологическия анализ, при който анализираме декорацията,
технологията и формата. Опитва се да се направи датировка на базата на импорт – чужд
предмет, който вече е датиран, който е намерен при някакви разкопки. Най-
благоприятна е ситуацията, когато се попадне на един затворен комплекс като изгоряла
къща или гроб. Затворените комплекси се датират от най-късната вещ. Тя дава най-
ранният период да изгарянето или затварянето на гроба.
Методите за точно датиране се оформят в две големи групи : такива, които
използват планетарните или перионални промени на явленията, засякащи биосферата
(например климат) и методи, които използват естествената радиоактивност на
някои елементи от органичната или менералната материя.
Измежду методите, които не се основават на радиоактивността е този на
дендрохронологията. Растежът на дърветата зависи от климатичните промени и на
всяка година съответства нарастване на дървестния ствол с един кръг (пръстен), чиято
ширина зависи от влагата и топлината през съответния период. При сравнение с друго
дърво преброяването на кръговете позволява да се определеи продължителността на
растежа на дървото. Ширината на кръговете пък дава възможност да се състави картина
на промените, характерни за даден момент от развитието на растителността. По този
начин са съзтавени графики на развитие за цели периоди при определени видове от
някои райони. Те съдържат минимални и максимални стойности, които служат за
отправни величини. За широко приложение на метода, учените трябва да разполагат с
голям брой графики-еталони. Той е по-надежден, когато е съхранен тънкия ствол на
дървото, а това не винаги е възможно.
Магнитният метод в археологията се основава основава на промените на
определени данни в планетарен мащаб. В случая става дума за земното магнитно поле,
което оказва влияние в/у цялата планета., независимо от местонахождението. Методът
се определя от 3 основни характеристики : наклон, отклонение и интензитет на земното
нагнитно поле. Във всички видове глина или слабо съдържание на железен оксид,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 ное 2021 в 21:10 ученик на 19 години от Видин
 
Подобни материали
 

Библейска Археология

12 окт 2009
·
68
·
6
·
952
·
145

Лекции по предмета "Библейска Археология"...
 

Приложение на ядрените лъчи в археологията

23 юни 2013
·
42
·
13
·
232

Презентация на тема приложение на ядрените лъчи в археологията...
 

Добив и обработка на мед и бронз през праисторията

11 юни 2009
·
63
·
4
·
1,189

Противно на тезата на Гордън Чайлд за приоритетното положение на Анатолия в добива на мед и изработката на медни изделия, Колин Ренфрю смята, че наличието на големи медни находища способства самостоятелното възникване...
 

Кръглата (златна) симеонова църква в светлината на последните археологически проучвания

24 юни 2009
·
219
·
322
·
43,599
·
381
·
4

Чрез Покръстването на българския народ през 865г. от страна на св. Цар Борис Михаил I Покръстител, се решава един основен за Средновековна България проблем- Европейската интеграция...
 

Бронзова епоха

25 юни 2009
·
52
·
1
·
207
·
62

Бронзовата епоха съвпада с второто хилядолетие преди Христа...
1 2 3 4 5 » 11
 

Археология

Материал № 175601, от 05 сеп 2008
Свален: 478 пъти
Прегледан: 434 пъти
Качен от:
Предмет: Археология
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 1,318
Брой символи: 11,412

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Археология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения