1
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
ПРЕДГОВОР……….………………………………………………………..
ПЪРВА ГЛАВА УПРАВЛЕНИЕ НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ - КЛА-
СИФИКАЦИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ, ОРГАНИ……………..……………….
1.1. Класификация на банковите рискове
1.2. Организация и управление на рисковете
1.3. Органи за управление на рисковете
ВТОРА ГЛАВА ТЕОРЕТИЧЕСКА ОБОСНОВКА НА УПРАВЛЕНИ-
ЕТО НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ………………………………………..
2.1. Управление на валутния риск
2.1.1. Хеджиране
2.1.2. Кредитни рискове във валутната търговия
2.1.3. Проблеми при управление на валутния риск
2.2. Управление на лихвения риск
2.2.1. Анализ и управление на разрива (Cap Analysis)
2.2.2. Дюрация
2.2.3. Методи за симулация
2.3. Политически риск
2.4. Инвестиционен риск
ГЛАВА ТРЕТА МЕТОДИКА НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА В БЪЛ-
ГАРСКИТЕ БАНКИ
3.1. Законова рамка на управлението на риска
3.2. Принципи за управление на риска в БУЛБАНК
П Р Е Д Г О В О Р
Проблемът за управлението на рисковете в банковата сфера
стана особено актуален след като много от банките в България
натрупаха лоши кредити, което в крайна сметка доведе до техния
фалит. Изграждането на оптимални системи за ограничение на
рисковете трябва да бъде от първостепенно значение за топ-
мениджмънта на банковите институции. Глобализацията на
финансовите пазари, увеличаващият се брой финансови операции на
българските банки поставя нови условия и трудности пред риск-
мениджмънта.
Дори в индустриално развитите страни често явление е фалитът
на банки, чиито риск-мениджмънт системи не отговарят на
изискванията. Показателен е примерът с фалита на Baring's и
покупката й от ING Bank.
Подходът използван при написването на настоящата дипломна
работа е системен. На база на различни източници са засегнати
начините на решение на проблема в чуждестранните банки (глава ІІ),
след което се прави аналогия с българските. Целта е да се обобщят
основни изводи за това, което е достигнато до момента и какво
трябва да се направи още. Във връзка с това и мотивите за избора на
тази тема са, че съществуват доста "бели полета" при
въвеждане на ефективна политика на управление на риска у
нас.
Ограниченията, които съществуват не могат да се открият
единствено във вътрешнобанковите условия на функциониране.
Държавата е тази, която пряко оказва влияние върху икономическата
им стойност (например чрез влошаване на макроикономическата
среда, в която работят банките).
3
П Ъ Р В А Г Л А В А
Г Л А В А П Ъ Р В А
УПРАВЛЕНИЕ НА ПАЗАРНИТЕ РИСКОВЕ - КЛАСИФИКАЦИЯ,
ОРГАНИЗАЦИЯ, ОРГАНИ
1.1. Класификация на банковите рискове
Приемането на риска, това е основата на банковото дело.
Банките имат успех тогава, когато го приемат в разумни,
контролируеми граници и в диапазона на финансовите им
компетенции и възможности.
Банките винаги се стремят да получат добра печалба и
възвръщаемост, но не трябва да се пренебрегва правопропор-
ционалната зависимост "печалба-риск".
Нивото на риска може значително да се увеличи, ако:
•възникнат проблеми, въпреки очакванията;
•поставените нови задачи не съответстват на опита на
банката;
•ръководството на банката не е в състояние да вземе
необходимите мерки, които могат да предотвратят финансовата
загуба (пропуск за увеличаване на допълнителните приходи);
•пропуски в законодателството водещи до ограничения в
дейността на финансовите институции по отношение
оптималните мерки за ограничение на риска.
Последствията от невярна оценка на риска могат да бъдат
гибелни и дори да доведат до фалита на институцията. Съществуват
общи причини за възникването на банковите рискове и тенденции към
тяхното увеличаване. В съвременния етап българските банки трябва
да анализират и отчитат следните основни моменти:
