Големина на текста:
МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНО ПРАВО - ОБЩА ЧАСТ
1 въпрос
Правна природа и предмет на МЧП. Разпределителна функция
І. Същност и предмет на МЧП :
ПО с международен елемент (ПОМЕ) - държавния суверенитет се характеризира с
възможността да се създава право и да се прилага то. Това право е типично за държавата,
която е призната от международната общност. С оглед да не бъдат нарушени правомощията
на др.д-ви, това право има ограничение. Способите за ограничаване на това право и неговото
отграничаване от другите права носи белезите на същата тази д-ва (Д). Суверенитета на Д
може да се разпростре само в/у своята територия и своите граждани. Затова говорим за лични
и пространствени белези които отграничават правото. Съдържанието на правото в
различните д-ви е различно. Но когато говорим за правото на една Д, не е необходимо
задължително и двата белега да са налице. Възможни са различни съчетания м/у тях. Важното
тук е, че съответната Д може да разпростре своите компетенции само до онези ОО, които
имат връзка или с територията на тази Д (териториален суверенитет), или с гражданите й
(личен суверенитет на Д).
Възможно е обаче при едно ПО да са налице елементи от суверенитета на различни
д-ви. Тогава вече говорим за международен елемент в ПО. За едно гражданско ПО
международния елемент (МЕ), може да бъде:
1) Субект на ПО - да има различно гражданство, местожителство или обичайно
местопребиваване;
2) Обектът на ПО - когато вещите са на територията на др.Д;
3) ЮФ - с който е свързано възникването на това ПО, неговото изменение или прекратяване
(пр.договорът, непозвол.увреждане, местоизпълнението е в чужбина, или смъртта на
гражданина е настъпила в чужбина).
N.B.Всяка Д определя кои МЕ на едно ПО са достатъчни за да може да бъде приложено
нейното право. В същото време същата Д дава съгласието си, че ако тези същите елементи
са свързани с чужда Д, то тогава за същото ПО ще се приложи съответното чуждо право.
Така Д разграничава своите правни компетенции, като дава възможност ПОМЕ да бъдат
уредени без да налага своя порядък при регулирането им.
Разграничаване пределите на действие на своето право Д прави посредством
т.нар.”стълкновителни норми” (колизионни, отпращащи). Те освен, че казват кога ще се
приложи собственото й право, определят и кое чуждо право следва да бъде приложено в
аналогичен случай.
Функциите или предметът на МЧП е именно определяне приложимото право към
ГПО с МЕ или може да се каже, че се свързва с личните и пространствени предели на
действие на ГПНи. Целта на МЧП - постигане на определен социален резултат, изразяващ се
във влияние в/у човешкото поведение, т.е. ГПО да се уреди в този праворядък, който има най-
голямо основание да направи това, т.е. този порядък който е международно компетентен за
това.
ІІ. Обхват на Местното ГП :
Има 2 п-па които лежат в основата на местното ГП:
въздържане от намеса във вътрешните работи на друга Д;
взаимозачитане на правото.
Уредбата на МГПО се предоставя на тази Д, с която тези ПО са преимуществено
свързани - по гражданство, местожителство (седалище), обичайно местопребиваване на
субекта, местонахождение на обекта, местоизпълнение на задължението по ПО и др. Тази
връзка м/у елемент от ПО и съответната Д се нарича “привръзка”. Всяка Д самостоятелно чрез
своите норми определя привръзките. Затова тези норми - стълкновителните норми (СН) имат
Всички права запазени за другаря П.Христов !1
национален произход, а не произтичат от международни актове. Тези СН са насочени и се
ползват от правоприлагащите органи, те са техни адресати. СН имат функцията да задължат
съда да приложи към съответния ЮФ посочения във всяка СН закон, а самите СН не
регулират ГПО. Тези СН в един международен мащаб определят личните и териториални
предели за прилагане на материални норми, които уреждат съответното ГПОМЕ.
О. МЧП - съвкупност от СН, които с помоща на абстрактно формулирани привръзки
сочат приложимия з-н, държейки с/ка както за националните интереси на Д,
която ги създава, така и за повелите на международното съжителство,
изискващо зачитане на законодателната компетентност на др.д-ви и на
чуждите правни ценности.
От определението можем да направим 2 извода:
1. МЧП не е правен клон, защото то не регулира самостоятелен по вид ОО. ГПО които
съдържат МЕ продължават да си бъдат ГПО, респективно търговски;
2. МЧП може да бъде само съвкупност от норми, и също научна дисциплина за прилагането
на ГПНорми. МЧП идва на помощ когато местното право се отказва от приложението по
отн/е на дадено ГПО с МЕ. Тогава МЧП обезпечава приложението на съответното чуждо
право за да не остане ГПО без санкция в местната Д. В такива случай Д оказва съдействие
за прилагане на чуждото право на нейна територия и от нейните правораздавателни
органи.
Говорейки за МЧП стигаме до извода, че много от термините са невинаги точни и са
условни. Изразът “МЧП” често подвежда, че става дума за самостоятелен правен клон, а това
не е така, понеже под него трябва да разбираме “учение за международните предели на
действие на гражданското право”. Също повежда терминът “стълкновителна норма”.
Защото когато говорим за СН не става въпрос за ПН, а за част от такава, защото СН се
съдържа в хипотезиса на всяка ПН от ГП.
При изготвянето на проекта на КМЧП са проучени стълкновителните разрешения на
над 15 д-ви. Тези разрешения отговарят на модерните европейски интеграционни процеси и
п-пи. Кодексът е хармонизиран с европейс.изисквания относно материята, поради което може
да се твърди, че чрез него се създават допълнителни важни предпоставки за приобщаване на
РБ към единния европейски пазар и европейс.правно пространство. Трябва да се подчертае
стремежът да се постигне оптимално съчетание м/у предвидимост и гъвкавост на
стълкновителната уредба, което се обезпечава посредством подходяща комбинация м/у
изрични СНи и приложимост на правото на Д, която е в най-тясна връзка с възникналото
ГПО. Кодексът предлага адекватно съвместяване на п-па на гражданството с критерия на
обичайното местопребиваване, в съответствие на духа на съвременните миграционни
процеси.
ІІІ. РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА ФУНКЦИЯ НА МЧП :
МЧП определя приложимото право за ГПО, вкл.търговски, семейни, наследствени и
трудови ПО, т.е. за всички частноправни отношения (ЧПО). За разлика от другите клонове на
правото (АП, НП и др.) МЧП отива твърде далеч като се разпорежда с приложението на
чуждото право (пр.като подчинява сключения брак на з-на по неговото местосключване).
Тъй като ГПО се осъществяват на териториите на различни д-ви (пр.превоз на стоки), а
самите субекти на тези ПО са равнопоставени, затова при ГПО с МЕ е позволено съдът на
една Д да приложи ГП на другата Д. Този факт е от значение за развитието на МЧП като
наука. Ако съдилищата нямат възможност да прилагат пряко чуждото право, то МЧП щеше да
представлява само една съвкупност от СНи, които да определят приложното поле само на
собствените си з-ни. Ето защо, МЧП не само допуска, но и задължава местните съдилища, при
ГПОМЕ да прилагат правото на другата Д с цел справедливо уреждане на гражданския спор.
Само чрез СНи може да се установи кое е приложимото материално право и да се даде
една окончателна регламентация. Тази СН разграничава и разпределя действието на
различните национални ГПН. Но действието на СН не се ограничава само до тук, дори при
международно правната уредба (пр.една конвенция) присъстват СНи, които определят
2
приложното поле на нормите им (посочва се още в началото към кои видове ОО се отнася
акта). Това са т.нар.особени СН на уеднаквеното Межд.Мат.П.
Нещо повече, СН намират приложение основно в ГПОМЕ, но също и при чисто
вътрешните ГПО. Всяка материална норма хвърля своята стълкновителна сянка.
Предвид горното, вижда се, че СН няма самостоятелен х-р на норма, защото не дава
правилото за поведение, а по-скоро определя предпоставките при наличието на които ще
влезе в сила МатПН. Затова казваме, че СН е норма относно норма. Тя е част от ПН. Всяка
ПН за да влезе в действие се нуждае от индикатор, който да определя кога тази ПН ще намери
приложение във времето, спрямо кои лица и в кое пространство.
2 въпрос
Източници и система на МЧП. Основни принципи
І. Система на МЧП:
СН, като една обособена част от хипотезиса на на ПН на МЧП, подлежат на
систематизиране. Системата на МЧП има 2 части - обща и специална:
Общата част - тук спадат проблемите (нормите), които уреждат общите въпроси от
действието на СНи. Тук се засягат проблемите свързани с: видовете СНи, тяхната
структура, препращането в МЧП, как се установява съдържанието на чуждия з-н и
прилагането му, взаимност и реторсия, автономия на волята, заобикалянето на з-на и
др.;
Спецалната част - тук конкретно се посочва кое е приложимото право за отделните ГПО.
Нормите на МЧП следват структурата на общото ГП - определят статуса на ФЛ и правния
режим за ЮЛ, приложимия з-н при: ВещПО, ОблПО, интелукт.собственост, семейни,
наследствени и трудови ПО.
ІІ. Източници на МЧП :
Под “източници” следва да разбираме юридическите източници, т.е. волята на
законодателя която е материализирана в НА, който урежда международните предели на д/е на
ГП по отн/е на лицата, пространството и времето. Макар СН да не е самостоятелна норма (тъй
като не урежда пряко П и З на страните в ПО), тя също е обективирано в НА. Макар
отделните части на една норма да не се намират в един и същ акт, това не пречи тя да се
прилага в нейната цялост. Обикновено санкцията на нормата не е в акта в който е
диспозицията на нормата.
Пълното съдържание на една норма се извлича чрез тълкуване на няколко НА. Затова
под Източници на МЧП следва да разбираме законодателните ср/ва за изразяване на
тази част от ГПН, която се занимава с нейните лични и териториални предели на д/е в
международен аспект.
Класическото деление на източниците на МЧП е на вътрешни и международни :
1) Вътрешни източници - тук спадат типичните източници: К, з-ните и подзаконовите
актове. Обаче пределите на действие на ГПН, които са били създадени със з-н, могат да се
определят само с такива СНи, които са били създадени също със з-н, недопустимо е да се
ползват СНи създадени с подзаконов акт. Накратко, СН трябва да е създадена със същия
по ранг (юридическа сила) НА, както и материалната норма, чиито предели на д/е тя
определя. Нормите на българското МЧП са разпръснати в множество НА и това прави
трудна систематизацията им. Източници на МЧП могат да бъдат и обичаите, съдебната
практика и научната теория. Но в българ.практика обичаят има ограничено приложение.
Ще посочим някои комплекси от СН които са уредени от нашия законодател:
ЗЗД - чл.437-449);
ТЗ - чл.281-3 (ТД и търг.предст); чл.563-572 (прилож.право за менител, чек и ЗЗ);
СК ; КТ ; КТК ; ЗАПСП ; ЗПатентите и др.
2) Международни източници - съгласно чл.5 от К, влезлите в сила за България МД стават
част от вътрешното ни право. Нормите им имат предимство пред нормите от ВП които им
Всички права запазени за другаря П.Христов !3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 ное 2018 в 12:26 в момента не учи на 24 години, випуск 2013
12 сеп 2018 в 17:15 студент на 29 години от Варна - ВСУ, факулетет - МИА, специалност - ПА, випуск 2018
 
Подобни материали
 

Лекции по международно частно право

11 юни 2009
·
396
·
37
·
12,737
·
207

Понятие и обща характеристика на международното частно право – предмет, функция, съотношение с други правни отрасли, система...
 

Вътрешно и международно право

19 ное 2007
·
437
·
1
·
188
·
69

Това е лекция по право при проф. Бойчев от 2007 година...
 

Международно частно право

30 юни 2007
·
885
·
38
·
15,972
·
1

Международното частно право е приведена в система съвкупност от правни норми на отделна държава, уреждащи имуществените и свързаните с тях правоотношения...
 

Международно частно право

04 дек 2008
·
314
·
51
·
17,840
·
170

Международният елемент може да възникне едновременно с възникване на правоотношението и това е най-честата хипотеза. Може обаче международния елемент да се появи по-късно (напр. по-късно)...
 

Международно частно право

09 май 2008
·
506
·
37
·
14,873
·
166

Международното частно право е съвкупността от правни норми на отделната държава, които уреждат имуществените и свързаните с тях лични (граждански) правоотношения с международен елемент, интересуващи тази държава.
 
Онлайн тестове по Право
Основи на правото
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 10 основни въпроса от правото, всеки само с един верен отговор.
(Лесен)
10
12
1
1 мин
29.05.2019
Право на ЕС
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е свързан с институциите в Европейския съюз и договорите в Европейската общност. Обхваща въпроси, свързани с компетенциите и правата на страните членки.
(Лесен)
40
1
1
11 мин
06.06.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Международно частно право

Материал № 170599, от 08 юли 2008
Свален: 228 пъти
Прегледан: 51 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 27
Брой думи: 8,362
Брой символи: 46,015

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Международно частно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения