ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
РЕФЕРАТ
на тема:
ПРЕПОДАВАТЕЛ: доц. д-р Бл. Папазов
ИЗГОТВИЛ: Руска Неделчева Йорданова
СПЕЦИАЛНОСТ: „ Изобразително изкуство ” –
Маг. програма „ ОБРАЗОВАТЕЛНИ АСПЕКТИ НА ПЛАСТИЧНИТЕ ИЗКУСТВА”
ФАК. № МВ 428/07
В началната училищна степен чрез учебно-възпитателния процес по изобразително
изкуство се акцентира на емоционално-естетическото отношение на детската личност към
обектите и явленията от заобикалящата действителност и произведенията на изкуствата,
съдейства се за развитието на зрително-възприемателните и изобразителни възможности
но учениците.
Образователно-възпитателната същност на дисциплината се реализира посредством
естетическото възприемане и своебразните форми на практическото изобразяване.
Характерът на изобразителната дейност, може да се определи като : познавателна,
преобразуваща, оценъчна и комуникативна.
Основните форми на учебна изобразителна дейност в началното училище са:
изобразителни дейности по натура; по памет и впечатление; по въображение и
асоциации; илюстрация; тематични композиции; приложно-декоративни и
художествено-конструктивни дейности и разглеждане и анализ на художествени
произведения.
При определяне на учебното съдържание, структурата и наличните изобразителни
проблеми на урока учителят може да използва една или повече форми на изобразителна
дейност,/ например: рисуване по натура и декоративно приложна дейност или разглеждане
или анализ на произведения от българското народно творчество и моделиране по памет/.
Намирането на правилни методически постановки за обучение и възпитание чрез изкуство
в началното училище не може да бъде успешно, без да се използват комплексно
специфичните особености и развиващите страни на отделните учебни форми на
изобразителна дейност.
1.1РИСУВАНЕ НА МОДЕЛИТЕ ПО НАТУРА
Натурното рисуване е основна форма на учебна изобразителна дейност. При тази
форма на работа децата извършват подражателно / „иконично”/ изобразяване на конкретен
обект / група / или чрез съзнателно наблюдение, при което мисловните процеси взимат
дейно участие. През цялото време на изобразителния процес изобразявания предмет или
обект се възприемат визуално от изобразяващия.
Цикълът наблюдение – изобразяване-наблюдение / съпроводен с краткотрайно
запаметяване при смяна на действията наблюдение, възприемане и изобразяване / се
повтаря многократно до завършване на изобразяването. Изобразяването по натура е
основа на всички останали дейности, но най-вече е свързано с рисуването и моделирането
по впечатление. Чрез такъв вид изобразителна дейност се осъществяват преобладаваща
част от задачите на учебния процес в началното училище. Натурния начин на
изобразяване предполага обстойно изучаване, възприемане и изграждане на обекта-модел,
понеже то се провежда в хода на непосредственото наблюдение. В процесите на
изграждането, освен цялостния видим образ на модела, се вземат в предвид и други негови
качества и белези като конструкция, форма, пропорции, светлосянка, цвят, материалност,и
пр.
Голяма част от основните задачи на изобразителната дейност по натура са насочени
към развитие на наблюдателността на учениците, активността и възприятията им и
аналитичните мисловни процеси, към изостряне чувствителността на погледа им.
Степените на активното отразяване се определят от възрастта и индивидуалните
възможности на учениците, но зависят и от редица други фактори като например: подбора
и подреждането на моделите; изразните възможности на изобразителните материали;
характера на поставените изобразителни проблеми и пр. Учениците усвояват образите
като ги предават в характерните им форми чрез: линии, щрихи, петна, цвят, обем,
светлосенки, белези на пространствени и перспективни изменения и пр.
Натурното рисуване има за цел учениците да овладеят методите за изграждане на
изразните свойства на обектите, а не да им покаже, по какъв начин може да се нарисува
самия предмет. В началното училище изобразителните дейности по натура трябва да са
насочени към създаването на структурно-образни еквиваленти на наблюдаваните обекти,
без да се изисква строго илюзорно дублиране или задълбочено репродуктивно
възпроизвеждане.
Освен традиционно използваният натюрморт към тази форма на работа спадат:
изобразяване на живописен или графичен пейзаж чрез непосредствено наблюдение / т. н.
„пленер” /; моделиране в кръгло / триизмерно / или апликация на наблюдаван обект;
релефно моделиране на натюрморт и др.
Жанрът натюрморт заема главно място сред натурните начини на изобразяване,
като чрез тази проблематика учениците могат успешно да натрупат знания и практически
умения, свързани с прилагане на изразните възможности на материала и техники на
работа, обемно пространственото изобразяване и редица други въпроси на пластичното
изграждане.
Предварителната подготовка на учителя за урок, свързан с този начин на работа,
трябва да се извършва съобразно целта и конкретните изобразителни проблеми. В
началото на урока може да се проведе кратък преговор на изучен материал, след като се
уточнява постановката и се пристъпва към анализ на моделите. Анализът обхваща
разкриване на формата и конструктивните елементи и др. характеристики, по посока от
общо към конкретно, като учителят предварително е уточнил последователността на
представянето му. Препоръчително е анализът да бъде придружен с демонстрация
извършена на дъската или на лист кадастрон, където най-често се разглеждат проблеми,
свързани с композиционното поместване, конструктивни особености, пропорционални
съотношение, живописни или други изразни средства за изграждане и прочие.
В уводната част на урока, учениците вземат активно участие, чрез използване на
беседа, проблемни ситуации и др. методически средства. По време на индивидуалното
изпълнение учителят е между учениците, като им съдейства при възникване на трудности
в работата. Преобладават индивидуалните корекции, които са обвързани предимно с
изпълнение на показателите, отнасящи се към проблемите на детската изобразителна
грамотност.
Към края на урока учителят подбира предварително набелязани от него детски
творби, които ще използва при провеждането на конферанса. Обсъждането и анализът на
крайните резултати е съобразено с поставените и изяснени в началото на часа
изобразителни проблеми и задачи. Сравненията и изводите имат напълно конкретен
характер, поради това, че обектите за изобразяване са „материално” и визуално пред
децата. След привършване на конферанса, учителят посочва пътищата за предотвратяване
на евентуалните пропуски, изразява задоволството си от постиженията и обобщава
постигнатите крайни резултати.
Независимо от стремежа за създаване на визуално структурни еквиваленти на
наблюдаваните обекти, процесите на натурното изобразяване могат да съдържат
„репродуктивно - творчески” елементи, да са свързани с умелото композиционно
поместване и колоритно изграждане , с постигнато обемно – пространствени ефекти и пр.
В тази насока изобразителната дейност по натура трябва да се отъждествява като една
потенциална възможност на образователния процес за достигане на емоционално –
естетическо отношение на учениците, към заобикалящата действителност.
1.2 ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ ПО ПАМЕТ И ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Една от целите на образованието и възпитанието в учебния процес е развитие на
помета като обща способност. Заедно с рисуването по натура изобразителните дейности
по памет и впечатление, обогатяват съзнанието и интелектуалния потенциал на учениците,
предоставяйки по този начин високи възможности за творчески изяви чрез
114
3
