МЕЖДУУНИВЕРСИТЕТСКА МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА
ПО „ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ”
КЪМ СУ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ТЕМА по „Мениджмънт на качеството”
ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА И КАЧЕСТВО НА
ОБРАЗОВАНИЕТО
Влизането на България в Европейския съюз като пълноправен неин
член дава много възможности пред страната ни ,но поставя и много нови
изисквания пред нас.
Необходимостта от реформа на българското образование е отдавна
възприета идея от всички.Реформата на образованието не е „доброто
забаравено старо”,а алтернатива на образованието,която предполага и
приемственост.Ролята на образованието в България в новия век се
определя от задачите,които стоят пред нас ,усвояване на ценностите на
демократичното и правово общество,на пазарната икономика,на
стандартите на евроатлантическите и европейските структури.В
съвременнния свят образованието се налага като най-важния фактор за
осигуряване на ново качество на управлението,икономиката и
обществото,за увеличаване на влиянието на човешкия капитал и
изгражадането на обществото на знанията.Децата са единственият изходен
„материал”на образованието,главен ресурс и основен капитал на
обществото днес и в бъдеще.Ако искаме да бъдем страна конкурентно
способна трябва да наблегнем на образованието като основен елемент за
изграждане на съвременнна европейска държава със знаещи,езиково
грамотни,мобилни и конкурентни личности с високо самочуствие.
В България вече има ясна държавна политика по отношение на
развитието на образованието и предучилищното възпитание и
подготовка ,която е очертана в Националната програма за развитие на
училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
2006- 2015 год.В нея се набляга на утвърждаване на образованието като
национален приоритет и предефиниране на целите на българското
образование с оглед новите изисквания на динамичната глобална
икономика и предизвикателстквата на висококонкурентнияпазар на труда в
рамките на Европейския съюз.Споделя се разбирнето,че днес само една
образована нация може да бъде богата и просперираща.
Основна ценност в образователната система е детето и всяка идея за
развитие на образованието трябва да бъде осмисляна през призмата на тази
ценност.Интересите на останалите участници в образователния процес –
учители,директори,кметове и общинска администрация,министър и
администрация на МОН ,издатели на учебници и учебни помагала следва
да бъдат подчинени на основната цел – осигуряване на равен достъп до
качествено образование за нашите деца.
В актовете ,приети в рамките на Европейския съюз,както и в
документите на ООН в областта на образованието се дефинират две
основни цели на образователната политика – равен достъп и качествено
образование.Те могат да бъдат изведени като основни цели и за развитието
на българското училищно образование,а макар и не толкова пряко и на
един подготвителен етап – и като цели на предучилищното възпитание и
подготовка.В националната програма се посочва,че двете цели не бива да
се разглеждат изолирано една от друга,а още по-малко да се
противопоставят – всяка от тях може да бъде разбрана в пълнота само във
връзка с другата цел..Равният достъп означава достъп до качествено
образование,а качественото образование разкрива пълния си потенциал
само, ако до него има достъп всяко българско дете.
Така стигаме до един много важен за разглеждане проблем ,а именно
качеството на образованието,кое бихме могли да считаме за качествено
образование,кои са признаците на качество в образованието,как можем да
влияем на качеството,можем ли да управляваме процеса така,че да
достигаме по-високо качество.В настоящия материал ще се опитам да
разгледам връзката и взаимодействието между образователната среда и
качеството на образованието от гледна точка на предучилищното
възпитание и подготовка.Положителните промени и усъвършенстването на
образователната среда следва да даде по-високо качество на образование и
съответно изскванията за по-добро качество поставят условия за
подобряване на образователната среда,за привеждането й в съответствие
със съвременнните изисквания към образователните институции.
За да се види връзката и се очертаят зависимостите между
качеството и образователната среда следва да се разгледат двете
понятия,тяхната същност,критерии за адекватност към условията и
изискванията на новото време.
В тълковния речник под качество се разбира степен на
съответствие на предмета на това,което трябва да бъде.
Съществуват различни определения за качество-
-Качеството е “съответствие на характеристиките на стоките и
услугите на портребителите и очакванията,които са установени, обичайно
се предполагат , или са задължителни “.
-“ Качество е това, което отговаря на очакванията на клиента и дори
ги надхвърля”;
-То е “съответствие на предмети и процеси на целите, за които са
предназначени”.
Всеки субект на образователния процес
/учител,ученик,родител/ е заинтересован от обезпечаване на
качество на образованието.
На качеството се приписват разнообразни често
противоречиви значения.
-родителите напр. могат да съотнесат качеството на
образованието към развитието на индивидуалностите
техните деца.
-Качеството за учителите може да означава наличие на
качествен учебен план,обезпечаващ учебния материал
-За обществото да е свързано с темите за ценностната
ориентация и по-широко с ценностите на
обучаващите,които намират своя израз напр. В
гражданската позиция.
Качеството в житейски план се използва като абсолютно
понятие.Към качествена продукция се отнасят съвършените
предмети.При използване в образователен контекст на понятието
качество се придава друг смисъл.Абсолютното понятие „високо
качество” няма нищо общо със системата на управление на
качеството на образованието.Качеството може да се използва
като относително понятие.В този случай се явява атрибут на
продукция или услуга.За качеството може да се съди,когато
продукция или услуга отговаря на изискванията съответстващи
на нейните стандарти или спецификации.Качеството не може да
бъде краен резултат.То е само средство,с помощта на което се
проявява съответствието на крайния продукт със
стандарта.Качествената продукция или услуга при разглеждането