Големина на текста:
ІІ. Общуването – базова социалнопсихологическа категория
2.1. Социална перцепция
Общуването е основно средство за координация на взаимодействието,
респективно за осъществяване на съвместна дейност. То представлява обмен
на информация, чиято цел е регулация на взаимодействието в контекста на
сложните си отношения. То е вътрешно вплетено с дейността, то е страна на
съвместните действия на хората и е форма за съгласуване поведенските
актове на отделните участници.
В общуването могат да се установят три взаимно свързани аспекта:
- Перцептивен – представляващ взаимното възприемане на общуващите и
установяване на взаимно разбиране;
- Комуникативен – процес на обмяна на информация между общуващите
страни;
- Интерактивен – отнасящ се до организацията на взаимодействието
между общуващите индивиди, т.е. до обмен на въздействия.
Перцепция – отнася се до възприятието, до непосредственото отражение
на действителността от чувствените органи.
За изясняване на социалната перцепция представляват интерес два
допълващи се възгледа:
- Първият я интерпретира като възприятие на социални обекти – хора,
социални групи, институции, големи социални общности;
- Вторият подчертава социалната детерминация на перцептивните
процеси в смисъл на влияние на социалните фактори – нагласи на индивида,
възприятията на околните и т.н. върху избирателността, съдържанието,
оценката за истинност.
В такъв контекст е въведено понятието социална перцепция от
Дж.Брунер и в това направление са описани по-долу редица феномени,
регистрирани от различни изследователи.
Социалната перцепция стартира от непосредственото възприятие на
външно наблюдаеми признаци на социалните обекти (външност, маниери,
поведение, реч на другия.), но усложнената детерминация на социалната
перцепция я придвижва значително по-нататък от обективното огледално
отражение на социалните обекти. На първо място тя е процес на
избирателно отражение, което внася субективизма на възприемащия
индивид в този процес. Причина за това могат да бъдат потребности,
желания, нагласи, минал опит и др. индивидът възприема онова, което е
значимо за него, и омаловажава онова, което е незначимо. Пример за такъв
род субективна избирателност може да бъде промяната на акцентите в
интереса към определен вид стоки или услуги, след като сме почувствали
необходимост от тях, и с това промяната в начина на възприемането им.
Социалната перцепция е процес на интерпретация. Мислещия човек
обмисля образите съобразно миналия си опит и знания и привнася в тях
уникални значения.
Социалната перцепция е израз на един двустранен проективен акт. Това
е проекцията на другите върху възприемащия ги индивид. Почти цялата
представа за себе си човек заимства от околните. За този феномен Ч.Кули
предлага теорията за „огледалното Аз”, според която самосъзнанието на
личността е резултат от възприемане представата, оценката, мнението на
другите. Дж.Мийд разработва тезата за способността на индивида да се
постави на мястото на другия. Заемайки ролята първоначално на тесен кръг
най-близки хора и постепенно разширявайки го, индивидът усвоява не само
тяхната представа и оценка за себе си, но и техния начин да се гледа
отстрани.
Този процес на проектиране на другия върху собствената представа за
себе си особено отчетливо се наблюдава при явлението референтност. При
него индивидът се отъждествява с представата си за очакванията на друг
социален субект към него и на тази база изгражда идеал за себе си, формира
оценките за собствената си личност. Явление широко разпространено сред
хората, но особено типично за детската, юношеската и младежката възраст
или за отношенията на силно привличане.
Колко решаващо е значението на другите за възприемането на
собственото ни Аз, се вижда от експеримента на С.Шахтър и Дж.Сингър в
контекста на така наречената ”Когнитивно-етикетираща теория”.
Изводът от експеримента проведен върху тази теория е, че за субективното
преживяване на емоционалното състояние са необходими както
физиологични, така и когнитивни компоненти (етикет и физиономия).
Етикетите ние черпим от околните и научаваме още в детството.
Може да се заключи, че освен представата за себе си индивидът взаимства
от другите и емоциите си. Така цялото самосъзнание се оказва социално
повлияно и детерминирано. Но той заимства и от другите и критериите си
за истинност на социалната перцепция. Тъй като поради нейното естество
тя не може да се верифицира чрез физически стандарти, каквито предлагат
физическите измерителни апарати, валидизацията при нея става чрез
сравнение с множеството възприемащи, с наивното предложение, че те
взаимно се контролират и коригират. На практика ние сравняваме нашето
възприятие от социалния обект със съгласието на наблюдателите и, ако
съвпада, го считаме достоверно.
В този контекст Л.Фестингер разработва „Теорията за социалното
сравняване” . Когато индивидът няма обективен критерий за оценка
валидността на своите вярвания, той прибягва към социално сравняване.За да
мултиплицира своята перцепция, запазвайки в същото време една и съща
гледна точка с другите наблюдатели, той избира да се сравнява по скоро с
подобните на себе си, отколкото с различните. Стремежът към коректност,
която се изразява в съгласуваност с другите, кара индивида в случай на
различие да се промени или да приеме стъпки за промяна на другите. Във
всички случай обаче, те присъстват в неговото съзнание като външен агент
на мисленето му, внасящ критерия на истинността под формата на мисловни
норми, масови оценки и т.н. във всички случай човешкото у нас си казва
думата и ние се опираме колкото на собствените си сетива, толкова и на
социалния си опит.
В сложния процес на социално отражение, не само съзнанието се гради на
базата на познанието за другите, но и обратно – познанието ни за другите
зависи до голяма степен от проектирането на собствената личност върху тях.
Проекцията на индивидуалната нагласа върху възприемането на другите
е свързана с множество специфични феномени:
Идентификация при нея познанието на другите зависи от
проектирането на собствената личност върху тях, поставяне на тяхното място
и така разбиране на техните преживявания. По този начин индивидът не само
разбира с различна степен на рационализация опита на другите, но,
заставайки на тяхната гледна точка, ги приема. Този феномен стои в основата
на подражанието като го захранва с модели, но той също е и средство за
познание на другите. Включва в себе си два компонента:
- когнитивен – познание на себе си чрез познание на другия;
- емоционален – преживяване на субекта от своята тъждественост с
другия. Чрез нея дадено лице моделира себе си, своите мисли, чувства,
действия по образец на друго лице, изгражда себе си така, както го изгражда
това друго лице- в този смисъл идентификацията представлява не само
основен механизъм за взаимно познание, но и механизъм за формиране на
личността. В хода на идентификацията се придобиват или усвояват ценности,
норми, идеали, роли и нравствени качества на други лица /на групи/.
Емпатия- тя е особен начин на разбиране на другия чрез съпреживяване.
Афективното, емоционалното, ирационалното отъждествяване с другия води
до вживяване в неговите усещания и до вчувстване в неговата душевност.
Емпатията е не само явление, но и качество на личността. Със своята
адекватност по отношения преживяванията на другия тя представлява
достоверна, права и обратна информация за него, чиито източник е у самия
познаващ индивид.за редица професии, между които на първо място е
педагогиката, подобно качество е задължително изискване.
Невинаги обаче, нещата със собствената проекция върху другите в
социалната перцепция стоят така благополучно, както при емпатията.
Причината за това е във факта, че променливостта на човешкото поведение
го прави изключително многообразно, а стоящите зад него детерминанти у

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Общуването - базова социалнопсихологическа категория

Общуването е основно средство за координация на взаимодействието, респективно за осъществяване на съвместна дейност. То представлява обмен на информация, чиято цел е регулация на взаимодействието в контекста на сложните си отношения.
Изпратен от:
Sania30
на 2008-08-26
Добавен в:
Теми
по Психология
Статистика:
167 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Личността като социално-психологическа категория
добавена от ani_toli 17.11.2013
0
20
Подобни материали
 

Същост и типове на конфликта

03 дек 2006
·
2,981
·
11
·
1,349
·
416
·
1
·
2

Самата дума "конфликт" води етимологията си от латинския термин "conflictus", който означава сблъсък.
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,688
·
7
·
1,445
·
1,949
·
3
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Конфликтът

26 яну 2008
·
1,128
·
25
·
3,710
·
431
·
1

Анализът на състоянието на конфликта, неговата диагностика е един от основните елементи на процеса на управление. Не може да се управлява нещо, което не се познава.За успешното управление на конфликта трябва да си отговорим на въпросите “Що е конфликт?".
 

Психологическо изследване на личността

03 фев 2008
·
2,118
·
18
·
4,816
·
2,779
·
5
·
2

Материал, описващ основните методи за изследване на личността в клиничната психология и практика (тестове, проективни методи).
 

Възприятие

29 авг 2009
·
422
·
4
·
1,060
·
271
·
3

Възприятие - обща характеристика и функции, специфични особености, константност, аперцепция и т.н...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
243
1
1 мин
29.11.2013
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
772
1
25.09.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Общуването - базова социалнопсихологическа категория

Материал № 174663, от 26 авг 2008
Свален: 167 пъти
Прегледан: 75 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 11
Брой думи: 2,505
Брой символи: 22,518

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Общуването - базова социалнопсихологическа кате ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
26

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
365

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения